Вие сте в: Начало // Всички публикации // Антидепресантите и техните странични ефекти

Антидепресантите и техните странични ефекти

Съществуват различни видове антидепресанти, но едни от най-често използваните са SSRI. Te са клас антидепресанти (наричани още хипнотици), прилагани за лечение на депресия, тревожни разстройства, личностови разстройства, безсъние, фобии, паническо разстройство, разстройства на храненето, обсесивно-компулсивно разстройство, хронична болка, посттравматични стресови състояния. Понякога те биват изписвани при синдром на раздразненото черво (IBS), а също и при преждевременна еякулация при мъжете. Абревиатурата SSRI означава Selective serotonin reuptake inhibitors – селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (серотонинов реъптейк). Приема се, че тези лекарства потискат връщането на отделения серотонин в отделящата го нервна клетка. Освен върху нивата на серотонин, различните SSRI влияят и върху нивата на други невротрансмитери в нервната система (допамин, норадреналин).

SSRI са най-широко изписваните антидепресанти в практиката. В последните години се появиха данни, които подлагат на съмнение ефикасността на този клас препарати за лечение на депресия поради различните странични ефекти, които предизвикват. В проучване от 2010 г., публикувано на сайта на Американската медицинска асоциация, се изтъква, че ползата от тях е по-отчетлива при хора с тежки депресивни симптоми, докато при хора с лека и умерена депресия ефективността е под съмнение. Най-честите представители са: флуоксетин (Бифлокс, Биозак), пароксетин (Ксетанор, Пароксат), циталопрам (Антидепреса, Оропрам), есциталопрам (Ципралекс, Есцитил), сертралин (Золофт, Асентра) и др.

Освен чрез повлияване на серотониновите нива SSRI действат и по други механизми – невропротективен, противовъзпалителен, имуномодулиращ. Те увеличават отделянето на специфичен невротрофичен фактор (BDNF) в човешкия мозък, който подобрява растежа и възстановяването на невроните и синапсите.

Основните нежелани лекарствени реакции при селективните инхибитори на серотонина включват гадене, повръщане, световъртеж, главоболие, шум в ушите, светочувствителност, кожни реакции. Те обикновено се наблюдават през първите една до четири седмици от започване на лечението, след което отзвучават. Друг чест ефект е развитие на манийна симптоматика, особено при лица с латентна биполярност.

SSRI преминават през плацентата и могат да причиняват увреждания на плода.  Две проучвания, изследващи риска за родилни дефекти след употребата на инхибитори на обратното захващане на серотонина, сочат, че въпреки съществуващия риск за специфични дефекти при някои агенти, абсолютният риск е малък. В първото проучване е била изследвана връзката между употребата на селективни инхибитори на серотониновия реъптейк (SSRI) през първия триместър и риска за развитие на различни дефекти. В проучването участвали 9849 новородени с дефекти и 5860 без дефекти. Около 10% от бременните жени са страдали от депресия и били лекувани с антидепресанти. Въпреки че не са силни тератогени, SSRI имат някои неонатални ефекти върху новороденото, включително и SSRI неонатален абстинентен синдром и синдром на отнемането. Редица проучвания сочат, че някои SSRI водят до повишен риск от някои родилни дефекти – омфалоцеле, краниосиностоза и вродени сърдечни дефекти. Употребата им може да доведе до трайна промяна в метаболизма на мозъка на детето, което да предизвика бъдещи промени в поведението. Някои препарати от групата (сертралин и пароксетин) се считат за сравнително безопасни при кърмещи жени.

Според последни публикации, представени на годишната среща на American Society for Bone and Mineral Research (ASBMR) през септември 2014, използването на серотонин реъптейк инхибитори (SSRI) води до по-висок риск от остеопороза и спонтанни фрактури, независимо от другите рискови фактори  от FRAX системата. FRAX системата е направена за оценка на риска от фрактура при възрастни пациенти, като там се отразяват всички рискови фактори, които могат да доведат до спонтанна фрактура.

Д-р Даниел Сунд от Center for Bone and Arthritis Research в Гьотенбург, Швеция, споделя, че: „тези два класа медикаменти имат значителен ефект върху увеличаването на риска от фрактури. Дори увеличават риска от падания поради ефектите от световъртеж, отпадналост, замаяност и другите странични ефекти на лекарствата“.

В проучването са взели участие 80 000 пациенти от Швеция, като са включени детайли за тяхната възраст, пол, ръст, килограми, наличие на остеопороза, ревматоиден артрит, прием на глюкокортикоиди и различни травми, свързани с падания и счупвания. Авторите на проучването са успели да установят дали фрактурите се дължат на остеопороза или са счупвания вследствие на нормално падане. От тези 80 000 пациенти, 15 299 са имали счупване след падане, 6730 от тях са били с остеопороза, 2557 са имали тежка фрактура на бедрото. Интересен факт е, че 40% от всички пациенти са признали предишни инциденти от падания.

От обобщените резултати се вижда, че 51% от 6730 остеопоротични фрактури се дължат на прием на антидепресанти. При 30% от счупванията, предизвикани поради остеопороза, пациентите са приемали SSRI, а 21% са приемали друг вид антидепресанти. При останалите 49% от 6730 пациенти остеопорозата се дължи на прием на орални кортикостероиди.

Авторите обобщават, че повишеният риск от фрактури се дължи не само на остеопороза, а и на повишения риск от падания поради естеството на тези пациенти и тяхното заболяване, заради което е предписван антидепресант. При изписването на тези медикаменти трябва да се внимава за наличие на остеопороза и пациентите да се проследяват периодично, защото една тежка фрактура може да доведе до тежки усложнения.

Лечението с антидепресанти води до промяна в метаболизма на мозъчните медиатори и гъстотата на рецепторите, подобно на зависимостта при други препарати. При рязко прекъсване на терапията настъпват редица нежелани ефекти, често с голям интензитет. Докато при някои хора ефектите може да се изчерпят само с временно неразположение, при други е възможна проява на сериозни нарушения, застрашаващи здравето.  Прекъсването на терапията става чрез стъпаловидно намаляване на дозата.

Д-р Иван ЛЮТАКОВ

1 Отговор to " Антидепресантите и техните странични ефекти "

  1. Т. Иванов казва:

    Пих серотонинови инхибитори в продължение на 8- 9 години, при поставена диагноза обцесивно-компулсивно разстройство (натрапчива невроза). Бях много зле психически. 80% от времето ми минаваше в проверяване на чешми, ключалки, врътки и всякакви безсмислени щуротии. Въпреки, че осъзнавах безполезността на действията ми , не можех да се спра да проверявам! Ходих на няколко психиатъра и диагнозата се потвърди от всичките. Изписаха ми от доста видове сер.инхибитори + Ривотрил (?) Пих ги 8 години без абсолютно никакъв ефект! Накрая се ядосах и ги спрях отведнъж! Единствения страничен ефект беше, че не спах 48 часа, но след една седмица бях нов човек! Отпочинал, ведър, щастлив и гледах цветно на живота! Не препоръчвам на никого да употребява серотониновите инхибитори! Няма да се почувства по-щастлив, дори напротив, ще потъне в дупката на леката дрога!

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.