Форумът бе организиран от Novartis България, JA България, SAP и Deloitte и бе част от WEBIT FESTIVAL EUROPE – събитие за технологии, дигитален маркетинг и иновации, проведено на 25 и 26 април т.г. в София.
- Преди година, по време на предишното издание на Webit бе даден старт на първия форум, посветен на мегатенденциите в здравеопазването. Тогава около 300 души от различни направления се събраха с една обща мисъл за бъдещето и за иновациите в тази хуманна и важна сфера, напомни д-р Росен Димитров от Novartis България на официалното откриване на форума. – Идеята на тези събития е да се затвърди колаборацията между медицинските специалисти, представителите на фармацевтични и ИТ компании, здравните власти, пациентските и обществените организации, за внедряване на най-новите световни постижения на индустрията в българското здравеопазване. Вярваме, че големите открития, пробиви и решения в сектора ще бъдат резултат от сътрудничеството на хора с различна експертиза, каза още той. И даде старт на дискусия по няколко основни теми: преминаване към реимбурсни модели на заплащане за резултат от терапията; полза от big data в здравеопазването; eтични аспекти в условията на промяна; стартъп екосистемата в здравния сектор.
Според Румяна Тренчева – регионален изпълнителен директор на SAP за Югоизточна Европа, една от големите тенденции в сектора у нас е свързана със съвместното участие на хора с различна експертиза в иновативни проекти в здравеопазването и с успешното прилагане на най-новите световни практики в страната. От една страна, българските потребители имат сходен профил с потребителите в останалите страни, подчерта Тренчева. От друга, налице са редица примери за местни компании, които произвеждат технологични продукти на световно ниво.
Ново разбиране за здравеопазването, което днес не е просто медикаменти и болнично легло, и необходимостта от промяна в начина, по който се правят клиничните изпитвания, са сред водещите тенденции в сектора според д-р Йомер Сака от Делойт.
В дискусията се включи и д-р Стамен Попов – директор в направление „Онкология“ за България и Македония в Novartis, който подчерта, че фармацевтичната индустрия ще продължи да прави инвестиции в областта на онкологията и в други направления, в които все още няма достатъчно ефективни терапии. Д-р Попов очаква през следващите десет години да се появят работещи решения за пациенти с различни диагнози, както и България да ги въведе навреме.
Според Милена Стойчева от JA България днес здравеопазването е пространство за иновации, които ще дадат възможност за по-добър мониторинг на здравословното състояние на хората, както и за създаване на по-здрава заобикаляща ги среда.
Как реално технологиите променят здравеопазването бе онагледено в следващата част на програмата, в която бяха представени различни направления на развитие. Ползата от big data в здравеопазването бе на фокус в презентация на SAP, от която стана ясно, че големите масиви от информация, които се натрупват в сектора, стават все по-лесни за обобщаване. Анализите, генерирани от софтуера за големи данни, дават насоки за най-подходящата терапия за конкретния пациент. Пример за приложението на големите данни бе представената платформа CancerLinQ, разработена от SAP за Американската асоциация по клинична онкология (ASCO) .
Необходимостта от промяна в реимбурсните модели, които да се базират на резултати, бе темата, коментирана от Йомер Сака. Той представи някои тревожни данни за нарастващите разходи за здравеопазване в световен мащаб. Сака подчерта, че стойността на леченето се формира през целия цикъл на грижа за болния, а не просто от разходите за престоя му в конкретна болница или за извършена интервенция. Според експерта най-мощното средство за намаляване на разходите е подобряването на резултатите от лечението.
За перспективата пред фармацевтичната индустрия за ориентирано към стойност здравеопазване и ориентирано към стойност лечение говори д-р Стамен Попов. Той подчерта, че вече има компании, които са готови да получават заплащане за определени свои продукти за резултата от приложението им, а не както е сега – за конкретната таблетка. Преминаването към такъв вариант на финансиране е сложен процес и крие много рискове.
- Тенденцията за увеличаване на здравните разходи изпреварва икономическия ръст в света, което, от своя страна, води след себе си до проблеми с устойчивостта на здравните системи, коментира д-р Попов. – Тази ситуация изисква промяна в реимбурсните модели към финансиране на най-добрите и резултатни терапии.
Според д-р Попов именно фокусирането върху лечение, базирано на стойността (from cost to value), ще бъде ключово за постигане на устойчивост в системата и също така за осигуряването на качествено здравеопазване за по-голям кръг от хора. Реализацията на този модел изисква колаборация между медици, пациенти, пациентски организации, здравни институции, ИТ и софтуерни компании, категоричен бе д-р Попов.
