Ролята на медиите в превенцията на самоубийствата в България бе темата на обучителен семинар за медийни експерти, проведен на 13 и 14 януари т.г. в Банкя в рамките на проект „Подобрени услуги за психично здраве“ на НЦОЗА, финансиран от Норвежкия финансов механизъм и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Акцент в програмата бе поставен върху начините за преодоляване на стигмата и дискриминиращите нагласи в обществото по отношение на хората с психични заболявания. Д-р Александър Хаджигеоргиев – началник на Отделението по психиатрия в Медицинския институт на МВР, въведе участниците в темата, като коментира ролята на медиите за преодоляването на тези нагласи. Специалистът подчерта, че социалните мрежи могат да бъдат полезен инструмент за осведомяване за същността на психичните разстройства. Той препоръча да се споделят позитивни истории за възстановяване на пациенти, а не само истории, свързани с негативно развитие. Според специалиста, когато такива истории са поднесени подходящо, те могат едновременно да интригуват и да образоват публиката. Чрез медиите могат да се насърчават хората да потърсят специализирана помощ, когато разпознаят симптоми на психична болест, категоричен бе д-р Хаджигеоргиев.
- В обществото съществуват много митове за психично болните хора, коментира още специалистът. Така например се приема, че те са жестоки и опасни за околните. Фактите обаче показват, че психично болните са по-често жертви, околкото извършители на насилие. Редица проучвания установяват, че психичното заболяване само по себе си не предполага агресивно поведение. Статистиката също подкрепя тази теза – едва 7% от престъпните инциденти са причинени от психично болни хора. Противно на схващането, че хората с психични проблеми са непредсказуеми, се оказва, че по-голямата част от тях ходят на работа и се опитват да се радват на живота. Д-р Хаджигеоргиев обори и мита, че състоянието им не може да се подобрява. Той подчерта, че дори и хора с по-тежки заболявания (например като шизофрения) могат да бъдат лекувани ефективно и да бъдат интегрирани в общността. В други случаи състоянието не се възприема като болест – например при тийнейджъри с психични заболявания родителите често отдават особеното поведение на „преминаването през юношеския период“ и не търсят навреме специализирана медицинска помощ. Все още обществото ни не познава добре разликата между специалистите по психично здраве – психолози, психиатри и психотерапевти. Това допълнително объркване затруднява насочването към точния специалист.
Д-р Хаджигеоргиев подчерта, че нетолерантността и дискриминацията към психично болните се базират на погрешни и негативни асоциации, които се налагат по различни комуникационни канали. Така например 43% от образите на психично болни във филмите са на объркани, безпомощни, бедни, бездомни и неспособни да контролират живота си хора. Те често са със занемарен външен вид и са задържани от полицията във връзка с престъпления. Създава се и негативен образ на психиатричните лечебни заведения, които често са сравнявани със затвори. Внушава се, че болницата и персоналът й са безпомощни да се справят с психичните заболявания.
- Хората с психични разстройства са наясно, че са представяни в негативна светлина, коментира още специалистът. –Това, от своя страна, вреди на самочувствието им и увеличава вероятността да не споделят преживяванията си и да не търсят и приемат лечение.
Като цяло обществото възприема хората с психични проблеми като отделна от обществото група и ги изолира. Това допринася допълнително за чувството, че психичното заболяване се случва с други хора, поразява определени прослойки. Според д-р Хаджигеоргиев докато в обществото битува такова отношение, политиките за психично здраве и необходимото за тях финансиране ще бъдат пренебрегвани.
По време на семинара журналистите бяха запознати в детайли и със състоянията депресия и тревожност, както и със специфичните рискови фактори при самоубийство. Според статистиката депресията засяга около 10% от възрастните, като по-често страдат жените. Обикновено за пръв път депресията се проявява на възраст между 20 и 40 години, но може да се случи във всеки един период от живота. Потиснато настроение, загуба на интерес към приятни дейности, загуба на тегло (в редки случаи увеличаване), безсъние (в редки случаи обратното), психомоторно неспокойствие или затормозеност, умора (загуба на енергия), чувство на незначителност (вина), нарушена концентрация, повтарящи се мисли за смърт или за самоубийство са симптомите на депресията, напомни д-р Хаджигеоргиев. На пръв поглед такива симптоми откриваме при всеки от нас, но те имат диагностично значение в зависимост от броя им, от това колко продължават във времето, както и от степента на тежест.
Сред рисковите фактори за развитие на депресия в детско-юношеска възраст са фамилната обремененост с психични заболявания, родител с криминални прояви, емоционално или физическо малтретиране в семейството, родителска злоупотреба с алкохол и дрога, смърт на родител, раздяла на родителите, наличие на хронично телесно заболяване и/или инвалидизиране в семейството.
- Хора, изгубили работата си или пък свой близък, тези, които се грижат за тежко болни роднини, преживелите развод, родилки и жени в менопауза, както и пациенти, прекарали скорошен инфаркт или мозъчно-съдов инцидент, са сред рисковите групи за развитие на депресия. По-висок риск от развитие на депресия има и при пациенти с деменция, болест на Паркинсон, захарен диабет, онкологични заболявания и хронична болка.
Д-р Хаджигеоргиев представи и различните видове тревожни разстройства – паническо разстройство, генерализирана тревожност, социална фобия, както и възможностите за терапия. В детайли той коментира и рисковите фактори за самоубийство. От презентацията стана ясно, че самоубийството трябва да се разглежда не толкова като събитие, а като процес, предизвикан от различни причини, включително психично заболяване, което вероятно не е било разпознато и лекувано. Според проучванията от 90 до 95% от сложилите край на живота си към момента на суицида са страдали от психично разстройство, включително зависимост към вещества. От 45 до 70% от жертвите са страдали от депресия.
Сред рисковите фактори за суицид са възраст и пол, минали опити, психиатрични симптоми и диагноза, както и медицинска, фамилна и психосоциална история. Във все по-млада възраст се срещат суицидни инциденти, но се оформят два възрастови пика – най-често опити се правят при лица на възраст между 15 и 35 години, и при лица над 70 години. Жените правят опити два пъти по-често от мъжете, но при мъжете те по-често завършват фатално. Сред специфичните рискове фактори за женската популация са домашно или сексуално насилие, патриархални норми, следродилна депресия и следродилна психоза. Д-р Хаджигеоргиев информира, че от следродилна депресия страдат 10-15% от жените през първите 4-6 седмици след раждането. При 1 на 1000 раждания пък се наблюдава следродилна психоза, като 5% от жените с това състояние реализират суицид, а 4% извършват детеубийство. 50% от осъществилите самоубийство имат един или повече минали суицидни опити. Сред факторите за суицид са и липса на подкрепа в средата, лош финансов статус, безработица, конфликтни отношения, семейно положение.
По време на семинара бяха обсъдени и препоръки за отразяване на суицид. Представени бяха изследвания, които доказват, че определен тип описания на самоубийства усилват суицидния риск при някои уязвими индивиди, като степента на опасност е свързана с обема и категоричността на съдържанието в медиите. Ето защо специалистите призовават случаите на самоубийства да се отразяват внимателно с кратки съобщения, които да променят неправилното възприемане, да коригират митовете и да окуражават уязвимите рискови групи да потърсят помощ.
Светлана КОСТАДИНОВА
