- Уважаеми проф. Хинков, за много години. Желая Ви да бъдете здрав, за да боледува по-малко и българската здравна система. Вие каква диагноза й поставяте в подстъпите на високосната 2024 г.?
- Труден въпрос. Трябва да започнем от това какво означава диагностиката, защото няма оценка, паралелна с диагнозата в медицината – там тя не е сравнителна, а индивидуална – конкретно състояние в конкретен момент. А здравната система може да бъде оценена обективно чрез сравнение с други системи. Или да се стъпи на общи критерии за оценка на удовлетвореността. Знаем, че във всяка една общност хората не са доволни от здравеопазването.
- Започнах с такъв въпрос, защото лично аз смятам, че наред с неуредиците, българската здравна система работи добре, защото специалистите в системата са много добри. В последните години всичко, което се прави навън, се изпълнява и в нашите лечебни заведения. Просто се увличаме да хиперболизираме единични отрицателни практики и да подминаваме положителното, което най-често остава невидимо.
- Вярно е. Аз също мисля, че системата работи, но съм твърде предпазлив, когато го споделям от този пост. Хвалба не е необходима. Подходът е да сравним какво е било преди 10 или 15 години. Но пък ще се намерят хора да се върнат още назад и да изтъкват, че всичко е било безплатно… Затова е най-добре оценките да стъпват на обективни критерии – детска смъртност, обща смъртност, продължителност на живота, оценка на качеството. Сред всички тях най-важен е критерият достъпност – до системата, до специалист, до болница. Българската здравна система превъзхожда много други, които разполагат с огромни пари, защото е достъпна за болните хора.
- Няма да изненадам никого с твърдението, че управлявате в сложна ситутация. Колко сложни са според Вас отношенията в коалицията, която представлявате, с политическите сили, които подкрепят управлението, в Комисията по здравеопазване, в самото Министерство на здравеопазването, с представители на неправителствения сектор?
- Много са сложни отношенията. Изключително комплексни. Често пъти се чувствам като заложник на тези взаимоотношения. Трябва да постигам баланс, с който да не навредя на интересите на системата, на хората. Ще дам конкретен пример – депутатите преди нова година гласуваха отпадане на записаната в проектозакон идея за мораториум за финансиране чрез НЗОК на нови дейности, на нови болнични структури. Това е удар срещу цялата идея да се ограничи поне за известно време това роене на болници, да се намери комплексен начин не да се спира частният капитал, а да бъде вкаран в интерес на обществото. И да се подреди системата. И да бъдат регламентирани взаимоотношенията. Другият удар, нанесен пак от депутатите, бе, че отказаха да гласуват клаузата частните болници да извършват обществени поръчки за лекарствата. А аргументът бе ясен – да правят обществени поръчки, защото ползват обществен ресурс. Така самата система – нашата политическа система, се самокомпрометира отвътре. Така здравната система бе подложена на сътресения. Именно заради такива действия реална здравна политика не може да бъде провеждана.
- Принципът е, че здравеопазването няма цвят и всички – от политическите сили, от здравната комисия, от неправителствените организации, би трябвало да помагат да стане по-добре.
- При нас не е така. При нас сме свидетели на парадокси. Ще разкажа два. Единият бе уникален за цялата ни парламентарна история – Комисията по здравеопазване гласува с твърде голямо мнозинство решение аз да оттегля заповед за освобождаване на директор на болница, комуто като министър съм принципал. Каквато и да е тази болница, с каквото и да е национално значение /а другите не са ли?/ здравната комисия не може да прави това, най-малкото защото има разделение на властите. Освен това освобождаването се случи в момент, когато заради конкретната ситуация имаше опасност бюджетът на държавата да не бъде приет. Депутатите, слава богу, разбраха, че не може един получил заповед за уволнение директор, подписана от министъра, който има пълно право да взема подобни решения, да по-
влияе на големия въпрос за бюджета… Стигаме и до следващия парадокс – финансовият министър от същото правителство, на което и аз съм член, ме призова да подам оставка, защото не съм си осигурил подкрепа за отстраняването на този директор. Парадоксално, нали?  Разбирам финансовия министър, чиято основна задача е приемането на неговия бюджет. Но каква е моята вина, когато си върша работата. Затова благодаря на премиера, който намери верния подход и каза: „Ако Хинков е прав, трябва да бъде поздравен. Ако е сбъркал в преценката си, тогава ще стигнем до оставката”. Ето примери за парадоксите на трудните взаимоотношения.
Бих искал да изтъкна, че общностната грижа за хората, за да се подобри тяхното здраве, за да се подобрят медицинските услуги, не е достатъчно силна пред личния интерес, който взема превес в една или друга посока при хора, които утвърждават решенията.
- Съжалявам, че разговорът започна с ядовете, те като че ли нямат край. След като почти всеки ден се налага „да гасите пожари” в една или друга област на управлението, колко горещ е за Вас министерският стол, от едно до десет?
