На 23 май 1878 г. в отговор на потребността от болница за жителите на София, губернатор Пьотр Алабин дава предложение за създаването й. Година по-късно, съгласно клаузите на Берлинския договор, руската военновременна болница е закрита и на нейно място през 1879 г. е създадена Софийска първостепенна болница със статут, задачи и функции на национална медицинска институция.
Пет години по-късно по предложение на Висшия медицински съвет болницата се нарича „Александровска” в чест на княз Александър Батенберг.
На 18 октомври (по стар) или 30 октомври 1884 г. (по нов) стил Александровска болница е осветена тържествено в присъствието на Негово Височество княз Александър, който отправя пожелание за успех „толкова бляскав, колкото е красиво зданието”.
Събитието поставя същинското начало в летописа на медицинската наука, на общественото здравеопазване и на медицинското образование в нова България: най-често лекари от „Александровска“ ръководят националното Министерство на здравето, Върховния медицински съвет и Българския лекарски съюз, те редактират първите медицински периодични издания, учредяват първите научни медицински дружества, те са първите преподаватели в създадения през 1917 г. Софийски медицински факултет при СУ „Св. Климент Охрид-
ски”, който става основа за изграждане на съвременната национална система от медицински университети в страната. Постепенно болница „Александровска“ се превръща в основна клинична база на Висшия медицински институт, на Медицинската академия и на Медицинския университет – София.
В настоящия момент в лечебното заведение работят 1484 души. От тях 442 са лекарите, 78 от тях са хабилитирани лица /36 професори и 42 доценти/, 200 са едновременно и преподаватели в МУ – София, 132 имат научна степен доктор и 16 – доктор на медицинските науки. Медицинските специалисти са 378. Всички те осигуряват лечение на близо 36 000 пациенти годишно. Заедно с амбулаторните пациенти (на хемодиализа и такива, лекувани и диагностицирани по амбулаторни процедури), с консултираните в Спешно отделение и в Консултативно-диагностично-приемния център, броят на преминалите болни през лечебното заведение надхвърля 250 000 души.
В периода 2019–2024 г. са инвестирани 8 млн. лв. в ремонтни дейности, като цялостен ремонт на стойност над 3 млн. лв. е направен в Клиниката по урология, а частични ремонти са извършени в много болнични звена. Извършена е и рехабилитация на площадковата водопреносна мрежа на стойност 3 млн. лв. Реализирани са значителни инвестиции в оборудване във всички структури на лечебното заведение на обща стойност 58 млн. лв.
С цел създаване на позитивна перспектива за устойчиво развитие на търговското дружество и усъвършенстване на работните процеси, в края на 2018 г. за нуждите на Клиниката по нуклеарна медицина със собствени средства в размер на 4 млн.лв. е закупен последен модел PET/CT, а с държавни средства – последен модел SPECT/CT скенер, за извършване на всички видове хибридни образни изследвания с безкомпромисно качество. От май 2024 г. в клиниката на пълни обороти функционира високотехнологична радиохимична лаборатория за производство на два нови радиофармацевтици за диагностика на пациенти с простатен карцином и невроендокринни тумори. “Галиевата лаборатория” е моделирана и оборудвана с подкрепата на експерти от Международната атомна агенция, като средствата за оборудването са осигурени по два проекта, финансирани от агенцията. С финансиране от МУ в София през тази година в клиниката бе разкрит стационар с 3 легла за лечение на тумори с метаболитна радионуклидна терапия и бе закупен синтезен модул за производство на нови диагностични и терапевтични радиофармацевтици. С новите придобивки болничната структура се превърна в забележителен център – разполага с пос-
ледно поколение апарати за хибридна образна диагностика (PET/CT и SPECT/CT) и със собствен циклотронен комплекс за производство на най-съвременни радиофармацевтици за диагностика и лечение на специфични заболявания в областта на онкоурологията, ендокринологията, неврологията, кардиологията и др.
През целия петгодишен период мениджмънтът полага целенасочени усилия за оптимизиране дейността на болницата и разширяване на обхвата и разнообразието на медицинските услуги по всички 195 клинични пътеки, по които болницата работи. Световно признание получи Клиниката по алергология, която след международен одит бе сертифицирана за членство в UCARE (най-големият и най-активен консорциум в света от референтни експертни центрове за лечение и проследяване на пациентите с уртикария) и придоби статут на ACARE за референтен център с най-висок професионализъм в лечението на ангиоедем и редките му форми. Развитие получиха и експертните центрове за редки болести в областта на неврологията, на имунологията и на нефрологията, както и още три – „за хередитарна оптична невропатия на Лебер“, „за редки невродегенеративни заболявания, протичащи с когнитивни, поведенчески и/или двигателни нарушения”, и „за муковисцидоза“. Експертният център за редки болести в нефрологията на „Александровска“ разшири дейността си, като пое скрининга и лечението на болни с друга рядка болест – туберозна склероза.
След COVID-пандемията УМБАЛ „Александровска“ затвори една страница от историята си, свързана с използването на стара и амортизирана апаратура, като изцяло премина към дигитализация, която дава възможност за по-прецизна диагностика и обслужване на по-голям брой пациенти. Със средства, осигурени от лечебното заведение, от МУ – София и от МЗ за капиталови разходи е осигурено съвременно оборудване на клиниките по образна диагностика, офталмология, кардиология, урология, пропедевтика на вътрешните болести, хирургия, съдебна медицина и на централната клинична лаборатория.
Сред топ придобивките на болницата са последно поколение 128-срезов компютърен томограф, дигитални графично-скопични рентгенови апарати, последен модел Холмиум ла-
зер за високоефективно и миниинвазивно разрушаване на камъни в уринарния тракт, както и за лечение на болести на простатната жлеза, единствена по рода си рентгенова система тип С-рамо за екстракорпорални литотрипсии „Дорниер“, MassArray аналитична платформа за предиктивно генетично тестване на тумори, последно поколение хромато-
граф за съдебна медицина, апаратура за функционално изследване на хранопровода с 24-часово мониториране на киселинността, последно поколение широкоъгълна дигитална фундус камера за изследване на очите на недоносени бебета, корнеален топограф, ангио ОСТ, комбинирана система за вътреочна хирургия на преден и заден очен сегмент, IPL система за лечение на сухо око, последно поколение лампа за лечение на кератоконус, 4D ехографи и система за съвременна ехографска и Doppler-диагностика за прецизна оценка на сърдечните структури и функцията на сърцето и др.
УМБАЛ „Александровска“ първа в страната премина към изцяло нов стандарт за им-
плантация на конвенционални пейсмейкъри през 2022 г.
Лечебното заведение е най-голямата база за специализация и обучава най-голям брой млади лекари в основни специалности, където наред с класическата медицина, те могат да видят и научат най-новите медицински практики, да работят със съвременните медицински технологии.
Със своя многопрофилен спектър, със своя научен и практически висококвалифициран персонал, и с модерната медицинска апаратура Александровска болница остава и днес лидер в развитието на българската медицинска наука и практика. Още едно доказателство за това е отличната акредитационна оценка за ця-
лостна медицинска дейност, както и за обучение на студенти, специализанти и докторанти, получена през 2023 г. за срок от пет години – оценка, която надгражда и продължава традициите, и утвърждава авторитета на УМБАЛ „Александровска“ на национален университетски и лечебно-диагностичен център.
