Вие сте в: Начало // Всички публикации // Същност, развитие и приложение на проект „Социални иновации в Изпълнителната агенция за медицински одит“

Същност, развитие и приложение на проект „Социални иновации в Изпълнителната агенция за медицински одит“

Проф. Златица Петрова – изпълнителен директор на ИАМО, ръководител на проекта

Същност на проекта

„Социални иновации в Изпълнителната агенция за медицински одит“, изпълняван от ИАМО, е проект с цел да се приложат нови модели на работа, базирани на най-добрите европейски практики, които да допринесат за значително повишаване на ефективността на дейността на агенцията в областта на планирането и провеждането на инспекции на организации, предоставящи медицински услуги, базирано на анализ на риска, както и в областта на ангажирането на пациентите в контрола на качеството и безопасността на медицинските услуги.

Дейностите по разработване и внедряване на иновациите в Изпълнителната агенция за медицински одит (ИАМО) по проекта бяха финансирани по процедура BG05M9OP0014.001 „Транснационални и дунавски партньорства за заетост и растеж“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020“. В стратегическата концепция на ИАМО 2016 – 2020 г. е посочено, че повишаването на качеството и безопасността на медицинското обслужване е особено актуален проблем през последните години. Това е свързано с непрекъснатото нарастване на изискванията на потребителите на здравни услуги и бързото развитие на технологиите в здравеопазването. Според Конституцията на Република България и Закона за здравето всеки български гражданин има право на равнопоставен достъп до висококачествена, безопасна, ефикасна и своевременна медицинска помощ. Изпълнителната агенция „Медицински одит“, като регулиращ орган в системата на здравеопазването, има ключова роля, за да може предоставяните услуги от лечебните заведения да отговарят на тези изисквания. В рамките на проекта “Социални иновации в Изпълнителната агенция за медицински одит“ в партньорство с холандската неправителствена организация „Юринспект“, ИАМО си постави целта да идентифицира и осъществи трансфер на две социални иновации – една в областта на планирането и провеждането на инспекции на организации, предоставящи медицински услуги, базирано на анализ на риска. И втората – в областта на ангажирането на пациентите в контрола на качеството и безопасността на медицинските услуги.

И двете социални иновации са новост за България. Двете концепции представляват иновативен модел за планиране, провеждане и подобряване на контролната дейност на агенцията в качеството ѝ на орган за осъществяване на контрол върху медицинското обслужване на гражданите съгласно чл.116 от Закона за здравето.

Първа социална иновация

„Рисков базиран надзор на качеството на медицинското обслужване“

е основана на резултатите и изводите от направеното проучване на практиката в три държави – членки на Европейския съюз: Великобритания, Дания и Португалия. Данните показват, че:

l Контролните органи в разгледаните държави разработват активно механизми за провеждане на контрол, базиран на оценка на риска;

l Риск базираният контрол позволява да се компенсира недостигът на капацитет чрез максимално ефективно насочване на ресурсите на контролния орган към области на медицинска дейност и конкретни обекти, при които е налице най-висок риск за качеството на медицинската помощ и безопасността на пациентите;

l Този подход позволява по-добра организация на проверките и изграждане на общо разбиране за качеството на услугите, като съдейства за утвърждаване на добрите практики, а едновременно с това насочва вниманието на контролния орган към услуги с неприемливо качество, имащи нужда от подобрение;

l За нуждите на риск базирания контрол се разработва и непрекъснато оптимизира система от индикатори, за която се използват данни от различни източници – данни, събрани в хода на извършваните проверки, информация, предоставена от самите доставчици на услуги, данни от провеждани проучвания за опита на пациентите и тяхната удовлетвореност и др.;

l В различните страни се дава различен приоритет на вида и източниците на данните – например във Великобритания се отдава по-голямо значение на данните за постигнати клинични резултати от медицинската дейност и данните от извършени проверки, докато в Дания акцентът е по-скоро върху опита и удовлетвореността на пациентите, установени чрез различни механизми за обратна връзка с тях;

