Вие сте в: Начало // Всички публикации // Митове блокират всички изходи от кризата в здравната система

Митове блокират всички изходи от кризата в здравната система

Ситуацията в здравеопазването изглежда безнадеждна. Проблемите са страхотни, признават се от всички, но тяхното решаване отново не е приоритет и на днешното правителство. Насъбрали са се болезнени натрупвания и деформации, има колосален дефицит на какво ли не, но на дневен ред е само аварийното кърпене на дупки. И се приказва единствено за пари. Дори да се намерят, положението в здравеопазването няма да се подобри. Остават неизяснени и непреодолени създадените и предизвиканите упадък и деморализация. Не са осмислени и още се повтарят митове, заложени не само в темелите на поначало сбърканата здравна реформа, но и във вчерашни (проектът Катарино) и днешни опити за намиране на изход от кризисната ситуация. Защо се повтарят? Защото отново става дума за интереси и пари. За частни, не за обществени интереси. И за много пари. И след като стигнахме пак до пари, давам думата на финансисти и икономисти.

Неотдавна “Форум Медикус” (бр. 8 – 9, 2013 г.) публикува интервю с бащата на “шоковата терапия” Лешек Балцерович, посветено на здравната реформа в Полша. В него той засяга няколко утвърдени мита: за раздържавяването (приватизацията) на здравната система, пазара и здравните вноски. Стига и до печалния извод, че “колкото повече се говори за липсата на пари за здраве, толкова повече нараства прахосването им”.

Той не приема подмяната на “здравно осигуряване” със “здравно застраховане”, тъй като застраховките се основават на актюерски разчети, изхождащи от здравния риск, и установяват ставки, пропорционални на риска. Нароченото застраховане е вариант на бюджетно финансиране на здравната помощ чрез данък, завоалиран като здравна вноска. Нейният размер няма нищо общо с услугите, които получава пациентът.

Балцерович потвърждава и привързаността си към ролята на пазара, конкуренцията и раздържавяването на здравната система. Причина за проблемите на болниците открива в зле харчените пари. Редуциране на техните слабости вижда възможно чрез по-голямо застрахователно включване на пациентите.

Пиотр Солис – икономист от Олщин, пък обсъжда доста по-критично проблемите на здравната система в Полша, в това число и възгледи на авторитет като Лешек Балцерович.

Разработката му, обявена на неговия блог, е озаглавена шокиращо: “Частното здравеопазване никога няма да бъде толкова ефективно колкото държавното”. За да спестя специфични полски особености, ще се опитам да я преразкажа.

Полша няма държавно, а само публично здравеопазване. Светът познава две системи на здравеопазване: държавна и частна плюс техни мутации. Държавната система у нас е представена от отделни поликлиники. От 1999 г. обаче имаме публична система, която малко се отличава от частната.

Както в редица други страни, и в Полша битува митът, че частното е по-добро от държавното. Когато бъдат съпоставени на територията на здравеопазването, става ясно, че този мит е фалшив. В икономиката винаги се търси т.нар. ефект на скáлата, който е непостижим за частното (комерсиалното) здравеопазване. Всяка отделна болница или група (мрежа) от болници се налага да има скъпо оборудване и прескъпи специалисти за високоспециализирани процедури, каквито осъществява и конкуренцията. Ако няма, ще отпадне от безмилостния пазар, ще банкрутира.

Проблемът се състои в това, че високоспециализираните процедури не са повседневна рутина и от гледна точка на икономическата ефективност изискват обхващане на по-голям брой пациенти, отколкото са реално обслужваните от болницата. От друга страна, ако частната болница не предлага оферти за такива услуги, пациентите ще изберат конкуренцията. Съвършено друг тип са повседневните, нискоспециализираните услуги като настинка, очно измерване и прочее. Само при тях няма съществена разлика дали болницата е държавна или частна.

