В Казанлък на 18 септември т.г. се състоя заседание на УС на Сдружението на общинските болници в България. Участваха: Д-р Неделчо Тотев – председател, д-р Радко Велков – секретар, д-р Кети Маналова, д-р Цветомир Цветков и д-р Атанас Атанасов.
Теми за обсъждане бяха изискванията на подписания колективен трудов договор и намеренията на НЗОК за въвеждане на допълнителни изисквания за лимитите на болниците.
Представител на „Форум Медикус“ присъства на заседанието и записа най-важното и най-тревожното от дискусията.
Д-р Атанасов: Първият проблем, който възниква при подписването на КТД и отраслово споразумение в сектор здравеопазване, е, че общинските болници изобщо не бяха представени при преговорите. Представител на работодателите е д-р Димитър Димитров, който е управител на университетска болница. Тоест от наше име е водил преговори и е подписал, но той не представлява работодателите в здравеопазването изобщо.
Първият порок на цялата тази ситуация е, че няма представители на всички работодатели. Второто нещо е, че това споразумение е подписано, без да се държи сметка за ресурса, който е необходим, за да бъде изпълнено. Нито е посочен или осигурен ресурс, който да обезпечи страната, държавата, или по някаква схема да обезпечи споразумението, нито са осигурени възможности на търговските дружества да формират допълнителни приходи. Не са променени лимитите, не е променен и начинът на разпределение на публичния ресурс, нито условията и изискванията към медицинските стандарти. Защото, ако те бъдат леко занижени, няма да харчим допълнителни средства за толкова много трудови договори, за увеличаване на персонала несъразмерно с извършвания обем дейност. Това е другият порок – въвежда се споразумение, което не е ресурсно обезпечено. И третият порок е, че никой не си е направил труда да изчисли общо за болничната помощ в страната с колко ще бъдат утежнени разходите на болниците. В момента дори данните за дълговете на болниците са противоречиви. Публикуваха едни данни за размера на дълговете, които се оказаха абсолютно некоректни. И в момента, ако МЗ има някаква яснота какъв е общият размер на задълженията, никой не е седнал да сметне с колко този общ размер дългове ще нарасне, ако се изпълни това споразумение. Защото неминуемо ще нарасне…И ви давам пример с болницата в Нови пазар: направил съм разчети на базата на персонала, който имам, и според изискванията на КТД се оказва, че са необходими 22 хил. лева допълнителен ресурс, за да изпълня на 100% споразумението и да повиша базовите заплати, да увелича нощния труд и разположението, да осигуря пари и за променените осигурителни плащания. Тоест общите разходи скачат с 22 хил. лв. Това за мен, за болницата в Нови пазар направо е убийствено, ако го изпълним. Другият вариант, опция, която дава споразумението, е при лошо икономическо състояние на дружеството да бъде направен анализ, който да се изпрати на Тристранния съвет с аргументи, който да вземе решение да освободи съответното лечебно заведение от изпълнение на това задължително изискване. Разбирате ли за какво става въпрос? Аз трябва да изпратя пълния финансов одит на болницата и да обясня защо не мога да изпълня споразумението. Според мен това като цяло е абсолютно неприемливо за всички общински болници, а, честно казано, си мисля, че то е неизгодно за всички болници. И някакви нелегитимни представители на работодателите, които са представлявали и нас при преговорите, не могат да вземат такова решение без наше участие. А според мен ние трябва да приемем категорична позиция в тази насока!
Д-р Цветков: В цялата тази бъркотия, която изглежда толкова безумна и странна, започвам да си мисля, че действително има някакъв скрит умисъл. Защото толкова безсмислено нещо просто не може да просъществува. И това, което каза д-р Атанасов, че някой не си е дал труда да направи сметката, с което трябва да обезпечи изпълнението на това споразумение, ме навежда на следната мисъл: някой може и да си е направил сметката докъде ще доведе това споразумение. Подозирам определена зла умисъл в едни такива сметки, макар че нито мога да го докажа, нито мога да претендирам, че това е в ущърб само на общинските болници. В това дали няма да се случи и на другите също няма гаранция – имам предвид големите болници – областни, национални, университетски. Те също вероятно ще бъдат потърпевши от тази безумна схема, която ни се налага. В последните дни се тиражират едни декларации на финансовия министър за нивата на минималните заплати догодина, което допълнително ще влоши нещата.
