Вие сте в: Начало // Всички публикации // Преобразуването на болниците – нелеко начинание

Преобразуването на болниците – нелеко начинание

В последно време преобразуването на търговски предприятия, каквито са болниците, е актуална тема в медийното пространство. Освен актуална темата е и спорна. С настоящия коментар целя да запозная читателите с основните правни постановки на преобразуването на болниците, като едновременно с това посоча плюсове и минуси, а също и спорни моменти в едно такова нелеко начинание.

Според чл. 3 от Закона за лечебните заведения, лечебните заведения, без тези по чл. 5, ал. 1, се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите, т.е. те са търговски дружества.

Юридически погледнато, преобразуване е възможно само  за търговско дружество, което не е изгубило търговското си качество.

Икономическият смисъл на преобразуването е да се прехвърли едно търговско предприятие, като не се минава през ликвидация (производство по прекратяване на търговско дружество, с което се цели да се удовлетворят интересите на съдружниците, т.е. да се подели и разпредели имуществото на дружеството, след което то престава да съществува). Юридически погледнато, преобразуването има правопрекратяващо и правосъздаващо действие, като те се проявяват едновременно.

Това може да се илюстрира, като разгледаме различните последици за една болница, която е преобразувана. Първата група последици е свързана с правосубектността на болницата. Правосубектността е способност на правния субект (болницата) да бъде участник в правоотношението и да носи юридическа отговорност за своите действия или бездействия, ако правната норма я задължава да действа. Правосубектността на болниците се състои от три елемента: правоспособност, дееспособност и деликтоспособност. Правоспособността е способността на субекта на правото, в случая болницата, да притежава субективни права и да носи юридически задължения, предвидени в обективното право. Дееспособността е способността на болницата да упражнява тези права и да изпълнява тези задължения. Деликтоспособността е способност на болницата да носи юридическа отговорност за извършените правонарушения. При преобразуване последица за правосубектността е, че някои болници се прекратяват като юридически лица, а една или повече се учредяват. Втората група последици е свързана с имуществото на преобразуващите се болници, като тя се изразява в това, че цялото имущество или част от него на една или повече болници преминават в имуществото на една или повече други болници. Последната група последици е свързана с членствените права при преобразуващите се болници. Съдружниците или акционерите на прекратените болници принципно придобиват членствени права в новоучредено или приемащо дружество. Това определение е общо и не винаги е вярно, има изключения. Най-напред, възможно е дружеството праводател да не се прекратява – например при отделянето. Дружеството правоприемник може да не е новоучредено – при вливане, разделяне чрез придобиване или отделяне чрез придобиване. Правоприемството може да е общо и частно, като частно е при разделянето и отделянето в повечето случаи. Членствените права в преобразуващото предприятие се губят, но се придобиват в приемащото предприятие. Извън хипотезата на отделяне законът нарича тези предприятия преобразуващи се, което значи, че са прекратени, но това невинаги е така. Другите дружества се наричат приемащи. Има няколко форми на преобразуване: на първо място – сливане, вливане, разделяне, отделяне. В Търговския закон са уредени и разделянето или отделянето, при тях е възможно приемащото дружество да съществува, а невинаги да е новоучредено. Има и още една форма на преобразуване – чрез промяна на правната форма. При нея едно дружество се прекратява без ликвидация, на негово място възниква ново, което е универсален правоприемник на старото, само че новото дружество е от различен вид – например от ЕАД става АД, или от ООД става ЕООД. Има и още две уредени в закона форми, но те не са преобразуване в тесния юридически смисъл и няма да бъдат разгледани тук.

Сливането, както стана ясно, е една от основните форми на преобразуване. Сливане е налице, когато една или повече болници търговски дружества прехвърлят имуществото си без ликвидация в едно новоучредено дружество, което става техен правоприемник. Легалната дефиниция на сливането е дадена в чл. 262а от ТЗ – при сливане цялото имущество на две или повече търговски дружества – болници (преобразуващи се болници), преминава към едно новоучредено търговско дружество, което става техен правоприемник. Преобразуващите се болници се прекратяват без ликвидация.

При всички форми на преобразуване, в това число и при сливане, участващите в него дружества болници могат да бъдат от различен вид (ЕАД, АД, ООД и др.), доколкото закон не предвижда друго (чл. 261 ТЗ).

Процедурата по сливане съдържа особености, когато в него участват капиталови търговски дружества (акционерно дружество, дружество с ограничена отговорност или командитно дружество с акции), като за тях законът предвижда да бъдат изпълнени някои допълнителни изисквания.