В добре организираното държавно здравеопазване има болници за широк кръг медицински услуги, зад тях –  ешелон от високотехнологични специализирани здравни заведения, лекуващи също голям брой пациенти, а в края – най-класни, тясноспециализирани центрове, няколко за цялата страна. Такава структура позволява да се постигне ефектът на скáлата – направените разходи за отделния пациент са възможно най-ниски. Докато високоспециализираните услуги на частните болници, отнесени за един пациент, излизат прекалено скъпо. Направените от тях разходи подриват устоите на здравната система – знайно е, че болниците харчат най-големите й пари.

Сравнявам болниците, а не обикновените лекарски приемни, в които ефектът на скáлата няма голямо значение. След реформата през 1999 г. в Полша се наложи публичното здравеопазване. Отличието му от частното е единствено във вида на собствеността, която обикновено е на местното самоуправление. Начинът на функционирането й е както при частното, а то най-често е икономически неефективно.

Някой ще ми опонира с поредния мит. Държавното (както и публичното) здравеопазване означава гигантско чакане. Този мит обаче банкрутира още през 2012 г., когато публичното здравеопазване привърши парите, получавани от здравната каса (NFZ). Но само малка част от най-добре ситуираните пациенти отиде в частните кабинети, тогава и там се появиха опашки и изнервени посетители. А какво би станало, ако изобщо нямаше публично здравеопазване и всички пациенти бяха насядали пред частните кабинети? Във въпросната 2012 г. възникна осезаема тягостна представа за такова бъдеще. Ако към нея добавим не въображаемото, а реалното отдръпване на частните болници и лекарски практики от отдалечените райони и слабо населените места, картината става страшна.

Да се отклоним за малко от системните решения и да видим фактите. Като начало да вземем две съседни страни, едната с фантастична медицина и частно здравеопазване, а другата – с държавно. Страните са САЩ и Канада. Разходите за здраве в САЩ, отнесени за един жител, според различни анализатори са от 3 до 7 пъти по-високи, отколкото в Канада. Независимо от това канадците са значително по-здрави и по-доволни от здравеопазването си, отколкото американците.

Още нещо. Цените на лекарствата в аптеките на САЩ са несравнимо по-високи, отколкото в съседната Канада. Защо? Сред производителите на медикаменти се открояват няколко концерна – има класически олигопол, оставащ неназоваван от частното здравеопазване. Отгоре на всичко олигополът не се влияе от пазара. Но и това му е малко. Същият се опита да наложи на целия свят, в т.ч. и на Полша, ACTA и FACTA.

Ще ми възразят: транзакциите в частното здравеопазване са по-прозрачни и учтиви, защото собственикът бди да не бъде ограбен. Пореден мит, също фалшив както предните. В САЩ ежегодно крадат от здравните пари по около 200 млрд. долара!

Тъй като в Полша публичното здравеопазване функционира аналогично на частното, имаме същия проблем. Разкрита е не една афера на извършени операции, противопоказани от медицинска гледна точка. Неотдавна благодарение на медиите бяха осветлени т.нар. “експертни оценки” на медицинските услуги. Оказа се, че неясни лобита, получили нужния им достъп, са повлияли за значително повишение на цените на определени услуги, докато други, не по-малко важни, са били недооценени. Според направените сметки по този начин от здравната каса са били изсмукани 20 % от предоставените й публични средства. За съжаление това не е единствено практикуваният начин на източване на пари от здравната система на Полша.

Ефектът на скáлата и по-точно неговото отсъствие обяснява защо значително скъпо оборудване лежи от години в болниците дори без още да бъде разопаковано. Върховният контролен съвет (NIK) е разкрил апаратура за около 3,5 млрд. злоти, но признава, че намереното е само върхът на айсберга. Инсталирането на такава апаратура и привличането на специалисти за нейното ползване струва големи пари. При относително малък брой обслужвани пациенти направените разходи няма да бъдат възвърнати. Затова можем и да не ги оценяваме по ефекта на скáлата, представеното лесно се смята и с най-обикновени знания по математика.