Д-р Велков: Може ли един въпрос: какъв е срокът, в който се свиква и произнася Тристранният съвет? И ако това не се случи до половин година, решенията му важат ли със задна дата? Какво правите, ако това се случи и предложенията ви не бъдат разгледани в рамките на половин година?
Д-р Цветков: Болниците няма да ги има след половин година, така че…
Д-р Велков: И ако това са законови правила, които вие не сте готови да въведете – какво правим?
Д-р Маналова: Колеги, само два факта. И аз четох в пресата публикации за общите задължения на болниците. Едни медии публикуваха цифрата 200 млн. лв., други 300…А те вероятно са и повече. И фактът, че болниците имат толкова сериозни дългове, говори сам по себе си, че ако те имат излишен ресурс, първо биха платили задълженията си, а после да увеличават заплатите. А това говори, че и досега средствата са били недостатъчни, за да бъдат натрупани тези задължения. Другият факт е, че заплатите в здравеопазването са действително много ниски – не само лекарските, но и на всички останали от персонала. Няма да коментирам смешните стотинки, които се дават за извънреден труд, за разположение и т. н. Няма друг вид труд в страната, който да бъде заплащан по този начин, и то с висока степен на компетентност и отговорност на медицинските специалисти. Това е изключително унизителен начин на заплащане. Да, основният проблем е в заплащането и аз смятам, че в общинските болници нивото на възнаграждения е най-ниско. Факт е, че трябва да бъде намерен някакъв ресурс – дали от НЗОК, дали по друг начин, и да се даде възможност на болниците като търговски дружества да търсят начини за повишаване на доходите. Това е начин да обслужваме задълженията си и да повишим заплатите. Но в условията на делегирани бюджети ние и сега с месеци имаме недоизплатени заплати. А тенденцията в последните две години е бюджетите на общинските болници непрекъснато да бъдат намалявани. И това вероятно ще доведе до нова загуба на кадри, защото ние няма да имаме сили и ресурс да изпълним споразумението, тоест да увеличим заплатите до нивата, които са посочени. И, разбира се, ние ще загубим най-добрите си специалисти, защото те ще потърсят места там, където могат да реализират по-високи доходи или да достигнат поне тези, които са заложени в споразумението. Знаете, че ние работим по клинични пътеки от години, а тяхната цена не е променена. Кажете ми колко пъти оттогава е пораснала минималната работна заплата? Мисля, че е повече от три пъти – всяко увеличение на МРЗ води до повишаване на определени заплати на служителите. Да не говорим за осигурителните прагове. Те също изключително много утежняват нашата издръжка и фонд „Работна заплата“. Ние дори не можем да направим заплатите, отговарящи на осигурителните прагове, а сме длъжни да изплатим тая сума. Значи ощетяваме и работещите, и болницата. Не виждам изход от ситуацията поне в условията на сега действащата нормативна уредба. И за тая година, а може би и за следващата. Ние сме болници, които сме защитили пред МЗ някакво ниво на компетентност. След като имаме този ресурс от персонал, не би ли следвало министерството да ни подкрепи за това, че имаме кадрите, нивото, за да се запазят хората и болниците. Защото много скоро, при така действащите разнопосочни нормативни документи и изисквания ние ще бъдем нещо различно – няма да запазим сегашните си функции и просто не ми се мисли за бъдещето.
