Напук на най-отпускарския и мързелив месец от годината здравният сектор през август не си даде нито ден почивка. Докато лекари и пациенти се срещаха по плажовете вместо в кабинетите, министър Петър Москов представи Националната програма по детско и майчино здраве, отне лиценза на частна болница, стартира изненадващо сливане между центровете за спешна помощ в София и областта, а накрая оповести и проекта на стандарт за спешна медицинска помощ. По традиция нито една от изявите му не мина без медиен шум, а най-сериозните коментари тепърва предстоят.
Още в първите дни на август Министерството на здравеопазването обяви началото на мащабна
информационна кампания за ваксинопрофилактика
като част от програмата за детско и майчино здраве. Предвидени са малко над 2 млн. лв. до края на годината, за да се разяснят нуждите и ползите от предварителните мерки срещу най-опасните заразни заболявания сред подрастващите. Крайната цел на кампанията е да се противопостави на антиваксиналните настроения у нас, като даде смислен отговор на всички страхове относно евентуалните странични ефекти и рискове от задължителните имунизации.
„Ако тези притеснения не бъдат размагьосани и не бъде ясно казано каква е нуждата и каква е ползата от ваксинация, ще продължим да се въртим в омагьосан кръг, в който броят на ваксинираните деца ще намалява, а възможността да развиват забравени отдавна заболявания се увеличава“, мотивира идеята министър Москов.
Конкретни действия по кампанията все още не са предприети, но за сметка на това упорито се разнесе слухът, че Москов е загубил политическата подкрепа на управляващото мнозинство. Повод за предположенията бяха промените в Закона за лечебните заведения, които влязоха в дневния ред на парламентарната Комисия по здравеопазване още на 1 септември – първия работен ден след ваканцията.
Твърденията отчасти се потвърдиха, но до насилствени редакции на внесените текстове не се стигна, защото здравният министър сам отстъпи от предложените промени. Едно от желанията на Москов например беше да отпадне изискването управителите на лечебни заведения задължително да са с
призната специалност по здравен мениджмънт
или по икономиката на здравеопазването, за да се разшири потенциалният кръг от хора, които могат да заемат такива длъжности. Предложението му обаче не бе прието и министърът сам редактира текста – предложи изискването да остане и депутатите подкрепиха новия текст.
Не „мина“ и императивният текст на министъра лечебните заведения задължително да предоставят комплексни грижи на болни с определени диагнози (примерно муковисцидоза или хемофилия) и на децата с увреждания и хронични заболявания (примерно редките болести). Бе приета редакцията на ГЕРБ – комплексните грижи“ да могат да се организират на функционален принцип“ – така текстът стана пожелателен.
Политическото разминаване е факт, защото управляващите демонстрират резерви към едни от най-важните реформи на здравния министър. Председателят на комисията д-р Даниела Дариткова например още през юли т.г. разкритикува идеята
здравната каса да подбира лечебните заведения
с които да сключва договори. Основните опасения са, че ще се наруши правото на избор на пациентите, затова в партията са подготвили нови поправки, които да внесат при второто четене на законопроекта.
Другата промяна, която ГЕРБ не харесва, е сливането на онко-, кожно и психодиспансерите с болниците за активно лечение. Още преди приемането на законопроекта от Министерския съвет този текст бе променен – диспансерите могат и да сключват договори за осигуряване на комплексни грижи или да стават част от обединения на болници, или да се сливат с големи болници. Задължителното преструктуриране вероятно ще бъде изключено с помощта на внесена от д-р Дариткова поправка преди второто четене.
За да опровергае слуховете, Москов направи немислимото и буквално записа името си в историята, защото отне разрешителното за дейност на частно лечебно заведение у нас. На 6 август т.г. здравният министър връчи заповедта си и официално закри болница „Папуров“ в Търговище за доказано от съда източване на почти 200 хил. лв. публични средства. „Никога не е бил отнеман лиценз на болница. За първи път го правим. Но ви уверявам, че няма да е последният“, категоричен беше министърът и обеща да бъде безкомпромисен към всяко лечебно заведение, което си позволи да нарушава правилата.
Разбира се, този казус също не се размина без конфликти. Собственикът и директор на болницата д-р Добрин Папуров обжалва заповедта на здравния министър, а хората в областта събраха почти 10 хил. подписа в подкрепа на лечебното заведение. На свой ред Българският лекарски съюз излезе с остра декларация и осъди демонстративната акция, с която още на същия ден болните бяха качени на линейки и с полицейски конвой бяха откарани в други лечебни заведения в областта. Случаят тепърва ще се изяснява, защото според някои юристи Москов се е позовал на съдебно решение, касаещо физическото лице Папуров, а отнемането на лиценза на юридическото лице – в случая болницата, се явява неправомерно.
Междувременно
Българският лекарски съюз нападна
здравната каса за това, че не е платила на лечебните заведения около 30 млн. лв. за отчетената от тях дейност през периода март-май 2015 година. Председателят на съсловната организация д-р Венцислав Грозев алармира, че се очаква болниците да надхвърлят поставените им лимити с около 10-12 млн. лв. месечно в периода май-ноември, което ще оформи над 200 млн. лв. дефицит в бюджета за здраве до края на годината.
„Говорим за невъзможността за разплащане от страна на НЗОК на лимитна дейност. Сиреч лечебните заведения, които и в момента работят в дисциплиниран порядък в рамките на 95%, отчитайки своята дейност съобразно Постановление 57 от март 2015 г., няма да могат да получат отчетената лимитна дейност”, коментира казуса д-р Грозев.
