Нов доклад на СЗО, УНИЦЕФ и Международната мрежа по въпросите на детското хранене /International Baby Food Action Network – BFAN/ осветлява статуса на националните закони за защита и стимулиране на кърменето.
От 194 страни, анализирани в доклада, 135 имат някаква форма на правна мярка, свързана с Международния кодекс за маркетинг на заместители на майчиното мляко, както и последващи резолюции, приети от Световната здравна асамблея. Броят на тези страни се е увеличил в сравнение от 2011 г., когато са били 103. Въпреки това само в 39 държави има закони, които прилагат всички разпоредби на кодекса. През 2011 г. такива страни са били 37.
Според препоръките на СЗО и УНИЦЕФ през първите 6 месеца от живота децата трябва да получават само майчино мляко, а след това, преди навършване на две години и дори по-късно, кърменето трябва да продължи с включване и на други храни, които са безопасни и с подходящо съдържание на хранителни вещества. В този контекст и в отговор на една от глобалните цели на СЗО в областта на храненето държавите членки са поели ангажимент да увеличат обхвата на кърменето през първите 6 месеца от живота най-малко до 50% до 2025 г.
Кодексът насърчава държавите да защитават кърменето чрез спиране на неподходящата търговия със заместители на кърмата (включително бебешка формула), хранене с шишета и биберони. Кодексът има за цел да гарантира заместителите на майчиното мляко да се използват безопасно и само когато са необходими. Кодексът забранява всички форми на реклама на заместители – подаръци на здравни работници, разпространение на безплатни мостри, медийни и ПР кампании. Освен това етикетите не трябва да съдържат информация за висока хранителна стойност и ползи за здравето, както и изображения, идеализиращи храните за кърмачета. Надписите трябва да включват ясни инструкции за това как се ползва продуктът и да излъчват послания за превъзходството на кърменето над бебешката формула, както и за рисковете, ако майките не кърмят.
– Вярно е, че броят на страните, които приемат закони за защита и насърчаване на кърменето, расте. Но е вярно и това, че в много региони майките се сблъскват с невярна тенденциозна информация под формата на рекламни недоказани твърдения за ползите за здравето. Това подкопава увереността на родителите в необходимостта от кърмене лишава техните деца от многобройните му предимства – казва д-р Франческо Бранка, директор на Департамента на СЗО по хранене за здраве и развитие.
Производството на заместители на кърмата е огромна сфера на дейност – годишните продажби възлизат на 45 млрд. щатски долара. Според прогнозите до 2019 г. обемът на продажбите ще се увеличи с повече от 55% и ще достигне 70 млрд. щатски долара.
– Производството на заместители на майчиното мляко е мощна индустрия, която набира скорост. Затова и борбата за повишаване на т.нар. „кърмене по изключение“ е трудна, но си струва усилията – казва ръководителят на отдела на УНИЦЕФ по хранене Вернер Счултинк (Werner Schultink). – Майките трябва да получават вярна информация за това, че те притежават средството за защита на здравето и благополучието на децата си. Не трябва да позволяваме добре обмислен маркетинг да скрие истината, че нищо не може да се сравнява с майчиното мляко.
Като цяло по-богатите държави изостават от по-бедните в нормативната уредба. Според СЗО най-висок процентен дял на страни с всеобхватно законодателство в съответствие с правилата на кодекса има в Югоизточна Азия (36%, или 4 от 11 страни). Следват Африканският регион (30% – 14 от 47 страни) и Източното Средиземноморие (29% – 6 от 21 страни). Докато в Северна и Южна Америка (23% – 8 от 35 страни), в Западно-тихоокеанския регион (15% – 4 от 27 страни) и в Европейския регион (6% – 3 от 53 страни) се отчита по-ниско съотношение на всеобхватно законодателство.
В страните, които имат някакви закони за регулиране на маркетинга на заместителите на майчиното мляко, се прилагат различни подходи:
- малко над половината в достатъчна степен регулират рекламата и стимулирането на продажбите;
- по-малко от половината забраняват доставки за лечебни заведения на безплатни или евтини заместители;
- малко повече от половината забраняват дарения на здравни работници или на членове на техните семейства;
- обхватът на продуктите, чието ползване е регламентирано законодателно, остава ограничен. В законите на много страни е включено и т.нар. „проследяване на формулата“, но само една трета от тях изрично споменават продукти, предназначени за деца от и над 1 година;
- по-малко от половината от страните забраняват надписи върху етикетите за ползи за здравето и за висока хранителна стойност.
Международният център за документация на кодекса към IBFAN работи в тясно сътрудничество със СЗО и УНИЦЕФ при подготовката на доклада, наречен „Ситуацията в прилагането на Кодекса’2016″.
В раздела „Маркетинг на заместителите на кърма: прилагане на Международния кодекс на национално ниво – статус 2016“ са включени таблици, показващи доколко всяка страна прилага действащия кодекс и какви законодателни промени е приела. Представени са и резултати от целеви изследвания в страните, които са изпълнили законовите „празноти“ и са укрепили мониторинга по изпълнението на кодекса през последните години. Сред тях са Армения, Ботсвана и Виетнам.
СЗО и УНИЦЕФ наскоро създадоха глобална мрежа за наблюдение и подпомагане изпълнението на кодекса. Към мрежата вече са се присъединили големи НПО, различни академични центрове и отделни страни.