Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Електронното здравно досие – митове и легенди

Електронното здравно досие – митове и легенди

Настоящата статия има за цел да разкрие мита за електронното здравно досие (ЕЗД). Досието на пациента е запис, в който са съхранени всички необходими сведения за лечението и наблюдението на пациента; то е физически разпределено и поделено между здравните професионалисти и представлява средство за комуникация и за управление на свързаните с него процеси.

Електронното здравно досие се определя като склад на информация относно здравето на пациента във форма, която позволява  компютърна обработка, съхранена и изпратена по сигурен начин, и достъпна за многобройни оторизирани потребители (ISO/DTR 20514).

Електронното здравно досие следва да има следните характеристики:

- да бъде ориентирано към пациента: едно електронно здравно досие се отнася към един пациент, а не за период на лечение в дадено здравно заведение;

- да представлява дългосрочен запис: това е пространен запис, по възможност от раждането до смъртта;

- да бъде подробно и изчерпателно: досието включва събития и дейности, извършвани от всички здравни професионалисти и институции, диагностицирали и лекували пациента, с други думи – няма важна информация, която да не е включена в електронното здравно досие;

- да има перспективна насоченост: записът включва не само предишните събития, но също така съдържа информация за решения и бъдещи дейности – диагностично-лечебни планове, назначения, цели и оценки.

Електронното здравно досие има общоприет логически информационен модел, който е независим от системите, в които се съхранява и обработва.

Още в началото е добре да се подчертае, че у нас електронно здравно досие не е създавано, не се работи по създаването му и няма скоро да бъде създадено, ако продължи  грешната и непоследователна политика на всички управляващи в последните години.

Ако това може да ни успокои, електронно здравно досие, което напълно да отговаря на определението на Международната организация за стандартизация (ISO) и на Европейския комитет за стандартизация (CEN), и да обслужва всички граждани на дадена държава, до този момент не е създадено никъде по света, въпреки че са изхарчени десетки милиарди евро. Като пример в Англия са изхарчени над 8 млрд. лири, като поради неправилния избор на съответните стандарти в началото на проекта и недостатъчното участие на медицинските специалисти, не само че не е създадено електронно здравно досие, но и приложението на много други информационни системи е преустановено и широко се обсъжда коя е правилната посока. Редица инициативи на Европейската комисия за приложение на електронното здравеопазване не достигнаха предвидените цели. Стратегията за внедряване на електронно здравеопазване в България (2007 – 2012) също не е изпълнена. В Европа, САЩ, Канада, Австралия, Япония и на много други места се водят оживени дискусии накъде и как да се върви.

За съжаление години наред у нас дебат по тези въпроси не се води. На показни конференции и министерски форуми не се допуска да има конструктивно обсъждане, даже не се споменава за наличието на големи български постижения, носители на най-престижни европейски награди. Мнението на български и чужди учени, включително и в рамките на големи европейски проекти, не се взима предвид от управляващите. Министерството на здравеопазването и НЗОК грубо подменят същността на понятията, използвани в световната литература и практика, като у нас същите думи имат съвсем друго значение. Например познатите ни “клинични пътеки”, които в оригиналния си замисъл имат за цел да оптимизират и координират оказването на медицинската помощ от различни структури и да повишават качеството на медицинските услуги, у нас се превърнаха в инструмент за заплащане, при това лошо съчетаващ в себе си задължителни методични указания и погрешно остойностена болнична дейност. Като се има предвид, че приложението им до този момент се базира на ненадеждни данни (Калинов К., 2010) и остаряла методология на кодиране, чужда на българския опит и клинична практика, само приложението на адекватни на нуждите информационни и комуникационни технологии и тяхното внедряване в клиничната практика може да реши този и много други въпроси, стоящи пред нашето здравеопазване (Чаръкчиев Д., Г. Ангелова, 2011).

В последните месеци в редица публикации се лансира тезата, че у нас вече е създадено електронно здравно досие, като се изопачава истината и отново се извършва подмяна на понятията. От цитираната в началото на статията характеристика на ЕЗД е очевидно, че сме доста далеч от създаването му. Колегите се заблуждават и отъждествяват Персонализираната информационна система (ПИС) на НЗОК със системите за електронно здравно досие, като разликата между тях е сравнима с тази между малък безмоторен безпилотен самолет и космическа совалка. Но у нас не за първи път се случва отговорни хора да смесват желаното с действителното. Даже името, придобило гражданственост, е спорно, тъй като терминът, официално публикуван в съответния стандарт от Българския институт за стандартизация, е “Информатизирано здравно досие”.

В тази ситуация на подмяна на понятията, на налагане на (меко казано) неотговарящи на елементарните норми и на добрата практика изисквания, е време да се започне един конструктивен анализ и сериозен диалог за мястото и ролята на информационните и комуникационните технологии в българското здравеопазване с участието на всички специалисти и заинтересувани страни.

