Конкретен повод за тези редове ми дадоха писма на пациенти, които публично защитават свои лекари по темите за корупцията и лекарските грешки.
През годините медиите се надпреварваха да показват лекари, които са получили 200, 100, 50 или 30 лв. от свои пациенти. Някои от тях, известни в страната специалисти, бяха по-
казани с белезници, други – задържани за дни в ареста. Абсурдно и зловещо звучаха многократно огласените твърдения, че лекарите са сред най-корумпираните личности в нашето общество.
В епохата, в която живеем, много хора, вероятно обединени от обща идея и цели, непрекъснато изнасят факти и „аргументирани“ заключения, с които медиците се представят в негативна светлина. Твърдението, че и „едните и другите са маскари“ премина във „всички са маскари“.
Има ли корупция сред лекарите?
Лекарят е човек от плът и кръв, който живее в определен отрязък от време. Епохата слага отпечатък върху личността.
В държава, в която в Народното събрание се обсъжда корупцията във висшите правителствени и управляващи кръгове, има корупция във всяка сфера. Такава има и сред лекарите. Тя е осъдителна и грозна, но лекарите не могат да останат верни на Хипократовата клетва, която полагат, в свят, който не зачита моралните ценности. Обвързаността с етични принципи не може да бъде вечна, когато заобикалящата действителност е груба и липсват на-
родни водачи, които да дават примери с личното си поведение.
Не оправдавам тези свои колеги, но смятам, че техният брой не е толкова голям, че те да определят оценката за елитна професия, каквато е медицинската.
Корупция, свързана с цитираните суми, ако действително съществува, не би трябвало да се превръща в сензация, защото насажда в населението убеждението, че лекарите ос-
вен корумпирани са и лоши професионалисти.
Един колега бе изчислил, че в последните 5 години има около 600 публикации, репортажи, предавания и др. за корупция и лекарски грешки. Това би било нормално, ако същият брой съобщения бяха посветени на тези, които всекидневно спасяват живот, на върховното напрежение и изключителните професионални умения около операционните маси, болничните легла и кабинети, ако се пишат очерци за най-добрите лекари на нацията. За съжаление подобни отразявания в медиите са рядкост.
„Лекарската професия изисква природна дарба, солидна подготовка, добри нрави, любов към работата, преданост към избраната професия“, пише Хипократ.
Като дългогодишен университетски преподавател мога да заявя убедено, че следването по медицина е най-трудно. Шест тежки години на усилен умствен труд, като същевременно добрият лекар трябва да намери време за книги, концерти, театър, кино, спорт. Отличният лекар трябва да знае два западни езика, защото съдбата му е отредила да се роди в малка страна, чийто език е непознат извън границите й.
Да се образоваш и да бъдеш отличен студент е едната страна на въпроса, другата и по-трудната е да се изградиш като добър специалист.
Винаги съм твърдял пред моите студенти, че новозавършилият лекар е бебе, което прохожда.
Необходими са още 4 или 5 години специализация, и то ако имаш възможността да я започнеш веднага след завършването си. Това са приблизително 12 години, в които младият студент и лекар има нужда от солидна материална подкрепа. Необходими са още добри учители, труд, воля, здрава психика и постоянство.
И ето, младият лекар специалист започва първите си уверени крачки. В най-добрия случай той е на 30 години. Необходими са му още 8-10 години, за да се утвърди.
Няма да обсъждам въпроса със заплатите. Те са дискутирани достатъчно и обществото е убедено, че те са обидно ниски.
Нека не забравяме, че днес е век на „юпитата“, че млади хора на възраст 30-35 години заемат ръководни постове в компании и бизнес администрации, и имат всичко, за което младите лекари, и то навсякъде по света, не могат и да мечтаят. Лекарите имат бавно и мъчително утвърждаване и по-късни материални успехи. През този период от време те имат нужда от морално признание и морални стимули. Такива у  нас практически липсват.
Като бивш декан на Медицинския факултет съм връчил дипломите на 8 випуска новозавършили лекари. И зная, че все повече млади лекари не се завръщат в родните си места. Всички се стремят основно към София, Пловдив, Варна и някои от по-големите областни градове. Приемането ни в Европейския съюз увеличи броя на заминаващите и напускащите страната. Първоначалният идеализъм, свързан с „обетованата земя“, вече е изживян. Въпреки това все повече млади лекари излизат от България.
Вече се чувства криза с кадрите в болници и кабинети в страната. Тя ще се задълбочава. Днес 28 000 лекари изглеждат достатъчни за България. Но поколения отлични специалисти напускат поста си по силата на биологичните закони.
Какво ще бъде положението само след 5 до 7 години?
Примерът с Полша е пред очите ни. Закъснялото увеличение на заплатите остави цели провинции с недостатъчен брой лекари. Миграцията на лекари от Изток към Запад се увеличава и ще се увеличава. Лекари се търсят във Франция, Англия, Португалия и много други страни. В клиниките на Медицинския факултет се получават писма: „Търсите ли работа в чужбина?“ В сайтовете обявите стават все повече и повече.
И отново се връщам към бащата на медицината – великия Хипократ:
„Ако започнеш да говориш за възнаграждение, болният ще се убеди, че няма да го изоставиш. Ако не говориш по този въпрос, той може да си помисли, че го подценяваш. Трябва впрочем да знаеш, че болните по правило не познават благодарността. Болните в началото са почтителни и скромни, но по-късно са хитри и неблагодарни. Колкото до богатите, когато са болни, се разтапят от обещания, а после се извиняват под претекст, че още на са добили своите доходи“.
Това е писано около 420 години преди н. е. Някои мисли на велики хора надживяват вековете.
Дали всички лекари, хванати с подкуп, действително са го искали? Разполагаме ли винаги с тяхната гледна точка?
И още, когато един пациент даде доброволно, без никой да му е искал пари в знак на благодарност към лекуващия лекар, това корупция ли е?
Много са поводите за написването на тези редове. Към тях ще прибавя и откъс от писмо, което получих на 8. 05. 2008 г.:
„Уважаеми…
Търсим един общопрактикуващ лекар със заплата минимум 10 000 евро. Селището е разположено в красива хълмиста местност на 300 км от Париж.
Възможно ли е да дадете публичност на това писмо?
С почит…“
Затова ще завърша с призив:
- Не демонизирайте българския лекар;
- Не го прогонвайте от родината му;
- Той е и ще бъде още по-необходим на нацията в близките години.