В брой 37/2014 на „Форум Медикус“ представихме новото изследване относно качеството на грижите за диабет в Европа. В класацията Euro Diabetes Index 2014 (EDI), публикуван от базираната в Швеция изследователска организация Health Consumer Powerhouse (HCP), България е на последно място сред европейските държави. Според д-р Беатриз Себола, ръководител на проекта ЕDI, е необходима промяна, като препоръките са в насока акцент върху дейности за подобряване на профилактиката, качеството на диабетните грижи и въвеждане на Национален диабетен регистър. Д-р Арне Бьорнберг, ръководител на проекта HCP Index, препоръчва да се използват добрите практики от водещите държави – Швеция, Холандия и Дания, които имат стабилна база за скрининг, регистрация и проследяване на случаите. Идеята на проучването е идентифициране на „слабите места“ в системата на диабетните грижи през погледа на пациента, преодоляване на пропуските и подобряване на качеството на лечение.
През 2008 г. в първото проучване EDI България също бе на последно място. Анализът показва, че през изминалите години няма промяна в ключови показатели за качеството на диабетните грижи, като на първо място е липсата на Национален диабетен регистър. Няма промяна в начина на живот – хранене и физическа активност, водещи до затлъстяване и захарен диабет тип 2 – такава промяна може да се очаква единствено като резултат от дългогодишни информационни кампании сред населението.
За подобрена и навременна диагноза на диабета трябва да се подобри системният скрининг сред високорисковите групи, което също е функция на информираността на населението. В тази насока в България съществуват предпоставки за подобрение, защото сме сред страните, в което има приета национална програма за профилактика на диабета (в рамката на хроничните незаразни заболявания). В подобна позиция сме и по отношение на националния диабетен регистър – в края на 2013 г. бе изработен пилотен проект, който показа приложимостта на наличните данни на НЗОК за нуждите на регистъра. По отношение на качеството на лечение и проследяването също са налице неизползвани възможности и пропуски, които следва да се преодолеят. Национално проучване, проведено през 2013 г. в България, показа, че 50% от пациентите с диабет не познават стойностите на добър контрол, а 50% не достигат целите на добрия контрол на диабета. Тези тревожни цифри са доказателство колко голям е рискът засегнатите да развият усложнения. 40% от пациентите, лекувани с таблетки, не са измервали нивото на гликирания хемоглобин и не са посетили специалист през последните 12 месеца, въпреки че по условията на НРД тези пациенти имат право на консултация с ендокринолог при лош контрол.
В заключение – всички заинтересовани страни трябва да направят задълбочен преглед на параметрите, които се оценяват в EDI. Тези критерии демонстрират в каква посока трябва да бъдат промените, които биха довели до подобряване на позицията на България в класацията. По-важното е, че биха подобрили здравното състояние на близо половин милион души с диабет в България.
