Вие сте в: Начало // Всички публикации // Професионализъм плюс морал – молекула за успех

Професионализъм плюс морал – молекула за успех

Проф. Илко Гетов – председател на Българския фармацевтичен съюз, пред „Форум Медикус“

Проф. Илко Гетов завършва Фармацевтичния факултет на МУ в София през 1989 г. и се дипломира с образователна степен „магистър-фармацевт“. От 1996 г. е докторант и преподавател във Фармацевтичния факултет на МУ – София. През 2005 г. и съответно през 2013 г. защитава научни звания „доцент“ и „професор“ по фармация. Преподава cоциална фармация, фармацевтично законодателство, фармакоепидемиология и лекарствена регулация.

Има специализации в Германия, Италия и др. по проблемите на постмаркетинговото наблюдение и оценка на лекарствата, продължаващото обучение и програми в системата на здравеопазването. Утвърден експерт е в областта на фармацевтичното законодателство, фармакоепидемиологията, фармакоикономиката, клиничната фармация и здравния мениджмънт.

Проф. Илко Гетов е избран за председател на Българския фармацевтичен съюз през юни 2013 г. Член е на Изпълнителния комитет на Фармацевтичната група на Европейския съюз (PGEU), в която Българският фармацевтичен съюз е пълноправен член.

Поводите за поканата към проф. Илко Гетов са много, все различни и по своему сходни:

* Българският фармацевтичен съюз навърши важните първи седем години;

* БФС обединява в съсловие усилията и професионализма на 5563 магистър-фармацевти;

* Ден на съсловната организация бе отбелязан за първи път на 10 февруари 2014 г.

Има и още нещо – с години дискутирани, но отлагани като решение или законодателна промяна проблеми в бранша, които еднакво засягат фармацевтичния пазар, лекарствената политика и достъпа до качествена терапия, ще бъдат важна част от програмата на проф. Илко Гетов.

Неговата позиция и оценка са значими за нас, за читателите, за всички професионалисти, които са част и от проблема, и от неговото решение.

Малко преди да завърши първата година от мандата на проф. Гетов, той анализира по-голямата част от проблемите във фармацевтичната сфера и в бранша.

Акцентите поставихме върху новите полезни амбиции на ръководния екип на БФС, ролята на съсловната организация във формирането на лекарствената политика, връзките с останалите институции. Не подминахме злободневни проблеми като необходимостта от електронен регистър и национална аптечна карта, етичния кодекс и правилата за добра фармацевтична практика, професионалния и обществения ангажимент към колегията и към хората…

- Настоящият екип на БФС бе избран на четвъртия редовен отчетно-изборен конгрес, проведен в средата на 2013 г., и нашите намерения и амбиции ги виждаме в две насоки. Първата е подобряването на комуникацията вътре в БФС и извън съюза, тоест по отношение на нашите членове и нашите партньори, а втората – в изграждането на по-добър имидж, по-добра визия на съсловието, на гилдията. И на съсловната организация като цялостна структура, обединяваща магистър-фармацевтите, които имат право да упражняват тази професия. Трябва да подчертая, че едновременно с това ние ще съхраним традициите и постиженията от предишните години, от предишните два мандата, защото ние сме най-младата съсловна организация на медицински специалисти в нашата страна.

Тепърва градим история и самочувствие, макар че тази година чествахме 7 години от основаването на съюза и аз винаги се шегувам, че детската възраст вече е преминала и грешки не ни се позволяват.

За мен е предизвикателство да ръководя съсловната организация, защото към началото на тази година в нея членуват 5563 души, това са приблизително 90 на сто от всички магистър-фармацевти в България, защото някои от тях работят на позиции, където няма изискване за членство в организацията. Нашето участие във формирането на цялостната здравна политика у нас е изключително отговорно и сериозно. Защото системата на лекарствата, на фармацията и фармацевтичните услуги в голяма степен предопределят ефективността и функционирането на системата на здравеопазването.

Аз няма да се връщам на такива факти от световната литература и от статистиката, че 85-90% от съвременната терапия е фармакотерапията с лекарствени продукти. В този смисъл работата или участието на БФС в провеждането на лекарствената политика и функционирането на здравната система е много важно. Ние имаме редовни участия или право на участие в над 10 съвета, комисии и други органи на т. нар. експертно сътрудничество между институциите. Мога да кажа, че основно си партнираме с Министерството на здравеопазването, с Министерството на образованието и науката, с Комисията по здравеопазване на НС. Сега предстои да бъдат приети и последните промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, успоредно с което се формира и един експертен съвет по търговия на дребно с лекарства към изпълнителния директор на ИАЛ, който да възстанови диалога по отношение на откриването на аптеки, да спомогне за по-добрия достъп до лекарства и фармацевтични продукти и услуги.

Нашето становище, а и данните, с които разполагаме, показват, че има територии или региони в страната, в които е влошен достъпът до лекарства и фармацевтични услуги.

Това в началото на XXI век, в една страна, член на ЕС, която не е сред развиващите се страни, е най-малкото недопустимо и анахронично.

