Учените обръщат поглед към миналото, за да видят бъдещето.
Светът има зад гърба си почти година и половина колективен опит с вируса SARS-CoV-2 и пандемията от COVID-19. Логично е да предположим, че навсякъде хората си задават едни и същи въпроси: как ще свърши всичко това? И кога?
Може да е имало кратък времеви прозорец за спирането на разпространението на вируса и връщането му обратно в природата, както се случи с братовчед му, SARS-CoV-1, но тази възможност отдавна е пропусната. Изглежда също така, че другият вариант за изход от пандемията – ваксинирането, е скъпо „удоволствие“, до което малко държави ще имат достъп в близко бъдеще.
Това вероятно звучи мрачно, но не е повод за отчаяние. Истината е, че пандемиите винаги свършват, а досега ваксините никога не са играли съществена роля за прекратяването им. Това не означава, че този път ваксините не играят критично важна роля – с тяхна помощ много по-малко хора ще умрат от COVID-19.
През 1918 г. не е имало противогрипни ваксини, когато светът все още не е знаел, че пандемията е причинена от вирус – H1N1. През 1957 г., когато пандемията от H2N2 обхваща света, ваксината срещу грип беше на разположение основно на военните. По време на пандемията от 1968 г., предизвикана от H3N2, Съединените щати произведоха близо 22 млн. дози ваксина, но когато беше готова, най-лошото беше отминало и търсенето намаля. Този феномен – „твърде малко и твърде късно“, се разигра отново през 2009 г., когато светът най-накрая имаше капацитета да произведе стотици милиони дози ваксина срещу H1N1, но някои държави анулираха поръчките си, защото в крайна сметка не се нуждаеха от тях.
Как завършиха тези пандемии? Вирусите не изчезнаха: потомък на вируса на испанския грип, съвременният H1N1, циркулира и до днес, както и H3N2, а по-скоро хората не развиха колективен имунитет към тях. Вместо това вирусите, причинили тези пандемии, претърпяха своеобразна трансформация. Или по-точно, ние го направихме. Имунната ни система научи достатъчно за тях, за да отблъсква най-смъртоносните прояви на инфекция, поне през повечето време. Хората и вирусите достигнаха имунологичен паритет. Вместо да причиняват цунами на опустошително заболяване, с течение на времето вирусите започнаха да предизвикват малки вълни от по-леко заболяване. Пандемичният грип се превърна в сезонен грип, а вирусите станаха ендемични.
Ако този модел се запази и сега, както се очаква да се случи, SARS-CoV-2 в даден момент ще се присъедини към няколкото човешки коронавируси, които причиняват настинки, главно през зимата, когато условията благоприятстват тяхното предаване.
Кога ще стане това? Това е големият въпрос, на който все още няма отговор. „Смятах, че вече трябва да сме излезли от тази остра фаза“, признава Мария ван Керхове, водещият експерт по коронавирусите на СЗО. Становището й обаче е повлияно от нейната категорична убеденост, че светът може да спре пандемията, само ако страните предприемат стъпките, които са направили държави като Нова Зеландия, Виетнам и други, за да поставят разпространението на вируса под контрол. „Няма нищо – включително появата на нови варианти на вируса, което да предполага, че вече не бихме могли да излезем от острата фаза“, каза тя наскоро в интервю за STAT. „Защото процесът може да бъде поставен под контрол“.
Опитът от последните четири пандемии, споменати по-горе, предполага, че вирусите се трансформират от пандемични в ендемични патогени в рамките на година и половина или две от появата си. Но всички тези пандемии бяха грипни пандемии. Различен патоген може да означава, че ще станем свидетели на различен модел. Възможно е да е имало предишни пандемии, причинени от коронавирус; някои смятат, че пандемията през 1889 г., известна в медицинската история като „руски грип“, всъщност може да е била причинена от един от човешките коронавируси – OC43. Предполага се, че и четирите човешки коронавируси са преодолели видовата бариера от животно към човек; споменатият OC43 вероятно произхожда от едър рогат добитък, но това е в сферата на теорията, а не неоспорим факт, настъпил преди ерата на съвременната вирусология. Няма исторически данни колко тежки заболявания са причинявали тези коронавируси, когато са започнали да заразяват хората, или колко време е изминало, докато се установят в ендемично състояние.
„Инфлуенца пандемиите са най-познатото нещо, което имаме под формата на пътна карта. В най-новата история всичко е било грип и е продължавало в рамките на няколко години“, казва Джени Левайн,биолог в Emory University, автор на статия, публикувана в Science, която представя модели за края на пандемията. Левайн и съавт. прогнозират, че тъй като възрастните хора – най-застрашени от хоспитализация и смърт от COVID-19 – придобиват защита, вирусът вече няма да предизвиква тежко заболяване, поне не при повечето хора от този контингент. (Нищо не е абсолютно - грипът например понякога убива напълно здрави до този момент хора). Това обучение на имунната система вероятно ще превърне бъдещите инфекции с COVID-19 в еквивалент на настинка, заключават авторите. С течение на времето, когато степента на защита стане стандартна за възрастните, тези, които най-често ще се заразяват с COVID-19, ще бъдат малките деца, при които дори сега инфекциите рядко са сериозни. Това е моделът на човешките коронавирусни инфекции.