Д-р Атанасов: Напълно подкрепям думите на д-р Маналова. В момента нещата са до такава степен сбъркани, че според мен ние трябва да направим някакво действие, някакво усилие за тотална промяна на модела на финансиране. Защо? Защото в момента ние сме регистрирани по Търговския закон като търговски дружества с всички негативи, които тази регистрация ни носи. Имаме сключени договори с един куп доставчици, които също са търговски дружества. И нарушаването на договорите помежду ни носи риска от съдебни спорове, от запор, което вече е факт. Има дори и фалирали болници. При тази ситуация финансирането на основната част от дейността на болниците е административно лимитиране чрез административно наложени бюджети. И тези лимити и конкретни цени на дейности нямат никаква връзка с реалната себестойност, нито имат някаква пазарна компонента. Даже нещо повече – цените на дейностите са административно определени от финансовия министър. Защото цялата процедура по НРД и по Закона за здравното осигуряване е така завъртяна и усукана, че въпреки привидното договаряне на тези цени между БЛС и НЗОК в крайна сметка цените са определени от държавата. И тези цени нямат никаква връзка със себестойността. Тази система е сбъркана из основи – или трябва да се промени начинът на финансиране, тоест да се освободи възможността за реално договаряне на цени, за реално договаряне на обеми, които са реално свързани с потребности, с търсенето и предлагането. Ако няма да е пазарен механизмът, тогава трябва да има бюджетно финансиране с осигурени параграфи: за заплати, за осигуровки, режийни, вода и т. н. Не може да има такъв смесен режим, такава каша във финансирането. И не може управителите на търговски дружества да понасят целия негатив за лошото финансово състояние, за натрупаните задължения, за фалитите. И то в ситуация, в която са притиснати от високи изисквания, които носят разход, и от ограничения в лимитите, в цените, в обема дейност. Това е абсурдна ситуация, тотално сбъркана. И не е въпросът само за заплатите в КТД, те са много ниски, най-ниските в Европа – и не само на лекарите, а особено на сестри и друг медицински персонал. Не се ли променят заплатите, методиките, системата, няма да спре миграцията на български специалисти. Решение не може бъде намерено в сегашната ситуация. Ние трябва да търсим фундаментална промяна, да положим усилия и предприемем действия, колкото и трудно да е това.
Д-р Маналова: Начертах си една схема, която включва: делегиран бюджет, цена на клинични пътеки, фонд „Работна заплата“, инфлационен индекс, осигурителен праг, нива на компетентност, определящи апаратура, специалисти, сграден фонд. За повечето общински болници поддържането на сградите, амортизациите – всичко е за наша сметка. И какво се получава вследствие на тази разнобойна схема? Поставени сме в менгеме. Не знам какво ще правим с новите изисквания за рентгеновите апарати, новите цени на райския газ и прочие.
Д-р Атанасов: Стигаме до неравенствата – един режим за държавните болници, съвсем друг за общинските. Държавните болници получават субсидия за тези нормативно регламентирани дейности, а ние сме задължени да вършим всичко това без нито една стотинка. Друг проблем от същото естество е интензивното лечение. Това неравенство, при наличие на текст в Закона за лечебните заведения, че всички са равнопоставени независимо от формата на собственост, е абсолютно закононарушение. Влиза се в противоречие със съществуващото законодателство и ние, ако искаме да постигнем успех, трябва да действаме и в тази посока.
Д-р Маналова: Нали знаете, че изискванията са поставени не според собствеността, а според стандарта. Така е в стандарта за спешна медицина и за ОАРИЛ, в които се изисква съдебна медицина и други неизпълними условия. Така е и при заплащането на спешната помощ.
Д-р Атанасов: Аз искам да попитам: има ли болница, която е 100% общинска собственост, която да получава субсидия за спешна помощ? Няма! Има ли държавна болница – областна, университетска, която да не получава субсидия? Няма! Е, тогава не опира ли въпросът и до собствеността? Има ли частна болница, която да получава подобни субсидии? Няма! Значи има различен режим при финансиране на лечебните заведения според тяхната собственост при наличието на законов текст да няма такова различие.
Д-р Тотев: По принцип ти можеш да откажеш определена дейност, но нарушаваш закона. А самите частни болници, както всички добре знаем, изобщо не извършват спешна помощ…
Д-р Атанасов: Това е отделен въпрос. Но общинската не може да откаже, защото то няма друга. Пациентът идва или ти го докарват и няма как да откажеш. Не е и морално, и хуманно, не може лекар да откаже помощ на човек в животозастрашаващо състояние. Въпросът е кой финансира тази дейност? Никой! Тоест работещите плащат за това, че извършват спешна помощ.
Д-р Тотев: Понеже навлязохме в една дискусия, което е по-добрият вариант, иска ли някой друг да изложи позицията си, за да можем да преминем нататък?
