Животът на човека е свързан с функцията на имунната система, която осъществява протекцията срещу инфекции, новобразувания, тумори, заздравявания на рани, като ни отделя от заобикалящите ни организми. Вроденият имунитет осъществява бързи и ефективни имунни отговори, но му липсват разпознавателният капацитет и имунологичната памет. В него се включват епителните бариери и неутрофилите, естествените убийци (NK cells), макрофагите, дендритните клетки, системата на комплемента. Вроденият имунитет е филогенетично по-стар, но има роля на стимулатор на придобития или адаптивния имунитет. Клетките, осъществяващи последния, са нормално циркулиращи в кръвта и лимфата, като има масивни струпвания от тях в лимфните органи и във всички тъкани на тялото. Тези клетки са Т-лимфоцитите с техните подвидове, и В-лимфоцитите и тяхната активирана форма – плазматичните клетки.
Процесът на стареене в имунната система е свързан с намаляване активността на вродения и придобития или адаптивния имунитет. В същност това води до до намаляване на нейната протективна способност. Това е свързано със състояние на организма на хронично възпаление, като нараства възможността за развитието на автоимунни заболявания. При редица дегенеративни болести като болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер и остеоартрита има възпалителни процеси, увреждащи съответната тъкан. По-съществените промени настъпват след 50-годишна възраст. Тези процеси в имунната система я правят недостатъчно способна да се справя с възпалителни процеси, туморни заболявания, като процесите на имунен отговор след ваксинация са смутени – изкуствен активен имунитет. Отговорът на имунната система е забавен. Това повишава риска от разболяване. Интересното е, че възпалителният отговор на вродения имунитет в тъканите е интензивен и продължителен при възрастните индивиди.
При възрастни индивиди има повишена чувствителност към инфекции на дихателните пътища, което води до редица болести на дихателните пътища – късна астма, фиброза на белите дробове, ХОББ, реактивиране на хронични вирусни инфекции. При тях по-трудно заздравяват раните и отминават други възпалителни процеси. Процесите на стареене в имунната система стимулират и ускоряват и други патологични процеси, свързвани с процеса на стареене.
Т-лимфоцитите имат съществена роля в придобития имунитет. В хода на инфекциозния процес, т.нар. „наивни“ Т-лимфоцити се научават да разпознават навлезлите специфични патогени. След това те се диференцират в клетки, които са специализирани да осъществяват имунния отговор към същия антиген. Общият брой на Т-лимфоцитите остава постоянен по време на живота на индивида, но броят на „наивните“ недиференцирани лимфоцити непрекъснато намалява с напредване на възрастта. Докато въздействието на процеса на стареене при вродения имунитет не е достатъчно изучено и разбрано, то при придобития имунитет са установени и изучени молекулните процеси при стареенето на Т-лимфоцитите. Определящо за процесите на стареене е скъсяването на хромозомните краища, дължащо се на загуба на теломерни секвенции. Човешките CD4T-лимфоцити губят между 20- и 60-годишна възраст около 3000 bp от теломерните секвенции, когато дължината на теломера е 5000-6000 bp при 60-годишните. Този процес е съпроводен с увреждане ДНК в Т-лимфоцитите и редукция на ДНК-киназите, които са свързани с този процес. Проблемите в Т-лимфоцитите с напредването на възрастта се свързват и с инволуцията на тимуса.
След началото на инфекцията или нараняването имунната система на младите хора отговаря с антивъзпалителен отговор. Това не става толкова ефективно при възрастни индивиди, което се дължи на натрупването на „стари“ имунни клетки. Те произвеждат повече сигнални молекули – цитокини, които промотират възпалението. Отделят се повече интерлевкин 6 (IL 6) и тумор-некрозис фактор-алфа (TNF-alpha). Последните се свързват с безсилието и смъртността на много от възрастните индивиди. Това, от своя страна, се свързва с диабет тип 2, тумори, невродегенеративни и сърдечно-съдови болести. Подобно на Т-лимфоцитите, В-лимфоцитите също се променят с напредване на възрастта. Броят на техните прекурсори в костния мозък също намалява. В последните години се описва един вид от тях, наречени „свързани с възрастта В-лимфоцити“, чийто брой в кръвта се увеличава. Промените в В-лимфоцитите и тяхната активна форма – плазматичните клетки, водят до понижаване броя на антителата при съответния имунен отговор.
