Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Националната здравна карта е готова

Националната здравна карта е готова

Дългоочакваният проект на Национална здравна карта бе представен на пресконференция на 2 февруари т.г. в Министерството на здравеопазването. Документът съдържа областните здравни карти, утвърдени от министъра на здравеопазването, необходимия брой лечебни заведения в страната, минималния и максималния брой болнични легла, националните здравни приоритети, списък с лечебните заведения за болнична помощ, с които НЗОК задължително сключва договор за дейност, както и списък на лечебните заведения за болнична помощ, които не подлежат на приватизация.

Проектът на Националната здравна карта е финализиран след приключването на процеса на пререгистрация на лечебните заведения за болнична помощ на пресконференция. Стана ясно, че разрешителни за дейност са получили 297 от 312 болници, които са подали документи за пререгистрация. 11 от останалите лечебни заведения все още допълват необходимата документация. 4 болници няма да получат разрешение за дейност заради лоши хигиенни условия, непокриване на медицинските стандарти или поради ликвидация. Това са специализираната болница за рехабилитация в Китен, белодробната болница в Сливен, частна многопрофилна болница във Видин, както и частна АГ болница в с. Мурсалево.

По време на пресконференцията министърът на здравеопазването д-р Ст. Константинов съобщи, че по данни от пререгистрацията у нас функционират 93 специализирани болници за активно лечение, 160 – многопрофилни, а останалите лечебни заведения са центрове и болници за рехабилитация и долекуване. Около 26% от отделенията, с които лечебните заведения разполагат, са с първо ниво на компетентност, около 45% са с второ ниво, а други 29% – с трето ниво. Все още обаче е рано да се даде точна статистика, защото някои лечебни заведения все още подават документи за определяне на по-високи нива на компетентност, уточни министърът. Той допълни, че до края на месеца ще бъде изготвен регистър на всички лечебни заведения за болнична помощ и техните нива на компетентност, който ще бъде публикуван на интернет страницата на ведомството.

Министърът съобщи, че според проекта за Национална здравна карта между 30 254 и 43 984 болнични легла са необходими у нас за осигуряване на адекватна медицинска помощ на населението. По данни от пререгистрацията в лечебните заведения за болнична помощ у нас има 44 411 легла. Министърът коментира, че болничните легла у нас са почти в норма – надвишават максималната граница с 427, но са неравномерно разпределени на територията на страната. Под минималния праг са леглата в шест области – Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол. В други седем области – Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Смолян, Стара Загора, Пловдив, те са повече от максималния праг. Повече са и леглата в столицата – при максимално нужни 6847, те са 10 072. Проектът на Националната здравна карта показва още, че е неравномерно разпределението на леглата и по видове. Леглата за активно лечение у нас са 37 063 при максимално нужни 33 659. Най-голямо е превишаването на хирургичните легла – 9508, при максимум необходими 7070. Най-голям пък е недостигът на легла за реанимация – 1296, при минимум нужни – 1729. Все още обаче няма нормативни документи, които да регламентират действията при наличието на легла под минималния или над максималния праг.

На събитието стана ясно още, че Националната здравна карта съдържа и списък с лечебните заведения, с които НЗОК задължително трябва да сключи договор за работа, за да обезпечи достъпа до медицинска помощ за здравноосигурените граждани. В задължителния списък са включени 57 болници, чийто мажоритарен собственик е държавата. Това са всички областни, университетски и национални специализирани болници. Те покриват 77% от минималните изисквания за легла по здравната карта. Министър Константинов обясни, че в списъка са включени само държавни болници, тъй като това са единствените лечебни заведения, които могат да бъдат задължени да сключат договор с НЗОК. От друга страна, МЗ може да гарантира, че тези болници ще покрият определени стандарти, допълни министърът. Той увери, че всички останали лечебни заведения, които са получили разрешение за дейност, при желание от тяхна страна и при покриване на съответните изисквания за клиничните пътеки ще могат да сключат договор с НЗОК.

В Националната здравна карта се посочва и нужният брой центрове за спешна помощ и за трансфузионна хематология, психиатрични и онкологични болници. Данните показват, че в момента в страната функционират достатъчно такива лечебни заведения – 28 ЦСМП, 198 филиала към тях, 5 центъра по трансфузионна хематология, 12 психиатрични болници, 9 болници за онкологични заболявания.

Министърът подчерта, че националната здравна карта представя състоянието и тенденциите в българското здравеопазване, но реален ефект за системата от нея ще има, едва когато бъдат реализирани законодателни промени, които да регламентират механизми за ограничаване на броя на лечебните заведения, които сключват договор с НЗОК, както и за регулиране на броя на болничните легла.

ФМ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.