Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Българското здравеопазване – между пазара и морала

Българското здравеопазване – между пазара и морала

От 11 до 14 май т.г. бе проведено 44-то издание на най-авторитетното медицинско изложение в Югоизточна Европа Булмедика/Булдентал.

Международната изложба е ориентирана към лечебни заведения за болнична и доболнична помощ, към денталните клиники, както и към специалисти, работещи в различни области на медицината.

Участие в събитието взеха 203 производители, търговци и дистрибутори от България, Германия, Италия, Белгия, Китай, Южна Корея, Чехия, Франция, Австрия, Гърция и др. Те представиха продуктите на над 990 компании от 49 държави. Доказателство за престижа на форума е фактът, че своя дебют направиха 46 нови участници.

Посетителите на изложението имаха възможността да се запознаят с най-новите постижения в сферата на медицинската технология, лабораторното оборудване, офталмологията, ортопедията, денталната медицина и др.

Вестник “Форум Медикус” – партньор и посредник между производители и потребители, също имаше своя територия на изложението. Край щанда на вестника поспряха много любознателни специалисти.

Събитието бе съпроводено от богата научно- практическа програма, основен акцент от която бе кръгла маса на тема „Здравеопазването – между пазара и морала”, организирана от Агенция „Булгарреклама”, с медийното партньорство на в-к „Форум Медикус” и БНР. Участваха представители на съсловните организации на лекарите, на зъболекарите, на професионалистите по здравни грижи, на пациентски организации.

Дарина Стоева – главен редактор на в „Форум Медикус”:

- В дебелите книги е записано, че по време на криза е много подходящо да се взимат радикални решения. Това бе един от мотивите да приемем да бъдем съорганизатори на тази кръгла маса и да поканим такова разнообразие от личности – хора, носители на различни позиции. Даваме си сметка, че кръглите маси не решават проблемите, а важните решения се взимат на друго място. Но смятам, че всяко натрупване на идеи в един момент може да доведе до качествени изменения. Затова очаквам, че по време на кръглата маса ще говорим дали е време за радикални промени, необходима ли е промяна в здравноосигурителния модел, трябва ли здравеопазването да премине изцяло на пазарен принцип и каква да бъде ролята на държавата – дали не би трябвало да бъде засилена в определени сфери, каквито са социалнозначимите заболявания и превантивните програми.

Иван Иванов – управител на „БУЛГАРРЕКЛАМА Холдинг”:

Да изведем добрите изводи

- Бих желал да ви приветствам с добре дошли и да благодаря, че се отзовахте на поканата да участвате в този форум. Познавам изложбата и работя за нея от 1986 г. За първи път в 44-годишното съществуване на изложението липсва представител на държавата както на откриването, така и на този толкова важен форум. Покани бяха изпратени до МЗ и до Комисията по здравеопазване към Народното събрание, но за съжаление на този етап техни представители няма.

Зная, че това е една трудна година за здравеопазването у нас и затова съм много радостен, че съвместно с БНР и „Форум Медикус” успяхме да организираме настоящата дискусия. „Българското здравеопазване – между пазара и морала” е тема, която може да предизвика много сериозни дебати и да даде възможности за конкретни предложения и решения. Надявам се, че всички, които присъствате тук, сте заредени с положителна енергия и заедно ще успеем да изведем най-добрите позиции от този форум.

Д-р Димитър Ленков – главен секретар на БЛС:

Тревожни въпроси

- Искам да благодаря за възможността да присъствам на тази кръгла маса. Неприятно съм изненадан, че днес не присъстват представители на МЗ и на НЗОК. Според мен това е лош сигнал, защото колкото и да си говорим съсловните и пациентските организации, без активното участие на държавата нищо не бихме могли да решим. Защото в България за съжаление все още не съществува активно гражданско общество. Според твърденията на всички икономисти, за да бъде преодоляна икономическата криза, държавите трябва да инвестират в образование и в здравеопазване. Липсата на представителите на МЗ и на НЗОК говори, че за тях може би здравеопазването не е приоритет.

Нашето присъствие на дискусията е доказателство, че въпросите, които се поставят, ни вълнуват изключително сериозно. В последно време ставаме свидетели на случаи, които будят тревога в нас. Имаме голямото желание да работим активно с пациентските организации, за да може тези случаи да бъдат сведени до минимум. Ще си позволя едно малко отклонение. Само преди няколко дни в София бе проведена среща на представители на медицински организации, които набират кадри от България за работа в Англия, Дания, Швеция, Германия и т.н. По наша информация присъствието е било много силно. Именно затова е необходимо да създадем система, която да бъде еднакво добра както за лекарите (защото иначе те напускат страната), така и за пациентите. Ако не бъдат взети спешни мерки, в скоро време няма да има кой да лекува българските граждани. За щастие медиите започват да обръщат внимание на този много сериозен проблем, защото една болница може да съществува като сграда и апаратура, но ако няма кой да работи в нея, каква е ползата.

