Нови анализи от последни изследвания сочат, че в света повече от 1,31 млрд. души ще живеят с диабет тип 2 /ЗДТ2/ до 2050 година. Тези 1,31 млрд.  души ще имат заболяване, което причинява животозастрашаващи усложнения, води до висока честота на смъртност, задълбочава други съпътстващи заболявания.
Увеличението на болните се очаква главно от ръста на новозаболелите от ЗДТ2, който на свой ред възниква от нарасналата честота на затлъстяването и от демографските данни за продължителността на живота. През 2021 г. ЗДТ2 заема 90% от всички случаи на диабет. И е ясно, че това се дължи главно на социални рискови фактори – висок индекс на телесната маса, нездравословно хранене, рискове на работното място и в околната среда, тютюнопушене и прием на алкохол, ниска физическа активност.  Всички тези рискови фактори се определят от начина, по който е проектиран животът ни, както и от неадекватния подход, чрез който организираме обществените ресурси.
След 83-тата научна сесия на Американската диабетна асоциация The Lancet публикува серия материали от проучвания за Глобалните неравенства при диабет. В анализите се разказва за нещастливата и несправедливата история на диабета.
До 2045 г. трима от четирима възрастни с диабет ще живеят в страни с ниски или средни доходи на населението. Сега само 10% от диабетиците в тези страни получават базирани на доказателства лечение и грижи. Но и във всяка друга държава, независимо от икономическата категория, хората, които са дискриминирани или маргинализирани, боледуват повече и с по-тежки последствия. В САЩ например, където честотата на ЗДТ2 сред младите хора почти се удвои за последните 20 години, най-голяма е тежестта за болните сред чернокожото и коренното американско население.
Документ първи от серията за глобалните неравенства търси отговор на въпроса защо се случва така. И показва как структурният расизъм и географските неравенства са част от социалните детерминанти на здравето, които се отразяват върху лечението и грижите, до които хората имат достъп. Това води до нарастване на случаите на ЗДТ2 и до влошаване на клиничните резултати сред населението, подложено на настоящо и на историческо расово потисничество. Въпреки че комисията по диабет на The Lancet осветли големите социални и съпътстващи фактори, водещи до ЗДТ2, въпреки че призова за превантивни стратегии, базирани на специфичността на населението, расизмът не бе взет в съображение. На Световната здравна асамблея през тази година ролята на структурния расизъм като фактор за развитие на диабет и на други неинфекциозни болести не беше на фокус.
Друг документ от серията на The Lancet – за възможните въздействия, осветлява важността на равноправните партньорства, чрез които да се изградят капацитет, доверие, да се промени екосистемата, да се подобрят условията за клинична практика. Тези инициативи остават ограничени, за тях много трудно може да се намери финансиране. Нужна е много по-широка и амбициозна програма, която да адресира преборване с вековната несправедливост, която следва утъпканите пътеки на силата и колониализма.
Вместо всичко това, фокусът остава върху биомедицинските подходи и новите устройства. Очакванията за глобалния пазар на лекарства за диабет тип 2 през следващото десетилетие се различават доста, някои предвиждат те да достигнат до 100 млрд. американски долара. Други очакват глобалните здравни разходи, свързани с диабета, да достигнат 1054 млрд. долара до 2045 година.
Разбираеми са възбудата и шумът около GLP-1 агонистите и около новите комбинирани препарати, които помагат за контрола на кръвната захар и намаляват телесното тегло. Но както Рупа Маря и Радж Пател пишат в своята книга „Inflamed: Deep Medicine and the Anatomy of Injustice”, за болните и не-
справедливи общества решението не е в повече хапчета. То изисква да преоценим и да преосмислим нашия живот, като осигурим възможности да се премахнат расизмът и несправедливостта, да отстраним главните социални детерминанти на болестите. Справянето със структурния расизъм може да стане ключов компонент в превантивните стратегии и в програмите за промоция на здравето – сфери, които по принцип получават много малко инвестиции. Например през 2018 г. страните от Европейския съюз са отделили за превенция 2,8% от здравните си разходи.
Въпреки че COVID-19 даде възможности да се преоцени как правителствата изразходват средствата, много малко неща се промениха в посока повече инвестиции в общественото здраве.
Диабетът ще бъде определящата болест на този век. Начинът, по който здравните власти се справят с диабета през следващите 20 години, ще се отрази на здравето на хората и продължителността на живота през следващите 80 години.
Светът се провали в разбирането за социалния характер на диабета и подцени истинската сила и заплахата от болестта.
Анализите на The Lancet за глобалните неравенства при диабет са спешен повик да се поеме правилен курс.

The Lancet, 24 юни 2023 г.