Джени Левайн допуска възможността SARS-CoV-2 да продължава да бъде с нас и след като пандемията приключи. „В никакъв случай не трябва да звучи като смъртна присъда, ако се каже, че няма да постигнем колективен имунитет“, каза тя. „Това просто означава, че заболяването ще стане ендемично и тогава въпросът е дали ще бъде леко и ендемично, или ще бъде тежко и ендемично. По всяка вероятност по-големи са шансовете на първия вариант – ендемично, но по-леко“.
Левайн не е единствената, която смята, че няма да успеем да контролираме разпространението на SARS-CoV-2 чрез т. нар. стаден имунитет. Джонатан Йодел, старши изследовател по клетъчна биология и вирусна имунология в Националния институт по алергии и инфекциозни болести на САЩ, публикува становище в сп. PLOS Pathogens, в което излага аргумента, че коронавирусите не предизвикват дълготрайна имунна защита, за да се осигури продължителен колективен имунитет.
Ендемичният SARS-CoV-2 би имал сезонен характер, разпространявайки се през зимните месеци, когато децата ходят на училище и когато прекарваме повече време на закрито. Флориан Крамър, експерт по ваксините от Icahn School of Medicine at Mount Sinai в Ню Йорк, смята, че първоначално в някои от тези сезони протичането може да е по-тежко, но то няма да има размаха на една пандемия. „Ако се превърне в сезонно заболяване и има страни, където нивото на ваксинация е ниско и имунитетът е недостатъчен, тези сезони в началото може да са малко по-силни, за разлика от страните, където процентът на ваксинация е висок“, допълва Крамър.
Този преход ще се случи по различно време по света. „Мисля, че ще видим огромна разлика между Запада и всички останали, които не са получили достатъчно ваксини“, казва Крамър. „Въпреки че има и страни като Иран, където процентите на заразяване са били изключително високи – там вече имат имунитет „в излишък“, така че дори той да намалява, едва ли заболяването ще се върне като вълна“.
Джени Левайн смята, че промяната може да се случи доста скоро в страни като САЩ, които са имали както високи нива на инфекции, така и са успели да ваксинират голям брой хора. „Вирусът едва ли просто ще изчезне, но вече няма да е досегашният патогенен бич, и мисля, че не сме твърде далеч от този момент“, казва тя.
Има някои експерти, които са по-предпазливи по отношение на сроковете. Историкът Джон Бари, автор на книга за испанския грип – “The Great Influenza”, отбелязва, че има значителни разлики между грипната инфекция и COVID-19 както по отношение на инкубационния период, така и във факта, че при COVID хората боледуват по-дълго и са заразни за по-дълго.
„Това е като грип, който се движи с много бавна скорост“, каза Бари. Според него грипните пандемии имат по-отчетлив край, като на всяко отделно място предаването изчезва за няколко седмици. Случаят с COVID не е същият, затова е голяма ролята на човешкото поведение – на редуващите се ограничения с последващи отваряния.
Проф. Марк Липсич, епидемиолог от Harvard’s T.H. Chan School of Public Health, смята, че скорошните експлозивни вълни в Бразилия и Индия са причина да бъдем предпазливи по отношение на прогнозите, че краят на пандемията е близо. И двете страни преживяха значително разпространение в началото на пандемията, но въпреки това бяха заляти от втори вълни, предизвикани от мутиралия вирус, от т. нар. „варианти, предизвикващи безпокойство“. „Мисля, че трябва да имаме предвид как протече цялата година – с множество вълни и все още без реални доказателства, че пандемията отшумява от само себе си в която и да е държава“, казва той.
Друг изследовател на предишните пандемии – Сесил Вибуд, която работи в National Institutes of Health’s Fogarty International Center, също вярва, че пандемията ще завърши с превръщането на SARS-CoV-2 в ендемичен, но не е сигурна кога ще стане това. Тя предполага, че е възможно четирите сезонни коронавируса, тези, които причиняват настинки, винаги да са били по-безобидни от новия коронавирус. И че SARS-CoV-2 ще продължи да ни атакува с варианти, особено след като е подложен на еволюционен натиск заради големите групи ваксинирани хора. „Затова мисля, че трябва да бъдем предпазливи. В крайна сметка данните, с които разполагаме, са само от около 15 месеца“.
Майк Райън, ръководител на Програмата на СЗО за извънредните ситуации, е съгласен с призива за предпазливост. „Не знаем къде се намираме, защото това е първата пандемия, причинена от SARS коронавирус“, каза той. „Не разполагам с кристално кълбо, за да погледна в бъдещето, но от моя гледна точка ние дори не сме близо до края й“. Според Райън страните не трябва да разчитат само на ваксините или да чакат вирусът да премине в ендемичен режим, а да използват другите инструменти, за които е доказано, че спират разпространението.
Източник: STAT news, сайт за новини и здравна политика, издание на Boston Globe
