Медицинският център „Здраве за всеки“ създадохме през 2004 година с идеята да бъдем една малка частна поликлиника със специалисти, които се занимават с болестите на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. Аз съм лекар по физикална медицина и винаги съм мечтала да работя с колеги, с които гледаме в една посока и се занимаваме с един тип заболявания. Нашата цел е да помагаме, без да се налага пациентите ни да влизат в болница, да се откъсват от работа, да излизат в болнични. Затова

работим до късно вечер

за да може пациентите да идват след работа. Основната дейност на центъра е физиотерапия.

Първо направихме един малък кабинет в „Младост“, в който работех само аз, защото нямах средства за персонал. Имах само необходимата апаратура, за да сключа договор с НЗОК. След три месеца назначих една сестра и така в рамките на три години, после започнах да търся по-голямо помещение, което да купя с банков кредит. Блокът, в който се намираме сега, беше нов и се продаваха помещенията на партера. Успях, назначих още персонал, купих още апаратура. Медицинският център в „Люлин“ е под наем. Работим колеги от ортопедията, неврологията и педиатрията, УНГ – вече десет години сме в този състав.

Създадохме схема, която се оказа успешна

за пациентите и за нас. Започваме от диагностиката, през изследванията и терапията, като така осигуряваме комплексност за нашите болни. До днес почти не се е налагало да изпращаме пациент в болница, защото се справяме успешно. Освен с НЗОК сключихме договори и с почти всички частни доброволни фондове.

do my homework for cheap

В момента в двете бази работят 15 души, като 10 са на трудови договори, останалите са на граждански. Месечно през центровете минават около 300 души, което не е малко, защото пациентите идват за процедури. Лекуваме и малки деца, и възрастни хора – заболяванията на опорно-двигателния апарат са единственото, което ги свързва: болки в гърба и кръста, шипове, радикулит, плексити, гръбначни изкривявания. Външните специалисти, с които работим, са основно от болничната помощ. Преди една година получихме дългоочакваната акредитация от Министерството на здравеопазването и сме учебна база

за рехабилитатори от Медицинския колеж. Имаме стажанти целогодишно, аз преподавам физиотерапия. Младите виждат как се работи в една частна структура, което е много полезно за тях, задават въпроси и имат доста идеи как да ставаме по-добри – взаимно сме си полезни и се чувстваме добре. Разработили сме програма за незрящи масажисти, които са на стаж при нас. Ние им даваме да правят и неща извън масажите, което им се отразява чудесно.

Лично аз станах лекар случайно, нямам фамилна обремененост. Исках да бъда лекар, и то хирург. В годините разбрах, че няма голяма и малка медицина – болният е еднакво важен. По времето на разпределенията ме изпратиха в Кюстендил, бях с дете на няколко месеца, а единственото свободно място беше за лекар в санаторно-курортния комплекс. Започнах там, като паралелно работех и в „Бърза помощ“. Специалността ме грабна сама, видях колко лекарства спестяваме на хората чрез рехабилитацията. Взех специалност, предложиха ми работа в болницата в града, която обединяваше и поликлиниката, имаше достатъчно бюджет, не беше като сега. Много съм доволна, че специалността ме „откри“, без усилия и без да я търся. Обичам си работата, дори да работя по 12 часа, което се случва често, не ги усещам, защото

правя нещата с удоволствие

Когато започнах в София през 2000 година, в началото на здравната реформа, бях в едно ДКЦ. После сляха две

поликлиники, започна приватизация, намесиха се интереси – политически, общински, икономически, и обстановката стана гадна, за да не използвам по-остра дума. Това беше стимул да направя нещо различно. През първата година беше най-трудно, не ме познаваха, знаете, че лекарят си идва с името. Но не се отказах. Имаше тежки моменти, но и през ум не ми е минало да се предам. При нас е така – работиш, изкарваш 5 лева и са си твои. Като не работиш – няма. Свободна съм да решавам проблемите на пациентите си и това е най-ценното.

Институциите са по-взискателни към частните практики. Това ми помага, защото ставаме по-конкурентни и по-добри. При работата с НЗОК няма значение дали си частен, общински или държавен, плащанията са на часа и на датата, когато трябва.

Имаше време, в което тежката медицина

гледаше леко с насмешка

на физиотерапията, но в последните години изчезна това противопоставяне. Вече се наблюдава леко отдръпване от традиционната медицина и се търси алтернатива. Пациентите ни правят значими, защото сме търсени. НЗОК сключва с нас договори наравно с другите. За мен е важно какво отношение имат пациентите, а не колегите или институциите.

Все повече пациенти ни търсят, защото виждате какво става с пазара на лекарствата, пием все повече хапчета и ставаме все по-болни. Младите са с много ортопедични проблеми, от училището и работата, ефектът от купуването на повече лекарства е нулев. Важно е, че физиотерапията се заплаща от касата и това радва пациентите, идват 10 дни и се лекуват безплатно при нас с направление от личния лекар. Хората, когато са доволни, казват на роднини, приятели, съседи.

Разполагаме с пълен набор – електролечебна апаратура, лазер, магнит, йонофореза, пулсатори средночестотни, зали за кинезитерапия, лечебна физкултура, кабинети за лечебен масаж, парафинолечение, ехографи, холтери…непрекъснато освежаваме апаратурата с по-модерна. Въвеждаме нови терапевтични модели, които дори лекарите не познават добре. Персоналът е доста добре обучен да работи с апаратурата, колегите са млади хора, които искат да се развиват, защото изискванията при нас са много високи, пациентите са много и трябва да бъдем на ниво.

Често идват здравноосигурени пациенти, които предпочитат да си плащат, защото не им се чака пред личния лекар, който да им каже, че няма направления, макар човекът 5 години не е ходил при ОПЛ и да не е ползвал здравни услуги. Има и такива, които са ползвали всичко безплатно, но не им помага – те търсят платеното, за да им помогне. Третата група ползва платения от касата пакет, но и доплаща за определени неща, като доплащането е малко. Има българи, които си идват от чужбина, за да се лекуват – понякога водят цялото си семейство.

Най-важното

е

да бъдем коректни към пациентите

да не ги лъжем за диагнозата, лечението, да не ги лъжем, че всичко е платено. Затова пациентите ни имат доверие. Не гледаме на пациента като на касичка, не му изкарваме акъла с тежка диагноза, за да го оберем после. Апелирам към free sms tracker downloads хората – търсете второ, трето и where do i buy essay ако трябва, пето мнение, независимо каква ви е диагнозата. Медицината го обърна на бизнес доста, както

и фармацията, а пациентите така си phone tracker location заминават по пътеките и пътечките. Пациентите се блъскат по болниците, без да имат нужда от хоспитализация. Касата от злато да бъде, няма да издържи на болниците и лекарствата.

Не всички са търговци, но в последните години е така. Мечтая си за доволни пациенти, повече свободно време, мечтая си здравеопазването да стане по-коректно към хората, защото има пари за всичко, но не се разпределят рационално. Ако поставим пациентите в центъра, всичко ще бъде наред.