Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Специализациите – между наредбите и реалността

Специализациите – между наредбите и реалността

На 21 октомври т.г. министърът на здравеопазването утвърди със заповед местата за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Както „Форум Медикус” съобщи (бр. 39-40), през 2011 г. са обявени 1363 места за специализанти. Предвидени са специализации за 1043 лекари. От тях обаче само 100 ще бъдат финансирани от държавата, докато през миналата година обявените места по държавна поръчка са били 368. Срещу заплащане ще специализират едва 295 лекари, които ще трябва да внасят месечна такса от 180 лв., но пък ще получават заплата от болниците, в която специализират. Останалите са по чл. 20 от Наредба №34/29.12.2010 г. Периодът на обучението на специализантите, приети през следващата година, ще се зачита за осигурителен стаж, стана ясно от информация от пресцентъра на МЗ.

Какво обаче се случва с вече специализиращите медици – какви са техните проблеми и ще бъдат ли решени скоро?

За отговор на този въпрос се обърнахме към представители на учреденото през юни т.г. сдружение „Български лекари за европейски стандарт на специализация”. В редакцията гостуваха д-р Даниела Петрова – председател на асоциацията и платен специализант по нефрология във ВМА, д-р Милена Пeрухова – член на УС на асоциацията и платен специализант по гастроентерология във ВМА, д-р Спартак Вълев – член на УС на асоциацията и специализант (приет по чл. 20 от Наредба №34) по медицинска онкология в Клиника по химиотерапия в СБАЛО (от ляво на дясно).

Според тримата млади лекари, инициирали създаването на сдружението, проблемите на специализантите у нас са много и са натрупани с години. Като причина за учредяване на подобна организация те изтъкват неясния и нееднозначен статут на специализантите у нас.

- Положението на специализантите в България много прилича на статута на студентите във висшите учебни заведения – казва д-р Вълев. – Първо учим 6.5 години медицина, завършваме, вземаме диплома за магистри, която ни дава правоспособност да работим като лекари. Но в същото време трябва тепърва да започнем един нов вид студентстване, какъвто е специализацията – още 4 до 5 години.

С тревога д-р Вълев допълва, че по време на специализацията лекарите нямат уредени доходи, не им се признава осигурителен стаж и нямат право на отпуски. Специализантите, приети срещу заплащане, всеки месец внасят такса за обучение в размер на 180 лв. и сами заплащат здравните си осигуровки. Д-р Вълев обяснява, че договорът за обучение, конституиран от Наредба №34, няма статут нито на трудов, нито на граждански договор. Документът е тристранен и се сключва между специализанта, медицинския университет и базата за обучение. Специализиращият медик трябва да бъде в базата за специализация на пълно работно време и да участва активно в диагностично-лечебния процес, без да са му гарантирани доходи и осигуровки.

Д-р Перухова припомня, че често специализантите дават нощни дежурства – най-често сами, докато според правилата с тях трябва да има и специалист. Специализантите недоволстват и от факта, че не е разработен правен механизъм, по който те да получават заплащане за положения нощен труд. Според тях ръководителите им имат доверие, че се справят с работата, но лечебните заведения не отделят средства, за да заплатят за труда им.

Специализантите се възприемат като огромен контингент безплатна висококвалифицирана работна ръка:

- Здравната система в момента до голяма степен успя да се закрепи само благодарение на това, че специализантите работят без пари, твърди д-р Вълев.

Тримата лекари опровергават информацията на някои медии, че статутът на специализантите е уреден с приетите изменения в Наредба № 34. Нормативният документ дава възможност специализантите, обучавани срещу заплащане, да договарят с ръководителя на базата, в която специализират, определено възнаграждение. Според д-р Вълев това е пълен абсурд: „Не може един току-що завършил лекар да отиде при шефа на лечебното заведение и да преговаря за пари, особено при сегашната финансова ситуация в лечебните заведения”.

