Съветите на доц. Атанас Мангъров специално за „Форум Медикус“

Можем да определим две групи летни инфекции – протичащи със или без стомашно разстройство. Вторият тип, който наричаме летен грип, най-често бива причинен от ентеровируси. Протича с висока температура, общо неразположение, болки по ставите и по мускулите. Типичната клинична картина на един грип, но не е грип. Това са т.нар. самоограничаващи се заболявания, които продължават от 7 до 10 дни. Могат да бъдат причинени не само от ентеровируси, но и от рино-, рео- и всякакви други вируси. Когато протича острата фаза на заболяването и всички симптоми са ярко изразени, продължителността е около 4-5 дни, понякога може да премине и за 2-3 дни, но това се наблюдава по-рядко. Тоест човек не трябва да мисли, че ще му мине на втория ден и ако се почувства по-добре, не означава, че е оздравял.

За съжаление масовата практика, която е вредна, включва лечение с антибиотик след първите няколко дни, когато симптомите не са повлияни от друго. Детето вдига температура, задържа я в първите дни и паникьосаните родители или семейният лекар назначават антибиотик. Нормално е детето да има висока температура, тя не може да мине за няколко дни.

Как трябва да се постъпва в такива случаи?

На първо място трябва да се запази спокойствие. Второ – да се обясни на родителите, че има технологично време, биологични механизми, които трябва да сработят, за да преодолеят болестта. Третият съвет включва пояснението, че детето през цялото това време трябва да си стои вкъщи. Дори и да му е скучно, не трябва да ходи по улиците, на разходка в парка, не бива да се среща с други деца. Вкъщи – да го гушка майка му, да го занимават бабите, да си играе, но вкъщи. Другото важно условие е храненето. Детето не бива да се насилва в яденето – да му се дават само любимите неща, и то колкото иска от тях, да не се прехранва. А ако не иска да яде, да бъде оставено на спокойствие. Ако не се спазват тези норми, има опасност от повръщане, което създава нови проблеми. Изключително важно е да не допуснем организмът да се обезводни. Ако с яденето трябва да сме внимателни, то с поемането на течности не трябва да има компромис.

Детето трябва да бъде насилвано не да яде, а да пие.

Защото това, което може да го изведе допълнително от равновесие, е обезводняването.

И не на последно място е съветът ми да не се страхуват родителите и колегите от високата температура. Това е добра защитна реакция на организма, той сам се бори с инфекцията, дори понякога, ако сваляме с медикаменти високата температура, повече пречим, отколкото помагаме. До 38 градуса нищо не се прави. Ако температурата мине тази граница, пак не бива да изпадаме в паника, а да размишляваме как да постъпим. Мерките, които трябва да предприемем, се ръководят най-вече от общото състояние на организма. Ако общото състояние е задоволително – в смисъл, детето е жизнено, контактно, реагира – тоест положението е търпимо, и при температура около 39 градуса пак нищо не се дава. Ако на детето му е лошо, мрънка, хленчи, отпуснато е, тогава може да се даде лекарство за температура.

Но най-важното правило в случая е: ако се чудите да дадете лекарство или не, по-добре е да не давате!

Това е съвсем разбираемо за едни средно интелигентни родители. Лекарите са наясно с тази схема, макар че е най-лесно да започнеш в началото с лекарствата, за да е по-сигурно. Но запомнете – високата температура не е проблем. Например, ако детето прави фебрилни  гърчове при температура малко над 37 градуса, поведението е друго. Но тези, които не получават гърчове при тази сравнително ниска температура, не ги правят и при 40 градуса. Тази реакция е функция на организма, проява на индивидуалност, а не на високата температура. Тоест, който получава гърчове, прави това и при ниска, и при висока температура. Поначало 34 на сто от децата имат склонност да правят фебрилни гърчове и тази болестна проява е много стресираща. Трябва да се знае и от лекари, и от родители, че никой не е загинал от фебрилен гърч. Да, неприятно е, но не е животозастрашаващо.

Когато все пак се налага и решим да приложим терапия, тя трябва да бъде в съответните дози и количества. Дозирането на лекарствата е описано в дебелите книги, а не върху листовките на медикаментите.

Листовките са за читатели, не за лекари.

Не е нужно децата да бъдат тъпкани с безумни комбинации от препарати, а да се назначат антипиретици в съответните дози. Правилното лечение е като стрелба с пистолет – не дръпнеш ли спусъка докрай, няма да гръмне, няма ефект. Не се ли даде нужното количество, което да достигне оптималните нива в кръвта, за да се задействат и механизмите в мозъка, смисъл няма. Понякога питам: колко лекарство дадохте на детето? Ами еди-колко си…Ако бяхте го целунали по челото, ефектът щеше да бъде същият! Отново повтарям – ако човек се чуди да дава или да не дава лекарство, по-добрият ход е да не дава! Но ако се налага, трябва да се прави според правилата на добрата медицинска практика. Освен това медикаменти не бива да се дават повече от 2-3 пъти в денонощие, като водещо е общото състояние на детето, а не нивото на температурата. Ако все пак вечерта преди лягане има прояви на неспокойство, детето е нервно, възбудено, плаче, тогава по изключение може да се даде една доза, за да спи спокойно.

Сънят също е съществена част от лечението.

