Д-р Кети Маналова – управител на МБАЛ в Казанлък, пред “Форум Медикус”.

С началото на жегата през тази година започна и процес на “снимане” и “филмиране” на българското здравеопазване. Тази момента снимка, по думите на министъра на здравеопазването, трябва да покаже реалностите по региони и така да стане ясна и безпристрастна новата подредба на лечебни заведения в държавата, наречена “здравна карта”.

Много горещи полемики, страсти, размахване на аргументи съпровождат този процес. Една министерска реплика обаче не остана незабелязана от колегите журналисти: “…болницата в Казанлък например е една добра общинска болница”.

В началото на юли т. г. наш екип е в МБАЛ “Д-р Христо Стамболски” в Казанлък. Водени не просто от желанието и ние да “щракнем” със своя фотоапарат, а по-скоро със сетива и разум да усетим разликата. От мотивите ни не изключвайте и логиката на Радичковия герой: “Може и да е добра болница, но ние сме длъжни да проверим…”

- Болницата ни носи името на д-р Христо Стамболски и има над 140- годишна история – с това въведение ни посреща д-р Маналова. – Много дълбоки са традициите и именно те може би са разковничето на успеха и в днешния ден – добър екип, съвременна апаратура и оборудване, както и един сравнително добър авторитет сред пациентите. Лечебното заведение е известно с това, че работи екип от 80 лекари, много от тях с две и повече специалности, сред тях и доктори на науките, с което се гордеем. Специалистите по здравни грижи са 220 и това е един добър показател в днешното трудно време, в което основен проблем е дефицитът на лекари и сестри. Гордеем се и с друг факт – специалистите в казанлъшката болница работят с удоволствие, с ангажимент към пациентите си, с голяма отговорност към тях и нямат намерение /ако, разбира се, не бъдат поставени при необичайни условия!/ да напускат лечебното заведение. Повечето от тях са местни хора, ангажирани към своите съграждани, изградили се в Казанлък като специалисти и с намерение тук да завършат своята кариера.

МБАЛ в Казанлък обслужва населението на 5 общини – освен от казанлъшката, при нас се лекуват жители на общините Мъглиж, Николаево, Гурково и Павел баня. Население от около 120 хиляди души е нашият контингент, а през болницата годишно преминават около 12 500 пациенти. Това е добър обем работа, тъй като болницата разполага с 280-300 легла. Оборотът на пациенти и медицинските показатели са много добри, тъй като новият екип – заместник-управителят по лечебната част, както и финансовото ръководство направи един критичен анализ преди година и половина на отделенията, на легловата база, на приходите и разходите и това вече дава резултат. Нашето финансиране основно е по линия на здравната каса и всъщност това, което заработим, е ресурсът, с който разполага болницата. Това са средствата не само за заплати на персонала, но и за инвестиране в нова апаратура, за ремонт и поддръжка, и прочие. Защото ние много държим на качеството на обслужване на пациентите, знаем, че,, за да бъдем на пазара, за да бъдем конкурентноспособни, трябва да поддържаме добро ниво, разбира се в рамките на нашия капацитет и нашите финансови възможности. Естествено огромно е желанието и за нещо повече, но за своето равнище сме успели да покрием всички медицински стандарти. Ние имаме 12 клинични отделения и 4 лаборатории, които са добре оборудвани.

Всички знаем, че в момента в нашето министерство текат процеси, в които ще бъдат определени нива на компетентност. Предварителните данни сочат, че за МБАЛ в Казанлък е определено втори ниво на компетентност, което е много добра оценка. Най-високото ниво е трето, но ние нямаме претенции да се мерим с големите национални специализирани или университетски болници.

По отношение на апаратурата – отделението по образна диагностика например разполага с два рентгенови апарата, единият от които е съвсем нов, както и със скенер. По линия на публично-частното партньорство закупихме ангиограф, с който работят колегите кардиолози. Кардиологичното отделение е много добро, там работят 8 лекари, има 8 интензивни легла, сектор по инвазивна диагностика. Нещо хубаво, което се случи в болницата през последните месеци, е работата ни по съвместен проект за безвъзмездно финансиране от японското правителство. И за наша радост през март тази година получихме одобрение на този проект, спечелихме сумата по финансирането в размер на 120 хиляди лева, които използвахме за закупуване на апаратура за гастроентерологичното отделение, където работят също много добре подготвени специалисти, като и четиримата лекари владеят всички функционални методи на изследване. И за радост и на лекарите, и на пациентите ние закупихме видеоендоскопска система за горна и долна ендоскопия, както и един абдоминален ехограф. С него вече се работи в отделението, а след гостуването на японския посланик приключва процедурата по проекта.