l Във всички модели данните се подбират и агрегират по начин, позволяващ на контролните органи да направят предварителна оценка доколко предоставяните от контролните обекти услуги са безопасни, ефективни и отговарящи на потребностите на пациентите;

l На база на направената оценка на риска контролните органи ежегодно определят приоритетни области на контрол, на чиято база планират своите дейности;

l Използваните показатели за оценка на риска са публични и лечебните заведения, от своя страна, ги използват за въвеждане на вътрешни системи за самооценяване и контрол на качеството;

l Резултатите от провеждания контрол се използват основно за въвеждане на подобрения и култура на повишаване на качеството, като контролният орган, пациентите и лечебните заведения са ПАРТНЬОРИ, а не воюващи страни.

Анализираната практика показва, че всички контролни органи полагат усилия не само за използване на подходите за оценка на риска в своята дейност, но и за интегрирането им в общия процес на управление на риска в системите на здравеопазване.

Разработеният модел, предложен в концепцията, е базиран на проучената добра практика за осъществяване на контрол на медицинските дейности от Комисията по контрол на качеството във Великобритания. От направеното проучване бе установено, че през последните години контролната дейност на органа се планира чрез използване на метод за оценка на риска, основан на доказателства, и анализ на натрупани данни в процеса на мониторинг и регулиране на регистрираните услуги. Основното предимство на модела е, че се използват данни, събрани в хода на извършваните проверки, които дават по-ясна и обективна представа за качеството на медицинското обслужване от стандартната здравна статистика, както и възможност да се селектират данни, които са най-информативни за нуждите на съответния контрол. В подготвителната фаза на въвеждане на модела се извършват проверки и се събират данни от лечебните заведения, обект на контрол. На базата на идентифицираните и събрани „важни“ за контрола данни се прилага изчислителен модел за оценка на риска, който следи избраните показатели за качеството и оценява нивото на риск за всеки оценяван субект. След първоначалното въвеждане на модела обект на задължителна планова проверка са всички нови лечебни заведения и медицински дейности. Останалите планови проверки се фокусират върху области, където моделът показва висок риск или нужда от подобряване на качеството на медицинското обслужване. Този подход позволява по-добра организация на проверките и изграждането на общо разбиране за качеството на услугите, като съдейства за утвърждаване на добрите практики, а едновременно с това насочва вниманието на контролния орган към услуги с лошо качество, имащи нужда от подобрение.

Обхват на Модела за рисково базиран надзор

на качеството на медицинското обслужване

Моделът за рисково базиран надзор на качеството на медицинското обслужване се прилага в процесите на планиране, осъществяване на контролни дейности и анализиране на резултатите от извършения от ИАМО контрол. Моделът за рисково базиран надзор на качеството на медицинското обслужване обхваща всички подлежащи на контрол от страна на ИАМО субекти – лечебни заведения, осъществяващи медицинска дейност на територията на страната. Моделът за рисково базиран надзор на качеството на медицинското обслужване не се прилага в процесите на планиране на извънредни проверки в резултат на жалби и оплаквания на граждани, и на проверки, възложени от Министерството на здравеопазването, органите на съдебната власт, следствието, прокуратурата и др. В хода на провеждане и анализ на резултатите на тези проверки при възможност се прилагат механизмите за оценка на риска.

Определения, използвани при методиката за риск базиран надзор

• Риск базиран подход (РБП) означава подход, при който компетентният орган и задължените субекти идентифицират, оценяват и разбират рисковете, свързани с качеството на медицинското обслужване, на които са изложени оценяваните субекти, и предприемат мерки, които са пропорционални на тези рискове.

• Риск базиран надзор (РБН), свързан с качеството на медицинското обслужване, означава подход при надзора, при който интензивността и честотата на надзора на лечебните заведения се определят въз основа на оценка на рисковете за качеството на медицинското обслужване, които засягат тези лечебни заведения.

• Модел на риск базиран надзор означава целият набор от процедури, процеси, механизми и практическите аспекти, които позволяват на компетентния орган да изпълнява своите надзорни правомощия, свързани с осигуряването на качеството на медицинското обслужване по начин, който е съизмерим с идентифицираните рискове за това качество.