Д-р Велков: Това, което д-р Атанасов каза за финансирането, е вярно, но на този етап не виждам възможна промяна – нито бюджетирането е възможно, нито пазарните механизми. И причината е изключително проста: за да има пазарен механизъм, трябва да има реални цени но няма такива и това обезсмисля пазарния механизъм. Не може да се въведе бюджетиране по съвсем проста причина – нямаш реални цени и не можеш да изчислиш колко би ти струвало едно лечебно заведение, за да го има. Не е възможно. И като говорим за задълженията на болниците, да ви припомня следното: през март на въпрос на народен представител министърът на отбраната Аньо Ангелов отговори, че просрочените задължения на ВМА са 80 млн. лв. Те не са включени в общите задължения на болниците. Това са само просрочените, другите никой не ги казва. Така че спокойно можем да говорим за 450-500 млн. лв. дългове на болниците. Половин милиард лева – това е половината от сумата, която отива за годишното финансиране на болничната помощ в страната. Сега излиза закон, който определя, че в рамките на 30 или 60 дни задълженията между фирмите трябва да бъдат изплатени. Какво се случва със системата в този момент? Срив! Не може да работиш на базата на това, че някой няма да си потърси законово полагащите му се пари в срока, определен от новия закон. Какво правим тогава?
Има ли някакви сведения какво се случва днес със здравното обслужване на хората от Дряново, от гр. Елена, в Бобов дол, в Трън, в Девин, в Радомир, в Ивайловград, във всяко едно населено място, където изчезнаха общинските болници? Някой коментира ли всичко това? Известно ли ни е какво става в тези градове, в селата наоколо?
Д-р Тотев: Знам, че в гр. Елена има един филиал на спешната помощ с един екип, който обслужва около 120 села на около 30-40 километра от града – в балкански район, зиме, лете…
Д-р Цветков: Преди дни говорих с една колежка от Бобов дол и тя ми обясни, че екипите на спешната помощ от Дупница през зимата понякога не успяват да стигнат до пациентите.
Д-р Атанасов: В Девин е същото, защото там пътищата са с много завои, а в Родопите знаем и зимата каква е – понякога до Смолян се пътува 2 часа. Има и нещо друго – след закриването на болниците е компрометирана и доболничната помощ, защото няма образна диагностика, няма лаборатория, които да функционират 24 часа. И на практика в извънработно време на частните лаборатории няма кой да обслужва хората.
Д-р Маналова: В Казанлък след 18 часа в наличните 5 медицински центъра в града няма звена по образна диагностика, клинична лаборатория, да не говорим за скенери и по-високотехнологични изследвания. Дори по-елементарните, които са първото ниво на диагностика и са абсолютно задължителни за поставяне на диагноза, не работят. Неотложната помощ не разполага с такива звена, ние имаме два центъра и обслужваме 5 общини – Гурково, Николаево, Павел баня, Мъглиж и Казанлък, в почивните дни и през нощта са без специализирана медицинска помощ, защото там работят само колегите от неотложната помощ, които са със специалност „обща медицина“ и не разполагат с никакви диагностични методи. Всички тези хора, които по последно преброяване са около 110 хиляди, идват в МБАЛ в Казанлък. Защото само при нас има дежурни лекари специалисти, а може и винаги да бъде повикан друг колега. Но специалистите ни отговарят и за лежащо болните, те са дежурни, за да обезпечат лежащо болните в отделенията. Те не могат да поемат цялата амбулатория на стохилядно население. Дори рентгенът, дори клиничната лаборатория, парамедиците и ехографистите са на разположение на болницата. Те де факто обслужват целия този регион, защото са единствените специалисти, които могат да бъдат намерени през нощта или в почивните дни.
Д-р Атанасов: Сега си представете, че болницата в Казанлък я няма – какво става?
Д-р Маналова: Представете си, ако болницата не съществува, ами какво се случва с работещите лекари тук? Те са непрестанно обвинявани, хулени, заплашвани, нападани, бити /наскоро пак имахме инцидент/ и пациентът не може да разбере, че лекарят не може да обслужи всеки. Настъпват спорове, кавги – пациентът твърди, че е здравноосигурен и трябва безусловно да бъде обслужен, и то от специалист, и то в болницата. Оттам нататък вината е в лекарите, в управителите и нещата са отново в параграфа на безизходицата.
Д-р Велков: Може ли един въпрос? Юридически как е решен въпросът, ако лекар, който е на работа в болницата, обслужи доболничен пациент? Как е решен проблемът с отговорността, ако нещо се случи? Как стоят нещата?