Наред с това българските пациенти трябва да имат достъп до висококачествено здравеопазване, каквото е в останалите европейски страни. Защото ние сме членове на ЕС, а българските лекари и болни не са втора категория хора. Това е кредото на БЛС, стараем се да сме в тон с проблемите и да ги решаваме своевременно. Доколко успяваме, това ще кажат българските пациенти.

Д-р Димитър Петров – консултант в БЛС:

Администрирането не подобрява качеството

- Какво правим в момента? Ще развиваме пазар или ще говорим за някакъв измислен морал, който движи медицинските услуги? Пациентите и лекарите ще разберат, че без конкуренция и пазар няма качество. Именно поради тази причина не можем да противопоставяме пазара и морала. Съществуват институции, които следят за морала, каквито са пациентските и съсловните организации. Но е пълна илюзия да смятаме, че с администриране на здравеопазването (каквато е тенденцията през последните няколко години) ще се подобри качеството на услугите. Вече на всички е ясно, че където е налице монопол – държавен или частен, качество няма. На практика големият въпрос е дали ще развиваме пазара на медицински услуги и на здравното осигуряване или ще вървим към централизация, администриране и административно бюджетиране, надявайки се с само с морал да оправим нещата. Кой ще наложи този морал – държавата или някой друг? Пълна илюзия е, че това може да бъде направено от този, който администрира системата.

Д-р Милко Басарков – зам.-председател на БЗС:

Правилата и конкуренцията са важни

- Бих искал да пожелая на колегите медици да работят на нашия принцип, който е единствено резултативен. Пазарът е чист и отворен, когато правилата са ясни, истински са и съществува конкуренция. Разбира се, социалният момент не може да бъде избегнат. В известен смисъл бих могъл да кажа, че в областта на денталните грижи възможността за истински пазар е налице.

За съжаление проблемът с изтичането на кадри съществува и при нас. Въпреки по-голямата заинтересованост, годишно разписваме между 150 и 200 заявления за членство в други организации в ЕС. Проблемът е, че страната напускат основно специалисти, които са завършили преди 5-10 години. Най-страшното е, че след време може да останем без кадри, които да ни лекуват.

Именно затова основният въпрос е да намерим начин да задържим тези хора в България – да им създадем нормални условия за работа и да бъдат доволни от това, което вършат.

Д-р Стойчо Кацаров:

Пазарният принцип е честният път

- Позволете ми като човек, който консултира националния омбудсман, да предам неговите поздрави и пожелания за успех на кръглата маса, както и надеждата, че дискусията може да спомогне за развитието на българското здравеопазване.

За разлика от д-р Ленков аз изобщо не съм изненадан от отсъствието на представителите на властта, защото то се превърна в правило в последните години. Такова отсъствие бе налице още преди идването на сегашното правителство и продължава със същата упоритост и последователност.

Не съм съгласен с тезата, че ние нищо не можем да решим. Най-важното във всеки такъв случай е създаването на обществена нагласа – това е смисълът на дискусията. Тези, които не присъстват, могат само да съжаляват, че не са чули аргументи по въпроси, които жизнено ги интересуват. Може би това би им помогнало да формулират своята визия и идея какво да правят с българското здравеопазване. Защото аз поне положих огромни усилия да разбера каква е идеята – какво желае да направи правителството с нашето здравеопазване. До този момент не успях. Разчитал съм, че в такива срещи може да бъде установено нещо конкретно, но за съжаление управляващите отказват да участват. Нека да кажем, че присъствието на хора от правителството и администрацията не е тяхно право. Аз като гражданин мога да участвам, но мога и да не участвам. Човек, който заема министерски пост или е народен представител, е задължен да участва в такива дискусии. Това е записано в длъжностната му характеристика. Това е смисълът на неговата работа – да разговаря с обществото и да възприема идеите, които да прилага. Да каже какво смята да прави, защото от една негова дума може да зависи съдбата на хиляди и дори милиони граждани.

Една от причините, поради които реших да участвам в дискусията, бе заглавието на кръглата маса. Искам да подчертая, че не съм съгласен по този начин да бъдат противопоставяни пазарът и моралът през призмата на здравеопазването.

На първо място считам, че моралът е индивидуална категория – може да бъде отнесена към отделен човек, а не към цялата система. В здравеопазването може да има правила, които да бъдат добри или не. Но според мен моралът не бива да бъде отнасян към системата на здравеопазване. За мен е неприемливо да противопоставяме пазара на медицински услуги на морала. Алтернативата на пазара в здравеопазването е социалистическата организация на медицинските услуги – това, което нежно и много невярно се нарича планова икономика, познато също като модел „Семашко”. Това не е нещо ново, съществувало е в България дълго време и до преди десетина години бе властващата политика, идеология и организация на нашето здравеопазване. За съжаление констатирам, че като концепция и философия то продължава да бъде в главите на твърде много хора, от които зависят решенията в системата.

