Вие сте в: Начало // Всички публикации // Наградите „Питагор“

Наградите „Питагор“

За 11-а година Министерството на образованието и науката отличи учени със съществен принос за развитието на българската наука. Това стана на официална церемония във Военния клуб.

- Да се занимаваш с наука не е просто професия, работа, а призвание. Науката изисква огромно посвещаване, дарба, много качества и е състояние на духа. Науката изисква пълно отдаване, тя е съдба, но до голяма степен и орис. Наградата „Питагор“, която всяка година връчваме, е нашето признание към учените, каза министър Красимир Вълчев.

Той връчи голямата награда за цялостен принос в развитието на науката на проф. Красимир Димитров Данов. Той е доктор на математическите науки и професор в катедра „Инженерна химия и фармацевтично инженерство“ във Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“. Основният му принос е в областта на математическото моделиране и създаването на оригинални математически модели.

Министър Вълчев награди и научния колектив с най-успешна експлоатация и комерсиализация на научните резултати. Това е колективът на Катедрата по клинична имунология при Медицинския факултет на Медицинския университет в София с ръководител проф. Елисавета Йорданова Наумова – Григорова.

Наградата за млад учен журито присъди на д-р Ангел Марио Джамбов.

Д-р Джамбов е магистър по медицина и асистент в Катедрата по хигиена и екомедицина на Медицинския университет в Пловдив. Работата на д-р Джамбов е свързана с действието на физическите и социалните фактори върху здравето на хората.

Наградата бе връчена от заместник-министъра на образованието и науката Карина Ангелиева, която сподели, че от следващия месец в България за първи път ще заработи Портал за наука. В него ще бъде достъпно цялото научното богатство на страната ни. Тя уточни, че в портала ще има специална секция за младите учени.

– Ако повече хора не се страхуват да бъдат откриватели и създатели, светът щеше да бъде по-добро място, заяви зам.-министърът на образованието и науката Деница Сачева, която връчи наградата „Питагор“ за утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки. Отличието получиха проф. Надка Бояджиева и проф. Николай Лазаров.

Проф. Лазаров е доктор на медицинските науки и професор в Катедрата по анатомия, хистология и ембриология нa Медицинския факултет при Медицинския университет в София. Научният му принос е в областта на невронауките и физикалната антропология. Той прави експериментални изследвания на лекарствен препарат, който да послужи за борбата с болести като  епилепсия и Алцхаймер.

Проф. Бояджиева е доктор на медицинските науки и директор на Центъра по медицина на Българската академия на науките и изкуствата. Тя има значим принос в  разработката на 10 нови лекарства, развива и утвърждава в България нови направления в медицината като експериментална фармакология при терапии на ендокринната система, невроендокринология, приложение на стволови клетки при лечение на тумори и др.

Журито присъди наградата „Питагор” за успешен ръководител на международни проекти на акад. Лъчезар Трайков. Тя бе връчена от зам.-министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова. Акад. Трайков е ръководител на Катедрата по неврология на Медицинския университет в София и завеждащ отделение в Клиниката по неврология на УБ “Александровска”. Той е направил изследвания, които да помогнат за лечението на мозъчно-съдовата болест, болестта на Алцхаймер и други форми на деменция, Паркинсонова болест, заболявания с дифузно засягане на централната нервна система, множествена склероза, епилепсия и други.

През тази година в конкурса участваха 37 учени, а  12 от тях се надпреварваха в категорията за „най-добър млад учен“. Целта на наградите на МОН е да стимулират учените към значими научни постижения и успешна реализация на резултатите от фундаменталните и приложните научни изследвания в икономиката.

В медицината предстоят вълнуващи открития

Проф. Надка Бояджиева, специално за „Форум Медикус“

- Уважаема проф. Бояджиева, честита награда за значими постижения в науката и образованието в сферата на медицината. Не е ли всяко творческо развитие път към такова признание?