Д-р Атанасов: Има една Наредба 25 за спешната помощ, в която има текстове, че лечебното заведение за болнична помощ, в което е докаран пациентът, е длъжно безотказно да го обслужи. И както казах, разходите за това обслужване в държавните болници са субсидирани по методиката за спешна помощ, но на общинските – не. Ако пациентът не е хоспитализиран по клинична пътека.
Д-р Маналова: Това е за спешната, аз обаче говоря за неотложната помощ. Допуска се пациентът да бъде самонасочен към приемно-консултативните кабинети на болницата. Той трябва да бъде прегледан от специалисти, ако е за хоспитализация, „тръгва“ по определената пътека, но ако бъде върнат, той става „кешов“ пациент.
Д-р Тотев: Д-р Велков пита друго: кой носи юридическа отговорност за тоя пациент – ако поради липса на индикации за хоспитализация той бъде върнат по преценка на лекаря и пациентът екзитира отвън?
Д-р Велков: Колеги, не може по закон специалистът да излезе извън стандарта, за който има специалност. Ако дойде пациент с оплакване, което е извън стандартите на дадения специалист, какво правим тогава? Ние не можем да осигурим за 24 часа дежурството на всички видове специалисти. Какво правим юридически по-нататък?
Д-р Тотев: По Конституция болниците са длъжни денонощно да обезпечават с медицинска помощ…
Д-р Велков: – Да, но ако нарушиш стандарта, те лишават от лекарска практика за период от 6 месеца до две години. Ние не можем да променим тези неща, ние винаги ще сме само виновни…
Д-р Тотев: – И аз да кажа две думи. По първа точка много неща казахме, те са истини, които всички много добре познаваме.Търсил съм го многократно, но не успях да разбера точните параметри и правомощия на Тристранния съвет.
Д-р Атанасов: Какво има предвид д-р Тотев: този, който представлява работодателите в здравеопазването – д-р Димитров, по време на преговорите не ни представлява нас като работодатели. Защо той представлява работодателите и кои от тях?
: Аз съм ангажирал и юристи в изясняването на казуса и трябва да призная, че досега никога не съм се съобразявал с праговете на заплатите, с отпуските като брой дни. Ако се върнем назад в годините, никога не съм бил санкциониран, защото всичко е било и законово. Сега, когато дебатирахме новите споразумения, по същия начин реагирах, дори си позволих няколко по-остри изказвания и коментари. Бях доста афектиран, след като всичко това бе огласено едва ли не с фанфари. Едва ли не, че „червената нишка била прокарана“, че „пулсът бил напипан“ от сегашното правителство, намерили най-после начина как да вдигнат заплатите. Едва ли не бе очертано пълно благоденствие в здравеопазването. Моите колеги в Чирпанската болница много добре знаят, че това няма как да стане. Обаче се обадиха много други колеги от общински болници силно притеснени от натиска, който им оказват двата синдиката. И на въпроса им „какво правиш“+ отговорих – нищо не правя. Лекарите си гледат фишовете от август – няма промяна, сега ще гледат септемврийските. И затова ви предлагам да излезем с някакво решение, с декларация по тези проблеми. Сега отново ще помоля юристите за тълкувание, но ние трябва да покажем на тези, които формират политиката и вземат решенията и от наше име, че ситуацията е сбъркана. Първо по отношение на представителството – кой кого е упълномощен да представлява. Нашата болница, а и много други общински болници не членуват в Съюза на работодателите. Защо ние не сме канени, аз никога не съм бил канен от 20 години насам.
Д-р Цветков: Нас може би не ни броят като болници, но ни броят като задължително изпълняващи законите.
Д-р Атанасов: И сега уж от толерантност в споразумението казват така: ако не сте в състояние да изпълните тези изисквания, дайте си аргументите в Тристранния съвет и той ще ви освободи от задължението да ги изпълните. Това е голямо недоразумение. Въпросът е друг – дори да те освободят от това и да не го изпълниш, това е лошо за теб, защото ще си тръгнат специалистите и ще отидат в болници, където заплатите са увеличени. Тоест ние нямаме реално полезен ход в тая ситуация. Ако вдигнеш заплатите, реално увеличаваш дълговете на болницата. Ако не вдигнеш, губиш специалистите си и пак загиваш. ..