Членовете на управителните органи на преобразуващите се дружества отговарят пред съдружниците и акционерите в съответното дружество за вреди от неизпълнение на задълженията им при подготовката и провеждането на сливането (чл. 261в от ТЗ).

Процедурата по сливане на търговски дружества се извършва в следните последователни фази:

1. Сключване на договор за преобразуване от участващите в сливането дружества.

2. Проверка на договора за преобразуване от проверител и съставяне на доклад за проверката.

3. Съставяне на доклад за преобразуването от управителните органи на дружествата.

4. Представяне на договора и доклада в търговския регистър.

5. Предоставяне на материали за информация на съдружниците или акционерите.

6. Вземане на решение за сливане от всички участващи в него дружества.

7. Извършване на определени действия след взимане на решението.

8. Заявяване на сливането за вписване в търговския регистър.

9. Вписване на сливането.

Сливането има действие от момента на вписването в търговския регистър. В договора за преобразуване може да се предвиди по-ранна дата, от която действията на преобразуващите се дружества се смятат за извършени за сметка на новоучреденото дружество за целите на счетоводството. Тази дата не може да предхожда с повече от 6 месеца датата на договора за преобразуване (чл. 263ж ТЗ). В резултат възниква новоучреденото дружество, преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация и цялото им имущество преминава към новоучреденото, което става техен правоприемник, а съдружниците и акционерите в преобразуващите се дружества стават съдружници или акционери в новоучреденото (чл. 262а и263и, ал. 1 и 2 ТЗ). Когато в имуществото на преобразуващо се дружество има вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките, с която подлежат на вписване, удостоверението за вписване на сливането се представят за вписване в съответния регистър. Разрешения, лицензии или концесии, притежавани от преобразуващо се дружество, преминават върху новоучреденото дружество, доколкото закон или актът за предоставяне не предвижда друго (чл. 263и, ал. 6 и 8 ТЗ). След като сливането е вече факт, възникват редица изисквания, права и задължения за правните субекти, свързани с него, в зависимост от тяхното отношение към процедурата.

1. Забрана за избиране на проверител за одитор на новоучреденото дружество

Две години след датата на сливането никое от лицата, извършили проверка на договора за преобразуване, не може да бъде избирано за одитор на новоучреденото дружество (чл. 262л, ал. 3, изр. посл. ТЗ).

2. Предаване на акции, временни удостоверения и ценни книги

Ако след вземането на решението за сливане са били предадени на депозитар ценни книги с особени права или акции и временни удостоверения по реда на чл. 262ц и 262ч ТЗ (виж т. I.7.2 и I.7.3 от процедурата), същият е длъжен след вписване на сливането да ги предаде в двумесечен срок на акционерите или съдружниците. Неполучените в този срок временни удостоверения, акции или ценни книги се връщат на управителния орган на новоучреденото дружество. Непотърсените в едногодишен срок акции на приносител се продават от управителния орган, като правата на досегашните акционери се погасяват, а получените суми се отнасят във фонд „Резервен“. Едногодишният срок тече от изтичането на двумесечния срок за предаване (чл. 262ц, ал. 2 във вр. с чл. 262ч, ал. 3 и 4 ТЗ).

3. Замяна на акции на приносител

Когато притежател на акции на приносител не ги е депозирал в дружеството до заявяване на сливането за вписване по реда на чл. 262ш, ал. 1 и 2 ТЗ и не е бил посочен в съответните документи (виж т. I.7.5 от процедурата), след датата на преобразуването той може да представи акциите си и да поиска писмено да бъде посочен поименно в книгата на акционерите или в търговския регистър. До този момент лицето не може да упражнява правата по дяловете, акциите или членството, придобити в замяна на съответните акции на приносител, и те не се пресмятат при определяне на необходимите кворум и мнозинство (чл. 262ш, ал. 3 ТЗ).

4. Получаване на безналични акции

След вписването на сливането Централният депозитар регистрира емисията акции и ги разпределя по сметки или регистрира прехвърлянето им, когато това е било заявено пред него от управителния орган на новоучреденото дружество във връзка с получаването на безналични акции от съдружниците или акционерите на преобразуващите се дружества - чл. 262ч, ал. 5, изр. посл. ТЗ (виж т. I.7.4 от процедурата).

5. Съставяне на заключителен и встъпителен баланс

Всяко от преобразуващите се дружества, които се прекратяват, следва да състави заключителен баланс към датата на сливането. Екземпляр от заключителния баланс се предава на новоучреденото дружество. Новоучреденото дружество съставя встъпителен баланс към датата на сливането на основата на балансовите стойности на получените чрез сливането активи и пасиви или на основата на справедливата им цена. Когато в договора за преобразуване е предвидена по-ранна дата, от която действията на преобразуващите се дружества се смятат за извършени за сметка на новоучреденото, заключителни и встъпителни баланси се съставят към тази дата (чл. 263з ТЗ).