Процесът на стареене на имунната система е свързан с тежки промени  в структурата и активността на имунокомпетентните клетки. Това е свързано с нарушение в адаптивния имунитет и известна активация на вродения имунитет, което има за резултат отслабване на адаптивния имунитет и неспецифичцни възпаления в тъканите. Промените в лимфоцитите се изразяват в известна степен и от проблеми в гликозилирането на външната повърхност на клетъчната им мембрана, промяна в структурата на самата мембрана и промени в клетъчния им скелет. Тези процеси в лимфоцитите се изразяват в промени във възможностите на различните видове Т-лимфоцити, както и на В-лимфоцитите и тяхната активна форма – плазматичните клетки. При отчитане на проблемите, настъпващи в лимфоцитите, трябва да се имат предвид възрастовите процеси, настъпващи в костния  мозък, свързани с намаляване на клетъчната му съставка. Това също е свързано с намаляването на активността на придобития имунитет и с увеличаването на хематологичните заболявания. Промените, настъпващи в хематологичните стволови клетки, оказват влияние върху адаптивния имунитет.
Епигенетични фактори от различно естество повлияват на делящите и неделящите се клетки, включително имунните клетки при възрастни индивиди.
В допълнение на възрастовите промени в клетките, осъществяващи вродения и придобития имунитет, настъпват промени в стромата на първичните (костен мозък и тимус) и вторичните лимфни органи (слезка, лимфни възли, тонзили и лимфната тъкан в стените на кухите вътрешни органи), които имат съществена роля в процесите на стареене в имунната система.
Има интензивни изследвания как да се забави и потисне стареенето на имунната система. Правят се ваксини, специфични за вирусни инфекции, и по-точно – за грипните вируси. Тези ваксини са с по-висока концентрация на антигените или са снабдени с адюванти, които да активират имунния отговор на възрастните индивиди. Също така се прилагат средства, за да се промени метаболизмът на възрастните с метформин и mTOR инхибитори, които могат да променят имунитета и съответната съпротива при инфекциозните заболявания. Това са нов клас лекарствени средства – сенолитици, които са прилагани успешно, засега на животински модели.
Препоръчително е да се поставят съответните ваксини при възрастни индивиди. Намаляването на риска в процеса на стареене на имунната система включва редица дейности. Поемането на здравословна храна ще поддържа имунната ситема. Предимство се дава на средиземноморската диета, без да е абсолютно доказано. Друг стимулатор на имунната система е съответната физическа активност. Скелетните мускули секретират редица миокини, които редуцират възпалението и запазват имунната функция. Желателно е да се запази мускулната маса със съответните упражнения, която има протективен ефект спрямо инфекции, сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2 и други, които са свързани с хронично възпаление. Последното уврежда и мускулите. При аеробни физически упражнения е установено, че има по-малко „стари“ Т-лимфоцити и повече „наивни“ Т-лимфоцити. Също така е наблюдавана продукция на повече антитела от активираните В-лимфоцити. Установено е, че физически упражнения преди ваксинацията имат положителн ефект.
Докато физическите упражнения имат позитивен ефект върху процеса на стареене на имунната система, увеличението масата на мастната тъкан има противоположен ефект. Физическата активност потиска възпалителния процес, а мастната тъкан стимулира възпалението. До 30% проинфламаторният цитокин IL- 6 произлиза от мастната тъкан, което допринася за възпалението. Има данни, че индивиди със затлъстяване и свръхтегло са произвели по-малко антитела при противогрипна ваксинация. Намаляването или преставането на тютюнопушенето и ограничението на алкохола, които потискат имунната система, е също пожелателно.

Акад. Владимир Овчаров