Вие сте в: Начало // Всички публикации // Словото като скалпел

Словото като скалпел

Дори атрактивното заглавие не подсказва какво огромно богатство от размисли, идеи, предложения, анализи и коментари е изпълнило над 600-те страници на изданието, изградено от статии и интервюто на Дамян Дамянов в периода от 1990 до 2014 година. Едва ли някой е имал обобщена представа как в годините на прехода, когато някои крещяха високо, а други гузно се спотайваха, лекарят общественик е изразявал открито, категорично и последователно своите разбирания за това, което се случва или не се случва в няколко основни, духовни сфери на обществения живот: науката и висшето образование в България, дейността и ролята на Съюза на учените в България, здравеопазването.

В бездуховното време, което ни заобикаля, появата на всяка книга е събитие. Доказателство за това бе и фактът, че Големият салон на БАН бе изпълнен до краен предел от колеги, съратници, учени, приятели на акад. Дамянов. Акад. Ст. Воденичаров поздрави автора, но не пропусна да изрази огорчение за отношението на държавата към науката, научното дирене и деятелите в полето на търсенето и откриването. Висока оценка за неуморната обществена активност на лекаря хирург дадоха както изказалите се, така и читателите, които дълго чакаха за автограф след приключване на официалната част от представянето на книгата.

Погледът върху заглавията на статиите и интервютата на акад. Дамянов през годините е достатъчен, за да се роди убеждение, че между кориците на книгата се съдържа невероятно богатство не само от констатации и анализи, но най-вече от идеи за действие, за промяна, за решително настъпление във вечната битка между материалното и духовното, между меркантилното и извисеното: „Науката може без политика, но политиката не може без наука“, „Диалог от монолози не може да има“, “Господа управляващи и политици, посъветвайте се със своите учители“, „Подпалиха къщата на науката, а избират тапети“, „Изпълнителната власт дължи признание на научната общност“ и т.н., и т.н. В духа на тези констатации в заглавията, статиите и интервютата на акад. Дамянов далеч надхвърлят конкретиката на повода и събитието, те носят обобщаващ характер, чертаят линии за поведение, за код на честта на българския учен и изследовател. Верен на своята непримиримост към болестите на обществото, авторът използва силата на словото като скалпел за премахване на пречки, недоразумения, грешки и нелепи решения, които определят за години напред облика на науката, на образованието, на здравеопазването у нас.

В кратко слово авторът благодари за добрите думи, изрази признателност на своите сътрудници, допринесли за събирането и обобщаването на огромния брой публикации, както и на издателите за перфектно свършената работа. Акад. Дамянов сподели дълбоката си вяра, че без общи цели нацията няма перспективи. Той реторично попита дали ще се събуди гражданското общество, което да способства българите да се обединят около високи и широки цели, да се отърсят от инертността и безразличието. Остана без ответ и въпросът на автора „Къде е оптимизмът?“ Но отговор вероятно има. Защото не е ли издаването на книга с послания за промяна и напредък в духовния живот на обществото естествен израз на очакване и вяра, че по-доброто може да се случи.

Ние от редакционния екип сме горди, че в книгата „Будители, наука, образование“ са отпечатани аналитични статии и задълбочени интервюта на акад. Дамянов, публикувани във вестник „Форум Медикус“ през годините, в които заедно сме работили за едно по-добро и по-справедливо българско здравеопазване.

Дарина СТОЕВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.