Вие сте в: Начало // Всички публикации // Експерти към депутати – дислипидемиите са огромен риск

Експерти към депутати – дислипидемиите са огромен риск

По инициатива на Дружеството на кардиолозите в България и по повод Световния ден на сърцето на 29 септември т.г. специалисти представиха по време на редовното заседание на Комисията по здравеопазване темата за първичната профилактика на дислипидемиите в България като медицински и социален проблем.

Д-р Мария Токмакова – кардиолог от УБ „Св. Георги“ в Пловдив, запозна депутатите с непосрещнатите нужди в първичната профилактика на сърдечно-съдовите заболявания. Тя подчерта, че тази патология е водеща причина за смъртност в Европа. Всяка година над 4 млн. европейци губят живота си вследствие на сърдечно-съдови заболявания, което прави средно по 11 хиляди души на ден или по един човек на всеки 8 секунди.

- Тези стряскащи данни налагат необходимостта от ранно идентифициране на пациенти с висок сърдечно-съдов риск, подчерта д-р Токмакова. Тя напомни още, че основният рисков фактор за коронарна болест на сърцето и причина за развитие на коронарна атеросклероза е LDL-холестеролът, който участва във всеки етап от формирането на атеросклеротичната плака. Ето защо е важно този показател да бъде контролиран както на ниво първична, така и на ниво вторична профилактика. Специалистът обаче напомни, че тази задача не се постига лесно поради комплекс от причини – например ограничен достъп до оптимално лечение. Също така при някои пациенти показаната терапия не отчита достатъчно добър ефект. При 81% от пациентите с фамилна хиперхолестеролемия (ФХ) например не могат да се постигнат прицелните нива на LDL въпреки приема на максимално поносимата доза статини.

Социалната значимост на дислипидемиите и фамилната хиперхолестеролемия бяха акцент в презентацията на проф. Арман Постаджиян, избран за председател на Дружеството на кардиолозите в България. Той напомни, че редукцията на нивото на LDL-холестерола е най-мощният инструмент за намаляване на риска от развитие на сърдечно-съдово събитие.

Проф. Постаджиян подчерта, че фамилната хиперхолестеролемия е едно от честите наследствени заболявания, което понякога остава недиагностицирано. Заради генетични мутации черният дроб на пациентите с ФХ е неспособен да преработи излишното количество „лош холестерол“. Резултатът е много високи нива на LDL, които могат да доведат до преждевременни заболявания. Ето защо и при тази патология са от значение възможно най-ранната диагностика и оптималният контрол на нивото на LDL–холестерола.

Статистиката показва, че около 4 млн. души в Европа страдат от ФХ, като 33% от тях са с коронарна болест на сърцето. Изследванията сочат, че рискът от преждевремнна сърдечно-съдова болест е около 20 пъти по-висок при нелекувани пациенти с ФХ, а между 9% и 12% от всички хора, прекарали такъв инцидент, са с генетично заболяване. Според данните за България 73% от пациентите с ФХ са с много висок сърдечно-съдов риск, а останалите 27% са с висок. 65% от хората с това заболяване имат и сърдечно-съдова болест.

Доц. Васил Велчев – председател на Дружеството на кардиолозите в България, представи проект на дружеството за ранно идентифициране на пациентите с тежки дислипидемии.

Целта на проекта е да се постигне ранно диагностициране на високорискови пациенти с фамилна ФХ, да се установи връзка между лекари, лаборатории и пациенти, както и да се проведе информационна и образователна кампания за ФХ. Идеята е пациентите, които са се изследвали в дадена лаборатория и имат високи нива на холестерол, да получават автоматично съобщение и да бъдат насочвани към сайта http://cardiosite.eu, създаден от Дружеството на кардиолозите в България. На сайта са публикувани обучителни материали за пациенти и списък със специалисти, ангажирани с проблема, както и информация за контакти.

По време на дискусията ендокринологът д-р Пламен Попиванов коментира ефекта на финландската програма за контрол на сърдечно-съдовите заболявания. Той припомни, че през 60-те години на миналия век Финландия е първа по брой на инфаркти и инсулти в света, като водеща причина за тези показатели е типичната финландска кухня, в която присъства много месо и консумация на високомаслени млечни продукти. През 1972 г. в страната е приета национална програма, която продължава да действа и до днес. На първо място тя предвижда възприемане на рационален начин на живот с диета. Чрез активното участие на медии и публични личности за период от 15-20 години се променя начинът на живот на финландците. С редица държавни политики е преструктуриран и  профилът на цялото стопанство. За местните производители става по-привлекателно да отглеждат плодове и зеленчуци, отколкото крави – в промяната е въвлечен и бизнесът. Втората част на програмата е свързана с различни нива на реимбурсация на медикаментите, съобразно риска за пациентите. В резултат сърдечно-съдовата смъртност в страната намалява значително. Ето защо д-р Попиванов предложи да се анализира тази финландска програма и да се адаптира към ситуацията у нас днес.

В края на срещата председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова благодари на лекторите за представената актуална информация по такъв важен медицински проблем, какъвто са дислипидемиите. И подчерта, че очаква подобно сътрудничество между специалисти и законотворци да доведе до по-добри нормативни решения за регулиране на социалнозначими проблеми в здравеопазването.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.