Д-р Велков: Ако наистина това е целта, тя ще бъде постигната. И тогава за какво са усилията ни? По-честно е да се каже на пациентите, че това се случва и няма да могат да разчитат на общинските болници. Както вече се случи на много места.
Д-р Маналова: Дори ние да бъдем освободени или да не бъдем освободени от изпълнението на това споразумение, ние реално не можем да го изпълним. Така че решението е едно, а реалността е друга.
Д-р Тотев: Ние не тръгваме да хленчим и да искаме, това би означавало, че сме лоши мениджъри. Ние искаме промяна, съобразена с реалностите.
Д-р Маналова: Аз поех управлението на казанлъшката болница с дълг от 4 млн. лв., какви заплати да вдигам? Каквото и да направя, аз ще бъда уязвима – или пред колегите си, или пред Общинския съвет. От друга страна, наистина ще останем без добри специалисти, ако заплатите останат на това ниво. Ето вече трима лекари от нашата болница потърсиха работа другаде.
Д-р Тотев: Затова призовавам от името на сдружението да направим изявление, че ние се разграничаваме от тези решения, ние не можем да ги изпълним поради ред причини, изброяваме аргументите и приемаме решение в този дух. Защото не знам дали има общинска болница, която би се справила.
Д-р Маналова: Не говори за всички болници, защото при нас членуват определен брой, не всички. И ще дам пример с поне 10 общински болници, в които лекарските заплати са 1000 лева. Моята заплата е под тоя праг, но казвам, че има общински болници, които имат този ресурс.
Д-р Велков: Предлагам следното: изпращаме запитване до всички болници с конкретни въпроси и молба за точни отговори. Въпрос №1 – ако се изпълни споразумението за увеличаване на заплатите, какви ще бъдат последиците за вас? Да ни изпратят конкретните цифри със свое тълкование или коментар. Ще обобщим тези данни, ще ги добавим към цифрите с финансирането на клиничните пътеки и намаляването на делегираните бюджети. Като съберем всичко това, ще напишем декларация с приложената фактология и цифри. Точно, ясно и без емоции.
Д-р Тотев: Като преценявам реакцията ви на предложението и самата дискусия, виждам, че няма против и въздържали се, така че приемаме този вариант и започваме да работим по него.
Д-р Атанасов: Ако си спомняте преди време промениха Единния класификатор на длъжностите. С това медицинските специалисти по здравни грижи от изпълнителни длъжности преминаха в аналитични специалисти. При това минималният осигурителен праг драстично скочи. Това вдигна фонда значително.
Д-р Велков: Така е, но аз предлагам опростена формула: във връзка с настъпилите нормативни промени изпратете ни в цифров вид следните параметри…1, 2, 3. Нашите вътрешни проблеми – заплати, осигурителни прагове, длъжностни характеристики не са интересни за пациента. Той иска да знае срещу парите си, срещу осигуровките какво ще получи. И ние казваме: няма да получите тези пътеки, няма да ги има тези болници, няма да ги има тези специалисти.
Д-р Маналова: При нас има различни случаи и на претенции от страна на пациентите. Една жена наскоро отказа преглед от млад колега, защото смяташе, че той още не разбира тънкостите и тя има нужда от опитен и по-възрастен специалист. Дори каза, че със своите вноски тя има това право.
Д-р Велков: Всеки има право да иска повече. Защото никой не е казал точно колко са вноските, колко са парите за здраве и че с тези пари може това и това. Двайсет години никой не иска да каже. Това е проблемът. Другият проблем е новата методика за финансиране на болниците. Явно е, че делегираните бюджети не стигат до никъде. И в документите е записано, че ако не ти стигат парите към 20 число, трябва да напишеш аргументирано писмо и ще ти отпуснат още!?
Д-р Тотев: Нищо подобно. Записано е следното: могат да ти дадат от следващия бюджет, но в рамките на общия ти глобален бюджет. Това не
са допълнителни пари.
Д-р Маналова: Колеги, аз на тая тема вече съм обръгнала да говоря, защото рестриктивните бюджети с годините направиха така, щото ние да си свиваме дейността. Така че ние значително сме влошили медико-статистическите си показатели. Особено в качествената им характеристика, но и в общия смисъл. Следващата година ще „стъпи“ на базата на нашите лоши показатели.