Другият тип летни инфекции протичат с диария и повръщане. При тях се прилагат същите мерки, които изредихме дотук, само че при проява на диария детето трябва да бъде поставено на диета. Диетата е специфична в зависимост от възрастта – ако то е кърмаче, майката трябва да продължи да го кърми. Ако е на изкуствено хранене, има специални диетични храни. Те са общо три за нашата страна: Humana HN, т. нар. лечебна Хумана, AL 110 на Nestle, Aptamil Lactose free на Milupa.

Хуманата може да бъде приготвена като каша и като течност, а другите два продукта са течни като мляко. Преценявате сами – ако детето е любител на млякото, приготвяте му течните варианти, ако обича кашичка – дайте му съответно Хумана. Това е правилният избор, всичко останало не е диетична храна. За по-големите деца, които не обичат бебешки храни, препоръчителни са само солети, бисквити, сухари – от най-обикновените. Картофите не са диетична храна. Когато даваме картофи на болно дете с диария, то просто ги изхвърля, без организма да ги е обработил. Това е някакъв мит – че картофите са диетична храна. Нещо като мита с течния аналгин.

Ако детето не иска да яде, не го насилваме. И най-важното – рехидратация. Даването на това, което обича да пие: лимонада, сок, минерална вода, не е рехидратация. Съвременната орална рехидратация се основава на един механизъм на „свързан транспорт“ на натрий и глюкоза. Когато сме спазили съотношението и количествата на натрий и глюкоза,  се получава резорбция на течност в червата със скорост 10 мл за час на килограм тегло. Тоест, ако говорим за дете с тегло 7-8 килограма, осигуряваме му 70-80 мл на час, което е много прилично количество. За да постигнем този ефект, разтворите, които се дават, трябва да отговарят на определени изисквания. Това, което се продава в нашата страна по аптеките, е Hidratin Alpha, като едно прахче се разтваря в 200 мл вода. То е препоръчително и е вариант на разтвора на СЗО, а другият препарат е Хумана електролит. Много важно е да се знае, че натрият трябва да бъде в границите между 60 и 90 mmol на литър, когато се разтвори прахчето, а глюкозата да бъде между 60 и 110 mmol на литър. Ако не използваме готовите аптечни форми, то трябва да си направим труда да прочетем какви концентрации постъпват чрез разтвора. Ако сме извън тези граници – 60-90 за натрия и 60-110 mmol за глюкозата, то формулата не работи.

Недостатъкът на тези разтвори е, че вкусът им е като на морска вода със захар.

Затова трябва много тактичен подход – не е необходимо да държите детето и насила да го наливате с течността. Правете го под формата на игра – как се пият гадости например. Лесно е да се каже, но трудно се постига на практика. При големите е по-лесно – там се прилагат венозни вливания в болнична обстановка. Ако не иска да пие постоянно от рехидратиращия разтвор, нека пие вода, но тя няма същото действие и се усвоява по-бавно. Редуването на вода и разтвор е най-приемливият вариант, за да се поддържат необходимите концентрации на натрий и глюкоза. Това е особено важно, както и търпението, защото има технологично време за възстановяване лигавицата на червата – не става за ден, два. Ако не сме търпеливи и не дочакаме трайните индикации за справяне с болестта, става като играта „Не се сърди, човече“ – всичко започва отначало.

Много важно е през летните месеци да не превръщаме курорта в детска градина. Да не поощряваме децата да се тикат между много деца, да се къпят в съмнителни водоеми и жабарници. Това е най-прекият път отново да прихванат някоя зараза. Става така, както през първите дни в детска градина – след първите седмица-две детето вероятно ще се разболее.

Затова препоръчвам пясъка и морето, а не хотелските басейни.

Причинителите на инфекциите, за които говорим, в голямата си част са вируси – 80 дори 90%. Най-чести са ротавирусите, но има и норовируси, астровируси, аденовируси и прочие. Казано с чувство за хумор – има много марки вируси, но те в повечето случаи отключват една и съща клинична картина. Това е като да си караш колата и да те удари друга кола – без значение каква марка е, пораженията са едни и същи. При вирусните инфекции е така.

При бактериалните инфекции почти винаги се появява кръв в изпражненията. Наличието на кръв винаги означава съществуване на бактериална инфекция. Те също са много видове: най-честите са салмонели, шигелии, кампиобактер и други. Независимо дали са вирусни или бактериални, инфекциите се лекуват по един и същ начин. Единствено препоръчително е използването на антибиотично лечение при шигелозите. То може да започне по епидемиологични показания, защото, за да се заразиш, трябва да има човешко фекално замърсяване. Това се случва при деца, които живеят в нечиста среда, без нужната хигиена. Докато чисти спретнати деца с много баби, със завидна хигиена, с кварцови лампи и прочие рядко се заразяват бактериално. Но ако се случи, то най-често става дума за салмонелоза. Салмонелите не се лекуват с антибиотици.

Друго характерно за салмонелозите е, че са много продължителни – две, три и повече седмици. Дори и при най-строга диета лечението е бавно и продължително. Когато детето вече е по-добре и всички се радват, проблемът може да се появи отначало. За разлика от салмонелозите дизентерията е чувствителна на антибиотик и това е препоръчителното лечение.

При дизентерията, за да заразиш, са достатъчни 10-20 микроба, а при салмонелозата – няколко милиона.

Изобщо с антибиотичното лечение много трябва да се внимава. При нас постъпват много пациенти, лекувани с няколко вида антибиотик. И са необходими седмици, докато се възстанови чревната флора.

При лечението на летните инфекции основното са рехидратация, диета. И да не се робува на бързото сваляне на високата температура.

Записа Стойчо СТОЕВ