Вярно е, че здравеопазването е социално насочена система. Но солидарността в модела, който бе приложен в България след 1999 г., се осигурява от НЗОК. Това по никакъв начин не бива да бъде бъркано с отношенията между лечебните заведения. Най-добрата рецепта за взаимоотношенията между тези структури е пазар. Ако искаме да получим добро качество на медицинските услуги, хората да бъдат лекувани и да не умират от лечими заболявания, единствената възможност е лечебната медицина да бъде поставена на пазарни принципи и на основата на честна конкуренция. Няма друга възможност и според мен това не подлежи на обсъждане.

На всички е известен случаят с починалото дете във Варна. Това се случи в университетска високотехнологична болница – гръбнак на българското здравеопазване, по думите на последните трима министри. Само преди няколко месеца премиерът посети това лечебно заведение, за да открие уникален за страната компютърен томограф. Тази болница вероятно спазва всички изисквания на Изпълнителната агенция за медицински одит и на акредитационните комисии. Там почина едно детенце просто защото нямаше кой да го оперира. Това е много показателно, че със заповеди и с поставяне на изисквания за апаратура, сгради и закупуване на техника не може да бъде постигнато качество. Това е нещо, за което предупреждавам от няколко години. Тенденцията на засилване на администрирането на системата, на изкривяването на конкурентните отношения и на пазара, на въздържането от приватизация ще доведе до резултати като тези във Варна, в Ямбол, в Смолян и много други, за които не знаем, защото не са станали обществено достояние. Държа да подчертая, че тази тенденция започна още при предишните две правителства, но за съжаление до голяма степен продължава и днес.

Единствената възможност да прекършим тази тенденция е пазарът – честна конкуренция, спиране на субсидиите, приватизация и дерегулация. Тогава ще получим добри резултати. Парите вървят след пациента – където са налице болни, има средства и болницата се развива. Там, където няма пациенти, лечебното заведение фалира и ще бъде закрито. В това няма никаква драма, защото на негово място ще бъдат открити нови. Пациентът е добре защитен, защото от него зависи коя болница ще съществува. Според мен това е единственият правилен път и колкото по-рано хората, от които зависи вземането на решения, го разберат и приложат на практика, толкова по-добре за всички – за лекари, за медицински сестри. Но най-вече за пациента, защото здравната система е изградена заради него. Той е важният човек.

Пазарът не само не противоречи на това условие, а според мен е единственият начин то да бъде постигнато.

Теодора Захариева:

Нужно е да воюваме заедно

- Благодаря за поканата да участвам в този форум. Искам да споделя, че аз също не съм изненадана от отсъствието на държавата, която е абдикирала от своето основно задължение – профилактика, превенция и контрол на заболяванията. През последните години отговорните институции мислят все повече за лечението, отколкото за здравето на хората. Струва ми се, че именно профилактиката и превенцията трябва да бъдат основна държавна функция, а не да бъдат измисляни механизми, които да ограничават лекарите, когато ние се нуждаем от тях.

Докато разглеждах изложението, изпитах известно чувство на гняв. Не е нормално да бъде създадена апаратура, която да е в помощ на лекарите, а постъпвайки в болниците, да попадаме в „барутарници”. Не се притеснявам да използвам този израз. Не е нормално да съществуват удобни за болните легла, а в част от вискотехнологичните болници оперирани пациенти, които са в центъра на всяка една реформа, да лежат на легла от миналия век. И когато трябва да станат, е необходимо някой с крик да подпре пружината.

До това ни доведе централизирането на здравеопазването у нас. Нашите лекари нямат възможността да привличат пациенти. Аз не бих подписала декларация, че съм съгласна да бъда настанена в такова отделение. Когато тези  неща се променят и пациентът със своите пари определя къде да отива техниката и оборудването, тогава бих се съгласила да бъда приета във всяко едно отделение.

Ще отправя и малък упрек към лекарите. Защо напускат страната специалистите, а не останат с нас да се борят против администрирането. Много е лесно да напуснеш кораба, когато потъва. Според мен,  ако НРД дава по-големи свободи на самите лекари, те няма да напускат нашата страна. Защото емигрантът си остава емигрант, дори и да е лекар. Вярно е, че става дума за средства, но ние – по-активните пациенти, не сме много съгласни с това нещо. И когато лекарят застане начело в нашата борба, мисля, че успехът ще бъде гарантиран.

Д-р Георги Георгиев:

Пазарът и моралът са неразривно свързани

- Бих желал да опонирам на хората, които говориха преди мен. Моята позиция е, че не е налице противоречие между понятията пазар и морал. Защото здравните услуги са свързани с високо обществено доверие и моралът е част от тази дейност. Не знам дали присъстващите директори на частни и държавни лечебни заведения са осъществявали пазарно-маркетингово проучване сред своите пациенти, за да разберат какво носи стойност за тези хора – новото легло, оборудването или моралът на лекарите.

Според мен моралът на лекарите е едно от нещата с висока стойност за потребителите. Това е от пазарна гледна точка. Не само качеството на лекарската услуга, но и отношението към пациента и моралът са тези, които носят стойност за пациента. Ще използвам още един пазарен термин – конкурентно предимство за лечебното заведение. На практика нещата са неразривно свързани. Ако болниците направят свои маркетингови проучвания, ще установят, че моралът е това, което се оценява от болните.