В контекста на тези въпроси искам да кажа, че контактите ни с МЗ, с Комисията по здравеопазване на НС, с МОН, са на много добро ниво, имаме диалог, комуникираме. Дори заедно с Министерството на труда и социалната политика предложихме нови длъжности за магистър-фармацевти в Класификатора на длъжностите във връзка с промените в законодателството и въвеждането на много нови изисквания както към индустрията, така и към търговците на едро.

За съжаление контактите ни и комуникацията с ИАЛ не са добри и оптимални.

Това го отдавам по-скоро на недооценяване на ролята и възможностите БФС да съдейства в по-бързото, по-ефективно и по-качествено решаване на проблемите във фармацевтичния бранш. Затова пък работата ни със Съвета по цени и реимбурсация е доста добра, дори имаме съвместен проект за улесняване на дейността и за бързо информиране при промяна на цените на лекарствата.

Като говорим за ИАЛ, отново подчертавам, че там протичат много сложни процеси, няколко пъти бяха сменяни изпълнителните директори. Агенцията, вместо да се фокусира върху осигуряването на качество, ефективност и безопасност на лекарствените продукти, за което тя е основно отговорна, се фокусира върху контрола на лекарствоснабдителната система с поредица от тенденциозни проверки, с оповестяването на фрапиращи данни. Отдавам го на пряко или косвено влияние върху системата и защита на определени корпоративни интереси. Искам да подчертая, че експертите в ИАЛ, нашите колеги, които работят там и които всъщност осигуряват функционирането й, са висококомпетентни, признати в Европа специалисти. Няма да споменавам имена, защото има риск да пропусна някого, но ако колегите вършат съвестно работата си, то ръководството трябва да поеме своята отговорност за осигуряването на качествени, ефикасни и безопасни лекарства за хората –така, както изисква законът. Време е българската агенция да стане равностойна на европейските, тоест на агенциите от страните – членки

на Европейския съюз, и да се „отвори“ по отношение на диалога и комуникацията както с БФС, така и с бизнеса. И да мери с един аршин по отношение на всички участници в системата.

Поглеждайки назад във времето в тази почти една година, откакто бяхме избрани да ръководим БФС, ще спомена само, че ние организирахме Българските фармацевтични дни през 2013 г., проведохме 11 заседания на Управителния съвет, инициирахме една възможност за награди и финансиране на студенти по фармация, тоест стимулираме младите да виждат отсега своята роля и място във фармацевтичния съюз и да ги привличаме към каузата на БФС. Ще отбележа и провеждането на изнесено заседание на УС извън София, и не на последно място първото честване на празника на съсловната организация на 10 февруари т. г. Избрахме тази дата, защото именно на нея е проведен учредителният конгрес през 2007 г. Амбицирани сме да продължим традицията, дори имаме вътрешно споразумение и готовност да проведем следващото честване в Стара Загора, като това ще стимулира и областните градове с по-многобройни колегии да бъдат домакини на подобен празник. Искам да кажа, че единствената колегия, която проведе и свое локално честване на 10 февруари, е бургаската. Имаше публикации в медиите и награди за колегите на местно ниво.

Мога да кажа, че въвеждането на електронния регистър е наш приоритет и ние сме пред финализирането на тази идея в регионалните фармацевтични колегии. Това, което ни предстои, е следното: електронният регистър на БФС е изграден на две нива, като в първото са включени 28-те регионални колегии, 28-те РФК, а вече е сключен договор и софтуерна фирма работи за изграждането на своеобразна „шапка“, която да обедини отделни елементи и отделни модули, данни от РФК, които са необходими на национално ниво за воденето на отчетността.

Това, което е важно, е, че ние въвеждаме в електронния регистър и модул за продължаващото обучение. Автоматично ще се генерират кредитни точки по системата на продължаващото обучение тогава, когато един магистър-фармацевт премине съответната обучителна форма. Тази информация на определен период от време ще бъде вписвана в документите, издавани от БФС – удостоверения за работа с НЗОК, за откриване на аптека и подобни документи, които се изискват по закон.

По отношение на добрата медицинска практика и етичния кодекс искам да кажа, че те са утвърдени от министъра на здравеопазването и приети на извънреден конгрес на БФС в годините назад. Това е една свършена работа. Това, което се изисква от нас, е да въведем тези стандарти в практиката, а специално по отношение на добрата фармацевтична практика – да разпишем указания за тяхното прилагане. От друга страна, трябва да стимулираме регионалните фармацевтични колегии, комисиите по етика и качество – първо, да следят за тяхното спазване, и второ – да ги промотират пред своите колеги и членове на БФС, за да не бъдат допускани грешки и проблеми във всекидневната работа.

Работата с младите кадри е изключително отговорна и с радост мога да подчертая, че нашата гилдия е в процес на сериозно обновяване. Факултетите, които обучават нашите кадри, вече са повече от един, за разлика от предишни години. Днес кадрите са достатъчно и те непрекъснато обновяват професията ни, а съответно и членовете на БФС. Подмладяването има своите позитиви, но и негативи. Добрите страни са, че младите магистър-фармацевти наследяват едни добри традиции, които ще продължат във времето, те са нашето бъдеще.