6. Запазване на правата на трети лица

При сливането съществуващи залози и запори върху дялове и акции в преобразуващите се дружества преминават върху придобитите в замяна дялове или акции в новоучреденото дружество. Преминаващите залози и запори се вписват служебно или по искане на кредитора в търговския регистър, или в книгата на акционерите, водена от дружеството или от Централния депозитар (чл. 261г ТЗ).

7. Защита на кредиторите

С цел защита на кредиторите новоучреденото дружество управлява отделно преминалото върху него имущество на всяко от преобразуващите се дружества за срок 6 месеца от момента на вписване на сливането. В този срок всеки кредитор на участващо в преобразуването дружество, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на преобразуването, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът има право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник, както и да поиска от съда да допусне надлежно обезпечение на вземането чрез запор или възбрана. Членовете на управителния орган на новоучреденото дружество отговарят солидарно пред кредиторите за отделното управление (чл. 263к ТЗ).

8. Неограничена отговорност при сливане

Неограничено отговорните съдружници в преобразуващите се дружества продължават да отговарят пред кредиторите за задължения, възникнали до датата на сливането (чл. 263м, ал. 1 ТЗ).

9. Забрана за освобождаване от задължение за вноски

Съдружници или акционери в преобразуващо се дружество не се освобождават от задължението за вноски, които не са изплатени изцяло. След датата на сливането вноските се дължат към новоучреденото дружество (чл. 263н ТЗ).

10. Парично уравняване при нееквивалентно съотношение на замяна

Ако приетото в договора за преобразуване съотношение на замяна не е еквивалентно, всеки съдружник или акционер може да предяви пред окръжния съд иск за парично уравняване в срок три месеца от датата на сливането. Искът се предявява срещу новоучреденото дружество (чл. 263р ТЗ).

11. Право на напускане

Когато правното положение на съдружник в дружество с ограничена отговорност или акционер се променя след сливането и той е гласувал против решението за сливане, същият може да напусне дружеството, в което е получил дялове или акции (чл. 263с ТЗ). Прекратяването на участието се извършва с нотариално заверено уведомление до дружеството в срок три месеца от датата на сливането. В тримесечен срок от уведомлението напусналият съдружник може да предяви иск за парично уравняване. Той има право да получи равностойността на притежавания преди сливането дружествен дял или акции съобразно предвиденото в договора за преобразуване съотношение на замяна. Дяловете на напусналия съдружник се поемат от останалите съдружници, предлагат се на трето лице или с тях се намалява капиталът. Акциите на напуснал акционер се поемат от дружеството и за тях се прилагат правилата за придобиване на собствени акции по чл. 187а ТЗ, като не се прилага правилото общата им номинална стойност да не надхвърля 10 на сто от капитала (чл. 263с, ал. 3, изр. посл. във вр. с чл. 187а, ал. 4 ТЗ).

В публичното пространство бяха изложени редица аргументи в полза на сливането на болници, но не бяха изтъкнати и проблеми, които крие едно евентуално сливане.

  1. Една от целите според информацията на МЗ е да бъде намален броят на обслужващия административен персонал на болниците, като по този начин се спестят средства, които да бъдат пренасочени към лечебния процес. Това на пръв поглед изглежда логично, но не бива да се забравя, че натовареността на всяка болница като отделна структура е различна и би било нелогично да вярваме, че персоналът, достатъчен да обслужва една болница, може да обслужва 2 или повече.
  2. Значителен проблем може да настъпи във възлагането на обществени поръчки по ЗОП. Едно от най-често срещаните нарушения е така нареченото „разделяне на поръчки“. Разделяне на обществени поръчки е налице, когато за изпълнение на една и съща дейност (услуга или доставка) по класификатора на обществените поръчки възложителят провежда няколко облекчени процедури вместо една открита процедура. Трудно ще могат да се изготвят технически спецификации за лекарства и медицински изделия и консумативи за нуждите на болниците след тяхното сливане. Възлагането на толкова големи обществени поръчки само по себе си се явява предпоставка за възникване на корупционни схеми.
  3. Проблеми биха могли да настъпят и с начините на управление на персонала, каквито много често се срещат при такова разрастване на структурите.

Разпространената в медиите и от МЗ информация за предстоящите сливания на болници е повече от оскъдна и не добре аргументирана, което ми пречи да я анализирам по-подробно.

Мария ПЕТРОВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.