Да, действително става дума за индивидуална категория, която обаче може да се превърне в култура на организацията. Тази култура може да бъде насаждана от ръководствата на лечебните заведения и тя отново ще бъде част от пазара.

От друга страна, мен като пациент би ме отблъснала болница, в която не само ръководството, но и лекарите на груб пазарен принцип преследват пациентите и източват НЗОК.

Големи усилия например ми струваше да убедя моята възрастна баба, че въобще не е нужно да й бъде направена коронарография, след като от болницата в Плевен и предлагаха настойчиво това. Всички се досещат за кое лечебно заведение в Плевен става дума. Аз като клиент и потребител, от гледна точка на морала, никога няма да избера тази болница.

Доц. Златица Петрова – директор на Изпълнителната агенция „Медицински одит”:

ИАМО – абревиатура на отговорността

- Искам да благодаря за поканата да участвам на тази кръгла маса. Моята позиция е, че пазарът и моралът в здравеопазването са неразривно свързани. На това станах свидетел през последните два месеца, откакто оглавявам Изпълнителната агенция за медицински одит (ИАМО). На практика тази институция е създадена със закон и се намира по средата между пазара, регулацията, защитата на правата на пациентите и морала.

Бих желала с няколко думи да изтълкувам значението на абревиатурата на агенцията.

При нас работят хора, които се отказаха от по-високи възнаграждения и поеха като личен ангажимент възможността да подпомогнат и да осигурят някакъв баланс в системата на здравеопазването. Първата буква в абревиатурата е „И” като иновации. Под иновации имам предвид желанието за сътрудничество с всички организирани и неорганизирани пациентски организации и граждани, които в края на краищата стоят в центъра на системата и тя е създадена за тях. Става дума също така и за взаимодействие с професионализма и морала на самите лекари и специалисти, които предоставят съответните услуги. Защото без баланса и взаимното доверие между двете категории хора не може да бъде постигната достатъчно ефективна и качествена медицинска помощ. Другата част от тази иновационна политика е свързана със сътрудничеството с водещите специалисти и експертите, тъй като медицинският одит изисква и експертни становища. Не на последно място от значение е и взаимодействието със съсловните организации и с етичните комисии, които са ангажирани именно с морала. На практика нашата цел е да работим с всички участници и потребители в системата на здравеопазването.

Втората буква от наименованието на агенцията е „А” като ангажираност – с проблемите, свързани с организацията, с условията, с правата на пациентите, със сигналите за корупция, с изпълнението на стандартите по отделните специалности. Това са ангажиментите и задачите на институцията.

Другата буква е „М” като морал. Това понятие е тясно свързано с нашата дейност.

Не на последно място трябва да прибавим отговорността – „О”. Бих желала да продължа изказването на д-р Кацаров, като споделя данни от проверката в УБ „Св. Марина” във Варна. Агенцията участва и извърши проверка. Държа да подчертая, че в случая не е ангажирано единствено това лечебно заведение. Отговорност носят още болница „Св. Анна” във Варна, както и лекари от първичната доболнична помощ. Това означава, че е налице ангажираност в цялата система на медицинска помощ в община Варна. Изключвам онези отговорности, които са вменени в мениджмънта на съответното лечебно заведение. Но държа да подчертая, че проблемите са свързани с цялостната организация на спешната помощ на ниво община и регион. Когато говорим за препращане на пациента от болница в болница, за да се търсят съответният обем, обхват и достатъчна услуга, това е резултат от пазарния принцип.

Другото съществено нарушение, което бе установено, за съжаление е свързано и с осъществяването на консултативна помощ по телефона. Не знам към коя категория ще бъде отнесено това – към пазарната или към моралната.

Третият сериозен проблем, който е довел до трагичния случай, е недостатъчната квалификация на лекарите, които са вземали решение по отношение на лечебно-диагностичния процес.

Не е важно да наложиш наказание и да определиш размера на санкцията. По-важно е да мотивираш хората да се обучават и да се стремят да повишават своята квалификация. Специалистите се интересуват от няколко основни неща – да бъдат финансово мотивирани, да получат възможност да работят с високотехнологична апаратура и да могат да се усъвършенстват. Искрено се надявам трагичните случаи да бъдат по-малко, но смятам, че е налице изключително сериозен дефицит в организационен план в различните региони.

Ще ви запозная и с до момента получените жалби и направените проверки. Данните показват, че около 60% от постъпилите до момента данни касаят качеството на медицинското обслужване – достъпа, организацията, отношението към пациента и т.н. За съжаление много от жалбите са свързани със своевременността на оказаната медицинска помощ. Това са тревожните факти, но аз се надявам и разчитам на сътрудничеството на колегите, което вече дава резултат.