По темата може да се говори още дълго. Може да се политизира, дори да се банализира. Ще завърша с начина, по-който функционират приемните към болниците. Ежедневно узнаваме, че някого са обругали, някого не се приели, някого са върнали и този някой вече е умрял. Такива съобщения ще четем и ще чуваме често, ако не се въведе ред в болната система. Нейното оздравяване е пряко конституционно задължение на държавата, лично на премиера и неговия здравен министър.

Когато през 2011 г. д-р Ева Копач – здравен министър, представи в полския Сейм проекта за закон за допълнителните здравни застраховки, чевръст журналист й връчи фантастичен букет с репликата: НАЙ-ПОСЛЕ! Такива бяха очакванията. Вече изтича трета година от приемането на въпросния закон, но видими промени на полския здравен пазар няма. Защо?

Отговор на зададения днес въпрос даде още през 2011 г. Адам Козиркиевич на страниците на “Medical Tribune”:

– Аз съм скептично настроен към частните допълнителни застраховки. Статистиката показва, че този тип застраховки във всички сфери изплащат до 60 % от парите от събраните вноски. Извън здравната каса се въртят около 30 млрд. злоти, а само 15 млрд. от тях отиват за здравни услуги. Ако пропуснем тези 15 млрд. през застрахователния сектор, до изпълнителите на услуги ще стигнат максимално 9 млрд. Трудно е да се приеме, че такива са обществените очаквания. Единственият ефект от закона ще бъде, че хората, вместо да оставят парите си в приемната, ще ги дават на застрахователни посредници, които напълно законно ще си взимат своето. А до лекаря ще стига по-малка сума отпреди. Затова частното осигуряване винаги ще излиза по-скъпо от публичното.

И застрахователите ще се изправят пред проблеми, каквито не са имали досега, те не срещаха ограничения при подписването на договори. Сега крупната болница, сключила големи контракти с касата, в т.ч. и рискови за себе си, ако трябва да подписва и договор със застрахователна фирма, ще се отърве бързо с баналните: „Благодаря!“ и „Довиждане!“.

И днес се правят здравни застраховки, които са успешни, ако са атрактивни. Но не са. И пазарът едва крета. Поляците не чувстват особени заплахи, които да ги карат да се застраховат допълнително. Въпреки своите претенции, имаме увереност, че при сериозна потребност ще получим нужната ни помощ от публичната система. А когато липсва риск, няма и търсене.

Безспорен първенец по митологична обремененост в България е допълнителното здравно застраховане. По-злочеста съдба от неговата няма. Как ли не го кръщаваха: доброволно, допълващо, надграждащо, заместващо, дори задължително? А трябваше да добави услуги, липсващи на публичното, по-висок стандарт, минимален лукс и привлекателни екстри, да вкара малко пари в ограбената здравна хазна. Да създаде конкурентна среда, която да принуждава всички играчи на пазара, да предлагат най-адекватни оферти на приемлива за пациента цена. А самите фирми да въртят, както става навсякъде по света, процъвтяващ бизнес. Нищо подобно не се случи. Защо? Възможен е елементарен отговор на въпроса. Но резонен е и следният: редица от идеите са спорни, трудно реализуеми и не гарантират обещаваните резултати.

До такова заключение водят изказваните напоследък идеи за допълнителното здравно застраховане. Те не са нови, пак повтарят стари митове и познати спекулации: аналогията с “втория стълб” на пенсионното осигуряване (нeдоразумение); харизването на  обществени средства – 2 % от здравния данък на частни комерсиални фирми (скандално); принудителното членуване в посочена застрахователна фирма (незаконно); невярната или недопустимо опростена представа за капацитета на здравния ни пазар, за естеството на здравноосигурителното обвързване.

Димитър ШИШКОВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.