Вие сте в: Начало // Всички публикации // Писмо до редакцията

Писмо до редакцията

Уважаема редакция,

Не смятах да споделям случая на моя приятелка, защото тя твърдеше, че няма смисъл, че никой няма да ме чуе. Но напоследък за здравеопазването отново се води полемика, правят се предложения за промени, т.е. темата за все по-дълбокия разрив между здравната система и пациентите става актуална за пореден път.  Затова реших да изразя огорчението и гнева си  от отношението към тази 70-годишна жена в утвърдена столична болница. И да попитам какво повелява законът в случаите, когато за операция по спешност трябва да се заплаща голяма сума пари?  Как е уреден въпросът, ако човекът е самотен пенсионер и няма откъде да вземе парите? Има ли регламентирани правила за тези случаи и ако да – къде са описани и защо не се прилагат? Ако няма обаче, защо за социалната страна на проблема все още не е открито решение?

Мисля, че случилото се с моята приятелка е показателно и може да обобщи хиляди подобни случаи. Разликата между тях вероятно е само в размера на сумите.

Счупване на ръката я отвежда в най-близката болница. Приемат я по спешност. Правят необходимото за уточняване на диагнозата. Съобщават й, че се налага операция и имплантиране на съответното медицинско изделие, което струва 1500 лв. Уточняват, че ако не се направи операцията, с тази ръка занапред няма да може  дори да се облича.

Жената е вдовица, наскоро почина и синът й. Остана съвсем сама, с 220 лв. пенсия, работи допълнително каквото намери.

Обяснила всичко това на лекаря, а той отговорил, че в такъв случай трябва да подпише декларация, че се отказва от операцията.

Отчаяна, приятелката ми се обади. Казах да не подписва нищо, защото това сигурно е оправдание, за да я изпишат… Обещах да потърся помощ от институциите. Първо се обадих на социалните. Любезна служителка ми обясни, че НОИ има отношение към пенсиите, а не към здравето. Посъветваха ме да опитам в НЗОК. Оттам заявиха, че заплащат работата по клинични пътеки, както и част от цената на медицинските изделия. Край, не знаех какво повече да направя. Почувствах се виновна, че самата аз нямам пари, за да й помогна… Отхвърлих мисълта за заем от банка – кой и как ще го изплаща? Дните минаваха, лекарите чакаха парите, тя се молеше на Господ да й помогне.

Междувременно приятели на нейния син разбрали и решили да събират парите… Мина седмица. Приятелката ми лежеше в болницата, ръката й се подуваше и посиняваше.

В крайна сметка въпросното медицинско изделие беше заплатено от приятелите и операцията – извършена. Приятелката ми „оцеля“. Имаше късмет, че се намериха съпричастни хора.

Уважаема редакция, мисля, че броят на българите, отчаяни от здравната система, расте всекидневно. Все по-често предимно пенсионерите, я определят като целенасочена форма на геноцид. Напоследък темата за медицинските изделия също се коментира, но дефинитивно решение няма.

Затова, при възможност, задайте въпрос на министъра на здравеопазването и на социалния министър КАК и КОГА ще прекратят този несправедлив, унижаващ човешкото достойнство кошмар, заради който лекарите трябва да избират между Хипократовата клетва, дълговете на болниците и заплатите, а страдащите – да бъдат или да не бъдат…

С. В., София

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.