- Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести (2014-2020 г.) е „наследник“ на редица други програми на МЗ, тематично свързани с различни рискови за здравето фактори: първа програма за ограничаване на тютюнопушенето през 2002-2005 г.; и втора – през 2007-2010; програма за интегрирана профилактика на хроничните незаразни болести (СИНДИ), стартирана от СЗО за периода 2011-2020 г.; два последователни национални плана по храни и хранене – 2005-2016 г. Разработени бяха и програми срещу злоупотребата с алкохол и за повишаване на физическата активност, но те не бяха внесени за утвърждаване.
Вероятно по причини, че в някои програми се препокриваха дейности и така финансовият ресурс се увеличаваше, от МЗ решиха да се създаде обща интегрирана програма за превенция на незаразните болести, която да обедини опита от всички предишни периоди. Бях председател на работна група, която подготви проекта на програмата. Целият процес бе широко дискутиран с водещи наши специалисти по сърдечно-съдови, по онкологични и белодробни заболявания, по диабет. Проведохме и обществено обсъждане. Програмата бе изработена в съзвучие с европейската стратегия за борба с хроничните незаразни заболявания и консултирана с представители на СЗО. Окончателният вариант бе одобрен от МЗ и приет от Министерския съвет през 2014 г.
Програмата е базирана на два основни стълба. Първият е редукция на рисковите фактори – тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, ниска физическа активност, нездравословно хранене, както и съответните действията в тази посока. Вторият стълб е ранната диагностика на сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания, на ХОББ и диабет. Избраният интегриран подход е правилен, защото борбата с един от факторите носи ползи срещу различни заболявания. Такава е и световната стратегия. Европейският подход е – едновременните действия върху 4-те рискови фактора са превенция на 4-те основни заболявания. И нашата програма е в същия контекст – към редукция на рисковите фактори и съответно към ранна диагностика на болестите.
Програмата се координира от Национален програмен съвет, който се ръководи от ресорния зам.-здравен министър Светлана Йорданова. В съвета са включени 11 експерти – от МЗ, НЦОЗА, БЛС, НЗОК и от министерствата на труда и социалната политика, на образованието, на младежта и спорта. Създадени са и областни програмни съвети, които по места координират дейността на „движещите сили“ – колегите от РЗИ, които поемат основната тежест по изпълнение на програмата. В края на всяка година съвместно отчитаме извършената дейност.
Изключително важна е ролята на БЛС, особено в частта ранна диагностика на заболяванията и профилактика. НЗОК също помага със собствен потенциал и програми.
Ясно е, че подобни програми не могат да бъдат изпълнявани само от една или две институции. Здравеопазването със своя потенциал е водещо, но отношение към превантивната дейност имат и други обществени сектори. Все повече са научните доказателства за изключително благотворното въздействие на физическата активност върху здравето на хората. Освен че тази активност е ефикасна, на популационно ниво тя не изисква голяма финансова обезпеченост. Това е пример как с лесно приложими мерки може да се „обезсилят“ основните рискови за здравето фактори. Подобен подход може да постигне същия ефект и срещу другите вредни въздействия – тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, нездравословно хранене. По принцип всички мерки, които предпазват от заболяване, от влошаване на състоянието и необходимост от болнично лечение, са полезни за хората. А и пестят средства.
На последното заседание на Националния програмен съвет единодушно се обединихме около идеята, че всички институции, участващи в програмата, трябва
да си партнират активно
в изпълнение на целите. А за по-бързото вземане на решения е необходима и по-сериозна политическа подкрепа. Това ще бъде особено полезно за реализацията на планираните дейности. На съвета в работен план обсъдихме и възможността за актуализация на програмата, в контекста на новата Наредба за профилактични прегледи, която влезе в сила в края на миналата година.
От старта на програмата са
реализирани голям обем дейности
За да разберем какъв ще бъде ефектът от реализацията, първо трябва да знаем каква е основата, която ще надграждаме. Затова по методология на СЗО през 2014 г. проведохме национално проучване за събиране на надеждна информация за разпространението на основните рискови фактори, които са причина за развитието на хронични незаразни болести. Целта бе да оценим ситуацията в страната, преди да стартираме интервенционните дейности по програмата. Данните бяха въведени и обработени. Извършен беше анализ на резултатите. Подготвен бе окончателен доклад, публикуван в „Българско списание за обществено здраве“, издание на НЦОЗА, бр.4, 2016 г. Проведохме и второ проучване за приема на натрий сред населението в България на възраст от 15 до 75 години, чрез определяне екскрецията на натрий в урината. Разработихме основен документ за определяне на цели и индикатори в съответствие с Глобалната рамка на СЗО за мониторинг на хроничните незаразни болести (ХНБ), както и методология за оценка на изпълнението на програмата. Проведохме редица семинари, национална конференция, обучителни курсове за специалистите от отделите „Здравеопазване“ в областните администрации, за колегите от РЗИ, за медицински специалисти от здравните кабинети в училищата, за немедицински специалисти (психолози, социолози и др.), насочени към промоцията на здраве и профилактиката на ХНБ.
Разработени, отпечатани и разпространени бяха здравно-образователни материали, включително ръководства за добра практика на медицинските специалисти.
Организиран бе ежегоден Национален ученически конкурс „Проектът на нашия клас за живот без тютюн“, „На max бъди без тютюнопушене и алкохол, ти!“, „На max бъди със здравословно хранене и спорт, ти!“.
Участвахме в законодателни дейности за транспониране на директиви на европейски институции и въвеждане на правни регулации за тютюневи и свързани с тях изделия в националното законодателство.
Експертна група от НЦОЗА и МЗ актуализира физиологичните норми за хранене на населението в България, в процес на актуализиране са наредбите за здравословно хранене на децата в детските заведения и училищата.
РЗИ провежда скринингови изследвания с цел ранно откриване на рак на млечната жлеза, рак на шийката на матката, рак на дебелото и правото черво. Във всяка РЗИ работи регионален координатор на скрининга. В НЦОЗА се поддържа Националният скринингов регистър.
Освен това колегите от РЗИ разгръщат широка информационна дейност за вредата от тютюнопушене, алкохол и нездравословно хранене, за предимствата на здравословния начин на живот. Системно те провеждат обучения, беседи, кръгли маси, семинари, интерактивни обучения, разпространяват нагледни здравно-информационни материали.
Цели на Националната програма за превенция на ХНБ 2014-2020 г. са: намаляване на смъртността от сърдечно-съдовите заболявания с 10%; от ХОББ с 5%; стациониране на инвалидизацията от диабет и относително намаляване на разпространението с 10%; стациониране на смъртността от злокачествени новообразувания; намаляване разпространението на тютюнопушенето с 10%, намаляване на средната консумация на алкохол с 5%, увеличаване на физическата активност при децата; преустановяване на тенденцията за увеличаване честотата на затлъстяването при възрастното население.
Реализирането на програмата продължава. Оптимисти сме, но
има още много работа
Знаем какво трябва да се прави и как трябва да се постигнат целите – чрез сътрудничество между изпълнителите на програмата, населението, НПО, научни и съсловни организации, медии. Защото програмата за превенция на ХНБ е в полза на цялото общество и всеки е заинтересован от нейния успех. Въпреки че за реализацията има рамкиращ срок до 2020 г., това не означава финал. Означава, че със следваща програма трябва да надграждаме в дългосрочен план мотивацията си за живот в добро здраве.