Много добро е хирургичното отделение – 8 хирурзи с по две специалности, освен класическата оперативна техника работят и по безкръвни методи. Имаме чудесно партньорство с болница “Дюпонт” в САЩ. Това е един договор за интелектуален обмен, който съществува от 6 години. Американските специалисти идват в Казанлък веднъж годишно и обучават нашите лекари предимно на нови, безкръвни методи на оперативно лечение, както и наши лекари в края на годината гостуват на болница “Дюпонт”, където в продължение на 10 дни работят съвместно със своите колеги и овладяват тези нови методики. Това е изключително ползотворно сътрудничество за нашите лекари, защото ние получаваме много медицинска литература от тях и американските колеги са изключително добронамерени и всеотдайни. В резултат на това сътрудничество в болницата бяха въведени артроскопски методи, както и безкръвни оперативни методи в коремната хирургия, а от скоро и в гинекологията. Предстоящото гостуване на наш екип в САЩ в края на тази година е свързано с проблемите на онкохирургията и на безкръвната коремна хирургия.

Нека продължа и с представянето на различните звена в болницата – имаме много добро отделение по хемодиализа и нефрология, за съжаление апаратурата там се нуждае от обновление, защото е много голям обемът на пациенти, които ние обслужваме. На двусменна диализа работим, с много тежки случаи и това създава проблемите. За съжаление трудно достигат средства до общинските болници, особено за диализните центрове.

Всичките ни отделения са добри – имаме звено по хематология и ендокринология, гастроентерология и пулмология. Много интензивно се работи в детското отделение, което е с 40 легла, а лекарите-специалисти са шестима. В неврологичното отделение сме развили съдов и  периферен сектор. В това отделение се правят всички функционални изследвания, колеги получиха сертификат за извършването и на най-сложните изследвания в неврологията. Използват също и ангиографски методи за диагностициране.

Параклиничните отделения също са добре оборудвани с техника и със специалисти. Сега предстои смяна на скенера, надяваме се, че до края на тази година ще го подменим. Намеренията на ръководството на община Казанлък и на болницата са чрез едно дарение чрез външна фирма, която има интереси в нашия град, да получим средства и да закупим по-качествена апаратура от ново поколение.

В тази дейност разчитаме на спонсори, защото основното финансиране е чрез здравната каса, чрез общината като собственик на болницата и чрез МЗ за дейностите психиатрия и хемодиализа. Всъщност най-ограничен ресурс са средствата от общината, поради общата криза. Това е актуална и болна тема, но ние разбираме, че проблемът е повсеместен и се опитваме да работим в тези условия.

Аз съм управител от 2 години и заварих болницата с 4 млн. и 200 хиляди лева задължения. За този период, въпреки трудностите, успяхме с новия екип да намалим задълженията до 3 млн. лв. Това е реалният резултат. И през тази година ще продължим усилията в тази насока. Как се случи това – след много сериозен анализ на разходите и ограничаването им с 39% през миналата година в сравнение с предходната. Всъщност по този начин осигурихме финансов ресурс, с който намалихме задълженията. Ограничили сме тези разходи, които не влияят конкретно върху лечебния процес. Ето защо пациентите в никакъв случай не са ощетени и няма никакви негативни последствия от това, че са намалени тези допустими разходи. Запазени са заплатите на персонала, доколкото може да се говори за това в тези условия. Независимо че има известно забавяне на плащанията от здравната каса, ние се справяме, като изплащаме част от заплатите авансово и ги доплащаме, щом получим парите за свършена работа. Разбира се, има забавени плащания към контрагенти, както и натрупване на лихви, но аз все вярвам, че тези неща са временни. И съм убедена, че ще дойде време, когато реално работещите болници, реално търсените и предпочитани от пациентите болници ще получават навреме средствата, които реално заработват, и ще се справим с финансовия проблем.

Нашите пациенти не са елитните пациенти

Елитните болници имат своите пациенти, вие знаете това. И на мен не ми е приятно да го казвам, но това е реалността. Нашият пациент е средният българин, това са хората, които имат очакването срещу своята здравна осигуровка да получат адекватна медицинска помощ. И там, където ние не можем да се справим или е извън нашата компетентност, веднага пренасочваме пациентите към МБАЛ в Ст. Загора или към Университетската болница в града. Разбира се, изпращаме пациенти и в други болници от по-висок ранг и с висока степен на компетентност. Но моите наблюдения показват, че нашите пациенти са доволни от работата ни и от това, че болницата в Казанлък съществува, че това е тяхната болница и винаги могат да се обърнат за помощ към специалистите, работещи при нас.

Например спечелването на проекта по линия на японското правителство за мен лично е голям успех. Може и нескромно да звучи, но е истина. Защото когато станеш управител на общинска болница с толкова тежки финансови задължения, започваш да мислиш за позитивното използване на ресурса, с който разполагаш. Най-важният ресурс са хората, кадрите.

Екипът е много идеен

амбициозен, напорист. Говоря за целия управленски екип на болницата начело с мен, говоря за заместник –управителите д-р Петко Танев и Татяна Ненова съответно по лечебната дейност и по финансовите въпроси. Говоря за всички началници на отделения и в крайна сметка за всеки един от нас – хората, които изграждаме екипа и колектива на казанлъшката болница. Всеки има свои идеи, постоянно правим медицински съвети и ги обсъждаме, консултираме се. Всички работим в една посока и може би това е частица от успеха.