• Риск за качеството на медицинското обслужване означава вероятността и въздействието на осъществяването на предоставяне на медицинско обслужване, което не отговаря на критериите за качество.

• Рисков фактор е резултатът от всяко действие, бездействие или състояние, което увеличава вероятността за реализиране на конкретен риск и увеличава вероятните щети, които ще бъдат причинени от активирането му.

Цели и очаквани резултати

Стратегическа цел

Целта е повишаване на качеството на медицинското обслужване чрез ефективен надзор на лечебните заведения, допринасящ и подпомагащ развитието на вътрешните системи за качество.

Оперативните цели са:

1. Ефективно използване на капацитета на ИАМО за постигане на максимален обхват на контролната дейност по отношение на услуги с незадоволително качество, имащи нужда от подобрение.

2. Изграждане на общо разбиране за качеството на медицинското обслужване и съдействие за утвърждаване на добрите практики.

3. Повишаване на удовлетвореността на пациентите от предоставеното медицинско обслужване и гарантиране на спазването на техните права.

Очакваните резултати са:

1. Минимизиране на вероятността от възможни събития, които мога да имат негативни последствия за потребителите/пациентите, персонала и лечебните заведения.

2. Минимизиране на риска от смърт, травми и/или болест при потребителите/пациентите, персонала и други като резултат от предоставеното медицинско обслужване.

3. Подобряване на здравното състояние на гражданите.

4. Ефективно управление на ресурсите.

Прилагане на модела на риск базиран надзор (РБН)

Общи положения

ИАМО ще прилага следните четири етапа като част от ефективния модел на РБН, свързан с качеството на медицинското обслужване:

Етап 1 – идентифициране на рисковите фактори, свързани с качеството на медицинското обслужване;

Етап 2 – оценка на риска;

Етап 3 – надзор;

Етап 4 – наблюдение, преглед и последващи действия;

Компетентният орган следва да има предвид, че РБН не е еднократно действие, а непрекъснат и цикличен процес.

За нуждите на РБН компетентният орган може да групира лечебни заведения, които имат сходни характеристики, в “групи” и да ги счита за единичен “оценяван субект”. Примери за характеристики, които могат да споделят лечебните заведения в рамките на една група, са техният вид, големината, естеството на дейността, видът на обслужваните пациенти, географски области, дейност, както и източниците на финансиране. В този случай  някои елементи на процеса на РБН могат да се прилагат на колективно ниво за групата от лечебни заведения, а не на ниво отделно лечебно заведение.

Втора социална иновация

Ангажирането на пациентите в надзора на качеството на медицинското обслужване

ИАМО проучи и ще внедри опита на страните – членки на ЕС, в ангажирането на пациентите при надзора на качеството на медицинското обслужване. Настоящата концепция е базирана на резултатите и изводите от направеното проучване на практиката в три държави – членки на Европейския съюз: Финландия, Дания и Шотландия (като част от Великобритания). Данните показват че:

- Участието на пациентите е приоритет при оценка на качеството, а вече и при планирането, създаването и контрола на конкретните услуги;

- Прякото индивидуално участие на пациентите в контрола на качеството на здравните услуги се осъществява чрез система за подаване на жалби и оплаквания и други форми на обратна връзка;

- Стимулират се разглеждането на жалбите и обратната връзка от пациентите в лечебните заведения, като се използват механизми на диалог и медиация;

- Първото ниво на контрол са самите здравни заведения. Второто ниво на контрол са местните здравни власти (на ниво община, регион);

- Държавните надзорни органи все повече преминават:

– от оперативен контрол към анализ на резултатите от здравните дейности

– от надзор на база строго регламентирани стандарти към стимулиране дейностите по самоконтрол на лечебните заведения

– от санкции към „учене от грешките“

– от оценка на структурите и процесите към оценка на крайните резултати от дейността

– към приоритизиране на надзорните дейности по отношение на значими проблеми на база оценка на риска;

- Редовните проучвания на пациентите осигуряват надеждна информация за вземане на решения, но изискват наличие на сериозен финансов и човешки ресурс за обработка;

- „Пациентът“ все повече се превръща от пасивен потребител в дизайнер на здравните услуги.

