Деветата годишна научна конференция на Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО) бе проведена в периода 17–19 юни, като за пръв път форумът се организира в партньорство с Българското онкологично научно дружество (БОНД).
Конференцията събра на едно място над 170 представители на медицинската общност от цялата страна – онколози, хирурзи, специалисти по репродуктивна медицина, акушеринеколози, невролози, фармацевти, патолози, физиотерапевти и клинични психолози. Основните теми на събитието бяха: рак, фертилитет и бременност; качеството на живот сред пациентите, преборили рака; български научни постижения в сферата на онкологията.
Първата сесия бе открита с лекция на проф. Матео Ламбертини, асистент и консултант по медицинска онкология в Университетската болница Сан Мартино в Генуа, на тема: „Опции за съхранение на фертилитета и бременност след рак на гърдата“. Той посочи, че според няколко научни проучвания около 50% от новодиагностицираните с рак жени под 40 години имат притеснения за възможността да забременеят и съвместимостта на терапията им с евентуална бременност. Също така малко над 50% от новодиагностицираните пациентки в млада възраст имат интерес за бъдеща бременност и не са приключили с плановете си за създаване на семейство. Това показва важността на темата за запазване на репродуктивните функции и възможностите за бременност при пациентите с онкологични заболявания във фертилна възраст.
Проф. Ламбертини каза още, че преждевременната недостатъчност на яйчниците и страничните ефекти от противораковата терапия върху гонадната функция, са свързани не само с притеснения за безплодие и намален яйчников резерв, но и с по-общите оплаквания от ранната менопауза, които влияят на качеството на живот: депресия, тревожност, сексуална дисфункция и др. Затова е особено важно лекарите да обсъдят с пациентките си в репродуктивна възраст стратегиите за запазване на фертилитета и функцията на яйчниците възможно най-рано след поставянето на диагнозата, независимо от типа и стадия на онкологичното заболяване. Опциите пред пациентите са основно в три направления: замразяване на яйцеклетки/ембриони, криоконсервация на яйчникова тъкан и временно потискане на функцията на яйчниците по време на химиотерапия, като последното не е опция за запазване на фертилитета, но спомага за намаляване на риска от ранна менопауза.
Проф. Ламбертини представи данни по въпроса безопасна ли е бременността след рак на гърдата и може ли бременността да повиши вероятността от рецидив на заболяването. Според данните тези притеснения не са научнообосновани. През последните години редица големи проучвания показват, че бременността при пациентки с рак на гърдата след основно и адювантно лечение е безопасна за майката. Все пак тези жени трябва да се наблюдават по-внимателно като високорискови, за да бъде избегнат дори и минималният риск от възможни усложнения.
Кога е възможно забременяване след приключване на лечението зависи от конкретния случай, годините на пациентката, вида лечение и др. фактори. За съжаление обаче трябва да се има предвид, че шансът за забременяване при жените с рак на гърдата след заболяването е с 60% по-нисък от този на жените на същата възраст от общата популация. Преживелите рак на гърдата са на второ място по отношение на ниската вероятност за последваща бременност след пациентите с рак на маточната шийка.
В края на своята лекция проф. Ламбертини заключи, че, за да има реална грижа за запазване на фертилитета при пациентите с рак, най-важното е медицинските онколози да работят съвместно с репродуктивните специалисти и гинеколози. Според него изграждането на такава мрежа значително би подобрило грижата за младите жени с рак по отношение на запазване на репродуктивните им способности и гинекологичното им здраве като цяло.
Д-р Георги Стаменов и д-р Мила Кайрякова от МБАЛ „Надежда“ представиха пресечните точки между репродуктивната медицина и медицинската онкология. Според тях съхраняването на репродуктивните способности е в интерес не само на пациента, но и на онколога, тъй като притесненията за фертилитета са втората най-честа причина за отказ, отложен старт или ранно прекъсване на терапията.
