Смъртта на дете има дълбоки и трайни емоционални последици за семействата, което подчертава значението на подобряването на преживяемостта на децата с рак. Според проучването CONCORD-4, публикувано в The Lancet, много страни са на път не само да постигнат, но и да надминат целта на Глобалната инициатива на СЗО за рак в детска възраст от 2018 г. – за 60% преживяемост от 5 години за всички видове рак в детска възраст до 2030 г. Това постижение обаче прикрива пропуски в данните и дълбоки различия в грижите срещу рака в световен мащаб, като децата в най-бедните страни вероятно ще се сблъскат с много по-ниски нива на преживяемост.
Ракът в детска възраст остава осмата водеща причина за смърт сред децата по света. Последните оценки за глобалната тежест на болестите, публикувани в The Lancet, показват, че 377 000 деца на възраст 0–19 години са развили рак през 2023 г., като 85% от случаите и 94% от смъртните случаи са в страни с ниски и средни доходи. Смъртните случаи от рак в детска възраст в световен мащаб са намалели с 27% от 1990 до 2023 г., но не повсеместно: смъртността се е увеличила в страните с ниски доходи с 38% през този период.
Резултатите от CONCORD-4 помагат да се обяснят някои от тези различия, показвайки, че преживяемостта при рак е положително корелирана с нивото на доходите в страната. Почти всички 68 държави, които са предоставили данни, вече са постигнали или надхвърлили целта от 60% преживяемост, достигайки 85–90% в много страни с високи доходи, както и 60–80% в страните с висок среден доход. Разочароващо е, че само пет държави с по-нисък среден доход и нито една държава с ниски доходи са предоставили данни за включване в CONCORD-4 поради правни или административни бариери, въпреки съществуването на регистри, базирани на населението, в някои от тези страни.
Липсата на данни от страните с ниски доходи е основна празнина. Смята се, че процентът на преживяемост при рак в тези условия е около 30% като цяло, въпреки че истинското число е несигурно поради липса на надеждни данни. Разработването и укрепването на регистрите за рак, базирани на населението, заедно с усилията за насърчаване на споделянето на данни за проследяване на напредъка, трябва да бъдат приоритет. Дори в страни, кои-
то постигат целта от 60%, често съществуват значителни неравенства в лечението и преживяемостта между регионите и социално-икономическите групи, а неравенствата в здравните системи трябва да бъдат взети предвид. Същевременно подобряването на дългосрочното здраве и качеството на живот на оцелелите от рак също е приоритет. За разлика от рака при възрастните, ракът при децата до голяма степен не е свързан с рискови фактори на околната среда или начина на живот, а превенцията има ограничена роля. Много ракови заболявания в детска възраст са лечими, но невинаги се осигуряват най-добрите гри-
жи, особено за деца в страни с ниски и по-ниски средни доходи. Приблизително 40–50% от децата с рак в страни с ниски доходи не получават диагноза, често защото симптомите не са разпознати или достъпът до диагностични услуги е неравномерен. Включването на обра-
зователни послания или кампании за повишаване на осведомеността в рутинните програми за имунизация на деца, заедно с разширяването на апаратурата за образна диагностика, лаборатории и патологии, би могло да улесни по-ранната диагностика. Дори когато децата получат диагноза рак, тя често се случва късно, което води до заболяване, което е по-трудно за терапия или изисква по-интензивно лечение. Ограниченият достъп до лекарства с гарантирано качество или недостигът на обучени здравни специалисти могат допълнително да подкопаят резултатите. Процентът на прекъсване на лечението е висок поради невъзможността на семействата да си позволят лекарства или да пътуват на дълги разстояния до онкологичен център. Смърт поради токсичност, свързана с лечението, може да настъпи и при до една четвърт от пациентите. Подходящите поддържащи грижи, включително хранителна подкрепа, хидратация и лечение на инфекции, които понякога могат да претоварят крехката имунна система, са от решаващо значение. По-малко интензивните режими на лечение често се използват за намаляване на токсичността в условия с по-ниски доходи, където поддържащите грижи са по-ограничени. Но този подход може да увеличи риска от рецидив.
Подобряването на преживяемостта при рак в условия с по-ниски доходи ще изисква постоянни инвестиции в инфраструктура и работна сила на здравните системи, оптимизиране на стандартите на грижи, надежден достъп до лекарства с гарантирано качество и събиране на стандартизирани данни за наблюдение на напредъка. Тъй като смъртността от инфекциозни заболявания намалява в условия с по-ниски доходи, вероятно е раковите заболявания при деца да се превърнат в още по-голяма тежест. Включването на целта за 60% преживяемост в декларацията на Общото събрание на ООН относно незаразните болести, след години на застъпничество от страна на дружества по детска онкология и на организации за защита на правата на пациентите, е положителна стъпка. Инструментите за лечение на повечето видове рак в детска възраст вече са налични. Постигането на справедливи резултати сега зависи от предоставянето на ефективно лечение на всички деца, а не само на тези в най-богатите страни.

The Lancet, април 2026