В рамките на горепосочения проект бяха идентифицирани и проучени три типови модела за участие на пациентите:

- чрез система на спонтанна обратна връзка (изпращане на обратна връзка по инициатива на пациента);

- чрез включване на „експерти от опит“ в дейността на контролните екипи;

- чрез национална система за проучване на техния опит и удовлетвореност (анкетни проучвания, инициирани от здравните институции).

След извършен сравнителен анализ на приложимостта на тези модели в дейността на ИАМО, за внедряване беше избран моделът за участие на пациентите чрез система на спонтанна обратна връзка като най-гъвкав и даващ добра възможност да допълва модела за планиране и извършване на проверки от ИАМО, базирани на оценка на риска. Този модел на спонтанната обратна връзка е базиран на проучената добра практика за изграждане на национална система за спонтанна обратна връзка от клиентите на социални и здравни услуги, осъществявана от Националния институт за здраве и благоденствие – THL, на Финландия. Спонтанната обратна връзка се основава на вътрешното желание на клиента и на необходимостта от споделяне на неговия клиентски опит от доставчика на услуги. Обратната връзка предоставя информация за опита на пациента, неговото ниво на удовлетвореност от различните аспекти на качеството на здравните услуги, както и неговото мнение и препоръки за непрекъснатото развитие на дейностите и процесите за качеството на обслужването на клиентите. Обратната връзка с пациентите се осигурява от националния орган, в сътрудничество със здравните заведения, които участват безплатно и доброволно, информирайки своите пациенти за възможността да предоставят обратна връзка. Въпросниците се попълват на хартиен носител или електронно на специално създаден линк. Целта е да се събере информация за гледната точка на клиентите в цялата страна, а контролният орган да получава обратна връзка, която му позволява да идентифицира конкретни области или лечебни заведения, при които ниското ниво на удовлетвореност на пациентите може да се приеме като критерий за наличие на потенциален риск.

В някои случаи в рамките на обратната връзка могат да бъдат идентифицирани и конкретни данни за настъпили нежелани събития и реализиран риск, които да насочат вниманието на контролния орган. За разлика от другите национални системи за проучване на опита на пациентите, при които респондентите биват активно привличани на база статистическа извадка от ползвателите на услуги (т.нар. модел чрез национална система за проучване на опита и удовлетвореността на пациентите), при системата за спонтанна обратна връзка инициативата за споделяне на опит е на самия пациент или негов представител. Това дава основание да се счита, че по този начин се отчитат опитът и мнението на най-активните и мотивирани да изразят мнение потребители на здравни услуги. На сайта на националния орган се публикува периодично информация за резултатите от проучванията, получените средни резултати за всички индикатори на национално ниво, както и индивидуалните резултати на отделните области/заведения. Резултатите дават на клиентите и на гражданите важна информация за удовлетвореността на ползвателите на здравни услуги, които могат да се възползват от сравнението и подбора на доставчици на услуги. Резултатите също така подкрепят доставчиците да развиват услугите, които предоставят, като имат предвид гледната точка на клиента.

Обхват на иновацията

Моделът за ангажиране на пациентите за надзор на качеството на медицинското обслужване се прилага като допълващ източник на информация в процесите на планиране, осъществяване на контролни дейности и анализиране на резултатите от извършения от ИАМО контрол. Моделът за ангажиране на пациентите при надзор на качеството на медицинското обслужване потенциално обхваща всички лечебни заведения, осъществяващи медицинска дейност, чрез пряк контакт с пациентите на територията на страната и подлежащи на контрол от страна на ИАМО.

Моделът за ангажиране на пациентите при надзор на качеството на медицинското обслужване не се прилага в процесите на планиране на извънредни проверки в резултат на жалби и оплаквания на граждани. За тези проверки се прилагат съответните вътрешни правила на агенцията за обработка на сигналите, които в обобщен вид от гледна точка на пациентите  могат да бъдат намерени в Хартата на клиента на интернет страницата на ИАМО, секции „За пациента“ и „Административно обслужване“. А от гледна точка на ИАМО правилата са обобщени в гл. 5 „Предложения и сигнали“ от Устройствения правилник на ИАМО.