Задачите ни включват също така и тематични проверки, част от които са свързани с инвазивната кардиология. В резултат на контрола, който осъществяваме, открихме някои потресаващи факти. Така например в една частна болница при 84% от пациентите с извършена коронарография резултатите са негативни – това означава, че няма наличие и показания за извършване на коронарография. Проверките се осъществяват съвместно с експерти както от научното дружество по кардиология, така и от дружеството на инвазивните кардиолози – прегледани са хиляди записи и е налице експертно становище. В световната практика съществува златен стандарт по кардиология, според който при 20% от пациентите с коронарография се допускат негативни резултати. В България, предвид някои обстоятелства, в стандарта по кардиология са записани 30%. В лечебното заведение, за което стана дума, процентите са осемдесет и четири. Сами можем да си направим сметка къде се намираме – в пазара или в морала. Изпълнителната агенция по медицински одит има сайт в интернет, на който публикуваме резултатите от нашата дейност. На страницата ни е качен и графикът за предстоящите планови проверки.

Д-р Илко Семерджиев:

Осем процента солидарност

- Бих желал първоначално да опитам да внеса ред в дефинициите. Когато говорим за политика и за пазар, и в двата случая става дума за интереси. Който се опитва да намеси морала, допуска голяма грешка, въз основа на която следват каскадни проблеми. Политиката защитава публичния интерес, а пазарът – частния.

Затова още в началото бих желал да кажа, че когато говорим за лечебно здравеопазване, става дума единствено за частни интереси. Защото лечебното здравеопазване показва дали е налице медицинска помощ – ползвател е биологичният индивид, който стои срещу лекаря – другия биологичен индивид. Когато искаме обаче да постигнем ефект с оглед на това, че медицината е скъпо струваща услуга и не е възможно всеки индивидуално да си заплати услугата, тогава създаваме такива солидарни модели като здравноосигурителния. Ако искаме 100% солидарност, правим система тип „Семашко”. Разбира се, това е невъзможно и затова такава система е обречена още в своя генезис. За да постигнем някакво ниво на солидарност (в случая у нас вноската е 8%), създаваме здравноосигурителен модел, който да управлява тези 8%. Над тях отговорността е индивидуална.

Управлението се регламентира чрез закони. Пазарът като балансиращ елемент на частните интереси и като механизъм на справедливо разпределение на ресурси, които така или иначе обществото генерира, е възможно най-справедливият модел. Държа да отбележа, че говоря за справедливост, а не за морал. Това означава, че този, който е работил най-много и е свършил най-качествена медицинска помощ, получава най-много ресурси. Няма алтернатива на пазара в областта на лечебното здравеопазване. Причината е философска – не е управленска, не е и политическа. Индивидуалните интереси могат да бъдат балансирани само между индивидите, които могат да се задължават помежду си било като взаимоспомагателна каса, като лечебни заведения и т.н. Но тук срещаме само частни интереси.

Естествено, в интерес и на държавата е нейните граждани да са здрави, да имат възможност да произвеждат и да развиват.

Ще направя едно малко отклонение. От много дълго време чуваме различни обвинения от най-различни хора, които недоволстват. Всички трябва да бъдем наясно, че недоволството е разбираемо, но за зрелите общества е недопустимо. Българите първо трябва да се научим да се държим като данъкоплатци и да изискваме. Защото ние даваме пари, за да може да съществува държавата ни, да генерираме управленски и политически практики и срещу това трябва да изискваме. В този смисъл напълно се солидаризирам с констатацията, че на дискусията липсват тези, на които плащаме. Защото те са поканени тук, за да им предявим изискванията си като данъкоплатци. И когато те не желаят да ни чуят, е нормално да сметнем, че не желаят да получат и парите ни. Това е логическият извод, но практиката очевидно е различна. Бих желал да добавя, че в България мандатът е 4 години и между изборите хората е необходимо да се държат като данъкоплатци. Но преди изборите трябва да знаем едно основно правило: „Който гласува зле, живее зле”. От тази гледна точка нямаме право на недоволство.

По отношение на морала изключвам отново общественото здравеопазване, където отговорността на държавата е 100%. Това здравеопазване гарантира невидимите ефекти върху обществото, в което държавата е водещият фактор и никакъв частен интерес не може да я измести.

Но когато става дума за лечебното здравеопазване, искам да повторя това, което каза д-р Кацаров: няма алтернатива освен честния и конкурентен пазар. Това, което липсва на България, са честност, конкурентност, антитръстово законодателство и справедливост. Затова законодателят е необходимо да си вземе бележка и спешно да си свърши работата в тези четири направления. От друга страна, да се говори, че някой не е морален в рамките на лошо устроена среда, неправилно взети решения, липса на правила или съществуващ хаос, означава прехвърляне на проблема от болната глава на здравата.

Не приемам тезата неморален пациент или неморален лекар. Няма такива. Още повече че България е част от ЕС – имаме избор и алтернативи. Най-радикалната от тези алтернативи е да излезем от границите на България и да забравим, че ни е родина. Това  нещо не бива да бъде допускано. Но за да не се случва, в областта на лечебното здравеопазване е необходимо да съществува солидарно здравно осигуряване, корпоративно здравно осигуряване, частно здравно осигуряване. Първата категория е обществена, а другите са изцяло частни. Необходимо е да бъдат налице частни лечебни заведения, частно практикуващи лекари, частно организирани болници. Нека да съществуват държавни лечебни заведения, но не бива да има субсидии, нечестно разпределени средства или изкривяване на пазара. Защото това означава убиване на всичко. Ще дам един потресаващ пример. През 2009 г. законодателят е гласувал в Закона за бюджета 37 млн. лв. инвестиционни разходи. До средата на същата година МЗ е направило 68 млн. лв. инвестиционни разходи, или два пъти повече от средствата, които са им дадени по закон. Това означава, че този, който трябва да спазва закона, се е явил като закононарушител и пръв прахосник на средства.