- Във всяка здравна система по света има примери за ефективни и неефективни политики. Ето защо трябва да мислим как да стимулираме по-добрия резултат от лечението, заяви още д-р Попов. – Около 20 до 40% от разходите за здравеопазване се губят в системата, като най-голямата част от тези загуби се дължи на свръхоспитализации, свръхизследвания и свърхпредписване на лекарства.
Според специалиста здравните системи и тяхната резултатност могат да се подобрят чрез включването на нови и ефективни терапии. За да може това да се случи, трябва финансиращите институции да плащат за онези терапии, които дават резултат.
И ако стойността в здравеопазването е функция на постигнатите здравни резултати и направените разходи, за да се постигнат тези резултати, в Novartis работят върху оптимизиране на резултатите, стана ясно от думите на д-р Попов.
Преминаването към такъв модел обаче не може да се случи изведнъж за всички заболявания, а трябва да се започне от специфична група болни, които имат специфични нужди, добре разгадани от медицината – например някои редки заболявания и редки онкологични заболявания. Първата стъпка от този процес е идентифицирането на групата болни. На второ място трябва да се определи каква ще бъде целта на лечението, като това решение се договаря със здравните власти. Следващата стъпка е създаването на инфраструктура за проследяване на лечебния процес и оценка на получените резултати. Ако пациентът е получил своя медикамент, но не е постигнат определеният предварително резултат, фармацевтичните компании са готови да върнат средствата за това лечение.
Подобни модели започват да се прилагат в целия свят. В САЩ например така се реимбурсират някои лекарства за лечение на сърдечно-съдови заболявания. В Холандия и в Италия пък моделът се прилага при онкологични и редки заболявания. Д-р Попов смята, че у нас такава практика може да стартира при някои онкологични и редки болести. В заключение д-р Попов подчерта, че тази промяна ще бъде трудна и ще изисква сътрудничество между заинтересованите страни.
Иновациите в областта на онкологията бяха представени от проф. Галина Куртева от СБАЛО. Тя коментира статистически данни за повишената заболяемост от онкологични заболявания в световен мащаб и напредъка в онкологичната грижа от 1991 г. до днес. По-детайлно тя се спря на това как трансформирането на големите данни в конкретна информация ще осигури по-добра грижа за пациентите с онкологични заболявания. Споделянето на данни за тези пациенти и формулирането на изводи от проведеното лечение ще даде на онколозите от целия свят практически работещи решения при редки случаи. На практика през платформи като CancerLinQ лекарите могат да получават персонализирани насоки за терапевтично поведение, а пациентите – висококачествени здравни грижи, независимо къде се намират. Чрез съвременните технологии тази информация може да се актуализира в реално време и така непрекъснато да се обогатява. Така медицинското познание ще бъде лесно достъпно за по-голям кръг специалисти.
Представени бяха и функционалностите на такава платформа, по чието въвеждане се работи в момента в Специализираната болница по онкология. В тази платформа ще се съхранява, обобщава и анализира целият обем медицинска информация за онкологичните пациенти. Чрез платформата лекарите ще имат възможност да правят оценка на различни клинични показатели в реално време.
Участниците във Webit имаха възможност да се запознаят и с редица други иновации в областта на здравеопазването с безспорна социална значимост. Хирургът иноватор проф. Шафи Ахмед, който работи в Лондон, сподели своя опит с приложение на възможностите за виртуално обучение на хирурзите по света. През 2014 г. той излъчва на живо
операция чрез google glass
като това видео достига до 14 хиляди студенти по медицина от 132 страни. Той е направил и първата операция в света, предавана директно чрез апаратура, която осигурява гледка от операционната зала на 360 градуса.
Приложението на когнитивните технологии в областта на медицината бе акцент в темата на д-р Лиза Латс от IBM Watson Health.
Когнитивните технологии
представляват изкуствен интелект, от който се очаква да осигури начин за достъп до точна информация в точното време, за да се формулират заключения, базирани на доказателствата.
Интерес предизвика и демонстрацията на възможностите на
персонално устройство
което измерва различни клинични показатели (сърдечен ритъм, температура, кислородна сатурация). Събраната от устройството информация лесно и бързо стига до лекуващия лекар на пациента, а специално приложение може да прави различни анализи на тази информация и да алармира пациента и неговия лекар при рискови стойности на показателите.
Необходимостта от електронни пациентски досиета, други форми на телемедицина и възможностите за отдалечен мониторинг на пациентите бяха на фокус в останалите презентации.
Така на практика фестивалът Webit показа посоката на промяна и в областта на здравеопазването, демонстрира какво ни очаква в бъдещето и даде надежда, че специалистите с помощта на иновативните технологии могат да гарантират по-добър и качествен живот.
