Вие сте в: Начало // Всички публикации // Д-р Владимир Калайджиев – реформатор и основоположник

Д-р Владимир Калайджиев – реформатор и основоположник

През 2016 г. се навършват 95 години от рождението на големия български профилактик. Той е един от тези, които са в основата на съвременното развитие на общественото здравеопазване в страната. За няколко поколения специалисти в това направление той е символ и пример за висок професионализъм и морал, за широко, мащабно, изпреварващо времето си мислене, за голяма енергия и инициатива.

Д-р Калайджиев беше наистина уникален човек. Казвам това с дълбока убеденост, тъй като близо 50 години съм бил в постоянен контакт с него и съм имал възможност да го наблюдавам в най-различни ситуации от неговия житейски и професионален път. Специално бих искал да отбележа неговото отношение към хората, с които работеше. За него нямаше значение какви са партийната принадлежност на човека, неговото социално положение или политическа ориентация. Единственият показател, по който той избираше своите сътрудници, беше високия им професионализъм и интелигентност, тяхната отдаденост в работата. Той ясно разбираше, че големите реформи, с които се беше заел в областта на здравеопазването, трябва да се осъществяват от много добре подготвени специалисти със съвременно виждане и нови идеи. Голяма част от тези хора бях изпратени от него на дългосрочни специализации в редица западни страни, СССР, САЩ и др., с което се създаде у нас една генерация от високо компетентни ръководители в областта на общественото здравеопазване. Облечен винаги много елегантно и с вкус, той впечатляваше с интереса си към добрия външен вид на хората около него. Наред е високата му интелигентност, взискателност и организираност, това беше една от чертите, с които той респектираше.

Роден в София, в семейство на бежанци от Македония, той завършва през 1940 г. с отличие Трета мъжка образцова гимназия и постъпва в Медицинския факултет в София. От ранна възраст се включва в антифашистката борба и още в трети курс напуска университета и се присъединява към партизанското движение, като един от активните участници в бригада „Чавдар“. След 9 септември 1944 г. участва активно в последната фаза на Втората световна война и се сражава при Страцин, като получава два ордена за храброст. Едва след края на войната той отново постъпва в Медицинския факултет, за да завърши образованието си. Практически още от 1948 г. започва неговият път в областта на профилактичната медицина със специализацията му по микробиология в НЦЗПБ /тогава Институт за народно здраве/, а впоследствие продължава във Военномедицинската академия в Ленинград. През 1952 г. е назначен за зам.-директор, а през следващата година – за директор на тогавашния ПИЕМ /днес НЦЗПБ/. На този пост остава близо 10 години. Важен етап от биографията на д-р Калайджиев е неговата специализация през 1962/63 г. като стипендиант на СЗО в Англия и Франция, в едни от най-престижните институти в областта на обществената медицина, микробиологията, имунологията и алергологията по това време. Това допринася много за оформянето му като съвременен специалист с широки знания и информация за най-големите постижения и проблеми в тези направления в света. Благодарение на неговата идея бе създадена през 1963 г. в Националния център по заразни и паразитни болести първата в страната Лаборатория по алергология със задачата да се изучават основните алергизиращи фактори и да се организира производство на собствени алергенни препарати за специфична диагностика и лечение на алергичните заболявания. Тази авангардна идея за началото на шейсетте години на миналия век позволи днес България да бъде на едно от водещите места в Европа в областта на приложната алергология.

През 1962 г. той е назначен за първи зам.-министър на здравеопазването, отговарящ за най-горещото направление – профилактиката. На този пост в продължение на 10 години д-р Калайджиев разкрива огромните си възможности на ръководител, организатор с най-съвременно виждане за развитието на обществената медицина, като водеща част на националното здравеопазване. Това е период, в който той успя да извърши фундаментални промени не само в структурата, функциите, цялостната организация на работа в тази област, но което е по-важно – в мисленето, в манталитета на поколения млади специалисти, за чиято подготовка той полагаше особени грижи. След 1970 г. той преминава на работа в Държавния съвет като зам.-председател на Съвета по човешки ресурси, където отново като ръководител от национален мащаб и умен политик допринася много за изграждането на демографската политика на страната. Като народен представител и съдебен заседател във Върховния съд той продължава до края на 1989 г. да работи много активно с достойнство и чувство за висока отговорност.

Много трудно е да се представят постиженията в резултат на дългогодишната дейност на д-р Калайджиев. Като директор на НЦЗПБ той допринесе много за издигане на авторитета на центъра до високо уважавана национална институция, до сплотяване на колектива, до подкрепа на истинските професионалисти, до стимулиране на широки международни връзки. Благодарение на неговите усилия беше организирана първата в страната производствена база за лечебни серуми и антитоксини край с. Суходол, с които бяха задоволявани напълно нуждите на страната.

