Вие сте в: Начало // Всички публикации // Здравният и медицинският туризъм – елементи на общественото здравеопазване

Здравният и медицинският туризъм – елементи на общественото здравеопазване

В края на юни т.г. във Варна бе проведена двудневна Международна конференция по здравен и медицински туризъм. Научното събитие бе организирано от Югоизточноевропейския медицински форум, в сътрудничество със сдружение ,,Клъстер на здравните региони“, сдружение ,,Медицински клъстер“, със съдействието на Българския червен кръст и под патронажа на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев. Организационният комитет в състав: доц. Андрей Кехайов, маг.-фарм. Христо Григоров, проф. Красимир Гигов, проф. Красимир Иванов и Румен Сербезов, бе успял да подготви широко представително, научно издържано и запомнящо се събитие по все по-актуалната тема.

Форумът събра за споделяне на опит, виждания и перспективи експерти в областта на здравеопазването, на здравния, на медицинския и СПА туризъм от 15 страни, сред които Гърция, Сърбия, Турция, Германия, България, Русия. Официални гости бяха председателят на БЛС д-р Иван Маджаров, д-р Драган Богданич – министър на здравеопазването и социалното благополучие на Република Сръбска, Босна и Херцеговина, председателят на Латвийската медицинска асоциация д-р Петерис Апинис, председателят на Словенската медицинска асоциация проф. Павел Поредош, председателят на Грузинската медицинска асоциация проф. Гия Лобханидзе, председателят на Казахстанската медицинска асоциация д-р Айжан Садикова, председателят на Асоциацията на докторите на Република Сръбска, Босна и Херцеговина проф. Синиша Милкович, представители на Министерството на туризма и на Министерството на здравеопазването, на Община Варна и на Медицинския университет в града.

Сериозен старт на конференцията бе даден с доклада „Медицински туризъм” на проф. Асен Петков, ВМА, България, защото той направи анализ на дефинициите на понятието, на класификацията, на различията между медицински и здравен туризъм, както и на необходимостта от мултидисциплинарен подход за решаване на организационни и мениджърски въпроси.

Доц. Дау Хуан Кан, президент на Университета по традиционна медицина във Виетнам, сподели разбирания за същността на този вид туризъм, разказа за усилията на правителството да направи страната атрактивна дестинация за хора от цял свят.

С интерес бе изслушана лекцията „Условия за възстановителен и здравен туризъм в Източните Родопи” на доц. Тодор Черкезов, изп. директор на МБАЛ ”Д-р Атанас Дафовски” в Кърджали, който подсказа на участниците как анализът от общото към конкретното води до по-дълбоко разбиране на възможностите и по-рационално използване на природните дадености за постигане на здравните и социалните цели на здравния туризъм от определен регион.

Д-р Петерис Апинис, президент на Латвийска медицинска асоциация, обобщи „Някои аспекти на медицинския туризъм в Източна Европа“, с акцент върху променените условия за взаимен обмен и необходимостта всяка страна, всяка балнео- или СПА база да представя по-мащабно възможностите, които предлага.

Българските дадености, постигнатото и очакванията за разширяване и развитие на медицински и здравен туризъм у нас бяха разгледани в доклада „Възможности за балнеолечение в лечебните бази на специализираните болници за рехабилитация, обединени в Национален комплекс“ на Плумелина Минчева, изп. директор на СБР-НК към МЗ.

Г-н Кьосал Кюсе – вицепрезидент на асоциация ,,Термални води“ в Турция, задържа вниманието на участниците с анализ и обобщение на постигнатото, но и на предизвикателствата в усилията за пълноценно и рационално използване на даденото от природата, съчетано с постиженията на съвременната индустрия в тази сфера.

С атрактивното заглавие „Магията на минералната вода в Девин – лечение и забавление в СПА хотел „Персенк” и в първия в България термален Аквапарк“ Йорданка Михайлова, мениджър в хотела, задържа вниманието на аудиторията с умелото представяне на постигнатото в Девин, със споделеното познание как съчетаването на термалните води с модерна СПА база води до реални и здравни, и здравословни добри резултати.

„Здравеопазването в Република Беларус” бе подробно коментирано от доц. Татяна Тераскович, която очерта силните страни на напредъка в медицинската наука и практика в Беларус с акцент върху тези постижения, които могат да бъдат обект на внимание за нуждаещи се от други страни.

Проф. д-р Ивет Колева – безспорен авторитет в сферата на съвременната рехабилитация като наука и практика, също заинтригува участниците като предизвика разговор за пълноценното съчетаване на физикалните фактори и новото познание за напредък в уелнес, СПА и медицинския туризъм.

Като златна възможност за страните от Югоизточна Европа определи медицинския туризъм г-жа Ирини Цимпиди, регионален директор на „SGK MEDICREDENCE“ в Атина.

Анализ на възможностите за лечение и рехабилитация на гражданите от ЕС в България направи д-р Галинка Павлова от ФОЗ към Медицинския университет в София.

,,Нови възможности за медицински туризъм в Казахстан” атрактивно очерта д-р Айжан Садикова, президент на Националната медицинска асоциация на Казахстан.