Много тежко ми беше, че в продължение на месеци трябваше да работим с персонала, за да бъде той обединен от идеята да вървим в обща посока. Вие знаете, че всяка болница, в която се дава приоритет на едно отделение или на една група лекари, е обречена на неуспех, на провал. Трябваше да бъде изграден екип, а може би и кризата ми помогна, за да може тези хора да се обединят по-бързо и да се оформи едно водещо звено и от специалисти, и от управленци, които да имат идеи и свободата да работят за тях. Защото се изисква голяма смелост и доза риск.

Вече работим по проект на Европейския съюз…

Да не говоря може би затова, да не предизвиквам съдбата. В най-общи линии става дума за европейски проект за обновяване на апаратурата и преустройство на едно голямо болнично отделение. Това е проект за около 3 млн. лв., надяваме се да намерим и начин за плащане на ДДС по тази сума, защото не е по нашите сили. И ако това се случи, ние имаме готовността и смелостта да го направим. Защото това е единственият сигурен начин да бъдат осигурени пари и за апаратура, и за ремонт на сградата. Има такава потребност, защото болницата е строена през 1960 г. и са правени частични ремонти, но се нуждае от цялостно саниране и обновление. Както често казвам, болницата в Казанлък е една чиста, но повехтяла сграда. Но ние ще направим всички усилия да я направим по-приветлива, по-съвременна, включително и с работа в посока енергийна ефективност.

Искам да кажа също, че сега откриваме обновения хирургичен блок, който вече четвърта година е в ремонт – много бавно и трудно се случваха нещата, в продължение на 2 години купувахме апарат по апарат, за да може да бъде оборудването на ниво. Вече сме готови с 4 чисто нови операционни зали, които отговарят на всички европейски стандарти.

Преди 4 дни беше спасен животът на родилка

Това за ден и половина ни струваше 9 хиляди лева. Какъв разход за здравето, за спасяването на един човешки живот? Разбира се, животът не струва 9 хиляди лева. Но има реалности, с които ние сме длъжни да се съобразяваме и да ги следим. И ще кажа, че клиничните пътеки са масово недофинансирани. Ако в една болница се работи повече, то и задълженията са по-големи. Прави ми впечатление, че по-малките болници с по-ограничен капацитет имат по-малко дългове. Това също показва, че клиничните пътеките не са оценени. Аз категорично поддържам въвеждането на диагностично-свързаните групи, мисля че се работи по тази методика и се надявам този министър, този екип най-после да успеят.

Между другото нашата болница участва преди време в пилотен проект по въвеждането на диагностично-свързани групи. Имаме кадри, които преминаха курсове, получихме компютри от министерството, започнахме да водим отчетност по тази методика, имаме подготвени хора и мисля, че ще ни бъде сравнително лесно да се справим – смятам, че повечето колеги искат да работят по този начин.

За ромите…

Тяхната махала е в близост до болницата, те са също наш контингент. Те са пациенти като всички останали, имат претенции като всички, даже някога и по-големи. Голяма част от тях са без здравни осигуровки, но аз вече няма да говоря коя част от населението създава повече проблеми, защото масово расте броят на неосигурените. Имаме доста неприятни полемики с тая категория хора, защото болният човек страда, не мисли за пари, когато е здрав мисли още по-малко за това.

Ромите са добри пациенти, много от тях се отнасят уважително към лекарите. Многодетни семейства са, някои от тях не знаят дори колко деца имат и им бъркат имената, но това не пречи да бъдат лекувани както всички останали. Лошото е, че голям процент от тях след лечението не изпълняват лекарските предписания, не си купуват лекарствата за долекуване. И често се налага рехоспитализация, която пък касата не ни заплаща, защото едва ли не болницата не си е свършила работата. Броят на ражданията е около 800 през последните няколко години.

Болницата в Казанлък има дух, позитивизмът.

Амбицията на хората, даже сантименталното, човешкото, което се е запазило, е огромен плюс за работата ни. Всеки, който е започнал тук работа, градил е кариера, оставил е много голяма част от себе си, е вложил по нещо за съграждането на нашата болница. Всяка сутрин влизам в нея с едно особено чувство, с особен трепет. Може и да ви звучи сантиментално, но това истината. Аз работя 22 години, в последните 2 съм управител. Не се е променило това чувство и до днес, напротив – все повече усещам, че това е нашата болница. И всички колеги така я чувстват. Мисля, че пациентите усещат този дух у лекарите и у медицинските специалисти, този хъс за работа – това е дух на доброта, на съпричастност.

В работата си имам подкрепата не само на семейството, но и на много други хора. Иначе не бих останала дълго време на тази длъжност и в тази професия. Подкрепят ме съпругът ми, майка ми, приятелите, синът ми, който е на шест години. Аз съм отговорен човек и все си казвам, че не бива да допускам децата ми да се срамуват от моите постъпки. Напротив – трябва да живея и да работя така, че да бъда гордост за моите синове и да знаят един ден, че майка им се занимава с такива смели мъжки дела…

Казанлък-София

Стойчо СТОЕВ