Провокирана съм да изразя своето мнение по повод статията на проф. Веселин Борисов във „Форум Медикус“ (бр. 31 от 18 септември 2017 г.)
През последните години призивите за демонополизация на НЗОК растат, идвайки от различни страни – недоволни пациенти, недоволни медицински специалисти, съсловни организации, политически партии и др.
Пациентите са недоволни от качеството на медицинските услуги, от чакането пред кабинетите, от отношението към тях, от различните видове плащания – задължителни осигуровки, потребителски такси, и различни видове доплащания, които повечето потребители на медицински услуги са длъжни да направят при досег със здравната ни система. Недоволни са и тези, които предоставят медицинските услуги – лекари, медицински сестри, акушерки и лаборанти – от възнаграждението, от психическото претоварване, от физическия тормоз и др.
И някой трябва да бъде „виновен“ за това положение. И естествено този „някой“ е НЗОК, защото тя стои най-близо (почти всекидневно) до повечето от нас – тя заплаща на медицинските специалисти предоставената от тях услуга, тя контролира изпълнението на лечебната дейност, тя налага санкциите и глобите, които понякога на пръв поглед са за несъществени пропуски или грешки в отчетните документи.
Какво представлява НЗОК? В своята статия проф. Веселин Борисов развива тезата, че НЗОК е монопол, като се изреждат редица аргументи в подкрепа на това.
За да откроим основните елементи, характерни за Националната здравноосигурителна каса, на първо място трябва да се обърнем към законовите текстове, определящи дейността на „касата“. В чл.1, ал. 2 от ЗЗО изрично са дефинирани дейностите, които трябва да реализира НЗОК, а именно:
„Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски …., управлението на набраните средства и тяхното разходване за закупуване на здравни дейности, услуги и заплащане на стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори (НРД)….“
Но защо е създадена и защо трябва да съществува НЗОК? Съвременната медицина е високотехнологична медицина. За нейната реализация са необходими огромни финансови средства – както за изграждането, така и за поддържането на нейната функционалност. В съвременния свят лечебните заведения трябва да бъдат достъпни 24 часа в денонощието и 365 дни в годината, а медицинските специалисти трябва да бъдат на работните си места, дори и когато нямат пациенти, като, разбира се, за този свой ангажимент да получават достойни доходи (заплати). Както е видно, поддържането на този вид медицинска готовност се нуждае от пари и то от много пари, съпоставими с поддържането на една съвременна армия.
Същевременно потребителите на лечебна дейност в България са бедни и не могат еднократно, при необходимост да извадят от джоба си 10 или 20 хиляди лева. По тази причина за финансирането на лечебната дейност е създадена НЗОК, като основният модел при разходването на събраните от осигурителни вноски финансови ресурси е базиран на принципа на „солидарността“.
Ето защо държавата е създала здравноосигурителна система, в която предварително и задължително всеки неин гражданин плаща ежемесечни здравни вноски, а при необходимост или при задължителни медицински прегледи НЗОК заплаща реализираните медицински услуги.
С последните промени в здравното законодателство НЗОК бе превърната от финансиращ орган на лечебната дейност в купувач на медицински услуги. Това е поредната стъпка към реализацията на неолибералния пазарен модел в сектор здравеопазване*. Този модел гарантира на пациентите, че винаги ще доплащат. По този начин пред пациента се постави твърде висока финансова бариера, което означава и ограничен достъп до медицински услуги, независимо че гражданинът ежемесечно прави своята задължителна вноска.
Следващата стъпка в реализацията на неолибералния пазарен модел е демонополизацията на НЗОК. Идеята, която се върти в публичното пространство, е публичният финансов ресурс да се управлява от повече от една административна структура (каквато е НЗОК) и по възможност това управление да бъде от частни субекти.
Какво би станало, ако се „променят законите“ и се допусне частни здравни фондове да оперират с публичен финансов ресурс?
Ще ме попита ли някой аз, която редовно си плащам задължителните здравни осигуровки, ще бъда ли съгласна някой да печели от това? Категорично – не! Демонополизацията на НЗОК при сегашния здравен модел би изглеждала като поредна „приватизация“, източване и рухване не само на здравния модел, но и на държавата.
Друг е проблемът какво става в НЗОК. Новото ръководство ще овладее ли процесите вътре и извън нея ? През последните години все повече експерти твърдят, че в здравната система има достатъчен финансов ресурс, но той се управлява неефикасно. Всяка година задълженията на НЗОК към лечебните заведения и доставчици на стоки и услуги се увеличават. Не е ли дошло време да променим системата, а не да приватизираме НЗОК? Защото вече са налице симтоми, които насочват нашите мисли към събитията около КТБ – и там проблемите са трупани с години, за да дойде моментът на срива. Само че проблемите на КТБ разклатиха финансовата система и поради многото лостове за противодействие не се стигна до срив. А НЗОК е само една и зад нея стои само държавата.
Какво трябва да се направи?
Да започнем дискусията още отсега.
