Редовните профилактични прегледи с цел ранно откриване на рака на белия дроб са най-прекият път към осигуряване на по-дълъг живот с добро качество за пациентите. Препоръчително е прегледът да се прави веднъж годишно и да включва нискодозова компютърна томография, особено за хора, които имат близки с тази диагноза. Това послание отправиха водещи специалисти при откриването на Месеца за борба с рака на белия дроб. Информационната кампания „Поеми си дъх – за по-бърза диагноза и по-добра прогноза kа рака на белия дроб“ стартира за трета година.
- Стоя зад тази инициатива с цялото си сърце. Това заболяване ми е донесло много болка, тъй като ме е оставило без баща още на 4-месечна възраст, а 50 години по-късно загубих и сестра си, каза актьорът Владимир Пенев, посланик на кампанията. – Заради отговорността към детето на сестра ми, което остана кръгъл сирак на 15 години, към близките ми и към себе си, реших да поставя контрол върху тази болест. Спрях пушенето, започнах да правя профилактични прегледи всяка година. Искам да посъветвам хората да бъдат умни и да не се страхуват да ходят редовно на прегледи, за да имат шанс за по-добър живот, допълни той.
- Обръщаме се към обществеността с призив да поставим темата за белодробното здраве и за профилактиката на рака на белия дроб в центъра на вниманието. Това цели и международната инициатива ноември да бъде обявен за месец за борба със заболяването, в която MSD като социалноотговорна компания с визия за устойчиво развитие се включва с готовност за пореден път, призова Милена Органджиева, управляващ директор на MSD България, Северна Македония и Косово.
- Песимизмът на лекарите по отношение на белодробния рак, който бе характерен пре-
ди години, се пречупи с навлизането на иновативните терапии – вече и пациенти с на-
преднало заболяване могат
да живеят дълго с добро ка-
чество на живот. Иновативното лечение е и част от приоритетите в Европейския план за борба с рака, каза проф. Асен Дудов.
- Белодробният рак няма специфични симптоми и това прави откриването му много трудно, ако не се търси насочено. Той се приема за един от най-добрите имитатори на дру-
ги заболявания включително ендокринни. Негов симптом може да е например повишаването и задържането на висока кръвна захар при хора без диабет, каза проф. Дудов. Той посъветва хората при оплаквания като продължителен дискомфорт в гръдния кош или упорита кашлица да потърсят лекар. Кръв при изкашляне или болка при обръщане в леглото са късни симптоми, добави онкологът. Той призова и за въвеждане на адекватна ракова статистика у нас. Годишно се откриват по 4200-4300 души с белодробен рак у нас, от които повечето са в напреднали етапи на болестта. Сред причините за белодробния рак са работа в рискова среда, тютюнопушенето, замърсеният въздух и др. Трябва да изискваме да ни казват не само стойностите на замърсеност на въздуха, но и каква е степента на канцерогенна опасност при замърсяването, каквито измерители има в ЕС, каза още проф. Дудов.
Д-р Красимир Койнов, началник на Отделението по медицинска онкология в болница „Сердика“, отбеляза, че рисковата възраст за белодробния рак е между 55 и 80 години. В диагностиката най-масово се прилага фибробронхоскопия, при която се взема биопсия. Ако този метод не е приложим, се пристъпва към видеоасистирана торакоскопия. В опре-
делени случаи е възможна са-
мо класическа хирургия. Първи и втори стадий са ранните, в трети стадий някои пациенти вече не подлежат на операция, в четвърти заболяването е с метастази.
- Двете нови лекарствени направления в лечението на метастатичните злокачествени заболявания са таргетната терапия и имунотерапията, каза д-р Койнов. – Таргетната терапия навлезе преди 15 години и се основава на откриване на генетични промени в туморните клетки, които играят ключова роля в процеса. С тяхното блокиране спира и развитието на тумора. В последните години таргетите, за които има лекарства в САЩ, вече са 10 – обхваща се около една четвърт от пациентите с напреднал
недребноклетъчен белодробен рак. Имунотерапията се прилага и у нас от 5 години. Действа на принципа на освобождаване на блокирания от тумора имунитет и така косвено дава възможност на имунната система да се бори срещу рака. Първият въведен имунотерапевтичен агент в България вече е регистриран при 17 злокачествени заболявания и включва 33 индикации. С имунотерапия около 30% от пациентите с метастазирал недребноклетъчен рак на белия дроб живеят над 5 години, сочат данните от 5-годишно клинично проучване. Това беше немислимо преди десетина години, а днес може би се сбъдва мечтата ни да хронифицираме раковия процес. За да бъде това лечение ефективно обаче, заболяването трябва да се открие максимално рано, заяви д-р Койнов.
- Ако човек има неповлияна кашлица или пневмония в рамките на 10-12 дни, нека първо се търси тумор, после да продължи лечението, съветва проф. Димитър Костадинов, началник на Отделението по бронхология в университетската белодробна болница „Св. София“. – За уточняване на диагнозата все още на места се прави
рентгенография, но по-правилно е да се прави компютърна томография. Деликатният момент е пациентът да бъде насочен към специализиран център с обучени лекари. В рамките на 2 дни по клинична пътека се прави диагностика с вземане на биопсия, каза още проф. Костадинов. Като рискови ре-
гиони за белодробен рак той посочи Бургас, Русе, Габрово, Видин, където традиционно има повишена заболяемост.
Проф. Светлана Христова, началник на Клиниката по патология в УМБАЛ „Александровска“, обясни какво се предприема за определяне вида на тумора, неговия вариант и стадий.
Имунохистохимията като метод доказва специфични белтъци за различните видове карциноми, от които зависи да се определи най-подходящото лечение за дадения пациент на принципа „Един пациент – една болест“. Тези изследвания обаче не се плащат от НЗОК, а не са по силите на повечето пациенти. Засега в много случаи ги заплащат фармацевтичните компании.