Актуални въпроси, свързани с издаването на протоколите за снабдяване с фактори за кръвосъсирване в извънболничната помощ, с възможностите за подобряване на лечението на болните с хемофилия, както и предложения за конкретни мерки бяха част от темите на специална пресконференция на 11 май т.г., организирана от Българската асоциация по хемофилия (БАХ).
Както е известно, след промените от март м. г. домашното лечение на хемофилия се финансира от НЗОК, а спешните случаи – от МЗ. Позитивите и проблемите една година след промените коментираха Виктор Паскалев – председател на БАХ, проф. Стефан Горанов – национален консултант по хематология, проф. Тошко Лисичков от Хематологичната болница „Йоан Павел.“
Малко над 800 са хемофилиците в страната. Към края на 2011 г. 291 от тях (34%) получават лечение, финансирано от НЗОК – става дума предимно за пациенти с тежки форми на хемофилия. Останалите 64% се лекуват като спешни пациенти, средствата отпуска МЗ. В доболничната помощ разходите на един пациент годишно са около 360 лв.( в случай че протоколите за получаване на медикаменти са тримесечни) и 260 лв. – ако протоколите се издават на шест месеца. Това сочат данни от представително социологическо проучване на БАХ.
- Като положителен момент може да бъде отчетена възможността за избор на медикамент за всеки конкретен пациент, без да се налага съобразяване с препаратите, закупени от МЗ, както бе досега, посочи В. Паскалев.
Думите му бяха подкрепени от проф. Ст. Горанов, който обясни, че след преминаване към финансиране от НЗОК, от осигурителната институция са осигурили 13 млн. единици антихемофилни фактори, с което е достигнато най-доброто ниво в сравнение с предишните години. Националният консултант обаче не пропусна да коментира тромавата процедура по отпускане на жизнено важните медикаменти. Протоколите се подготвят от местни комисии в петте университетски центъра в страната, след което се изпращат в РЗОК, оттам в НЗОК, където се разглеждат от експерти,отново се връщат в РЗОК и едва тогава достигат до пациентите.
- Всичко това отнема около месец и половина, като особено потърпевши са болните в отдалечените региони и местата, в които няма аптека, обясни проф. Горанов. Все пак той допълни, че от НЗОК са изразили съгласие лекарствените протоколи, които не изискват корекция, да бъдат презаверявани директно в РЗОК, което чувствително би съкратило времето за изпълнение.
В допълнение от БАХ предлагат движението на протокола към осигурителната институция и обратно да се поема от куриерски фирми, като финансирането може бъде поето от самата пациентска асоциация.
От асоциацията предлагат още в отдалечените райони и в местата без аптека лекарствата да бъдат доставяни от дистрибуторите директно по домовете. Съобщено бе, че разговори в тази насока вече са провеждани и идеята е реално осъществима.
Друг от акцентите на пресконференцията бе финансирането на специфичното лечение при планови операции на болни с хемофилия. По думите на участниците близо една година този въпрос остава „висящ“, тъй като от МЗ приемали да финансират единствено спешните състояния. На работна среща през февруари т. г. е било взето решение МЗ да поеме финансирането и при планови интервенции, но необходимите указания за осъществяване на тази дейност все още не са влезли в сила, стана ясно от изказванията.
- Не е ясно как ще бъдат компенсирани и досега направените разходи, посочи проф. Т. Лисичков. По думите му едно вливане на препарат струва между 1000 и 1500 лв., а при пациенти с инхибиторна хемофилия достига до 10-12 хил. лева.



