Вие сте в: Начало // Всички публикации // Какво ново, докторе

Какво ново, докторе

Проф. Елисавета Наумова пред „Форум Медикус“

- Какво ново, д-р Наумова?

- Труден въпрос. Ще го разделя в два плана – професионален и личностен.

В професионален план позицията, която наскоро поех, е голямо предизвикателство – президент на Европейската федерация по имуногенетика. Само по себе си това е важно не само за мен като личност, но и за медицинската наука и практика, защото се откриват възможности за по-добро опознаване на нашата страна, на успехите, които България има в областта на медицината. От друга страна, това е възможност за подобряване качеството и перспективите на младите хора, които са останали и работят у нас.

- Няколко думи за самата федерация – задачи, перспективи, членове?

- Федерацията има близо 30-годишна история, създадена е в Страсбург, под патронажа на Европейския съвет, защото тя има изключително голямо значение за развитието на науката и практиката на континента. Различава се от другите професионални организации, защото е свързана с един от най-модерните методи за лечение в медицината – трансплантации на тъкани, органи и клетки. Както често обичам да казвам, нивото на медицината в една страна зависи от нивото на развитие на трансплантационната дейност. Федерацията всъщност си поставя за цел да обедини всички звена, които работят в областта на подготовката на донора и реципиента за трансплантация, с акцент намирането на най-подходящия донор за даден реципиент. Това в медицинските среди е известно като определянето на тъканната съвместимост, за да може да се осигури дългогодишна успеваемост на трансплантациите. Защото, за да се извърши една трансплантация – независимо от какъв вид и източник е – не е най-трудното хирургичната работа или вливането на стволовите клетки. Важно е да се предвидят последствията, свързани със съвместимостта между донор и болен, защото съвместимостта е главна предпоставка за успеваемостта. Именно така се ражда федерацията – за да осигурява еднакво високо качество при определяне на тъканната съвместимост – действа акредитационна програма за развитие, направена е и схема за външна оценка на качеството. В момента има повече от 250 лаборатории в Европа, които са акредитирани  от федерацията по имуногенетика, като всички те участват във външната оценка на качеството. В света има и сходни организации – в Америка, в Азия, което е предпоставка за създаване на световен регистър на донорите на костен мозък. Регистърът включва повече от 25 млн. донори, когато се търси подходящ за реципиента донор. Всичко това даде голям тласък на алогенните трансплантации на стволови клетки в света. При органната трансплантация е малко по-различно – там организациите са повече на регионален принцип. Друго е Световен регистър на донори на костен мозък – организацията събира електронна информация за всички млади хора, желаещи да дарят костен мозък или периферни стволови клетки. Информацията от световния регистър отива към тези национални регистри, които са част от световния и имат достъп. И всички заедно действат, за да се подобрят процесите на трансплантация в света.

- Какви натрупвания, какви професионални и лични качества трябва да има човек, за да заеме такъв висок пост?

- Има много достойни хора, които да бъдат на тази позиция, но не всички желаят да се кандидатират. Започвам отзад напред поради провокиращия въпрос. Защото, за да заемеш позицията, не само трябва да покажеш определени качества, но и да имаш смелостта и личното време, за да работиш за организацията. Всички знаят, че става дума за неправителствена професионална организация и не за заплащане. Инвестира се доброволческо време за тази позиция. При избора имаше, разбира се, и други желаещи, налице бе силна конкуренция. Качествата, които съпътстват един човек, извървял целия си път в йерархичното развитие в професията, са упоритост, усвояване на дадена материя, отделяне на много време за новостите, лидерски позиции, организационни умения. Но най-вече – човек трябва да има желание да бъде полезен, а когато прави нещо, да го прави по най-добрия възможен начин.

- Как балансирате сега всички тези „дини“?

- На първо място са добра организация и добро физическо здраве. Не на последно място е добър екип, на който да може да се разчита във всички направления, в които работя. Защото за мен на първо място е Клиниката по клинична имунология в Александровска болница. Там отделям най-много време, екипът е прекрасен и много добре обучен с желание да действа, вече и с утвърден авторитет в международните институции. Става дума за екип, на който мога съвсем спокойно да се доверя, че поема работата. Така е и във федерацията – там работят хора от Великобритания, Швеция, Холандия – те са опитни и помагат за цялостната дейност. Съществува приемственост, която продължаваме. Но ще заложим и на нови инициативи, тъй като Европа се променя във всяко едно отношение – и организационно, и икономическо, и с навлизането на новите технологии. В нашата област те са факт – става дума за пълния геномен скрининг, next generation секвениране и др., които навлязоха в рутинната практика. За това е нужно да се настрои федерацията към новите предизвикателства, които ефективно навлязоха в рутинната практика, а не само в изследователската дейност.