Има обаче известна опасност от пренасищане на пазара, което може да доведе до обезценяване на професията, до намаляване на заплатите и дори до появата на безработица. Процеси, към които ние не можем да бъдем безучастни и за които имаме ясна позиция. Според нас размерът на държавната поръчка за нашата специалност не трябва да се променя, което означава, че не бива да се надвишава броят от 300 студенти годишно – така бе през последните няколко години. Говоря за държавната поръчка и независимо от броя на действащите фармацевтични факултети в страната или от намеренията да бъдат открити нови, тази цифра не би следвало да се променя. Има публикации, научни разработки, дисертации дори, които доказват, че в средносрочен и дългосрочен план, на фона на населението, на демографските характеристики и регионалните особености на България, между 250 и 300 магистър-фармацевти годишно са напълно достатъчни за осигуряването на потребностите. Ние визираме горната граница от 300 студенти и казваме: дотук, пазарът би могъл да приеме тези кадри. Разбира се, въпрос на академична автономия е приемът на студенти, но не без значение е фактът, че в сферата на фармацията няма такова изтичане на кадри, както е в лекарската професия. Мога да кажа, че около 1 на сто от нашите членове напускат страната и заминават на работа в чужбина, тоест 50-60, най-много 70 души годишно. Може би една от задачите е привличането на повече чуждестранни студенти в тази специалност, както и разширяване обучението на английски, което вече е въведено в МУ в София.

Моят апел към институциите е да не създаваме безработни висококвалифицирани кадри, за които държавата харчи много пари.

Заслужава си да поговорим още малко за аптеките – няма институция в България, която да каже колко е точният им брой. Причините са много и различни. На първо място – водят се няколко паралелни регистъра от МЗ, НЗОК, ИАЛ, БФС, РЗИ. Получава се тотална диспропорция, защото всеки следи определени параметри – аптеки, продаващи наркотични вещества, които имат договор със здравната каса, ние се интересуваме от нашите членове, РЗИ водят регистри на местно ниво…Имаме амбиция да съберем информацията на едно място, защото мога определено да кажа, че ние страдаме в тази насока. Ето пример: членският ни внос в Европейската фармацевтична организация се определя по една сложна калкулация, в която влиза и броят на аптеките. И на база на броя на аптеките в България на нас ни бе драстично завишен членският внос за 2014 г. Но не само това ни амбицира да съберем информацията, а за да се водят истински регистри, отразяващи реалното състояние. Това начинание ще бъде обвързано с идеята за национална аптечна карта и ще помогне на институциите, на фармацевтичния съюз и най-вече на пациентите. Броят на общините, в които няма аптека с договор с НЗОК, в края на 2013 г. е 39, в 11 областни града няма денонощни аптеки. Но има изход – например областната управа и РФК в Шумен, на база на многото журналистически публикации и на нашата активност, са взели решение за обособяване на помещение в ДКЦ 1 на територията на Шумен, което да бъде предоставено за разкриване на денонощна аптека. Колегите от Шумен са взели и друго решение – една от аптеките в града, която отговаря на условията, да започне денонощен режим на работа още на 4 март тази година. И в този смисъл аптечната карта е абсолютно необходима, имаме подкрепата от МЗ, което е готово да инициира създаването на работна група по този проблем. Другата новина е, че аптечната карта ще бъде включена в Националната здравна стратегия -2014-2020 г., и това бе потвърдено съвсем скоро на заседание на парламентарната здравна комисия.

Дълбоко съм убеден, че БФС като съсловна организация трябва да защитава правата на своите членове на всички нива в системата, а идеята ни е да работим за по-високото самочувствие и престиж на професията, в която е призванието ни.

Както в целия ЕС, така и в България магистър-фармацевтите са най-достъпните медицински специалисти.

Мога да дам пример с Великобритания, където бе взето решение още в мандата на Тони Блеър като министър-председател, да бъдат създадени такива програми, в които магистър-фармацевтите да облекчават, да „отбременяват“ системата на здравеопазването. Целта е да подобрим взаимодействието и комуникацията между нашите специалисти, които работят в различни звена – аптеки за обслужване на граждани, аптеки в болниците, в индустрията, в търговията на едро или във фармацевтични компании. Лекарите лекуват и предписват лекарства, това е тяхно изключително право, но магистър-фармацевтите винаги могат да помогнат или да консултират пациента за решаването на някой лек или банален случай. Има какво да се работи и да се постига по отношение компетентността и добрата практика на нашето съсловие.

Винаги в подобни разговори идеята се „плъзга“ между морала и търговията, между пазара и етиката. Ще коментирам така: нашата професия започна да се приема за търговска в момента, в който търговците бяха допуснати до храма. Това бе направено през 2008 г. с едни драстични промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, когато бе дадено правото на всеки, който иска, да открие аптека. Последиците вече се виждат в практиката, но тепърва ще събираме още много негативи, защото недопустимо е търговските интереси или търговските приоритети на дадени субекти да доминират над здравето, над професионализма, над компетенциите. Защото по дефиниция, щом аптеката е „здравно заведение“, то тя трябва да има други приоритети!

Публикацията подготви Стойчо СТОЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.