Но това, с което д-р Калайджиев ще остане в историята на българската медицина, е свързано с огромната работа, която извърши за промяната на съществуващата до началото на шейсетте години система на общественото здравеопазване. Той разработи цялостен модел за съвременен подход за решаване на сложните проблеми на взаимодействие между факторите на околната среда и човека, за съвременна от научна и методична гледна точка оценка на тяхното влияние върху организма, за издигане на професионалното ниво на лекарите профилактици. Това доведе до цялостната реорганизация на профилактичната ни система със създаването на хигиенно-епидемиологични институти, с което той целеше да повиши тяхната самостоятелност, значимост и авторитет в обществото и да стимулира стотиците специалисти към научно-практически разработки. В това отношение много допринесоха неговият голям авторитет, широката му професионална подготовка и активност като специалист и политик, благодарение на което България получи над 1 млн. долара от ООН за изграждането на Центъра по хигиена /сегашния Център по опазване на общественото здраве и анализи/ – една комплексна, модерна, със съвременно оборудване институция. За онова време това беше може би едно от най-големите постижения на здравеопазването ни, което постави страната наравно с едни от най-развитите държави в света в областта на профилактичната медицина. Благодарение на много активното му сътрудничество със СЗО и ПрООН, на международния си авторитет и професионални контакти той успя да ангажира тези международни организации в пълната им подкрепа при планирането и изграждането на Центъра по хигиена. След продължителни дискусии, много административни пречки и трябва да кажем, след сложните личностни отношения на д-р Калайджиев с някои от ръководителите на здравеопазването, в крайна сметка през май 1971 г. МНЗ регламентира щата на т.нар. Национален център по хигиена и епидемиология, като за председател на Ръководния съвет бе назначен д-р Калайджиев. Останалите членове са едни от най-изтъкнатите специалисти в областта на общественото здраве: д-р Г. Станчев, проф. Т. Ташев, проф. Т. Захариев, проф. М. Луканов, проф. Ст. Рангелова, проф. Й. Наумов, доц. Ал. Вълчев, доц. Ж. Стефанов, проф. Б. Янев.

За съжаление много от идеите и действията му бяха изпреварили времето и не намериха необходимото държавно и политическо разбиране, което не позволи пълната реализация на концепцията на д-р Калайджиев за модерно обществено здраве. Огромни усилия и време той вложи в периода 1962-1972 г. за реализация на своите прогресивни идеи, в постоянна борба с неразбирането и активното противопоставяне от страна на редица държавни и партийни институции за онова време, които със своето догматично, непрофесионално и политически мотивирано мислене не позволиха пълноценната реализация на неговия проект. Много от проблемите и предлаганите решения, за които става дума, звучат съвсем естествено и подразбиращо се в съвременния свят, но преди 50 години те са новаторски, спорни и в крайна сметка отхвърлени в тогавашната българска обществено-политическа действителност. В това отношение много точно определят ситуацията неговите думи, че „Обществените преустройства …не се правят в името на догми, а заради действителната ефективност, която основателно се очаква да бъде постигната от тях. Всяка реорганизация би трябвало да се извършва само въз основа на задълбочени конкретни анализи, които да установят несъстоятелността на съществуващата система и несъответствието й на целите, които преследвал“. Всичко това с право дава основание на проф. М. Попов да каже, че цялата активност на д-р Калайджиев в областта на общественото здраве е „драматичната история на първата голяма и радикална реформа в нашето здравеопазване“.

Няма да забравя трудното време, което той преживя след отстраняването му като зам.-министър на здравеопазването през 1971 г. Той беше много разстроен, че не можа докрай да осъществи много от прогресивните си идеи за реорганизация на системата на общественото здраве и ясно се виждаше колко му е тежко. Върхът на всичко беше, че на откриването на новия Център по хигиена през 1972 г., който в пълния смисъл на думата беше негова рожба, на чийто строеж той направи първата копка, той даже не беше поканен…Оставам без коментар моралните и професионални качества на тези, които допуснаха това.

Назначен по-късно на нов обществено-политически пост в Държавния съвет, д-р Калайджиев продължи активно да се интересува от проблемите на общественото здраве, свързани със сложните демографски проблеми на нашата страна, с интегрирането на инвалидите в обществения и трудовия живот на страната, от работата на НЦЗПБ и др. Като народен представител до края на 1989 г. той също достойно защитаваше своето име и остави трайни следи като общественик, политик и гражданин, достоен за уважение и пример.

Всеки, който е бил в контакт с д-р Калайджиев, независимо от служебния пост, заеман от него през годините, дори вече като пенсионер, е оставал удивен от логичната му мисъл, всестранната информираност, активното отношение към проблемите в обществото и специално в здравеопазването, страстта и убедеността, с които излага своите идеи, неговата добронамереност в подхода към хората. За това той се ползва с искрено уважение и авторитет като човек и ръководител, като един от основателите на съвременното обществено здравеопазване в България, изпреварил значително своето време и допринесъл много за неговото днешно развитие.

Акад. Богдан ПЕТРУНОВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.