Цели и очаквани резултати

Стратегическата цел е повишаване на качеството на медицинското обслужване чрез осъществяване на ефективен надзор на лечебните заведения, чрез участие на пациентите, а и същевременно повишаване на удовлетвореността на пациентите от услугите в здравеопазването и гарантиране на спазването на техните права.

Оперативните цели и очакваните резултати се препокриват с тези на Първата иновация.

Резултати от изпълнението на проекта

Пилотното проучване бе осъществено във:

Пет болнични лечебни заведения: УМБАЛ “Майчин дом“, МБАЛ “Доверие“, УМБАЛ „Св. Анна“, НКБ (всички в София), МБАЛ в Кърджали, ЦСМП в София;

Извънболнична медицинска помощ: МЦ „Св. Пантелеймон“, ДКЦ на УМБАЛ „Св. Анна“, ДКЦ във Варна, Клинична лаборатория на МБАЛ “Доверие“. Събраните данни по показатели са за период от 6 – 8 месеца на 2018 година.

Използвани индикатори: количествени и качествени, на базата на чек листи, разработени от ИАМО. В двудневен семинар, на който присъстваха представители на различни организации (БЛС, МЗ, ИАМО, ФОЗ, СОБ, СУБ, СОБ, БЗС, пациентски организации), както и водещи специалисти в областта на мениджмънта, бяха представени резултатите от изпълнението на проекта, проведени бяха дискусии с партньорите на ИАМО и с основните заинтересовани страни по отношение на разработване, прилагане, мониторинг на оценка на добрите практики.

Разработена и внедрена в ИАМО е Методика за прилагане на риск базирани проверки.

На вниманието на болничните мениджъри*

ЧЕК ЛИСТ – опростен модел за оценка на риска за качеството на медицинското обслужване в лечебно заведение за болнична помощ

Наблюдавани показатели:

1. Средно време за чакане на всички пациенти при планова хирургия и терапевтични специалности в дни.

2. Относителен дял на болните, постъпили по спешност, оперирани до 6 часа от постъпването, от общия брой оперирани болни, постъпили по спешност.

3. Относителен дял на болните, постъпили по спешност, оперирани над 6 часа от постъпването, от общия брой оперирани болни, постъпили по спешност.

4. Средно време за чакане в спешно отделение в минути.

5. Болничен леталитет – общо.

6. Болничен леталитет преди започване на основното лечение.

7. Болничен леталитет по време на основното лечение, без регистрирано усложнение.

8. Болничен леталитет по време на основното лечение, с регистрирано усложнение.

9. Постоперативен леталитет на оперираните болни.

10. Честота на умрели бременни, раждащи и родилки.

11. Перинатална смъртност.

12. Относителен дял на ражданията с усложнения.

13. Относителен дял на ражданията с Цезарово сечение.

14. Болничен леталитет при недоносени деца. Болничен леталитет при доносени деца.

15. Относителен дял на болните с постоперативни усложнения.

16. Болничен леталитет при остър миокарден инфаркт.

17. Болничен леталитет при инсулт.

18. Болничен леталитет при коронарен байпас.

19. Относителен дял на болните с настъпил миокарден инфаркт след коронарна ангиопластика.

20. Относителен дял на болните с настъпил инсулт след каротидна ендартеректомия.

21. Честота на постъпилите жалби на 1000 болни, преминали през стационара.

- Базовата стойност на всеки индикатор се определя чрез статистическа и аналитична оценка на събраните в ИАМО данни на национално ниво, която показва приетото минималното ниво на стойността на показателя, под/над което е налице риск за качеството и безопасността на медицинските дейности.

- Критичната стойност на всеки индикатор се определя чрез статистическа и аналитична оценка на събраните в ИАМО данни на национално ниво, която показва приетото ниво на стойността на показателя, при което е налице значим риск за качеството и безопасността на медицинските дейности.

* Чек листа публикуваме с известни съкращения – б.р.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.