Вие сте в: Начало // Всички публикации // Какво ново, докторе?

Какво ново, докторе?

За духа и дъха на България разговаряме с проф. Коста Костов, началник на Клиниката по белодробни болести във ВМА

- Какво ново, проф. Костов?

- Най-новото в професионален план е излизането от печат на новото ръководство по белодробни болести, защото работата по него беше като едно мъчително раждане с преносена бременност. Ръководството трябваше да излезе още през февруари, но поради различни затруднения и включването на много автори имаше логистични проблеми. Понеже един подобен труд е огромен, много хора не вярваха, че може да бъде събран, форматиран, уеднаквен и издаден от екип от 5 души. Защото един автор си предава материала и е дотам, а последващата работа никак не е малко. Въпреки формулировката „ръководство” за мен си е на ниво учебник. И това е хубавото. Беше предвиден един том, но излезе повече, превърна се във важно помагало за българските лекари по белодробни болести, защото световният и нашият практически опит се събраха на едно място. Със сигурност ще бъде търсен учебникът, защото по всяка тема е събрано най-новото и най-важното, което може да бъде от полза не само на лекарите, но и на студентите, общопрактикуващите лекари, специализантите, кардиолозите. В ръководството се представя екип от много автори от над 10 специалности.

- Колко време, колко нерви?

- Събираме материалите от 2 години и половина без предварителния период на мислене и систематизиране. Но 2 години и половина – много работа, поне по 3 часа на ден. Най-хубавото е, че между 18 и 19 глава се роди и синът ми, без преносена бременност. Беше предвидено и двете да видят бял свят заедно, но се забавихме с ръководството.

- Кому бихте искал да благодарите?

- Искам да благодаря първо на авторите, които бяха на върха на вълната, на хората, които направиха учебника толкова хубав. Вдъхновители на този учебник са моите учители от първи клас до взимането на специалност, но големите вдъхновители са поети, дори започваме с поезия тази „писаница”. Започваме със стихотворение на Борис Христов, че всички камъни се раждат свободни и кръгли, но с течение на времето влизат в оковите на формите и получават привилегията да бъдат крайъгълни. Вътре ще намерите и Коста Павлов, Айнщайн, Хосе Ортега-и-Гасет, Унамуно и други вдъхновители, които са малка метафора към текстовете.

- А защо толкова дълго не е имало подобно помагало?

- Толкова време нямаше нов учебник по пулмология, защото ни нагази демокрацията. Тя съсипа образованието и здравеопазването, тази демокрация нехае за образованието на лекарите и не само. А резултатите са видни с просто око: 40% от нашите младежи са с ниска степен на образованост, което е ужасно, преди 10 години бяхме по-добре от Швеция, сега там има 1% необразовани, при нас нещата са много по-зле. Общата тенденция на профанизация, липсата на гражданско общество, което да се съпротивлява, лошият избор на водачи, липсата на възрожденски дух, липсата на една идея и национален духовен призив са причината. На България първо й е нужен Караджата, за да изчисти враговете. И после да дойде Неофит Бозвели, който да положи просветата и да започнем от там, откъдето и нашите възрожденци – с класното, с началното училище, да основем отново Априловската гимназия, след това да дойдат Найден Геров и Йоаким Груев, за да основат първата гимназия в България. После да дойде Левски, за да тръгнем към едно народно просвещение…върнали сме се много време назад.

- Ако ни види сега, Левски пак ще напише „Народе!!!

- Аз мисля, че ако дойде Левски, първо ще го хване Динко на границата, ще го върже и ще го върне обратно и някои ще му пляскат за това. Ако Левски влезе отново, на никого няма да му е приятно. Много е удобно на нашите власти да нямаме духовна история или тя да започва с тях. Те искат всичко да започва с тях и профанизацията. Поетите ни си отидоха много бързо от нашето общество, случаят с Васко Пърмаков например, уникален музикант, който си отиде без време и никой не разбра. Такива хора трябва да бъдат на билбордове, вместо един мой колега…

- На фона на всичко това какво самочувствие имат колегите от лекарската гилдия?

- Българският лекар има самочувствието на спонсор на нацията. Всеки ден спонсорираме държавата, защото работим с чест и достойнство при ниско заплащане. Колкото и да натикват във фризера лекарите, те запазиха чест, достойнство, пренесоха и съхраниха хуманизма от онези години до днес. Всеки ден колегите ми работят и ме вдъхновяват, младите работят и ми дават надежда. Радвам се, че при всички качества, които имат, те все още искат да останат в България. Гледам с болка как държавата се гаври с тази високохуманна професия, така както го направи с учителите, с медиите. Останаха пеперуди, които се опитват с крилцата си да задвижат ураган, но липсата на общество, което да подкрепи този ураган, ще доведе до тежки последствия.

- При цялата тази реалистична картина как се чувства българският лекар на европейски терен?

- За разлика от европейската медицина, която стремглаво върви напред, нашата потропва на едно място и това не ме кара да се чувствам добре. Ние дишаме праха от краката на европейските лекари, ние имаме нагласата и знанията, но поради най-обикновени финансови проблеми не можем да го направим. Не ми харесва, когато български експерти се появят по телевизията и кажат колко велики неща правят. В България велика наука не се прави в медицината, това е заблуда. Това, което правим у нас, е с къртовски усилия да пренесем един европейски или световен опит. Да го загладим, за да стане крайъгълен камък. Не знам как можем да правим голяма наука, след като се намираме на светлинни години от науката ни от преди 25 години. Винаги сме били назад, сега сме още по-назад. Започнал съм в онази система през 80-те години, знам какво беше, тогава турците ни гледаха с възхищение, сега ние гледаме турците. Не искам да правя сравнения с европейските държави. Дисертацията, която направих преди много години в Базел през 1992 г., все още е актуална у нас и това е показателно.

