Вие сте в: Начало // Всички публикации // Пациентът в центъра на медицинската помощ – мисия възможна

Пациентът в центъра на медицинската помощ – мисия възможна

Впечатления на пациенти, лекувани в Отделението по травматология и ортопедия към МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ в Лом.

Пребиваването ми в Отделението по травматология и ортопедия към общинската болница в Лом като пациент с ендопротезиране на тазобедрена става породи у мен изключително приятно чувство за реална здравна грижа, основана не само на висок професионализъм, но и на неписан закон за работа на медицинските служители, който поставя в центъра на работата им пациента. Убедих се, че без такъв екип не би могло да се говори за каквото и да било качество на здравните грижи. Там лично разбрах връзката между здравето и качеството на живот, както и ролята на хуманизма за формирането и поддържането на морала в медицинската практика. Като пациент в ортопедичното отделение аз се докоснах до морала на всички йерархически равнища – от лекаря ръководител до санитаря. И с дълбока убеденост определям техния морал като много висок.

И понеже ключът сол е в ръцете на ръководителя на отделението, аз го попитах:

– Д-р Кръстев, как формирате екипа си и как го поддържате в това състояние на мотивираност и сплотеност?

Д-р Красимир Кръстев сподели, че отделението е много натоварено, особено в най-студените зимни дни, когато непрекъснато пристигат пациенти със счупвания.

– Справяме се добре, каза той, – благодарение на:

• Високата професионална квалификация на екипа;

• Мотивацията у всеки от тях да я поддържа и повишава спрямо непрекъснато повишаващите се изисквания;

• Добрата възрастова структура, наличието на приемственост между отделните генерации в отделението;

• Добрата организация като най-същностна за спазване на медицинските стандарти, съчетана със самоконтрол и готовност да се работи повече от административно определеното;

• Отчитането на специфичните условия на работа, породени от:  социално-икономическата характеристика на района, високия относителен дял на безработицата; големия брой неосигурени пациенти; широкия обхват на бедността сред населението.

В тази ситуация се налага да се отделя значително време за търсене на съдействие от общината, бизнеса и неправителствени организации, за да осигурим финансово лечението.

В цялостната си дейност съм поддържан от колегите си лекари, старшата сестра и останалите медицински сестри. Възможността за взаимна заменяемост между тях допълнително улеснява напрегнатата работа в отделението.

Старшата сестра Галина Борисова има съществен принос за постигането на добър социален климат в екипа дори и в ситуации на професионално напрежение, както е в случая с наплива от пациенти със счупени крайници.

Често се налага медицинските сестри да съвместяват дейности – обикновено с тази на рехабилитатора. Диана Спиридонова например отделя време да създаде нужната увереност у пациентите – да се чувстват пълноценни, обучавайки ги в изпълнението на съответните упражнения извън задълженията й на медицинска сестра.

Една нощ, когато в отделението постъпиха много болни и се наложи поставянето на допълнителни легла, съвпадна с дежурството на Магдалена Владимирова, която едва от два месеца работи като медицинска сестра. Но тя се справи блестящо, имайки пред себе си образците за добри практики на опитните медицински сестри в отделението, а те всичките са добри професионалистки.

Тежко се работи с уплашени до смърт пациенти от случилото се с тях и от болката, която неизбежно изпитват. Такава пациентка е и баба Велика от с. Бело поле. Тя непрекъснато повтаряше, плачейки, „Аз ще умра“. Медицинската сестра Дора Велчева я успокояваше – „Няма да умреш. Направила съм всичко каквото трябва, за да си жива и здрава. Няма да умреш!“ И действително сестра Велчева направи възможното за овладяване на нейните душевни страхове и решаване проблема с нововъзникналите здравословни проблеми. Трудността идваше от даваните от баба Велика объркани и противоречиви отговори на поставените й въпроси. Наложи се да направят консултации с кардиолог, назначиха й нови лекарства за сърцето, алергията и диабета. И баба Велика си тръгна уравновесена, доволна и уверена, че у дома ще се върне към обичайните си задължения.

Ето какво сподели с нас Николина Спасова Николова от с. Медковец. „Пътувам към болницата с надежда за спасение, защото съм с много дълбоки, разкъсни рани от ухапвания на куче. Пристигнахме в болницата и спасението дойде.

Лекарите ме излекуваха – с ум, със знание, но най-вече с добри и топли думи. Така се държаха към мен и медицинските сестри и санитарките. Още от първия ден започнаха да се обръщат към мен с „бабинка“. Така бабинка напусна болницата благодарна до дъното на душата си към всички.

Със същите впечатления напуска болницата и Дамяна Георгиева. Тя каза: „Вярвайте на нашите лекари. Заставайте зад всяко тяхно начинание! Подкрепяйте ги! Те заслужават това, защото са професионалисти, защото са морални, защото не делят пациентите на бедни и богати“.

Ние, приетите за лечение болни в отделението в периода 26 декември 2015 г. – 9 януари 2016 г., усетихме благотворното влияние на една утвърдена и поддържана традиция – паралелно с осигуряването на качествена медицинска помощ да се оказва внимание и на пациента.

Благодарим ви, добри хора!

Цветана МИТЕВА, с. Мокреш

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.