През 2018 г., по време на заседание на Националната здравна комисия на Китай, здравният министър на страната заявява, че приветства идеята екипът на The Lancet да направи независима оценка на напредъка в здравната реформа. Една година по-късно списанието публикува материал по темата, като анализира развитието от 2009 г. насам.

В доклада, изготвен от Winnie Yip и екип, е отбелязано, че от 2008 до 2017 г. разходите за здравеопазване, направени от китайското правителство, нарастват от 359 млн. юана на 1,52 млрд. юана. Екипът, направил проучването, задава два ключови въпроса за 10-годишната здравна реформа:

– дали направените инвестиции в системата водят до съществени ползи за населението;

– дали целта за гарантиране на достъп до качествени здравни грижи за всички не води след себе си огромен финансов риск.

Отговорът е, че в Китай е постигнат завиден напредък в осигуряването на равен достъп до здравеопазване, включително и доболнично лечение, без това да застрашава финансирането на системата. Все още съществува дефицит по отношение на качеството, контрола на незаразните заболявания, ефективността на осигуряването на здравни грижи и удовлетвореността на потребителите от здравната система.

Екипът е направил пет препоръки за подобряване на здравните промени: засилване на първичната медицинска помощ; разширяване на системата за доставка на здравни грижи при търсене; повишаване на ролята на допълнителните здравни застраховки; въвеждане на местни политики в унисон с националната програма за развитие на здравния сектор.

Една от необходимите промени е в сферата на обучението по медицина в Китай, което трябва да се промени. Екипът на The Lancet предлага модел “4 + 4”: 4 години за придобиване на бакалавърска степен и 4-годишно обучение в медицинските училища, което е въведено пилотно през 2018 г. в Медицинския колеж в Пекин. Програмата осигурява висококачествено обучение, което да отговаря на нуждите на обществото.

Друго предизвикателство е засилването на контрола върху незаразните заболявания. Инсултът и исхемичната болест на сърцето са сред водещите по смъртност и инвалидизация. Добрите новини са свързани с намаляване на употребата на тютюн и тютюнопушенето с 1,5% при възрастните. Знак за оптимизъм е и приемането на „Инициатива за здраве“ на Китай’2030 с План за действие, в която се определят рисковите фактори за незаразните заболявания чрез прилагането на междусекторни политики с една голяма цел – намаляване с 20% на тютюнопушенето при възрастните до 2030 година. Тази задача е доста амбициозна на фона на факта, че в Китай са разположени най-големите заводи за цигари в света и се отчита бавно намаляване на употребата на тютюневи изделия като цяло.

Първичната медицинска помощ трябва да намери своета място в системата, като се търсят пътища за преодоляване на съпротивата за реформи от страна на общопрактикуващите лекари, които са недостатъчно. Една от тезите им е, че медицинските сестри са недооценени като професионалисти в системата на първичната помощ и могат да бъдат в огромна помощ, дори да заместват личните лекари при нужда.

Друга сфера, която изпитва огромна нужда от промяна, е лечението на редките заболявания, като тази промяна също трябва да стане част от реформата. Авторите на проучването посочват колко е труден достъпът до лекарства сираци за някои от редките заболявания, независимо от постигнатото универсално покритие в системата. Много пациенти са пренебрегнати, защото здравните застраховки покриват лечението на 29 (54,7%) от 53 редки заболявания, а в страната са достъпни само „шепа“ от лекарствата сираци. Изследователите на системата препоръчват въвеждането на нови правила и нов вид финансиране на лечението на редките болести.

Екипът на The Lancet продължава оценката на реформата в здравеопазването в Китай, като са планирани много срещи и конференции в страната. Колкото повече прогрес отбелязва здравната реформа в Китай, толкова повече предизвикателства ще се появяват. Както гласи старата китайска поговорка „Последната крачка от пътуването просто отбелязва средата на пътя.“