Тъй като стана дума за казуса в УБ „Св. Марина”, ще посоча още един пример. За половината година лечебното заведение е получило 6 млн. лв. от тези 68 млн. лв. За какво говорим? На практика излиза, че правилата се нарушават на първо място от тези, които са призвани да ги спазват. А ние като данъкоплатци е необходимо да поискаме своето – ред и законност. И всеки, който се отклони от регламента, да получи съответното наказание.

В резюме искам да кажа, че за десет години здравната система успя да се върне зад изходната си точка. През 1997 г., след катастрофалната криза, здравеопазването бе по-добро от сегашно поради една съществена причина. Не защото е била оказвана по-качествена медицинска помощ или по-достъпна, или по-навременна. Напротив, по тези три показателя беше по-лошо. Но функционираше с 385 млн. лв. – в компонента „ресурс срещу полза” предимството е на 1997 г. Днес здравеопазването изразходва близо 3 млрд. лв. публичен ресурс. Не говоря за онези пазарни взаимоотношения, които у нас не се следят и съответно съществуват различни волни интерпретации по темата. Три милиарда лева срещу почти същите лошо качество, затруднен достъп и ненавременност. Това означава, че системата „Семашко” е тук, защото е в главите на тези, които сме избрали да ни управляват. И докато го правят, ще живеем зле.

Д-р Христо Димитров – НСОПЛБ:

Раздвоени между качеството и възможностите

- Бих желал да се върна десетина години назад. Първата част от здравната система, която претърпя коренна промяна, бе първичната доболнична помощ. На 30 юни  1999 г. бяхме наемни служители в поликлиниките и в селските здравни служби, а на другия ден се събудихме търговци. И никой не ни попита дали имаме уменията да менажираме практиките и да се занимаваме с всички онези неща, които нямат нищо общо с медицината. Бих желал да помислим за неравнопоставеността между лечебните заведения, защото в първичната помощ – като изключим компютрите и оборудването, което беше голям трън в очите на някои колеги, ние не получаваме никакви субсидии. А изискванията към нас са максимално големи. Другото нещо, за което в началото колегите ни завидяха, това беше капитацията. В един момент се оказа, че точно в капитацията се крие “червейчето”, което позволява да ни бъдат вменявани всякакви нови и нови задължения. Повярвайте ми, това изключително много натоварва колегите и може би най-голямото текучество на лекари през последните две години в България е в първичната доболнична помощ. Данните показват, че до този момент над 1000 души са прекратили дейността си като ОПЛ, като този процес продължава с всеки изминал ден.

Другият съществен проблем, с който се сблъскваме, е свързан с пациентите. Известно е, че у нас солидарният принцип, който е в основата на модела, не се спазва. Въпреки многобройните наши призиви и обещанията на няколко правителства и до днес здравно неосигурените хора в България са може би около 1,5 млн. души. Това демотивира всички останали български граждани да финансират системата.

Бих желал да помоля всеки един от нас да си зададе въпроса къде отиват средствата от здравни осигуровки. Защото, колкото и пари да налеем в системата, ако нямаме ясни правила – парите наистина да следват пациента, няма как да получим добър резултат. Искам да се съглася с г-жа Захариева и да кажа, че ние виждаме мисията си основно в профилактиката и превенцията. Но нямаме възможността да го направим.  Това става ясно още със Закона за държавния бюджет и със Закона за бюджет на НЗОК. Кажете ми как да бъде изпълнен Законът за здравето, според който всеки български гражданин е задължен веднъж годишно да си направи профилактичен преглед. В самия бюджет е заложена сума, която да осигури профилактичния преглед на половината хора. Това означава, че самата държава не изпълнява задължението си да осигури на всеки български гражданин това му право и задължение. От мен изискват да осигурявам качествена профилактика, диспансеризация и наблюдение, а аз не разполагам с необходимия  ресурс – направления за изследвания и консултации. Така, ако откажа съответното изследване или консултация, рискувам на моя пациент нещо да му се случи. Тогава от Изпълнителната агенция за медицински одит с пълно право ще ме санкционират. От друга страна, избирам да осигуря каквото е необходимо на болния, но тогава пристигат проверяващите от НЗОК и ме карат да връщам пари заради удоволствието да бъда добър лекар. Смятам, че това не е избор, пред който да бъде изправен един лекар.

