Вие сте в: Начало // Всички публикации // Фамилна обремененост

Фамилна обремененост

През последната седмица над заснежената ни Родина кръжат политици и хеликоптери. В парламента има само политици. И те, във всеки дебат, отчитат успехите от добрата си реакция при справяне с бедствието.

Кое е бедствието? – това е първият въпрос.

Народът, потънал в преспите, си проправя пъртина и гледа към небето.

По пъртината вървят лекари, сестри, обикновени селяни, тръгнали да заредят мобилните си телефони от агрегата, който работи по един час на ден. Няма гориво, държава – също, но човещина има. Хората си помагат, топлят се, окуражават се и продължават да гледат към небето. Вероятно се молят на Господ или страховито наблюдават за още дъжд и сняг.

В същото това време в отечеството ни, удавено от вода и безхаберие, жителите на България продължават да пробиват път през снега. Към болното дете, към жената без инсулин, към старицата, която няма нито внуци да я погледнат, нито мобилен телефон. На кого всъщност да позвъниш в такова време? Всички си имат проблеми – българи, турци, евреи, арменци, православни, католици…Но те си помагат и не питат кой какъв е. Особено в една седмица, в която почетохме загиналите на гара Буново и спасяването на българските евреи.

Така както са подредени съдбите и човеците в държавата, така са подредени и нивите: пшеница, тютюн, ориз, царевица, слънчоглед…

Подобна е подредбата и в парламента, и в другите държавни институции: хора с всякакво вероизповедание, с различно минало, което понякога се преплита странно. Особено във фамилиите, които на мен лично ми звучат някак си отечественофронтовски: Бъчварова, Пръмова, Станишеви…

И с тази фамилна обремененост, без свян, те продължават да управляват съдбините на държавата. Всъщност от тяхната камбанария, вероятно това изглежда като продължаване на делото на бащи, свекъри, родове.

Днес също има фронт – битката със стихиите и битката за човечност. Воюващи обаче са самите потърпевши и доброволците, разбира се, и добрите хора от „Гражданска защита“ и от Българския червен кръст.

Тук е време да се прекръстим. Защото, като говоря за подредбата на човеците и на нивите, се сещам, че така са подредени и гробищата: християнско, католическо, турско, еврейско, арменско…

И какъв извод можем да направим от всичките тези разпилени мисли? Да се „хванем“ за Левски и за неговите разсъждения по въпроса за народностите? Да си спомним за „народе“ и за многото въпросителни? Стига с тоя Левски – изхабяваме иконата на българите, потребяваме я, а трябва да я тачим. Защото вече столетия никой такъв не се е родил повече.

Да се върнем на стихията, на хората по пъртината, на подредбата на човеците, на нивите и на гробищата.

Снегът е проблем, а ние? Лекарката и сестрата тръгнали да спасяват едноверци – нали чухте тази идиотска версия? В парламента са доволни от координацията и усилията. Мобилните телефони се зареждат по час на денонощие. Енергоразпределителите обещават ток след 15 дни. Какво повече му трябва на човек, роден в нашите ширини, който живее и работи до гроб със самосъзнанието на българин. Нека си върви по пътя – кален, снежен, наводнен, да помага на ближните и да не слуша новини. То и без това няма ток…

И да гледа към небето!

Впрочем, да сте чули евреин или турчин, арменец или католик, роден и живял до старини в България, да поиска да бъде погребан другаде?

В Йерусалим или в Одрин, в Ереван или в Рим, във Витлеем…

Гробищата са подредени като нивите, хората са подредени като човеци и си помагат, независимо от всичко.

А към Витлеем можем да гледаме винаги: нали оттам е тръгнал нашият общ Бог!

Стойчо СТОЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.