Д-р Тотев: То няма и как другояче да стане поради историческия принцип на определяне на бюджетите. Даже става дума за показателите от последните две години.
Д-р Велков: Каквото и да правим, реалностите са налице: през тази и миналата година броят на клиничните пътеки в общинските болници беше намален с повече от 20%, и делегираните бюджети бяха намалени с около 7% /на база 38 болници/. И нещата стават все по-зле.
Д-р Маналова: Аз искам друго да кажа: за следващата година е видно, че не само ще се стъпи на нашите лоши досегашни показатели, но и в същото време ще се вземат предвид старите цени на клиничните пътеки, и ще влезе в детайли, тоест да се разглеждат отделни нозологични единици. Освен че мениджърите отново ще бъдат принудени да следят всички тези параметри, но ще се създаде и следната ситуация: в град като Казанлък, който има една многопрофилна болница, и да речем, една специализирана, трябва ли пътеките, които са приоритет на специализираната, да изчезнат в многопрофилната? Значи ли, че дейността на МБАЛ трябва да бъде свита? Ето нов проблем. Ако специализираната болница работи по определените пътеки, то нашето отделение по същата специалност кухо ли трябва да остане? Ами лекарите, ами апаратурата? И после – разбивката по видове дейности може да бъде целесъобразна и лесно ще се направи по видове болници, където има предимно планов прием. Защото болници като нашите, които почти на 50% работят на спешен прием /при нас реалната спешност е около 40 %/, но това пак ще бъде заложено на книга за някои, а на реалност – за други.
Д-р Тотев: По тая методика, по която ще бъдем финансирани от 2013 година, едва ли не трябва да работим отсега. Да се готвим за нея или да я оспорваме. Защото има редица изисквания, документи и прочие по нея. Те и сега ни искат разни разчети.
Д-р Атанасов: В Закона за здравното осигуряване е записано, че не може да има квоти за отделни лечебни заведения, за отделни дейности и т.н. Тоест самата методика, която Надзорният съвет на НЗОК трябва да утвърди /едностранно, разбира се, без да я договаря с изпълнителите/, е в противоречие с действащия ЗЗО. Освен това отново се нарушава принципът на договаряне, отново отиваме в псевдодоговаряне. Тази методика е определена едностранно от една от страните по НРД. И ще я наложи върху другата страна, върху нас, изпълнителите.
Д-р Цветков: Тя е предложена за обсъждане. Това не е нещо ново. Такава е методиката на една от договорените страни от 5-6 години вече. Второ: нарушаването на основни нормативни документи също не е бутик, а традиция във всичките родени нормативни правила и на НЗОК, и на МЗ.
Д-р Атанасов: В здравеопазването липсва върховенство на закона. Няма върховенство на закона за институциите в системата. В този дух категорично не приемаме Методиката за формиране на прогнозни обеми.
Д-р Велков: Според мен и в този случай не е зле да се консултираме с юристи. За разлика от другия случай, при който имаме орган в лицето на Тристранен съвет, тук нещата са на по-друго ниво. Няма как здравната каса или органи на нейното равнище да отменят закони и наредби. Това все пак е само някаква методика. Нека се произнесат юристите. Защото БЛС заяви, че няма да подписва и становището му е твърдо.
Д-р Тотев: Ти вярваш ли в това? Те омекват много бързо.
Д-р Велков: Ние може да напишем декларация, да приемем някакъв документ в знак на несъгласие. Последиците какви ще бъдат? Някои болници и колеги ще се повлияят, БЛС ще има още аргументи да не подписва, но не съм убеден в крайния ефект. Трябва да си дадем сметка, че никъде и в нищо сами не можем да постигнем преобладаващо мнозинство. Последните години го доказват. И във връзка с това предлагам да се консултираме с юристи за законността на тази методика, ще си заплатим услугата и ще получим професионално становище. Можем да попитаме и Стопанската камара, в която вече членуваме – нека ни окажат експертно съдействие. Не е в компетентността ни този проблем, не сме подготвени, а е от критично значение за съществуването ни…Съгласни сте с мен, нали?