Проблемът, заради който съсловната организация свика извънредна пресконференция в разгара на лятото, обаче беше едноличното решение на здравната каса да прехвърли 4,5 млн. лв. от средствата за медико-диагностични дейности от извънболничната в болничната помощ. По думите на д-р Грозев решението не е било съгласувано с Лекарския съюз и поставя пред сериозен конфликт лекари и пациенти заради недостатъчните направления за изследвания.
Според него трансферът допълнително ще увеличи публичните разходи в сектора, защото всеки пациент, който не успее да направи изследванията си в доболничната помощ, ще се обърне към най-близката болница, където услугата ще е по-скъпа за касата. От БЛС дори заявиха, че са готови да дадат НЗОК под съд, но след среща с директора й Глинка Комитов тази възможност отпадна. Ръководството на публичния фонд увери, че няма да прехвърля пари от бюджета за медико-диагностична дейност и ще заплати всички регулативни стандарти в рамките на предвидения бюджет от 78 млн. лева. Необходимите на болниците 4,5 млн. лв. ще бъдат взети от резерва на касата.
Черешката на тортата на отпускарския сезон обаче бяха
промените в спешната помощ
Само за седмица здравната администрация обяви сливането на структурите в София и областта, а след това публикува за обществено обсъждане и проект на стандарт за спешна помощ. В резултат съсловието почти се раздели на два фронта, но зае толкова крайни позиции, че така и не стана ясно дали подкрепя или отрича предложените промени в сектора.
Председателят на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ в България д-р Десислава Кателиева застана зад лекарите, които не искат създаването на единен център за обслужване на столицата и областта. Тяхното основно опасение е, че преструктурирането ще утежни работата им, защото към обслужваните в момента 125 хил. повиквания годишно в София ще се прибавят още около 20 хил. от областта. Спешните медици свързват промените с удължено работно време и по-ниски възнаграждения, което може да ги откаже от професията и буквално да блокира дейността на спешната помощ.
Още на следващия ден обаче здравната администрация обеща да увеличи заплатите на всички, работещи в новата структура, като за целта се ангажира да съкрати администрацията. По думите на директора „Медицински дейности” в МЗ д-р Ивелина Георгиева промяната ще бъде факт още през септември, без това да е свързано със закриване на екипи или филиали на ЦСМП в София-област.
„Мисля, че има известно неразбиране. Хората вероятно считат, че всички линейки ще бъдат докарани в София и ще тръгват от София. Няма такова нещо. Не само че екипите ще останат там, но ще бъдат увеличени. Единственото, което ще се промени, е, че административната шапка, която в момента се намира в „Младост”, ще се премести на „Сточна гара” и фактически администрацията и районната координационна централа ще бъдат обединени”, обясни д-р Георгиева в ефира на една от националните телевизии.
По думите й положителната страна на промените ще бъде усетена, когато стандартът за спешна медицинска помощ бъде одобрен от правителството и започне да се прилага. Проектът е публикуван на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, а общественото обсъждане ще продължи до края на тази седмица.
Стандартът предвижда прилагането на медицински триаж за сортиране на повикванията, който въвежда три вида спешност – червен, жълт и зелен код. Червеният код ще се прилага за пациентите в критично състояние с животозастрашаващи симптоми, както и за децата, хората в безсъзнание, с тежки травми или симптоми на инфаркт и инсулт. При тях линейката трябва да стигне за 8 минути и да потегли обратно максимум след 10 минути, така че пациентът да се озове в болницата максимално бързо. Пострадалите в нестабилно състояние, което може да се влоши и да създаде потенциална опасност за живота им, ще се определят с код жълто и ще чакат помощ малко по-дълго, но не повече от 20 минути. Останалите с леки наранявания и симптоми пък ще са с код зелено и ще трябва да бъдат най-търпеливи, защото линейката при тях ще пристига последна. При всички случаи обаче на пациентите няма да им се налага да чакат повече от два часа, предвижда още стандартът.
Самата преценка за вида спешност ще се прави първо по телефона, а след това и на място от спешния екип. За целта са разписани подробни въпросници с почти всички възможни травми и симптоми, за да се определи максимално бързо колко тежко е състоянието на пострадалия. Диспечерите ще се интересуват не само дали той е в съзнание, но също дали реагира на повикване и побутване, дали издава странни звуци при дишане и какъв е цветът на кожата му. Така например при топлинен удар или измръзване, ако пациентът е дезориентиран, със затруднено дишане, в безсъзнание и с хипотермия, той ще бъде категоризиран с код червено, докато при неконтролируемо треперене и по-лека замаяност – с код жълто и зелено.
По същия начин е създадена карта за оценка на риска за редица състояния като сърдечен арест, давене, задавяне, безсъзнание, бременност, коремна болка, задух, гръдна болка, главоболие, захарен диабет, фебрилитет, отравяне, психиатрични случаи, гърчове, болен възрастен, инсулт, болно дете, комбинирани симптоми, ухапвания от животни, изгаряне, травматично кървене, очна и ушна травма, химическа травма, производствени инциденти, тежки масови инциденти и много други. На този етап стандартът се подкрепя от медицинското съсловие и първите коментари са факт, но истинските дебати по темата тепърва предстоят.
С нетърпение се очакват и резултатите от работните групи, които в момента се занимават с остойностяването на медицинските дейности и разделянето им в основен и допълнителен пакет. По думите на заместник-министъра на здраеопазването Ваньо Шарков цените и пакетите ще бъдат ясни през октомври т.г., а дотогава Народното събрание ще работи по Закона за лечебните заведения и Закона за лекарствата в хуманната медицина. След това се очаква да започнат преговорите за подписването на Националния рамков договор за следващата година, заедно с изготвянето на план-сметката по бъдещия бюджет на Националната здравноосигурителна каса.
