Такава е ситуацията при лекарите в Естония. Страната с най-успешната, компютеризирана здравна реформа в Източна Европа. И ние сме в същата Европа и имаме подобен проблем, но при по-малко впечатляваща реформа. Там го обсъждат и търсят варианти за решаването му. У нас само го споменават и нищо не се прави. Освен например следното: в изпълнение на една безумна заповед на здравния министър, през 1999 г. изхвърлиха на улицата всички лекари-сеньори от Пирогов, в. ч. звездни специалисти. Задълго бе обезкървена една от най-емблематичните за българите болници.
Двете лица на проблема
През последните години развитите европейски страни изпитват недостиг на медицински персонал: лекари и медицински сестри. Сред най-важните причини е демографската. Техните общества прогресивно застаряват, а потребността от медицински услуги все расте. На второ място е по-малкият интерес към медицинските специалности, особено подготвящите медицински сестри. Младите хора, които избират своята бъдеща кариера, предпочитат по-високо ситуирани, по-скъпо платени и по-малко обременяващи професии. Немаловажна бариера представлява и значителната цена на медицинското образование, както и голямата му продължителност. И тъй като потребността от лекари и сестри става неотложна, а обществото е остро чувствително към тяхната липса, за въпросните страни е много по-лесно и изгодно да разрешават възникналия проблем чрез набиране квалифицирани лекари и сестри отвън, отколкото да разчитат на дългогодишната и скъпо струваща подготовка на собствени специалисти. Този факт, който по понятни причини слабо се коментира и официално, и в медиите, се съзира обаче в коренно променената ситуация на европазара за медици.
Като цяло проблемът не отминава и по-бедните и слаборазвити страни на ЕС. При тях обаче той се усложнява и става критичен под влияние на фундаментални социално-икономически фактори: по-нисък стандарт на живота, по-лоши и дори отсъстващи условия за съвременна професионална практика и израстване в кариерата, значително по-ниско заплащане. В резултат, след като свободното движение на хора, стоки и капитали се превърна в конституционна норма за ЕС, работата в напредналите европейски страни стана силно привличаща и стимулира засилена емиграция на медици. Така изоставащите страни се оказаха лесно достъпни донори на безплатна драгоценна стока – отдават не по-малко потребния им трудно и продължително създаван собствен здравен ресурс.
Показателна е следната илюстрация на разликата между двете групи страни. Във Великобритания привлечените лекари съставляват 47 % от практикуващите. Тя отстъпва само на Германия по прием на полски лекари, например. Докато в Полша лекарите-чужденци са само 3 % – мизерна компенсация за понесените загуби.
До неотдавна източните лекари (в т. ч. и и българските), когато опитваха да започнат работа в чужбина, си търсеха сами места. За да ги намерят, трябваше да полагат невероятни усилия. Издирването в интернет или чрез обяви в чужди медицински издания рядко даваше резултат. Много по-полезни се оказваха колегите, вече започнали да практикуват в друга страна. Днес условията за медиците, желаещи да започнат работа в богатата Европа, се промениха диаметрално. Не само отделни частни практики и здравни заведения, но публични и държавни институции, та чак и здравните им ведомства търсят на Изток кандидати за работа при тях. Дори идват на крака да ги канят, саморекламират се, организират трудови борси. Надпреварват се да предлагат най-привлекателни оферти. Очевидно ги харесват: професионално добре подготвени, любознателни, работливи, лесно адаптиращи се в нова среда заради своята културна, религиозна и антропологична идентичност.
Дефицитът на лекари в Естония
Обсъжданият най-лош и вероятен сценарий вещае: в близките 20 години броят на лекарите в Естония ще спадне с около 35–40 %, примерно от 4500 на 2500. В момента всеки седми лекар е в пенсионна възраст, което означава, че винаги може да напусне. Същевременно от десетина години броят на абсолвентите, избрали медицинската професия, е по-малък от лекарите, навършили пенсионна възраст + дълговременно емигриращите. Очертава се неспирно нарастващ дефицит на медици и специалисти в отделни области, който ще достигне критичния предел в обозримо бъдеще.
Такава е картината, представена в Университета в Тарту от Raul-Allan Kiivet, Helle Visk и Toomas Asser в разработка за перспективите на броя на лекарите и медицински сестри в Естония до 2032 г.