- Ако 10 е най-горещото, значи 11.
- Да попитам в блиц стил докъде стигнахте с пожарите за: детската болница, „Пирогов”, Враца, за контрола в сферата на лекарствата…
- Проектът за болницата е в движение в правилната посока – официално трябва да постъпи докладът от банката, вече е изтекъл срокът за обжалване на обществената поръчка за събаряне на старите сгради. Остава процедурно да се работи и да се постигат постепенно целите, които сме си поставили с Обществения съвет.
По темата „Пирогов” очаквам решение на съда. Няма да оттегля заповедта си. Смятам, че директорът трябва да си ходи, защото е направил закононарушения. Оттам нататък има други компетентни органи, които да си кажат думата.
Непременно ще кажа за системата СЕСПА, която сега действа, но формулата, заложена в нея, не отговаря на нуждите, ако да е описана в Закона за лекарствените продукти. Вече се говори достатъчно за действащите проценти и за нашето предложение те да бъдат 100 процента задоволяване на българските нужди. Промяната в закона е предложена, обсъдена бе в МФ след два месеца забавяне. Тепърва обаче предстои проектът да се гледа в Народното събрание, после ще се чака нотификация от ЕК, защото става дума за директива за свободно движение на стоки и услуги. Като не забравям за миг, че през цялото това време действа несъвършената формула на СЕСПА, в малкото време, което ми остава, ще се опитам да променя формулата, без да се чака промяната в закона – разбира се, след нужните юридически консултации.
В МБАЛ във Враца стабилизирахме малко нещата. Болницата продължава да бъде в тежко финансово състояние, но действа детско отделение, населението има достъп до здравни услуги. Проблемите са финансови, но са от страна на мениджмънта, наследени са тежки практики – мениджърът тегли заем, а когато дойде ред да изплаща главницата – мениджърът си тръгва. Не бива да пропусна и факта, че финансовите въпроси са свързани и с големия кадрови въпрос – когато има кой да работи по клиничните пътеки, ще има повече приходи и т.н.
- Знаем ли отговора на въпроса защо държавните болници не могат да предоставят такива условия, каквито са налице в частните?
- Един от отговорите е, че повечето частни болници са структурирани в някои направления, в някои специалности. А държавните поемат всичко – спешно болните, неосигурените, транфузионните центрове, патоанатомиите и др.
Смятам, че към НЗОК е нужно да се създаде тръст от здравни икономисти, които да направят задълбочен анализ на клиничните пътеки, кои са за приоритетни специалности и защо, кои важни заболявания не са оценени, за придружаващите болести и коморбидността – все неща, за които говорим отдавна.
- Когато в края на 90-те години писахте новите закони за здравното осигуряване, бе решено – обществените пари за здраве, събрани от вноски, да се управляват от Общо събрание на представителите и Управителен съвет. После бе гласувано управителят да се избира от НС – т. е. от политическите сили, после така стана и за подуправителя. А днес сме свидетели на невероятен факт – и двамата са в оставка, но подписват, нещо решават…
- Наред с цитираните промени бе създаден Надзорен съвет, в който държавата има почти 100 процента участие – т. е. НЗОК е одържавена и вече не е тази публична институция, която създадохме в началото. Това промени отношенията между НЗОК и БЛС, измени се ролята на Лекарския съюз. Да не говорим, че през изминалото лято имаше опасност въобще да се премахне рамковият договор, а НЗОК да прави обществени поръчки за медицински услуги. Всичко това е абсурдно от гледна точка на здравноосигурителния модел, но така или иначе НЗОК стана част от държавното управление.
- Нашата читателска аудитория, както е известно, е строго медицинска, пък и вестникът се чете повече в страната. Казвам това по повод на факта, че не сте принципал само на „Пирогов”, а и на всички областни болници, които не формално, а реално са „гръбнак” на здравната система. Какво мислите за тях? Лично аз много им вярвам, всеки ден по 24 часа точно там се случват истинските здравни дела.
- Ежедневно точно в тези болници се извършват подвизи. Многопрофилността им обаче води до това, че са в постоянен риск от дефицит. Като добавим и факта, че в едни болници има добри мениджъри, а в други – не дотам добри, резултатите са доста различни. През годините се промени и заложеното съотношение – 51% държавно участие и 49% участие на голямата и съответните по-малки общини. Днес фактите сочат, че съотношението достигна до 85% държавно участие, което означава, че през годините държавата е помагала на тези болници, защото не са могли да се издържат сами. Увеличаването на държавния дял в тези болници означава, че ние ги одържавяваме. В един момент, един нещастен министър, който ще дойде след мен, ще се изправи пред огромната задача да се справи с толкова сложен проблем – съдбата на държавните болници в условия на експанзия на частните. Тогава изходът ще бъде да се вземат тежки политически решения, свързани с това дали да се продават тези държавни болници, които не могат да бъдат оздравени. Кой ли ще има смелост за такива решения? През лятото, когато бях голям оптимист, имах подобна цел. Срещнах се с мениджърите на областните болници и те бяха откровени, когато поставяха своите въпроси. Изпитах искрена симпатия и малко съжаление, защото на всички тях им се налага да се борят като лъвове. Една от идеите им например бе да се направи опит за консорциуми, да се групират – или със съответните общински лечебни заведения, или помежду си – няколко областни от близки региони. Това е и една от моите амбиции. Но такова решение изисква сериозен анализ и политическа воля. Може би тук е мястото да кажа, че разчитах изключително много на един заместник-министър, който познава системата много по-добре от мен. По някакви причини обаче той бе отстранен, поради което останах „с един крак”. По този начин моите намерения в сферата на кардиналните промени останаха нереализирани.