Силвия Петрова – председател на Българската асоциация на вносителите и производителите на медицинска апаратура и консумативи:

Нелогично е да кредитираме здравеопазването

- Благодаря ви за предоставената възможност от тази трибуна да ви информираме за един сериозен проблем, пред който сме изправени. На по-голямата част от присъстващите е известно, че повече от една година държавата не изплаща задълженията си за доставена медицинска апаратура и консумативи. Става дума за повече от 100 млн. лева. От началото на тази година официално информираме обществеността, писахме писма до МЗ, до Министерския съвет и до всички институции, от които зависи да бъде решен нашият въпрос. Срещнахме се дори с министър-председателя на републиката, който ни обеща, че в рамките на една седмица ще има решение. Отговор и решение на въпроса до този момент все още няма. Ще предприемем още една последна стъпка, като реализираме нова среща.

В противен случай, вероятно от 20 май т.г., ще спрем доставките на консумативи, както и сервизното обслужване на апаратурата във всички болници в страната.

Известно е, че здравеопазването в голяма степен зависи от нас, като на практика ние сме кредитори на системата. До този момент “стискахме зъби” и наскоро една журналистка ме попита дали ще извиваме ръце. Не, няма, защото нашите ръце са извити. Ние просто спираме, защото сме принудени да го направим. Ако е възможно заедно да си помогнем това да не се случва, приветстваме такава възможност.

Д-р Станимир Хасърджиев – председател на Националната пациентска организация:

Системата е с гръб към пациентите

Известно е, че бизнесът не е само болничното обслужване на пациентите, но включва и много други неща, той е един от двигателните сили за развитие на здравеопазването. Ако говорим за фармацевтичен бизнес, е ясно, че благодарение на компаниите и лекари, и пациенти могат да се възползват от иновациите, от иновативни терапии и медикаменти. Благодарение на производителите на консумативи и медицинска техника медицината днес е толкова развита.

По същия начин тогава, когато говорим за пазарни условия и за достъп до болнични заведения на пациентите, смятаме, че достъпът е механизмът, който би могъл да гарантира обслужването на пациентите, а пазарните механизми са тези, които биха могли да повишават качеството на услугата.

В медицината освен бизнес има и етика. Аз лично смятам, че е добре формулирана темата на днешната дискусия. Защото тогава, когато говорим и за медицина, и за бизнес, и за пазарни механизми, зад всяка дума и реплика, изказани на дискусията, стоят човешки съдби. И това е моментът, в който етиката има сериозно значение. Това е ролята на обществото и държавата, която би следвало да защитава интереса на хората и да поставя етичните норми. При всички положения регулация трябва да има. Тя трябва да бъде балансиращ фактор между пазара и интереса на обществото. В това отношение регулацията трябва наистина да бъде балансирана и да не се стига до нито една от двете крайности. Етични норми трябва да съществуват така, както за работата на самия бизнес такива вече има. Например във фармацевтичните компании е налице много сериозен етичен кодекс, който се спазва. Ако се нарушава, фирмите търпят сериозни санкции. В този етичен кодекс са залегнали принципите по какъв начин трябва да се взаимодейства с пациентските организации, как да се финансират и т.н. Аз не смятам, че това е срамно. Напротив – това взаимодействие е другата движеща сила, която кара гражданското общество да бъде активно и да може да си върши работата. Когато това бъде прозрачно, при ясни правила не виждам проблем и се радвам, че в България подобни практики се утвърждават и стават стандарт. Факт е, че в нашето здравеопазване има сериозни етични проблеми, които тепърва трябва да решаваме.

В подкрепа на думите на доц. Зл. Петрова ще кажа, че неотдавна представихме резултати от горещата ни телефонна линия след проведена за месец и половина информационна кампания за правата на пациента. Страшно е положението. Хората наистина са недоволни и смятат, че системата е обърната с гръб към тях. Резултатите показват, че не трябва да има противопоставяне между лекари и пациенти, между държава и пациенти. Напротив – хората очертават ясно, че има проблеми, които трябва да решим заедно, а не да си затваряме очите пред тях. Тези проблеми не винаги са свързани с финанси и с пари. Понякога е въпрос на етика и на разумната граница и баланс, който може да се намери между всички участници в здравеопазването.

Таня Иванчева – председател на „МС Общество”:

Да воюваме срещу несправедливостите

„МС Общество” е фондация, която подкрепя и защитава интересите на болните от множествена склероза. Знаете какво означават постиженията на медицинската техника при диагностицирането на това заболяване, а да не говорим за постиженията на фармацевтичната индустрия при лечението. Има и други неща, но понеже сме на терена на изложбата, искам да кажа, че е много хубаво, ако успеем по някакъв начин със съвместни усилия – на лекарското съсловие, на пациентските организации, на гражданското общество като цяло да направим така, че да подобрим системата на здравеопазването с такава реформа, която да спре източванията, особено в ситуация на криза. Нужно е да се гласуват наистина по-големи бюджети, за да може да се обезпечи един пациент с навременна, адекватна и качествена услуга, за което е много важно и лекарите, и самите пациенти да имат личен морал.

