Кръгла маса на тема „Кризите в българското здравеопазване – диагноза и лечение“ бе проведена на 14 февруари т.г. в София. Форумът бе организиран от Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) и Центъра за защита на правата в здравеопазването. Своите позиции по темата изложиха представители на Министерството на здравеопазването, на Националната здравноосигурителна каса, на Националното сдружение на общинските болници, на пациентски организации.

Събитието започна минути след приключването на първата среща от стартиралите преговори между НС на НЗОК и БЛС, а представителите на МЗ и на НЗОК, които взеха участие в кръглата маса, дадоха заявка за възстановяване на договорното начало и търсене на решение за отпадане на лимитите. По време на събитието председателят на УС на НСЧБ д-р Николай Болтаджиев обобщи водещите проблеми в българската здравна система. Той коментира как честата промяна на нормативната уредба, липсата на предварителна оценка при приемане на нови правила и ниските и несъразмерни цени на клиничните пътеки се отразяват на българските болници. Д-р Болтаджиев изрази недоволство и от прилагането на правилата по различен начин за различните лечебни заведения. Така например през май м.г. Надзорният съвет на НЗОК е променил правилата за 23 лечебни заведения, като им е дал право да сключат договори за нови дейности. Монополът на НЗОК при определяне на правилата, цените и лимитите също бе акцент в презентацията на д-р Болтаджиев. По темата за контрола той подчерта, че добрите болници имат полза от упражняването на ефективен контрол, но според него такъв не може да има без участието на потребителя. За по-добър контрол експертът препоръча Изпълнителната агенция „Медицински одит“ да стане самостоятелна и независима институция, а не да бъде контролирана от Министерството на здравеопазването, което, от своя страна, е принципал и на държавните болници. Според д-р Болтаджиев медицинските стандарти и алгоритмите на клиничните пътеки още повече оскъпяват здравната услуга, като въвеждат излишни изисквания за броя и квалификацията на лекарите, за апаратура и за задължителните структури.

- Медицинските стандарти не са критерий за качество, а количествен критерий, по който се закриват едни и се фаворизират други лечебни заведения, заяви още той. Според него задължителнят минимален болничен престой по клинични пътеки, съчетан с Националната здравна карта, също е тежко изпитание за болниците.

Всички тези симптоми на здравната система, според д-р Болтаджиев, водят до: подмяна на здравноосигурителния модел, ограничен достъп и избор на пациентите, доплащане, влошаване на конкурентната среда, понижаване на качеството на услугите, емиграция на лекари и сестри, безконтролна зависимост от администрацията, както и повишаване дълговете на болниците.

Дерегулация, демонополизация и приватизация са елементите на адекватната терапия за тези симптоми според д-р Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ. И тъй като това са дългосрочни мерки, които изискват време, експертът формулира и стъпки, които в краткосрочен план да подобрят състоянието на родното здравеопазване: премахване на лимитите на болниците; премахване на таваните в Националната здравна карта; премахване на забраната за сключване на договори с НЗОК в годината на издаване на разрешение; прехвърляне на собствеността на държавни болници на общините; корекция в цените на клиничните пътеки, прегледите и изследванията; прехвърляне на дейности в извънболничната помощ; създаване на лична осигурителна сметка за всеки осигурен; дерегулация на ценообразуването, търговията и реимбурсирането на лекарства; изработване на електронни регистри в администрацията; единни стандарти за обмен на електронни пациентски записи.

По време на дискусията подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров подчерта, че трябва да се преосмислят медицинските стандарти и да се обсъдят възможности за аутсорсинг на някои дейности. Така например според него може да се позволи на лечебните заведения да сключават договори с различни лаборатории от извънболнична структура – клинични, патофизиологични и др., при ясни критерии какво и кога да се върши. Той информира още, че се обмисля пряко договаряне на онкологични лекарства от НЗОК, като по този начин се цели да се намалят разходите и да се решат проблеми като паралелния износ. Според д-р Петров така ще се спестяват до 2 млн. лв. на месец.

Не криза, а катастрофа е налице в общинското здравеопазване. Такава диагноза постави д-р Неделчо Тотев – председател на сдружението на общинските болници. За пореден път той подчерта, че никой не се интересува от съдбата на хората, живеещи в региони, където са закрити болници. Според д-р Тотев повече от 12 от действащите общински болници реализират приходи, които са по-малко от фонд „Работна заплата“. Така на практика тези лечебни заведения са застрашени от фалит, а хората, обслужвани от тях, са лишени от достъпно и непрекъснато медицинско обслужване.

Д-р Методи Янков – член на Управителния съвет на НСЧБ, призова за осигуряване на предвидимост на здравната система чрез въздържане от въвеждане на нови нормативни уредби със задна дата. Той изрази подкрепа за въвеждането на нови решения, каквито са персонифицираните аналитични финансови документи, но настоя при изготвянето им да не се стига до злоупотреби с нереално ниски ценоразписи. Ефект от въвеждането на такъв документ би имало, само ако там са отразени реално направените разходи за лечение, категоричен бе д-р Янков.