XII национален конгрес по урология бе проведен от 24 до 26 май т.г. в хотел Риу Правец. Организатор бе Българското урологично дружество, участваха над 230 специалисти, специализанти и млади лекари, както и професионалисти по здравни грижи – всички те обединени от непрестанното развитие в динамична и предизвикателна сфера на диагностиката и лечението на заболяванията на урогениталната система.
В над 70 презентации специалистите споделиха натрупан опит, сравниха резултати в ранното откриване и високотехнологичното лечение на:
- рака на простатната жлеза – заболяване, което винаги е предизвикателство както в диагностично отношение, в прилагането на най-подходящи хирургични подходи /лапароскопски, роботасистирани, класически/, така и в продължаващото лечение и проследяването на болните;
- заболявания на бъбреците – тумори, хирургични методи, имунологични и генетични методи в диагностиката, бъбречна трансплантация;
-тумори на пикочния мехур – хирургични подходи, новости в химиотерапията и имунотерапията;
- диагностика и лечение на уролитиазата – модерни хирургични решения, приложение на миниинвазивни методи, роля на лазерната терапия;
- пластично-реконструктивни, лапароскопски, роботизирани и ендоскопски операции на урогениталния тракт;
новости в науката и практиката в сферата на андрологията.
Доц. Марин Георгиев – председател на дружеството, национален консултант по урология, началник на Клиниката по урология в УБ „Александровска“, очерта няколко забележими особености на научния форум. Той изтъкна, че участниците в конгреса са представители на клиники и отделения от цялата страна, като особено внимание е отделено на младите специалисти. Те имат възможност да сравнят знания и умения със своите учители и да се докоснат до майсторство и опит във високите технологии, които ще определят хода на урологията в бъдеще.
Присъстващите лектори от други специалности – онколози, рентгенолози и радиолози, допринесоха за открояване на мултидисциплинарния характер на събитието.
Особено интересно бе в изложбената зала. Там за пръв път у нас младите уролози имаха възможност да видят, да разгледат, да тренират с нова платформа за роботизирана хирургия Da Vinci XI на фирма Sofmedica – апаратурата бе на разположение в дните на конгреса. Дискусиите около апаратурата, както и в залата бяха конкретни, изпълнени с очакване за бъдещето.
За пореден път в дискусии и колегиални разговори българските уролози коментираха и организационни въпроси – за разпределението на урологичните звена на територията на страната и достъпа на българите до урологична грижа, за нивата на компетентност и алгоритмите на клиничните пътеки, за историята и днешния ден на бъбречната трансплантация, за продължаващото обучение, за връзката между модерното оборудване на клиниките и възможностите за кариерно израстване.
По време на конгреса бяха организирани специални пленарни сесии
за професионалисти по здравни грижи
Те обсъдиха специфични въпроси за храненето на пациентите, за лечението на трудно зарастващи рани, за участието на медицинската сестра при сложни високотехнологични интервенции, за превенцията на инфекции. Коментираха възможностите за създаване на звено за самостоятелни сестрински грижи.
По–различно през тази година бе и представянето за първи път на тристепенен доклад за един клиничен случай на пациент с отливъчен конкремент в бъбрека. Нужно е да се отбележи, че в сесията участваха с доклад колеги от друга специалност – така сестринските грижи за пациенти с урологична патология бяха представени екипно. Общо докладите бяха 16, имаше и практическа сесия.
В края на конгреса грамота и статуетка получи доц. М. Георгиев за забележителен принос в развитието на научноизследователската дейност в урологичните здравни грижи, както и като инициатор за организиране на сестринска сесия по време на урологичен конгрес.
Грамота за подкрепата на кариерното и професионалното развитие на професионалистите по здравни грижи получи изп. директор на УБ „Александровска” доц. Костадин Ангелов, който поздрави участниците.
Връчени бяха награди в следните категории:
Доклад с най–актуална тема:
М. с. Петя Радева за „Връзка между анорексия, хронична бъбречна недостатъчност и бъбречна трансплантация” – УБ „Александровска”.
Доклад с най–добра презентация:
М. с. Бояна Соколчева за „Повишаване на здравната култура и качеството на живот при пациенти с инконтиненция”.
Гл. м. с. Магдалена Нинова за „Научноизследователската дейност в здравните грижи – предизвикателство и методология”.
За дебют:
Грозданка Симеонова и Валентина Иларионова за „Хранене при пациент с трансплантиран бъбрек”.
М. с. Ваня Иванова с „Първата в България трансплантация на сърце и бъбрек – представяне на клиничен случай”.
Доклад за новаторство и добра практика в здравните грижи:
М. с. Дора Василева, м. с. Весела Радева, ст. м. с. Милка Панайотова за „Звено за самостоятелна сестринска грижа. Възможно ли е?“ – ДКЦ „Чайка” във Варна.
Доклад от друга специалност:
Ст. рентгенов лаборант Цветанка Митова, ст. рентгенов лаборант Николай Петков, ст. рентгенов лаборант Иван Ценков за „Ролята на професионалистите по здравни грижи при пациенти с карцином на простата, лекувани с Радий 223 в България. Хибридните образни методи PET/CT и SPECT/CT за оценка на ефекта от терапията”.