Станахме свидетели на една полемика, но бих попитала вашата гражданска съвест, вашият чисто човешки морал не се ли бунтуват срещу съществуващите несправедливости. Крайно време е да се прекрати разхищаването на средствата, да не се злоупотребява с човешкия живот и съдба. Защото всеки човек се ражда на този свят, за да бъде щастлив, за да бъде човек, за да бъде пълноценен. Смятам, че темата за пазара и морала е много подходяща точно на това толкова интересно изложение.

Пламен Таушанов – Българска асоциация за закрила на пациентите:

Повече активност на пациентите

Искам да кажа, че не бих се впуснал да определям реформата – какво е станало и какво не е станало през последните 10 години. Ако говорим за пазара и морала, първо трябва да изясним що е това морал. Защото на някого може да му се стори странно, но лекарите в момента не обслужват пациентите въз основа на строги правила, стандарти, не ги обслужват, както повелява техният морал. Това е голямото затруднение поради факта, че държавата не си е свършила работата да осигури средствата за извършването на услугата. Това е фундаменталният въпрос. Да говорим, че в медицината няма морал, е неправилно и показва дълбоко неразбиране на темата. Изнесената в публичното пространство информация за случая във Варна показва, че не може лекар без специалност, след като вижда, че не може да се справи със ситуацията, с лека ръка да каже, че няма проблем и да отлага 3-4 часа. Накрая всичко е било извършено правилно, но е закъсняло. Това е сериозно нарушение на морала. Когато не си компетентен, препрати пациента там, където трябва, но не се отървавай от него. Дори етичните комисии към БЛС трябва да се занимават с темата за морала, но те са с вързани ръце от гледна точка на факти, че няма обезпеченост на услугата. Какво да искаме от тях? Много трудно е да говорим за морал, за пазарни отношения, когато пазар няма. Пазар, на който болниците, доставчиците на медицински услуги, лекарства и т.н. да са в ритъм и да обслужват пациентите. Смятам, че ако пациентите знаят колко зле са обслужвани, ще бъдат много активни.

Петя Недкова – Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи:

На изчезване сме

Когато протестираха колегите в „Пирогов” за заплатите си, ставаше въпрос за това, че те със собствения си труд издържат здравеопазването. За мен например това е един морален въпрос. Както знаете, в болниците има недофинансиране, качеството въобще не е на необходимото ниво, лишават се пациентите от основни грижи и консумативи, които трябва да ползват. И наистина прав е г-н Таушанов – ако пациентите знаят, че наистина са обслужени по този начин, те ще бъдат по-активни. Ние многократно сме поставяли въпроса, че липсват медицински сестри, че една работи за няколко. В сравнение със страните от Европейския съюз сме толкова намалели, че сме на изчезване. Средната възраст на медицинските сестри у нас е 46 години. Подобна е ситуацията и с другите професионалисти по здравни грижи. Съществува сериозен отлив от професията, а младите, които сега се обучават, когато завършат, заминават за чужбина. Вече всички знаят това, но не се отчита какви сериозни последици ще последват. Изходът е в стимулиране – мотивация за работа, основно финансова, след това кариерното израстване и възможността за обучение. Ако това се направи и държавата не абдикира от функцията си, донякъде може да се реши въпросът, макар че ни трябват много години, за да върнем нивото от времето, когато насищането с кадри беше по-добро.

Д-р Стойчо Кацаров:

Правилата определят резултатите

Объркахме малко понятията в тази дискусия. Болежките, изказани от медицинските сестри и общопрактикуващите лекари, са резултат на това, че няма добър пазар на медицински услуги. Ако тръгнете да си обяснявате неблагополучията с някакви морални категории, ще стигнете до задънена улица. Ние не отговорихме на въпроса защо бабата на колегата, който се изказа, са искали да я вземат от вкъщи да я закарат да я лекуват. А детето, което е било прието в университетската болница, са го върнали и не са искали да го излекуват. Ако си отговорим на този въпрос – че е имало един морален лекар в Плевен, а един неморален във Варна – много ще сбъркаме. И това, което се е случило, ще продължава да се случва непрекъснато, докато не посочим верния отговор. Иначе моралът е записан в Библията. Изобщо не съм съгласен, аз като пациент не искам лекарят да ме обича, да не прелюбодейства с жена ми и да не пожелава магарето ми. За мен е важно той да ме излекува и да изляза здрав от болницата. Така трябва да бъдат отнесени нещата. Още по-малко категориите на 10-те божи заповеди могат да бъдат отнесени към здравеопазването. Там трябва да има правила и резултати.

Дарина Стоева:

В заключение бих обобщила, че нещата биха станали по-добри за пациента и за лекаря тогава, когато има правила. Кой пише правилата – отсъстващите. Вие казахте, че сме способни на натиск. Аз също от много дълги години вярвам, че сме способни на натиск и натискаме. Остава да си пожелаем следващи срещи и да продължим натиска за по-добро здравеопазване.

1 Отговор to " Българското здравеопазване – между пазара и морала "

  1. В отговор на д-р Стойчо Кацаров и нему себеподобни
    С Вашите виждания за морала, напълно си обяснявам липсата на хуманост в родното ни здравеопазване.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.