Патологията в обществото е ясна – обществото не слуша добри неща, интелектуалното изкуство е изкуство за малцина. Има едно скрито малцинство, което чете, слуша качествена музика и в това скрито малцинство ми е надеждата, че ще направят нещо, че ще бутнат тази нация напред. Един велик българин е написал, че рано или късно българите ще възродят духа на славянството. Ще ми се да вярвам, че това ще се случи…дали ще бъдат нашите деца или внуци не знам, защото нашето поколение носи много негативи.

- Все пак да поговорим за ХОББ, за клиниката по пулмология, която ръководите, за лекуващите и лекуваните.

- Българинът е един от най-пушещите хора, лицемерието на закона е видно, в заведенията се пуши на поразия. Ние сме докладвани в Медицинската бяла книга на Европа като най-засегнатата нация от респираторни заболявания. Голяма част от тях не знаят, че са болни и това ще ги инвалидизира. Пушачът, ако спре на 40 години цигарите, печели 9 години от живота си, а ако спре на 50 – вече е изгубил три от тези години. Това не касае само белодробните заболявания, но и инфарктите, и инсултите, това е така, защото ХОББ е системна болест, тя е в основата на други причини за смърт.

- Колко пулмолози работят в България?

- 450 души сме пулмолозите у нас, има доста специализанти и точно заради идеята да повдигнем самочувствието, направихме това ръководство, не знам колко други гилдии имат български учебник. Мисля, че трябва да се гордеем с работата, която свършихме, за да съберем българския опит на едно място. Работим перфектно с гръдните хирурзи, приятели сме, партньори, събратя. Има концентрация на пулмолозите, има населени места с по един специалист, например в Ямбол, в Разград, и този дисбаланс не е в помощ нито на пациентите, нито на системата. Вече приличаме на швейцарско сирене, има дупки и не можем да дадем комплексното лечение на хората. Проблемът е в централизацията на медицината, би трябвало демокрацията да децентрализира медицината, но не стана така. Университетските центрове събраха всички, няма пари за квалификация и оборудване, няма виждане нито на министерството, нито на здравната каса за това, че част от квалификацията е оборудването, а не като му даваш пари за пътеки. Ние драпаме на едно място, другите хвърчат нагоре. Има интерес към специалността, не е висок, но има млади хора, които работят, поколението, което идва, е по-добро от нашето. В такива трудни времена се отпушва друг вид дух и както са казали класиците, май беше Кант – в трудностите се познава най-доброто от човека. Страната трябва да мине през тази профанизация и идиотщина, за да дойде чистата вода, да избликне като извор. И има сред младите хора такива извори и те са моята мотивация да направя този учебник. Една трета от материалите в ръководството са написани от млади хора.

-Доколко е вярно твърдението, че човек понякога се крие в пластиката на болестта?

- Да, Христо Фотев е голямо вдъхновение за нас. И ако мога да перифразирам  – ХОББ  е в пластиката, под повърхността, незабележим и има хора, които не знаят, че са болни и продължават да пушат. Ако Бургас има един символ, то това е Фотев, той най-добре приляга на бохемския дух на града. Човекът, който пие с рибарите, говори умно, пише стихове и изтрезнява заедно с рибарите. Ще кажа още нещо, което подхожда на патологията. Има още един поет – Недялко Йорданов беше на представянето на ръководството и аз споделих с публиката един негов стих, който подхожда на хроничната патология:

„Човекът е невежа,

Защото не разбира

Колко кратко се живее

Колко дълго се умира.”

Аз съм щастлив с бургаските поети, с новия и стария мост на града – изградени от един архитект от Бургас, мой братовчед – проф. Тодор Кръстев, съученик на Недялко от първи клас. И другият символ на Бургас са хората, ние се познаваме, надушваме се отдалеч.

- Да се върнем към един знаменит рефрен „Този влак за Бургас е тъй бавен… Защо е бавен пътят към родината за младите?

- Бавен е, защото преди малко говорих с един млад човек, който работи на Хийтроу в Лондон, който носи България в сърцето си. Който си е купил апартамент в София и всяка ваканция се прибира и съзерцава от балкона си Витоша, защото там, където живее, вижда само Хийтроу. И в някакъв смисъл мечтае някак си да се върне тук.. Бавен е пътят, защото промените са бавни. Те за съжаление са и деструктивни. Всички чакат еволюцията и конструктивността. Когато нашето поколение си отиде, тогава те ще се приберат у дома. Например, бих искал да предам на другите и няколко позитиви, които нося. Например любовта към руската класика. Възпитан съм с Достоевски, с Шукшин, с Толстой, с Чехов. И когато се конфронтираме с Русия, с политическата ситуация, си казвам, че в тази нация все пак зрее един дух, който ще избуи и там. Защото не може да имаш гении, да имаш Гогол, Тургенев, да имаш Чайковски, и в същото време да не успееш да тръгнеш, да поведеш света  към по-добро. Рано или късно това ще се случи. Опитвам се да предам тази любов към руската класика например и на младите. Същото важи и за българската класика, не може да плюеш Левчев и да не признаваш какъв голям поет е той, защото Левчев ще си отиде, ще си отиде и нашето поколение и ще остане само неговата голяма поезия.

- Човек би попитал, докога?

- Изгубихме 25 години, трябва да се върнем отново там, да се изкачим по тази стълбица, да изтрием с гумичката досега каквото е и да започнем като Хемингуей наново да пишем изречението вече трезви. Защото той пиян е пишел, но трезвен е редактирал. Нашето е едно идиотско пиянство досега, трябва да изтрезнеем и да започнем да редактираме последните 25 години.

Разговаря Стойчо СТОЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.