Друга предпоставка е да покажем пред света какво можем и какво правим чрез работата по международни проекти – участвали сме с над 150 публикации в издания с висок импакт фактор, цитирани сме – така учените се опознават, знаят кой какво прави и в каква сфера, знаят на кого може да се разчита.

- Споменахте здравето като предпоставка – физическо и духовно…

- Горещо препоръчвам спорт за всеки. Физическото и психичното здраве са изключително важни, за да може човек да покаже това, на което е способен.

- Има хора, които очакват професионалните натрупвания да доведат до награди. Но има и друг тип хора – те живеят и работят заради наградите. Как е при Вас – получихте престижен златен почетен знак на МЗ?

- На награждаването бяхме двама. Другият награден е изключително скромен професионален човек, отдал живота си на медицината. Но да кажа първо, че съм от хората, които никога не правят нещо, за да получат. Вътрешна потребност е човек да помага на другите. А да бъде изявен означава, когато прави нещо, да го прави по най-добрия начин на възможно най-високо ниво. От мен никой не може да чуе – защо не съм получила.

Всеки един знак от хората в съответната сфера, че са видели постиженията и са ги оценили /особено при проблемите в здравеопазването да се видят постижения/ е обнадеждаващ. Чувството е изключително приятно. Връчването на наградите в Министерството на здравеопазването не беше помпозно – вероятно това е стилът на ръководството, но пък те отделиха време да поговорим за проблемите, искаха да чуят нашето мнение.

- Как се отнасяте към тезата да работиш на инат?

- Мисля, че нашата имунология е една от добре развиващите се области в България, когато застанем пред картата на Европа – стоим на добро място. Защото това, което е направено, е направено както трябва. Не говоря само за клиничната имунология, а и за фундаменталната. Има колективи от млади хора, които работят амбициозно, участват в проекти, показват на света нашето развитие. Клиничната имунология се разгръща в две посоки. Трансплантационната е тази, за която вече говорих. Другата посока е имунологията, свързана с имуномедиираните заболявания. Съществува добре развита структура, която се занимава с инфекциозната имунология, а други структури работят по имунодефицитните състояния. Те са приоритет на нашата общност, тъй като доскоро тази област беше изоставена между всички медицински дисциплини, макар че принадлежи точно на имунолозите. От десетина години работим усилено, развихме я дотам, че осигурихме на нашите пациенти една адекватна диагноза в експертни центрове в София и Пловдив, които се занимават и с лечение. Съответно успяхме да убедим МЗ и НЗОК да се разреши въвеждане на клинична пътека, когато не се лекуват в болница пациентите, да се реимбурсира тяхното лечение. Това са добри успехи и сме на едни от водещите места в Европа – в малко страни се „покриват“ напълно лечебните процедури. Другото, което се случи съвсем наскоро в нашата болница, е, че бе подписан тригодишен договор между фондация „Джефри Модел“, която спонсорира дейности, свързани с първични имунни дефицити, и Александровска болница. Сега очакваме да стартира изграждане на център за обгрижване на пациентите, опитваме се да подобрим имунологичното им здраве. Работим съвместно и с пациентски организации, предстои и голяма кампания. Оказа се, че в нито една профилактична програма не е разписано изследване на имунологичния статус на човека, не се мисли за това. Нашата инициатива ще стартира в по-мащабен вариант от другата година.

Имаме амбиция да организираме и т.нар. скрининг за генетично обособени имунодефицитни състояния – пренатални, постнатални. Такъв скрининг също ще подобри и ранната диагноза, и адекватното лечение. Разбира се, съществува свързаност между тези първични и вторични имунодефицити и патогенетичните механизми на различни заболявания. Сега се откриват нови аспекти по отношение на въвеждането на биологичните средства за лечение, тъй като различни антитела са насочени към компоненти на имунната система. Имунологията заема значимо място в тази сфера – да се прецени при кои пациенти трябва да се прилагат биологични средства, кога е показано, защо го няма ефектът, който се очаква. Смятам, че това е едно широко поле за действие и нашите усилия ще бъдат насочени натам.

- Съществува ли бум при автоимунните болести? Или просто науката се разви?