Ето някои интересни факти от последните няколко години. Ролята на Националната здравноосигурителна каса за установяването на недоносени информационни системи в българските лечебни заведения е безспорна. След 2000 г. самата здравна каса е изхарчила десетки милиони евро за закупуване и внедряване на неадекватни информационни системи – както по своя информационен модел, така и по обхвата на данните, регистрирани там. Въпреки многократните предупреждения от страна на редица професионалисти, че е необходимо да се преосмисли самата същност на информационната система на здравната каса, че е необходимо значително да се намалят броят и обхватът на регистрираните данни, здравната каса неумолимо увеличава обема на събираните данни, прахосвайки огромен обществен ресурс и безценното време на българските медици, събирайки огромни масиви от данни, които не са необходими за нейната работа като финансова институция. Още повече, поглъщайки като “черна дупка” тези огромни количества данни, самата институция не е публикувала нито един задълбочен анализ, базиран на наистина колосалната информация от десетки милиони записи, съхранявани в информационната й система. Най-правилното в този момент решение е да се публикуват в анонимен вид самите бази данни така, както се препоръчва в редица документи на Европейската комисия, за да могат всички компетентни специалисти да ги анализират – от това цялото общество би имало само полза. От друга страна, крайно време е да се премине към опростяване и значително съкращаване на събираните данни, като това става при стриктното спазване на определени здравноинформационни стандарти. Следва да се подчертае, че самата НЗОК не спазва нито един европейски стандарт в областта на здравната информатика, въведен от Българския институт за стандартизация. Така изискванията, наложени от НЗОК на лечебните заведения, също не се базират на стандарти, а на прищевките на управляващите я. И това става при погазването на съществуващите законови разпоредби, какъвто е случаят с неспазването на националния рамков договор и изискването за отчитане на болничната медицинска дейност с XML формати на електронните отчетни документи от 1 януари 2013 г., като писмото на НЗОК е получено в много лечебни заведения след 10 януари 2013 г. Да не говорим, че такава промяна трябва да се договори поне 6 месеца предварително. Имайки предвид и противоречията в самите изисквания към XML формата и неминуемото изкривяване на отчетените данни, достоверността на събираната информация още по-силно намалява. Според редица експерти и наши собствени изследвания информацията, събирана от осигурителни и застрахователни организации, не трябва да се използва като източник при изграждането на електронни здравни досиета именно поради изкривяванията, породени от желанието на здравните специалисти да получат по-високо заплащане на своя труд. Тази информация може дори да заблуди здравни специалисти, нелекували до този момент пациента, и да постави в опасност здравето и живота му. Именно затова има строги изисквания към системите за електронни здравни досиета, на които за съжаление не отговаря нито една медицинска информационна система у нас.

Картината се оформя и от извършеното в последните години съкращение почти  наполовина на персонала на Националния център по обществено здраве и анализи, който следва да определя методологията и пътя за развитие на здравната информатика и електронното здравеопазване. Липсата на компетентност и административен капацитет в Министерството на здравеопазването в областта на здравната информатика се потвърждава и от факта, че в публикуваната през декември 2012 г. обява за обществена поръчка по проекта “БАЗИС – База за здравно-информационна система”, подписана от тогавашния министър на здравеопазването Д. Атанасова, в едно единствено изречение има 5 груби грешки, касаещи условия, на които трябва да отговарят определени информационни системи. Да не говорим за неизпълнимите и безсмислени изисквания към участниците, записани в документацията. Съвсем закономерно, след обжалване на участници, процедурата е прекратена от Комисията за защита на конкуренцията.

Специалистите по здравна информатика от университетите, много неправителствени организации и фирми бяха изолирани при разработването на политиката за приложение на информационните технологии в здравеопазването, която е определяща за цялата здравна реформа. Така резултатът от водената досега политика винаги е бил влошаване на качеството на медицинската помощ и разграждане на системата на общественото здравеопазване.

В тази нерадостна ситуация ние – всички здравни специалисти, трябва да обединим усилията си за започване на конструктивен диалог. Можем да работим за постигане на консенсус в следните направления: приложение на европейските стандарти, незабавно пристъпване към значително намаляване на обема на изискваните от НЗОК данни, ускорено изграждане на отделения по медицинска информатика в лечебните заведения и утвърждаване на специалността “Медицинска информатика и здравен мениджмънт”, създаване на координираща структура, в която да са представени всички заинтересовани страни – МЗ, НЗОК, правителствени структури, университети и институти, неправителствени организации, професионални съюзи, фирми и др.

Ако не се предприемат бързи и адекватни мерки, доверието на лекарите, на всички здравни специалисти и на цялото общество във възможностите на здравната информатика, което в момента е силно разколебано, ще бъде изгубено.

Доц. д-р Димитър ЧАРЪКЧИЕВ, дм

1 Отговор to " Електронното здравно досие – митове и легенди "

  1. Павлова казва:

    Много обстоен и верен анализ на д-р Чаръкчиев!Поздравления и дано се подобрят нещата!
    Но, към днешна дата 14.10.15 г. вече НЗОК ще минават на друго „досие“ – пръстов отпечатък…! Коментарът е излишен…!

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.