Гл. ак. Райна Бояджиева за „Статични заболявания на женските полови органи”.
Сесията показа значимо развитие на научното знание в общите и специализираните здравни грижи.
Проф. Димитър ШИШКОВ – началник на Клиниката по урология към УМБАЛ „Пловдив“:
– Това е един конгрес, който показа, че има сериозно развитие напред.
Изключително високо ниво, с много интересни резюмета и презентации, които показват, че българската урология се развива вече на сериозно европейско и световно ниво. Мен лично като уролог това много ме удовлетворява.
Прогресът се изразява в прилагането на всички модерни техники, които вече са рутинни на много места в България – не само в София, а и в Пловдив, Варна, Плевен, Русе. Навсякъде се работи модерна и сериозна урология. Дали това е продиктувано от финансова, от научна или от човешка страна, не зная – по-скоро този напредък е резултат от всички тези фактори. И показва, че въпреки беднотията, въпреки липсата на достатъчно средства, урологът си остава уролог.
На конгреса ясно се видя, че няма голям център у нас, в който да не се работят лапароскопска урология, ендоурология. Вече можем да твърдим, че не сме по-назад от колегите от другите европейски страни. Сега предстои да се докажем на европейския фронт – на форуми и събития там трябва да покажем какво сме постигнали.
На пациентите от страната бих искал да кажа, че днес у нас се прави модерна урология и не е нужно да търсят помощ в други страни. Залитането да се ходи в други страни може да бъде преустановено, защото у нас специалистите са добри, а вече имат и съответната апаратура.
В личен план най-хубавото е, че се върнах към урологията, приключих с политиката. Но в никакъв случай не съм се оттеглил като човек с гражданска позиция. И ще продължа да се боря срещу простотията, необразоваността в политиката. Проблем е, разбира се, че у нас няма ясна идея какво можем да правим със здравеопазването. Като гражданин ще бъда там, където трябва.
Д-р Пламена ДОБРЕВСКА – уролог в МБАЛ „Св. Панталеймон“ в Плевен:
– Конгресът е на много високо ниво. Беше ни представена работата на българските уролози, които се стремят да прилагат постиженията, да внедряват в практиката всички нови техники и методики.
Във всички сесии имаше по нещо ново, което да бъде научено и да бъде използвано в практиката. Докладите бяха добри, защото се открояваше по нещо рационално и подходящо да „взема и приложа“ в моята работа – например уретероскопиите, може би новостите в лечението на уролитиазата. Това са неща, които бих могла да прилагам и аз. В болницата, в която работя, има лазер за разбиване на конкременти в уретера.
Доц. Тошо ГАНЕВ – началник на Клиника по урология в УМБАЛ „Св. Анна“ във Варна, ръководител на УС по урология към МУ в града:
– Този конгрес е на едно стъпало по-високо от предишния, защото – докато преди имаше по няколко презентации върху лапароскопски интервенции – сега презентациите бяха 10-15. Това е съпоставимо с видяното на европейския конгрес през март т.г. Обемите са по-малки, но по-важното е, че българските уролози си поставят и постигат същите цели, в българските мащаби.
Тази стъпка напред се дължи първо на това, че много млади уролози (между 30 и 40 години) останаха в България и направиха усилия да се научат да работят лапароскопски. Трима колеги от нашата клиника например бяха в съседна Турция, научиха се и „пренесоха“ своите знания. В момента в клиниката работят два екипа. Така е и в УБ „Св. Марина“ в града. В София работят, в Пловдив, в Русе започват – това, което се търси в Европа в момента, върви и в България.
За мен лично навлизането на лапароскопските интервенции се случва много бързо, като залитане, защото самият пациент го изисква.
Според мен отворените операции са класически, аз съм привърженик на тезата, че първо трябва да се научиш да правиш отворени операции и после – лапароскопски. Сега малко се прескачат някои стъпки – пациентът сам изисква лапароскопска операция – малък разрез, малка травма, по-бързо възстановяване. Силата на лапароскопията в урологията е във всичко – бъбрек, простата, пикочен мехур, камъни, пластики. Имам чувството, че лапароскопската техника е направена за урологията. Защото се работи ретроперитонеално, в малки пространства и лапароскопията е приложима за всичко това.
Преди година ние правехме по 10-15 операции годишно, а сега извършваме 10 на месец. Лапароскопската техника измества конвенционалната. Преди години, когато започна екстракорпоралната литотрипсия, бяхме свидетели на една революция – сега това се прави в цялата страна. Днес почти във всяка болница има лазери. Абсолютна революция, която е в плюс на пациента. Днес така е с лапароскопските техники.
Най-доброто е, че при нас работят млади хора. Не е лесно да се обясни как те вливат енергия в екипите. Една болница без млади хора е загинала. На младите не им е лесно, но в урологията като специалност има движение и явно това им допада, това ги задържа в България.