Според медицинските специалисти често пациентките са объркани и имат нужда от повече обяснения. За да имат лесен достъп до надеждна информация, базирана на научни доказателства и международни експертни препоръки, е създаден порталът www.zapazi.me. Там наскоро диагностицирани пациентки с онкологично заболяване и предстоящо лечение могат да научат защо са необходими активни действия по запазване на репродуктивните възможности, кога следва да се предприемат те и как да го направят. Лекарите напомнят, че съхраняването на фертилитета е доказано безопасна процедура, която по никакъв начин няма да забави противотуморната терапия, нито пък ще влоши прогнозата на онкологичното заболяване.
Д-р Маргарита Таушанова и д-р Мохамед Алхалаби от МБАЛ „Надежда“ представиха терапевтични подходи при жени с рак по време на бременност. Карциномът по време на бременност е с честота 1 на 1000 бременни, като най-често се срещат ракът на гърдата (16,2%), ракът на маточната шийка (13,5%) и лимфомът (12,1%). Причините за развитието на онкологични заболявания по време на бременност са неясни, предполагаеми са хормоналните промени, имунологичната супресия, повишената съдова пропускливост и нарушената васкуларизация. Меланомът, ракът на белите дробове и хематологичните заболявания са единствените, за които се съобщава, че метастазират в плацентата.
Медицинските специалисти добавиха, че в зависимост от вида и стадия на заболяването и гестационната седмица на бременността, се комбинират различни стратегии за лечение (хирургично, лекарствено и радиотерапия), като се минимизират потенциалните нежелани събития за бебето. Като най-важни за добрия краен резултат двамата лекари определиха ранната диагностика, правилното стадиране и мултидисциплинарния подход на поведение. От съществено значение са и проследяването на майката и плода в специализирани звена, и стриктното спазване на изискванията за възможна терапия според гестационната седмица.
Д-р Мила Петрова, председател на УС на БАМО и ръководител на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ „Надежда“, и д-р Димо Манов от МБАЛ „Надежда“ представиха два клинични случая от своята практика, при които пациентките са били диагностицирани с рак на гърдата и лекувани с химиотерапия по време на бременността им. Ключът към успеха, според лекторите, се намира в силния мултидисциплинарен екип с добра комуникация между медицински онколог, акушер-гинеколог, специалист по фетална медицина, кардиолог, психолог, фармацевт, медицинска сестра, неонатолог, педиатър и др.
Д-р Ива Гаврилова от Клиниката по онкодерматология към УСБАЛО говори по темата за онкофертилитета при пациенти с малигнен меланом. Според Globоcan заболяемостта от ма-
лигнен меланом (ММ) е с постоянен годишен темп на повишение с 3% – 5%. В България се регистрират по 500 нови случая годишно. Малигненият меланом е най-често асоциираната неоплазма по време на бременност – 31% от всички проявили се по време на бременност новообразувания. Свързва се с физиологичната имуносупресия по време на бременност и високата агресивност на тумора.
Д-р Гаврилова добави, че репродуктивните планове при пациентите с малигнен меланом зависят от стадия на заболяването. Ако пациентът е диагностициран в IА и IB стадий прогнозите са добри и не би следвало да бъдат ограничавани. При пациентите в стадии IIB и IIC е разумно да се изчака 2-годишен период без прогресия на заболяването, преди да се планира забременяване. Пациентите в III стадий са високорискови за прогресия и подлежат на системно адювантно лечение с продължителност 1 година, като контрацепцията по време на провеждането му е задължителна. При тях е препоръчително репродуктивно съхранение преди започване на терапията, затова е абсолютно задължително лекуващият онколог да ги информира за тази възможност. Важно е да се знае, че репродуктивното съхранение у нас за пациентки с онкологични заболявания се заплаща от НЗОК,  допълни още специалистът.
Според д-р Гаврилова няма научни доказателства, че има по-голям риск за рецидив на заболяването по време на бременност. Данни от проучвания показват обаче, че ако малигненият меланом се прояви за пъи път по време на бременност, е с по-лоша прогноза. Затова при бременните пациентки с меланом оперативното лечение на първичния тумор не бива да се отлага, като мултидисциплинарен екип планира цялостния терапевтичен подход в зависимост от конкретния случай.