- Истината е и в двете посоки. Защото през последните 10-15 години диагностиката се разви и стигна до всички лечебни заведения – вече лесно се откриват автоиммунни заболявания, които са по-чести дори от онкологичните.Известно е освен това, че едно автоимунно заболяване води след себе си друго. Но на мен ми прави впечатление, че диагностицирането понякога води и до хипердиагностика, защото само един показател не може да определи едно заболяване. От друга страна човек, диагностициран с автоимунно заболяване, невинаги знае, че трябва да бъдат проследявани всички органи и системи в определен период, защото може да се очаква развитие и на друго. Случва се, че при нас често идват пациенти да питат имат ли дадено заболяване според еди какъв си показател. Стана така, че като достигна изследването до всеки един лекар, не всеки би могъл да разчете резултатите без необходимите познания – създава се психично натоварване за болния, вместо да се помогне за ранната диагноза. Затова ние казваме, че специализираните изследвания трябва да се разчитат в специализираните структури, където да бъдат правилно интерпретирани всички показатели заедно.

- Вашата гилдия е сравнително нова. Може би специалността Ви е бутикова?

- Гилдията е малка, но качествена – между 50 и 60 души сме. Безспорно няма търсене за специалността, защото младите са ориентирани другаде, където да работят в т. нар. частен сектор, което е модерно, а и има по-добри възнаграждения. Друг лимитиращ фактор е това, че нашата специалност е свързана и с диагностична работа – не можеш да бъдеш клиничен имунолог и само да гледаш болните, без да интерпретираш данни от диагностиката. Специалността ни точно поради това е и уникална, защото съчетанието между диагностика и лечение прави резултата. Напоследък все пак има колеги, които се интересуват.

- Може би е нужна доза идеализъм?

- В медицината това е задължителен фактор. Колкото и да се опитва съвремието да наложи и чисто комерсиална, прагматична основа на медицината, това не е възможно да стане. Истинските лекари не могат да бъдат обхванати от тази болест.

- В рубриката „Какво ново, докторе“ си позволяваме да навлезем и в личния свят на събеседника, разбира се, с голяма доза уважение. Каква например е тази снимка в кабинета Ви?

- Това е моето внуче, то вече е на три години – момче. Имам и второ внуче на 6 месеца – пак момче. Изживяването е прекрасно. Усещането е, че ми е нужно повече време, за да се грижа за тях, да бъда около тях. Колкото мога от времето отделям за децата.

- Кои са източниците на силата Ви?

- Спортът, природата, работата – всичко в комплект. Имам късмета да бъда част от хубаво семейство, което дава спокойствие и позитивна енергия, младите и децата са около мен. Всички обичаме планината, правим съвместни излети, през лятото сме край морето. Съчетаването на всички тези фактори е важно, поддържа ни, зарежда ни.

- Какво стана с тази случка с джипа?

- Забравила съм я.

- Кое е по-стресиращо – да откраднат вещ или нещо интелектуално?

- Най-стресиращо би било да откраднат компютъра, защото информацията там е свързана с лични, интелектуални и други фактори. Най-много в случката ме притесни мисълта, че можеше внучето ми да е в колата, аз често го возя. това би било страшното.

- Лесно ли се живее с Христо Григоров?

- Той е доста всеобхватна, интересна и грижовна личност, с добро сърце – не съм имала проблеми. Това е истината. Знаем всички, че да живеят двама души заедно означава да приемат личността до себе си, да не се опитват да я променят, особено на една определена възраст, когато сме се срещнали. Важно е да не се обръща внимание на дребните неща.

- Съществува ли усещане, че единият живее в сянката на другия?

- В никакъв случай. Винаги сме си помагали, стимулирали сме се един друг, за да има всеки времето и възможността да се развива в своята област. По-скоро сме се индуцирали положително един към друг.

- Какво от тук нататък? Как човек вижда себе си във времето?

- Когато човек е в дадена област, безспорно иска да продължи, да бъде на ниво, да се развива. Човек трябва да следва всички конюнктурни постове, които са предоставени, защото това е важно не само за него като личност, но и за звеното, за организацията, която ръководи. Става дума за имидж. От тази гледна точка трябва да се атакуват и следващи позиции. Веднъж вече участвах в конкурс за член-кореспондент на БАН, но неуспешно. Вероятно ще участвам втори път – бъдещето ще покаже.

- Кои според Вас са най-истинските неща в живота?

- Мисля, че всичко, което е изживяно и е постигнато, е истинско.

Разговаря Стойчо СТОЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.