Вие сте в: Начало // Всички публикации // Бавно се движат проектите за спешната помощ

Бавно се движат проектите за спешната помощ

На специална пресконференция членове на Националната асоциация на работещите в спешната помощ поставиха остро въпроса кой и защо забави проектите за модернизация и обучение в сектора.

Пред журналистите организаторите напомниха, че още преди 3 години е приета Концепция за развитие на спешната медицинска помощ 2014-2020 г., в която е набелязана времева и финансова рамка за модернизация. Концепцията предвижда нормативни промени, мерки за преодоляване на кадровия дефицит и модернизация на остарялата и амортизирана материално-техническа база за болнична и извънболнична спешност. Наред с това в края на 2015 г. е приет нов медицински стандарт по спешна медицина, предвиждащ триаж на спешните медицински повиквания.

Председателят на сдружението д-р Десислава Кателиева разказа още:

– Започна разработването на планове за закупуване на нови санитарни автомобили, за ремонти на спешни кабинети и спешни отделения, с очаквано финансиране от 85 млн. евро по ОП „Региони в растеж“. Държавата поетапно увеличи заплатите на работещите в ЦСМП и заплатите на работещите в болничните спешни отделения. С постановление на МС бе създаден Национален център за обучение по спешна медицина и бе изготвен нов проект за обучение „Подобряване на условията за лечение на спешните състояния“ – ПУЛСС 2, финансиран със 7 млн. лв. по ОП „Развитие на човешките ресурси“. И ние повярвахме, че има бъдеще за нас, спешните медици и нашите пациенти, акцентира д-р Кателиева. И продължи:

– След идването на служебното ръководство на M3 този процес спря. След отмяната във ВАС на частта болнична спешна помощ в стандарта по спешна медицина по чисто формални причини, вече повече от 4 месеца спешните отделения са оставени да работят без изисквания и правила. Вече не чуваме да се говори за проекта за модернизация на спешната помощ. Не е стартирала нито една дейност по проекта за обучение ПУЛСС 2, а Националният център за обучение по спешна медицина е само на хартия. Единственото, което продължава да се случва в спешната помощ, е агресията, горчиво заключи д-р Кателиева.

От асоциацията формулираха следните въпроси към управляващите:

1. Кой и защо остави спешните отделения в болниците да функционират без нормативно регламентиране? Допустимо ли е в националната система за спешна помощ да действат структури, за които няма стандарти? Кой е заявил пред Европейската комисия, че изискванията на стандарта по спешна медицина са прекалено високи и трябва да бъдат занижени? Кой и на какво основание е решил, че българските граждани трябва да бъдат лекувани при по-занижени изисквания от европейските и световните препоръки по спешна медицина?

2. Кой отмени стартирането на проекта за модернизация на спешната помощ с 12 месеца? Кой ще поеме отговорност, ако бъдат изгубени 85 млн. евро по ОПРР, предвидени за закупуване на 400 санитарни автомобила, за ремонта на 198 филиала на спешна помощ и 34 спешни отделения според изискванията? Кой ще обясни на пациентите, че закъсняваме, защото колите ни са стари, а кабинетите са тесни, за да насмогваме да обслужваме до 2 млн. и 500 хил. пациенти ежегодно?

3. Кой ще поеме отговорност за неизползваните до момента 7 млн. лв. и забавеното обучение по ПУЛСС 2? Ще чакаме ли отново 10 години за ПУЛСС 2, колкото чакахме ПУЛСС 1? Има ли бъдеще Националният център за обучение по спешна медицина?

4. Докога ще бъдем толкова уязвими за агресия и ще се страхуваме за живота си на всяко дежурство? Кой и кога ще ни осигури безопасност и сигурност?

5. Има ли бъдеще за спешната медицина у нас? Има ли бъдеще за хората, отдали живота си на спешната медицина?

От МЗ твърдят:

Проектът за спешната помощ няма да се провали

– Има леки забавяния, но ще ги изгладим, път назад няма, коментира министър Николай Петров.

– Проектът за модернизиране на спешната помощ в момента се придвижва от нашия екип, преминал е през контрол пред програмата JASPERS. Проектът в настоящия момент няма проблеми. Надявам се скоро да има добри центрове, добре оборудвани, с повече транспортни средства. Министърът коментира и недостига на специалисти в по-бедните региони на страната и се ангажира с промени в Наредбата за специализациите и по-тясно сътрудничество с общините за привличане на лекари извън столицата и големите градове.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.