По данни на Европейската белодробна фондация и Европейското респираторно общество 1 от всеки 8 смъртни случая в Европейския съюз се дължи на белодробно заболяване. Всяка година 600 000 души само в страните от ЕС умират поради тази причина. Половината от тези случаи са свързани с ХОББ или карцином на белите дробове. В целия континент Европа ежегодно от ХОББ умират 300 000 души, което е еквивалент на жертвите на 3 бомби като тази в Хирошима. Над 6 млн. пациенти се приемат всяка година в болници в ЕС заради белодробни заболявания.
Тази заболяемост е свързана и с голям икономически товар върху обществото. Данните показват, че общите разходи за заболяванията на белите дробове в ЕС надхвърлят 380 млрд. евро годишно, от които повече от 200 млрд. са за ХОББ и астма. Затова в САЩ и в ЕС, вкл. и в България, се предприемат сериозни мерки срещу тютюнопушенето, което е етиологичен фактор за белодробните заболявания.
Разходите, свързани с тютюнопушенето, намаляват националните приходи, изчислени като брутен вътрешен продукт, със значителните 3,6%. У нас сега има ръст от 2% на заболяемостта и това означава, че всички тези хора, които боледуват, няма да работят, ще бъдат пенсионирани, ще бъдат инвалидизирани и ще натоварят с още разходи националната икономика.
Като свържем тези данни със състоянието на българското здравеопазване по отношение на белодробните болести, ще видим, че основният проблем в пневмологията у нас е липсата на адекватно финансиране по клинични пътеки. Те за съжаление не са остойностени на базата на реалните икономически разходи – има малък брой свръхзаплатени пътеки, а има и недофинансирани. Това обаче в никакъв случай не означава, че първите са по-важни за обществото от вторите.
Клиничните пътеки по принцип са инструмент за качество, а не за финансиране. Клиничните пътеки в пулмологията не отразяват реалната стойност на финансовите разходи, пациентите в пневмологичните заведения често са с висока коморбидност и лечението на съпътстващите заболявания не е калкулирано в цената на клиничната пътека. Ниските нива на заплащане по клиничните пътеки поставят всички нас в затруднено положение, тъй като на много места „добрите мениджъри“ се стремят да увеличат обема на печелившите дейности и да намалят губещите дейности.
Друг проблем е липсата на комплексност в диагнозата и лечението на пациентите. Ще дам два примера – първият са пациентите с ХОББ, които получават добра грижа по време на екзацербации в болница и имат осигурено лечение с медикаменти. Но за тях липсва финансиране на дихателната рехабилитация и дългосрочната кислородотерапия. Да проследим трите етапа на комплексното лечение – диагностика, лечение, последваща грижа. При пациентите с белодробен карцином, който е най-честият карцином в България с 4000 нови случая годишно, диагностиката е късна и тя се осъществява само в няколко центъра в страната. Липсва интерес към тази дейност поради нейното недофинансиране. На втория етап пациентите с белодробен карцином получават съвременна химиотерапия в заведенията за химиотерапия, които стават все по-многобройни. На третия етап здравните заведения, които осъществяват палиативна грижа, са крайно недостатъчни. А идеята е друга – да може пациентът да постигне ефект от комплексното лечение (диагнозата, след това оперативно и химиолечение и накрая палиативните грижи). У нас е финансирана химиотерапията, но първият и третият етап не получават добро финансиране. Това трябва да се промени.
Благодарение на усилията на УС на Българското дружество по белодробни болести в последните години има малко повишение на цените на пътеките и съкращаване на продължителността на болничния престой. Надяваме се, че случващата се в момента реформа в здравеопазването ще постави нашите заболявания на адекватно място в основния пакет заболявания. Горд съм, че съм част от съсловието на белодробните лекари в България и с пълна отговорност мога да кажа, че колегите са компетентни и на нивото на най-добрите практики в ЕС. Имаме едно единно съсловие и това ме радва. Всеки успех се осъществява на базата на екип, който споделя общи ценности. Надявам се, че успехите предстоят.