- С чест приех тази награда и с благодарност към всички, с които съм работила през последните четири десетилетия. Завърших медицина в София, работих кардиология по разпределение. Научните ми изследвания в медицината стартираха още от студентските години и продължават до днес. Последователно бях асистент, доцент, професор в Медицинския факултет на МУ в София, 20 години ръководих Катедрата по фармакология и токсикология. През 1978 г. защитих първия дисертационен труд за доктор по медицина с научен ръководител проф. д-р Димитър Пасков, поклон пред паметта му. През 1988 г. защитих втория голям дисертационен труд за доктор на медицинските науки. Избрана съм за професор към посочената катедра през 1996 г. Преди 5 години с конкурс бях избрана за академик на Българската академия за науки и изкуства (БАНИ), където съм директор на Научния център по медицина.

- Вие сте известен учен не само в България, но и в света. Имате значим опит в САЩ.

- Да, имам опит от САЩ от 1993 г. досега. Там започнах във Вашингтонския университет чрез спечелен от мен проект към СЗО, съвместно с Националните институти по здравето на САЩ (NIH – USA). Години работих в този университет като гост учен. По-късно научният ми екип се прехвърли в Rotgers University, Ню Джърси, САЩ, където сега съм гост професор на университета.

Ще споделя, че по наукометрични показатели имам самочувствие. В световен мащаб е възприет един важен наукометричен показател, наричан “h-factor”. Според сайта Scopus моят h-factor е висок – 27. Според други интернет сайтове, които обхващат анализ върху по-голям брой публикации и цитирания, моят h-factor е 36 (според Research Gate).

Общият брой на моите публикувани статии, доклади, книги е над 700. От тях: 281 са научните публикации в рецензирани списания у нас и в чужбина с IF 230. Общият брой цитирания са над 2000 само от чуждестранни автори. Общият брой на книгите, чийто редактор и съавтор съм, е 36 (включително и учебници), от които 14 са в американски и английски издания. Общият брой статии в монографии у нас и в чужбина е 156. В САЩ обучавах значим брой докторанти и специализанти – 14 изследователи, работещи върху PhD, и 26 специализанти, което за мен е значим прогрес в науката. У нас също имам докторанти – 18, и специализанти по медицина – 12.

Ръководила съм и съм участвала в много проекти – общо 50 (33 у нас и 19 международни).

- Вие имате особена активност в разработките и внедряването на различни лекарства?

- Да, много са, като водещи са 10 лекарства, разработени с мое участие. Имам свои разработени два лекарствени продукта. Повечето лекарства бяха внедрени, приложени в клиниката, част от тях и до днес са в аптечната мрежа.

- Имат ли значение тези патенти, изобретения и т.н. при оценката за наградата „Питагор“?

- Да, и трябва да имат. В конкурса се явявам с 1 патент, 6 изобретения, 3 рационализации и 18 научни модели (иновации) за предклинични проучвания в медицината. Имам участие в още един патент, който беше подаден в САЩ и е свързан с моите изследвания върху стволови клетки.

- През тази година медици получиха много от наградите „Питагор“.

- Да, защото медиците в науката у нас са силни. Доказват го постиженията на всички отличени колеги.

- Кои са основните научни направления в медицината днес?

- Ще спомена накратко тези от последните години:

• Стволови клетки и диференцирани от тях бета-ендорфинови неврони в лечение чрез трансплантация на ракови заболявания;

• Епигенетика и фармакогенетика в лечение на нервно-психични и ендокринни заболявания (епилепсия, аутизъм, шизофрения, захарен диабет, заболявания на щитовидната жлеза);

• Постижения върху хормонални и нехормонални средства/подходи в лечение и профилактика на захарен диабет на хора с предиабет и затлъстяване;

• Гестационни и негестационни фактори и свързани с тях молекулярни и епигенетични механизми на перинаталното програмиране на инсулинова резистентност, захарен диабет и затлъстяване, на невро-психични болести;

• Постижения върху имунната система и ефектите на фармакологични средства както по време на вътреутробното развитие, така и при възрастни хора;

• Апоптоза в мозъка по време на пренаталното и неонаталното развитие. Фетален алкохолен синдром;

• Фармакогенетика и персонализирана медицина.

Ето защо смятам, че има още толкова много да се работи в сферата на медицинската наука и практика. Постиженията предстоят.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.