„Какъв хоспис, това е истинска картинна галерия” споделяме помежду си още в коридора на хоспис „Добролюбие”, който е разположен в сградата на болницата в Кърджали. Докато дойде управителят Здравко Карамитев, разглеждаме творбите – портрети на красиви родопчанки, планински пейзажи, стари къщи, излъчващи духа на отминали времена, ярки детски рисунки, изпълнени със слънчева светлина.
В рамката на открехната врата се вижда легло и усмихнатото лице на възрастна жена…поредната картина, само че съвсем реалистична.
- Тя е наша пациентка, много мила и със силен дух – чуваме зад гърба си гласа на управителя.
В малкия, но уютен кабинет г-н Карамитев с готовност ни разказва за нестандартната история по създаването и развитието на хосписа.
- Изградихме го по проект на програма ФАР през 2007 г. Реално дейността стартира през следващата 2008 г. Условието бе осигуряване на грижи за хора с нисък социален статус. А отпуснатото финансиране бе за период от една година.
Капацитетът на хосписа е 19 души. В момента се грижим за 18. Това са хора с тежки инвалидизиращи заболявания, част от тях са онкологично болни в терминален стадий, нуждаещи се от специализирани грижи, други са възрастни хора с фрактури или прекарали инсулти – приковани на легло.
Когато едногодишното финансиране приключи, се наложи сами да търсим начини за продължаване на дейността, тъй като засега не е осигурено държавно финансиране на подобни лечебни заведения. А трябваше да продължим, защото, докато приемахме безвъзмездно нуждаещи се, стана ясно колко дълго е пренебрегвана тази важна и от социална, и от здравна гледна точка дейност. Броят на болните с нисък социален статус расте, а липсва капацитет за покриване на потребностите. В хосписа се създаде напрежение. Образува се листа на чакащите.
По разбираеми причини, когато финансирането по проекта прекъсна и определихме цена … листата изчезна.
Една година работихме с по 15 лв. на ден от пациента и съфинансиране от общините, тъй като хосписът е държавен – дъщерно дружество на Областната болница в Кърджали. Идеята беше общините да подпомагат издръжката на хосписа. Първоначално нещата потръгнаха. Дори без да превеждат парични средства, помагаха с каквото могат. Кризата обаче влоши ситуацията и вече общините не са в състояние да отделят нещо за хосписа.
В началото имахме по-стандартни идеи за излизане от ситуацията – чрез финансиране от социалното министерство като делегирана държавна дейност или от НЗОК чрез клинични пътеки. Оказа се обаче, че това няма да стане скоро. Затова потърсихме нестандартни начини за осигуряване на средства. През пролетта на 2009 г. под патронажа на кмета на Кърджали организирахме благотворителни дни под надслов „За един по-достоен живот”. Проведохме различни прояви, в това число и голям концерт, откриване на постоянна арт галерия „Милосърдие” тук, в хосписа.Тя представлява постоянна изложба базар на творби, подарени от известни художници от региона. За да увеличим приходите от продадени картини, с помощта на кметове от областта изнасяхме и експонирахме галерията в съответните градове. Така за една година събрахме 10 000 лв. Общо от благотворителната кампания постъпиха 20 000 лв. Ротари клуб – Кърджали, ни подари билборд, който отдаваме на фирми под наем. С парите заплащаме труда на двама болногледачи.
Организирахме и т. нар. изнесени арт стени – представяне на изложбата в по-известните хотели, в по-представителните градски и крайпътни заведения. Идеята се оказа успешна.
Друга дейност бе да предоставяме помощни средства на хора с увреждания по Наредба № 2 на Министерство на труда и социалната политика. Хосписът е посредник, който безвъзмездно предоставя помощни средства на нуждаещи се и получава процент за извършване на тази услуга. За изминалата година получихме над 2000 лв. комисиона.
Наскоро изпратихме писмо за съвместна инициатива на изпълнителния директор на OMV за нашия район както за арт стена, така и за евентуално подпомагане на санитарния ни автомобил с гориво.
Непрекъснато търсим различни възможности. Идеи имаме, но трудното идва после, когато трябва да ги реализираме… Понякога хора, на които разчитаме, не се отзовават, а в други случаи става обратното. Такъв е животът. Някъде успяваме, другаде не, но не се отказваме, защото хосписът доказа, че подобни структури са необходими.
От тази година въведохме по-гъвкава система за заплащане от пациента, обвързана с тежестта на неговото състояние. За целта подготвихме точкова оценителна скала. Според скалата цената варира между 17 и 20 лв.
Стараем се да осигуряваме на пациентите си и някои малки удоволствия. Организирахме „Салон за красота”. Дойдоха професионални фризьори и козметици, които безвъзмездно разкрасиха нашите баби. Каква радост беше… Как добре се почувстваха, самочувствието им се повиши, усмивките не слизаха от лицата им.
Постоянни наши поддръжници и благотворители са децата от движение „Ръка за помощ”, създадено в СОУ „Петко Рачов Славейков”. Малките ни приятели с желание се включват в различни инициативи. Предоставиха ни детски рисунки за арт галерията, част от които вече са продадени. На празници носят на пациентите подаръци, закупени с пари, които сами са събрали, изнасят програми, изпълват хосписа с приятна атмосфера.
Сега е в ход една идея, за която търсим финансиране. Паркът пред хосписа е подходящ за извеждане на пациентите, но е необходимо да го приведем в подходящ вид и да осигурим достъп за трудно подвижните. Първите стъпки, свързани с документация и сметки, са направени, остават по-важните – търсенето на дарители.
Разбрахме, че от финансиращата нашия проект институция са се интересували каква е съдбата на изградените хосписи – поела ли е държавата ангажимент към тях, отпуска ли средства. Във връзка с това от Министерството на труда и социалната политика, което ни осигури средствата по програма ФАР, ни питаха дали желаем да получим ресурс през следващата година, когато се очаква да бъде определен статутът на хосписите. Вече има и промяна в Закона за лечебните заведения, според която всеки хоспис трябва да определи статута си – дали ще бъде дом за медико-социални грижи или заведение за палиативни грижи. Ние сме направили своя избор и сме внесли документи за регистрация като хоспис за палиативни грижи. От една страна сме на територията на болнично заведение, а от друга сме сред учредителите на Българската асоциация по палиативни грижи и сме членове на европейската. Освен това в МЗ сме внесли разработка за стандарт по палиативни грижи и е въпрос на време да бъде одобрен. Тогава ще бъде възможно палиативната клинична пътека, която сега се ползва само от болници, да премине и към хосписите. Макар че, ако досегашните параметри останат, пазарно погледнато, тя е нерентабилна…
Напускаме хосписа, но не пропускаме да се сбогуваме с възрастната жена от стая №4. Тя оставя книгата, която чете, пожелава ни здраве, усмихва се и добавя… до нови срещи.
