Бременността е “стрес-фактор” за щитовидната жлеза, водещ до увеличение  на обема й  средно с 10%, а при йоден дефицит – с 20 до 40%. Нуждите от йод и продукцията на тиреоидни хормони в хода на нормална бременност нарастват средно с около 50% . При  бременни жени с достатъчен йоден прием от 220-250 мкг/24 ч, настъпилите физиологични промени в тиреоидната хомеостаза се компенсират от интратиреоидните йодни резерви, които са натрупани преди концепцията, както и от повишен йоден прием  в хода на бремеността. При оптимален йоден статус честотата на  хипотиреоидизма е средно 2-3% /най-често субклиничен,  като честотата варира  при различните популации според възрастта и въздействие на допълнителни екзогенни фактори/.  Доказано е, че 10 – 20% от еутиреоидните бременни жени  развиват тиреоглобулинови и/или микрозомални тиреоидни  антитела /ТПО-Ат, МАТ/, най-често в ниски или умерени стойности. В тези случаи честотата на спонтанните аборти и мъртворажданията е значимо по-висока.
Хипотиреоидизъм при бременната жена се развива най-често при автоимунен тиреоидит (Хашимото) или  е следствие на йоден дефицит. Такъв може да се развие не само в началото, но и в по-късни етапи на бременността, когато  преди концепцията е  съществувал частичен йоден дефицит от екзогенен или ендогенен характер.
Късно диагностициран или неадекватно лекуван, хипотиреоидизмът води  до стерилитет, а при бременност – до редица усложнения с висок риск за плода: спонтанни аборти, мъртвораждания, повишена неонатална смъртност, неонатален дистрес синдром, вродена глухонемота, вродена гуша, забавен растеж и психмоторно развитие на детето, различна степен на интелектуален дефицит, включително кретенизъм. Тези нарушения са най-чести и тежко изразени при недостатъчен прием на йод в ендемичните райони с намалено съдържание на йод в почвите, водите и храните, означавани  като йоддефицитни заболявания /ЙДЗ/. България попада в Балканския ендемичен район, като близо 1/3 от територията й е с доказан йоден дефицит. Преди въвеждане на задължителна йодна профилактика през 1958 г. средно 56% от населението в тези райони е било с ендемична гуша и/или с други форми на ЙДЗ.
Йоддефицитните заболявания са глобален медико-социален проблем, засягащ всички континенти, включително повечето страни в Европа. Съществуващите досега национални програми за йодна профилактика почиват на различни принципи, отнасящи се до разлики по отношение стандартите  и контрола на йодираната готварска сол, която е общоприетият  най-достъпен и ефективен метод за йодна суплементация. В някои  от европейските страни консумацията й е задължителна, в други – оставена на свободен избор, наред с предлагане на нейодирана сол. По тези причини и до момента ЙДЗ в Европа все още остават проблем на общественото здравеопазване, поставяйки в риск големи групи от населението в активна възраст, особено бременните жени и децата. Това даде основание на Европейската комисия  през 2015 г. да създаде работна група с представители от всички страни на ЕС с цел разработване на паневропейски проект (“Euthyroid”),  целящ хармонизиране  на националните програми за профилактика и ликвидиране на ЙДЗ.  След 3-годишна активна дейност консорциумът по проекта  разработи и прие през април 2018 г. официален документ  към ЕК  /„The Krakow Declaration on Iodine. Tasks and Responsibilities for Prevention Programs Targeting Iodine Deficiency Disorders“/, съдържащ основни  препоръки на базата за “универсална и задължителна профилактика“ с йодирана готварска сол на 3 нива -  домакинство,  хранителна индустрия и йодирани храни за домашните животни. Българската национална програма, актуализирана  и приета с Постановление  на МС през 1994 г., изцяло отговаря на тези принципи. Програмата доведе до ликвидиране на ЙДЗ през следващите 10 години, което бе признато през 2005 г. от всички международни здравни институции.
Международният  тиреоиден ден, отбелязван  ежегодно на 25 май, през тази година премина под мотото на „Декларацията от Краков“. Документът предвижда широка разяснителна кампания относно  задължително използване на йодираната сол, контрол и мо-
ниторинг на тиреоидните заболявания, с акцент  върху основните рискови групи, както и препоръки за активно участие на държавните, научните и обществените институции за промоция на тиреоидната йодна профилактика.