„Медицинският туризъм и глобализацията на услугите в здравеопазването. Опитът на Германия“ – така бе озаглавен изключително подробният и аналитичен доклад на д-р Александър Кострзевски, директор на Център за медицински услуги в Мюнхен.  Значението на опита и експертността на работната сила анализира в доклада си д-р Лидия Христова от ФОЗ към МУ в София. В заключение за „Условия за медицински и СПА туризъм в България” говори и доц. Андрей Кехайов, президент на ЮЕМФ, представител на ФОЗ към МУ в София.

Научните аспекти, практическите трудности, мястото и ролята на здравните фактори, движението на нуждаещите се от услуги, популяризирането на балнео- и рехабилитационните възможности на базите и много други аспекти на голямата тема за бъдещето на медицинския и здравния туризъм бяха обект на разговори, дискусии и споделени намерения и извън залата на конференцията. Участниците се разделиха с разбирането за дългия път, който предстои, за постигане на възможното и желаното в тази предизвикателна сфера на общественото здраве.

Доц. Андрей Кехайов:

Конференцията очерта нови перспективи

- Темата за медицинския и здравния туризъм е част от интегрирания подход в системата на здравеопазването, защото използването на богатствата на всяка страна трябва да помага в усилията хората да бъдат здрави. Всяка страна има полза да овладява природните дадености, за да постига по-добри здравни резултати за своите граждани, а и да привлича чуждестранни потребители. Темата ще продължи да бъде актуална в целия свят.

На последната среща на Световната медицинска асоциация например бе коментиран и този аспект, като бе решено да бъде приет документ на асоциацията за създаване на стандарти и принципи за медицинския туризъм.

Конференцията, която успяхме да организираме – съвместен проект на толкова много неправителствени организации – бе възможност да покажем потенциала на България, който все още не се оползотворява достатъчно. Става дума за потенциала на санаториумите, на болниците за долекуване и рехабилитация към МЗ, на балнеолечението, на минералните води, с които страната е толкова богата. Идеята е как тези възможности да станат известни и достъпни за гражданите на Европейския съюз, което е приносът на нашата конференция към събитията и инициативите на Българското европредседателство.

Организирахме конференцията за кратко време, но присъствието на представители на 16 страни, изнесените 22 доклада станаха платформа за получаване на обективна информация. Лектори бяха хора, които изследват задълбочено темата и предлагат решения на научна основа след анализ, обобщение и извеждане на изводи.

Лекторите бяха висококомпетентни – от Германия, Латвия, Беларус, Сърбия, Грузия. Всеки очерта общия подход по въпроса, но и открои специфични детайли, гледни точки и възможни пътища за развитие на медицинския и здравния туризъм. И не на последно място стана ясно, че този вид туризъм наред със здравните носи и икономически ползи. Например научихме, че в Беларус се наблюдава динамично възходящо развитие в сферата на трансплантациите – данните сочат, че сега пациенти от Западна Европа, от бившите съветски републики, от Югоизточна Европа отиват на лечение в Минск и получават качествени медицински и здравни услуги.

Практически целите, които ние си поставихме като организатори, бяха постигнати. Участниците имаха и невероятната възможност да се запознаят с нашето Черноморие, с центрове за балнеолечение в Източните Родопи, с мрежата от обекти в обхвата на Националния комплекс от болници за рехабилитация. България бе представена с всички свои особености и богатства, които са база тя да бъде все по-посещавана със здравни и здравословни цели.

Не мога да не спомена и факта, че например делегацията от Виетнам включваше и ректора на най-големия университет в Ханой, и главния секретар на Министерството на здравеопазването, и голям брой участници – така територията на контакти и партньори на Югоизточноевропейския медицински форум неимоверно бе разширена.

Екипът на организационния комитет е изключително удовлетворен, конференцията ни дава перспектива да търсим и реализираме научни и практически събития и по други теми, важни за страните от Югоизточна Европа. Нуждаем се от концентрирано и базирано на научни подходи познание, за да бъдат формирани нови политики в сферата на медицинския и здравния туризъм, които са съществени елементи на общественото здраве.

Заседание на Борда на ЮЕМФ

По време на конференцията във Варна бе проведено заседание на членовете на Борда на Югоизточноевропейския медицински форум. Участваха 15 от членовете, а гост бе министърът на здравеопазването на Република Сръбска, Босна и Херцеговина.

Участниците изслушаха информация за дейността на организацията след проведения през септември м.г. конгрес в Атина. Президентът на ЮЕМФ разказа за участието си в сесия на Световната медицинска асоциация в Рига, за посещенията си в различни страни от Западните Балкани, където ръководства на лекарски организации и асоциации са били запознати с мисията и целите на ЮЕМФ. Пред борда бе представена и информация за организирани у нас срещи с представители на лекарски асоциации, включително и срещи в МЗ.

Основен акцент в заседанието бе анализ на хода на подготовката за предстоящия през септември т.г. Девети конгрес на ЮЕМФ в Теслич, Баня Вручица, Република Сръбска, Босна и Херцеговина. Членовете на Борда бяха информирани, че сред гостите на конгреса ще бъдат президентът на Световната медицинска асоциация и председателят на Постоянния комитет на лекарите от Европа. Коментирани бяха избраните научни теми и препоръките към докладите и лекциите на участниците.

На заседанието бе предложено председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров да стане член на Борда на ЮЕМФ, като предложението бе единодушно прието.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.