- По принцип всички ние се отнасяме с недоверие към всякакви прогнози, но в случая имаме пред себе си прецизно изследване на предстоящите промени в числеността на работещите в здравния сектор – отбелязва Joel Starkopf, декан на Медицинския факултет на Университета в Тарту. Ще бъде грешка да подценим изследването единствено защото не ни харесват някои от изводите в него.
Авторите на студията определят като най-благоприятен, но също проблематичен сценария, при който всички 120 абсолвенти, завършили медицинското си образование, веднага започват работа в Естония и никой от тях не заминава за чужбина. Само тогава броят на лекарите няма да падне драстично. За съжаление официалните данни на статистиката показват друга тенденция: средно около 15 % от абсолвентите веднага напускат страната. Сред 981-те лекари, завършили медицина през 2002 – 2011 г., през април 2011 г. останалите в Естония са по-малко от 700. Повечето от неуспелите да стигнат до желаната специализация бързо поемат към Финландия, където стават семейни лекари без да са преминали резидентура. Естествено има и случаи, когато след работа в чужбина около година, някои се завръщат. Но те са рядкост. Най-добро за страната би било, ако лекарите получат работа в Естония при условията, които им осигурява Финландия. Но естонската държава, за съжаление, не е в състояние да им плаща заплати от по 6000 евро на месец.
Обсъждайки перспективите, авторите на изследването стигат до прагматичното заключение, че за да се запази по-дълго броят на лекарите на сегашното равнище, е необходимо в най-близко време броят на випускниците да се увеличи поне с 60 %. Тогава порядъкът на напускащите страната лекари ще падне наполовина. Но това означава годишен прием на 200 студенти по медицина, вместо сегашните 140. В рамките на сега отпусканите средства смятат, че Медицинският факултет в Тарту би могъл да приема до 160 студенти и да формира две допълнителни групи за подготовка. Въпреки, че деканът на факултета е уверен, че може да приеме 180 – 200 студенти, явно съществува реална опасност от нов дефицит от друг характер – на научно-преподавателски кадри.
По-лошият сценарий включва неприятна неопределеност: никой не се решава да предскаже дали изобщо някога и колко от почти 500-те лекари, които в момента работят на пълен щат в Финландия, ще се завърнат в Естония. Но ако голяма част от тях го сторят, ще се окаже, че в отечеството им липсват вакантни места за тях. Но и в този случай има измислено решение, основано на допускането – всички лекари в пенсионна възраст веднага да освободят своите места.
Послеслов
Всеки лекар може да реши да напусне работата си, може и да бъде освободен в пенсионна възраст. Какво задържа лекаря-сеньор сам да си тръгне или по-леко да приеме пенсионирането? Най-често той е наясно с кондицията си, с възможностите си да бъде полезен и не се бои от промяна. Плаши го раздялата. За истинския лечител професията е наркотик. На последно място остават страхът от ускоряване на края, неминуемото в наши условия мизерстване и останалото. Има и друго, обществено важно: възрастните колеги са достъпния ни резерв в нарастващата угроза. Заслужават внимание. Затова нищо не оправдава позорната случка в Пирогов през 1999 г., за която стана дума. Не случайно се връщам назад. Наскоро пак се канеха да ги накажат, като не им изплатят изработени вече пари…
Младият лекар има право и да емигрира. Пресмята много пъти какво може да спечели и какво ще загуби. Първото не е сигурно. Ако го иска, значи има защо. Освен това не винаги парите са главната причина за заминаването му, както е общоприето да се мисли. В свой неотдавнашен репортаж ВВС посочи корупцията като главна причина. Всички, които са вътре, обаче знаят, че тя е следствие, а не причина. Създава я системата, не “лошият материал”. А това, че и материалът не е съвсем читав, показва състоянието на съсловието. Загубило ореола си, деморализирано, разделено на бойни групи (класи), всяка от които брани своите интереси. Преди три години, когато наредиха реализация на непремислената идея за спешно и силово “редуциране” на малките здравници, представителите на богатите – директори на крупни болници, които харчат едрите пари на системата, коленопреклонно я приветстваха. MEDICUS MEDICI LUPUS EST. Младите лекари изживяват всички управленски и морални недъзи от подобен род. Те им причиняват болка и неудовлетворение, карат ги да губят своите надежди и очаквания, а също и да бягат.