В тази връзка екипът на Ендокринното отделение на Аджибадем Сити Клиник Токуда болница организира в края на май т.г. безплатни консултативни прегледи и изследвания на неподбрана група жени в репродуктивна възраст от София, изследвани на доброволен принцип за функционален и имунологичен  тиреоиден статус. Групата включваше 71 жени на възраст 18-45 години, от тях 11 бременни /от 12  до 34 г.с./. На всички бяха взети кръвни проби за определяне на тиреостимулиращия хормон /ТСХ/, микрозомалните тиреоидни антитела /МАТ/, тиреоглобулин /ТГ/ и селен /Se/, клинична оценка на тиреоидния статус,  вкл. ехография на щитовидната жлеза /по преценка/. Направена бе анкета за употребата на йодирана или нейодирана готварска сол за домакински цели. Получените резултати показаха данни за:
l морфологични промени в щитовидната жлеза /дифузна или нодозна хиперплазия/  при 17 жени /23,9%/;
l отклонения в тиреоидната функция /хипо- или хипертиреоидизъм/ – при 7 жени /10%/;
l имунологични отклонения /МАТ-позитивни/ – при 10 /16,9%/;
l повишен серумен тиреоглобулин /ТГ/ – при 2 /2,8%/;
l неорганичен селен – изследвани 34 жени, субнормални стойности при 5/14,7%/, гранични – при 4 /13,4%/.
При анкетата 37 жени де-
кларираха, че са консумирали йодирана готварска сол, 34 – нейодирана /хималайска/.
Получените резултати по-
казват, че всяка четвърта жена в репродуктивна възраст от София е с тиреоидни заболявания, включително с тиреоидна дисфункция /10%/  и/или тиреоидни автоимунни  нарушения /16,9%/,  определящи повишен  риск за репродуктивните функции, бременността и развитието на децата.
Възможните причини за тези високи проценти могат да се търсят в няколко насоки: актуалния йоден  прием /дефицит; автоимунни тиреоидни заболявания / тиреоидит на Хашимото; тиреотоксикоза; роля на допълнителни външни фактори /дефицит на селен; тютюнопушене/. Прави впечатление от-
носително високият процент субнормални серумни нива на селен, които биха могли  да имат  адитивна  роля за изява на скрита йодна недостатъчност и/или на автоимунни  тиреоидни нарушения. Необходими са допълнителни изследвания и провеждане на представителни  сравнителни проучвания, включително чрез  определяне на йодния прием /йодурията/ в рисковите групи – деца, бременни и кърмачки в различни райони на страната. Необходимо е въвеждане на скрининг за тиреоидни заболявания на всички бременни, както и на небременни жени в репродуктивна възраст, попадащи в следните рискови групи:
l анамнеза за предшестващо тиреоидно заболяване или операция на щитовидната жле-
за;
l стерилитет /честотата на хипертиреоидизма е средно 2%, тази на манифестния и субклиничния хипотиреоидизъм от 1% до 43% по различни статистики/;
l семейна анамнеза за тиреоидни заболявания;
l наличие на гуша;
l позитивни тиреоидни антитела;
l клинични данни, суспектни за хипотиреоидизъм;
l захарен диабет – тип I (честота на тиреоидна дисфункция до 16%);
l анамнеза за аборт или преждевременно раждане;
l наличие на други автоимунни заболявания: витилиго, надбъбречна недостатъчност, хипопаратиреоидизъм, атрофичен гастрит;
l предшестващо терапевтично рентгеново облъчване на главата или шията;
l морбидно затлъстяване /при ИТМ ≥ 40 kg/m2 честотата на субклиничния и манифестния хипотиреоидизъм е съответно 13,7% и 19,5%/.
Изброените групи са включени в препоръките  на приетите неотдавна гайдлайни на Американската и Европейската тиреоидна асоциация /ADA/ETA Guidelines -2017, E. Alexander, E. Pearce, G. Brent и др.: ADA/ETA Guidelines, „Thyroid“, 2017/. Това изисква обединени усилия на всички институции и на лекарите от здравната мрежа.
Защото бъдещите поколения, майките и децата заслужават такива усилия.

Проф. Боян Лозанов