- Лично аз смятам, че всекидневните малки огнища изсмукват въздуха, не остава време за преодоляване на системните недостатъци. Но пък споменахте хубавото словосъчетание политическа воля…
- За големите дела винаги е необходима политическа воля. Но почти винаги здравеопазването е оставало на заден план. Например да проследим как са подредени министрите при заседание на Министерския съвет. На масата последният е на туризма, до него е министърът на културата, от другата страна е на спорта, до мен седи министърът на земеделието. Не че те не са важни министри, просто така сме подредени. На челото на масата са силовите, на финансите, разбира се, на отбраната, на икономиката, енергетиката… С такава метафора отговарям на въпроса за политическата воля. Смятам, че подредбата е еманация на политическото мислене, на мисленето на депутатите, на самото население. Хората не си дават сметка за важността на здравето, докато са здрави. И друг път съм казвал – хората възприемат здравето като въздуха – започват да го оценяват, когато не им достига въздух.
- Съжалявам, че започнахме все със стихии, които отнемат въздуха. Моля все пак да обобщим положителните неща.
- Случиха се много положителни неща. Възстанових отдела „Майчино и детско здраве“, защото смятам, че такъв отдел в Министерството на здравеопазването трябва да има. Създадох Обществен съвет за изграждането на Националната детска болница, а по проекта реализирахме наистина сериозен напредък и процесът вече е необратим. В първия си ден като министър казах, че ще продължа всички смислени проекти и ще се опитам да ги надградя, а където мога – да ги финализирам. Щастлив съм от това, което постигнахме по проекта за системата за спешна медицинска помощ. Правителството гласува необходимите
45 млн. лв. за завършването на този проект и срокът бе удължен до средата на тази година, което ще ни позволи да финализираме всички дейности. Вече имаме първите в България 5 високопроходими линейки, очакваме още 37. Този процес върви паралелно с реновирането на сградите. Междувременно продължаваме работата и по спешната медицинска помощ по въздуха. Очакваме първия хеликоптер, сформирани са екипите, които ще работят в координационната централа, както и на хеликоптерите. На 28 януари стартира и допълнителното обучение на 3 аеромедицински екипа в Италия. Отбелязахме напредък и в електронизацията на здравеопазването по проектите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, по националната кампания в подкрепа на донорството и трансплантациите. През миналата година имаме реализирани 22 донорски ситуации, което е ръст и ние се надяваме той да бъде устойчив. Предстои отделянето на Изпълнителната агенция по трансплантации в самостоятелна структура. Обновен бе и сайтът за подкрепа на донорството „Да! За живот”. Смятам, че постигаме напредък и по отношение на ваксинациите. Екипът реформира сайта „Плюс мен“, създаден по време на пандемията, и го превърна в специализиран сайт за имунизациите в България. Получаваме запитвания всеки ден, на които експертите отговарят, дават препоръки и насоки. Надявам се Министерството на здравеопазването скоро също да има нов и модерен сайт, работата по който вече сме стартирали.
- И в заключение, бих попитала – през месеците, в които сте министър, кое най-силно Ви огорчи?
- Неразбирането и незнанието. Не предполагах, че има толкова много хора, които мислят, че разбират от всичко, най-вече от здравеопазни системи. Имам претенции, че имам познания за здраве, за организация и модели на здравеопазване. И в същото време нямам самочувствие, че знам всичко. Но когато се явяват хора с претенции без подплата и настояват за някакви решения, това означава дисквалификация на моето знание. Огорчението е логично.
- А кое най-искрено Ви зарадва?
- Бях много приятно изненадан от екипа в министерството. Оказа се, че тук работят хора, които с опит и познания поддържат системата – всеки в своята област, както и заедно. Апаратът на МЗ ме изненада с това, че функционира много добре. Подготвени и лоялни хора, горд съм, че имам възможност да работя с тях.
На читателите на „Форум Медикус”, на българските медици пожелавам да бъдат живи и здрави. Да не губят надежда, да бъдат патриоти и да лекуват българските граждани.
- Благодаря за това интервю.

Разговаря Дарина Стоева