Специализантите виждат несъответствие между гледната точка на НЗОК, на МЗ и на медицинските университети по отношение на специализациите. Младите медици не приемат позицията на касата, че за да лекуваш пациент – трябва да имаш придобита специалност. Според д-р Вълев около 80% от дейностите по всяка клинична пътека могат да се извършват от специализанта. Ето защо финансиращият орган трябва да заплаща и за дейности, извършени от лекарите, зачислени за специализация.

Специализантите разчитат на подкрепа от БЛС, като се надяват съсловната организация да инициира промяна в националния рамков договор, с която касата да признава и заплаща някои дейности, извършвани от специализиращите лекари.

Д-р Петрова се надява скоро да има регламент, който да гарантира сключването на трудов договор със специализанта. Тя допълва, че специализантите са лекари и като такива трябва да имат определени права и задължения.

- На практика с дипломата си за магистър лекарят няма право да прегледа пациент и да му измери кръвното, единствено може да работи във фармацевтична компания или в център за спешна медицинска помощ, допълва д-р Петрова.

Ако специализантът работи в бърза помощ, той има право да реанимира пострадали в катастрофа или прекарали инфаркт, но в отделението на болницата не може да извършва дори елементарни медицински дейности. Завършилите медици могат да работят в страни като Германия, но не и в България. Председателят на асоциацията на специализантите подчертава, че проблемите биха се решили с ревизирането на два документа – на Наредба № 34 и на Националния рамков договор.

Специализантите си позволяват да мечтаят за нова наредба или дори закон за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

Сред предложенията на представителите на асоциацията е и премахване на платените специализации.

Те не приемат абсурда, при който трябва да си плащаш, за да работиш. Особено при дефицита на специалисти в българското здравеопазване…

Специализантите, финансирани от държавата, получават средства в размер на две минимални работни заплати, а техните здравни осигуровки се заплащат от държавата. Д-р Петрова обаче припомня, че наскоро тези средства са били забавени с около месец. Тя уточнява, че парите все пак са били преведени, но отново не са били удържани средства за осигуровки.

Зачислените за специализация по държавна поръчка се сблъскват и с друг проблем. Според Наредба №34 лекарите, приети на място, финансирано от държавата, се задължават след придобиването на специалност да постъпят на работа в лечебно заведение, определено от министъра на здравеопазването, за срок, равен на продължителността на обучението им. Ако специализантът вече е сключил договор с болница, в която е уговорено да работи и след завършването на обучението – за срок, не по-малък от продължителността на специализацията, МЗ определя същото лечебно заведение. Ако обаче специалистът не постъпи на работа в едномесечен срок в определеното от министерството лечебно заведение, той дължи обезщетение на МЗ в трикратния размер на заплатените средства за теоретично и практическо обучение за периода на проведената специализация. Заради това условие много лекари предпочитат да специализират на места срещу заплащане, става ясно от думите на д-р Петрова.

Както за повечето специализанти, така и за тримата представители на сдружението периодите на обучение и на специализация са съпроводени с тежко финансово бреме. Споделят, че те и техните колеги правят една сериозна инвестиция, за която нямат гаранция, че би се оправдала у нас. За да възстановят вложените средства, много от българските специализанти решават да отидат в чужбина, където трудът им се признава и заплаща достойно.

Според прочуване на Медицинския университет в София 84% от завършващите медицина емигрират в чужбина, където смятат, че ще се реализират по-успешно.

Повечето специализанти работят на второ работно място – във фармацевтични компании, дават нощни смени в аптеки, в лазерни студия, или пък пишат статии за популярни издания с медицинска тематика. За съжаление, така времето за четене и подготовка силно намалява.

Д-р Петрова разказва за специализантка, която е и майка на две деца и работи в системата на бърза помощ. Заради забавяне на парите за специализацията тя решила да даде кръв срещу заплащане, за да купи храна на децата си.

През юли т.г. представители на сдружението се срещат с вече бившия министър на здравеопазването проф. Борисова. Те потърсили тълкуване на един от неясните членове на Наредба №34. Оказало се, че дори и лекарите, зачислени за специализация срещу заплащане, имат право да получават средства за това, което вършат, в размер на 1,5 до 3 минимални работни заплати. Към договорите за обучение на специализанти срещу заплащане обаче трябва да бъдат сключени анекси за определяне на това възнаграждение. Д-р Перухова уточнява, че по информация на специализантите единствено в болница „Токуда” са сключени такива анекси и са изплатени определените суми на специализантите.

След срещата с министъра специализантите се консултирали и с представители на юридическия отдел на МЗ, където им обяснили, че наредбата гарантира всички права на специализантите. Ето защо от сдружението се съмняват дали исканията им ще бъдат удовлетворени, дори и да има политическа воля.

Специализантите настояват да бъде провеждан контрол на специализацията. Те коментират, че в момента не е ясно във всяка една база за обучение какво качество получават специализантите. Младите лекари предлагат да се търси обратна връзка със специализантите и да се направи on line рейтингов регистър въз основа на оценка по определена точкова система за качеството на базата за обучение. Според тях качественият контрол трябва да бъде задача на МЗ.

Д-р Перухова допълва, че за гарантиране на качествено обучение е препоръчително един ръководител да отговаря за ограничен брой специализанти. Част от таксата, която платеният специализант внася всеки месец, трябва да бъде отделяна за ръководителя, за да бъде той ангажиран с обучението, смята още д-р Перухова.

България е последната европейска държава, в която е учредена асоциация на специализиращите лекари. Амбициозните млади ръководители на асоциацията се надяват скоро да станат членове на Европейската асоциация на специализантите. Но това ще се случи едва след като намерят спонсори, тъй като членската такса е много висока.

Сред задачите на младото сдружение е да организира веднъж в годината форум с участието на специализанти от цялата страна. Целта ще бъде разработване на стратегии за предстоящите активности на асоциацията. Пред идеята обаче също стоят финансови пречки. Д-р Петрова информира, че през тази година не са имали възможност да организират форума, но това ще бъде сериозен приоритет за следващата година, като специализантите разчитат дотогава да намерят подкрепа.

Независимо от наболелите проблеми специализантите са обнадеждени, че ситуацията ще се подобри. Д-р Петрова споделя, че в базата, в която специализира, среща добро отношение, получава много знания и практически умения. Казва дори, че има късмет. Д-р Петрова не планира да търси работа в чужбина. Тя искрено се надява, че ще успее да издържи финансово през оставащите й две години от специализацията. И д-р Перухова вярва, че все още могат да направят нещо. Д-р Вълев също е оптимист:

- Търсим начини ситуацията да се подобри. Ако не виждахме решения, нямаше да участваме в сдружението…

Светлана ДИМИТРОВА

Б.Р. Редакцията приканва всички заинтересовани да се включат в дискусията с конкретни идеи, за да се постигне масирана атака за промяна към по-добро.

2 Отговори to " Специализациите – между наредбите и реалността "

  1. Филип Славчев казва:

    С вас съм, колеги!!!!

  2. За съжаление такава е реалността, колеги. Аз се сблъсках с друго, което е може би по-конкретно, но бих искала да споделя. Поинтересувах се за специализациите по обща медицина за лекари, които не са в завареното положение на ОПЛ от преди влизането в ЕС. Тоест за току що завършили медици, и се оказа, че е невъзможно да се запише такава специализация. Единият парадокс е, че за да запише обща медицина, лекарят трябва да има практика на свое име, а понастоящем, за да открие практика на свое име, трябва да е завършил обща медицина. А дори и по някакъв начин да е започнал специализация по обща медицина, в момента е невъзможно да я завърши, понеже няма акредитирани практики, в които да стане това. В общи линии това е накратко още едно недоразумение, което трябва да бъде поправено, защото личните лекари ще започнат да намаляват с годините, а нови няма да има.
    Дори не се дава възможност на желаещите да започнат специализация, как да останат в България?

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.