Така бе формулирана темата на третия от поредицата симпозиуми за 2012 г., които се провеждат в памет на акад. Чудомир Начев.
Първата лекция „Генетични и епигенетични характеристики на остеопороза. Настояще и бъдеще за ранна диагностика и профилактика с генетични и епигенетични маркери” бе представена от проф. Бояджиева. Тя фокусира върху патогенезата на остеопорозата, защото в процеса участват както редица индивидуални фактори, така и много фактори на околната среда. Индивидуалните фактори са свързани с унаследяване на заболяването, придружаващи заболявания (като захарен диабет, бъбречни и чернодробни заболявания) и много други. Възрастта определя физиологичното намаляване на костната тъкан, което е по-значимо при жените в менопауза. Остеопороза се установява след 30-годишна възраст при нарастващ брой пациенти през последните години в света. Новото, което бе съобщено на симпозиума, са убедителните доказателства за намерени мутации и полиморфизми на много гени при различни популации и в различни части на света, които имат роля в развитието на остеопороза. Новото също е свързано с доказателства за унаследяване през поколения и епигенетични механизми в развитието на остеопороза. Основните гени, за които са доказани полиморфизми и мутации, са тези от група SOX, LRP5 (lipoprotein receptor-related proteins 5 and 6),  COL1A1 and COL1A2, RANK (receptor activator of nuclear factor κappa beta), OPG (osteoprotegerin), CBFA1 (core-binding factor 1), PPARγ (Peroxisome proliferator-activated receptor γ), BMP2/4 (bone morphogenic proteins 2 and 4), TGFβ (transforming growth factor β), IGF1 (insulin-like growth factor 1) и редица други. Доказателствата за полиморфизми на гени за витамин D и на тези за калций регулиращи хормони се увеличават ежегодно и се приемат за причини за развитие на ранна остеопороза или тежки форми на заболяването. Има данни за генетични и епигенетични промени на гена за паратиреоиден хормон с роля за ранна остеопороза. Значението на растежните фактори като таргет за ранна диагноза и ранна профилактика на остеопороза се обсъжда в медицинската наука и именно генетични и епигенетични изследвания допринесоха за развитието на това направление. Тези проучвания отварят вратата за нови лекарства с таргет клетъчни растежни фактори в костната тъкан.
Лекцията фокусира и върху съвременните маркери и диагностика на остеопороза, критериите за поставяне на диагноза остеопения или остеопороза, като бяха подчертани възможностите на ранните генетични изследвания с цел ранна профилактика на остеопороза. Факторите на околната среда – пестициди, тютюнопушене, алкохолизъм, лъчения, тежки метали и др., имат влияние още в ембрионалното развитие за нарушение на нормалното костно образуване. Посочените фактори повлияват не само пряко ДНК, но могат чрез влияние върху хистоните и механизмите, контролиращи хроматина, да увредят костното образуване при вътреутробното развитие на бебето. Епигенетичните промени се унаследяват през поколения (правнучката може да се прояви с ранна и/или тежка остеопороза). Новото и съвременно направление за епигенетика на остеопороза (нарушения в механизми на метилиране, ацетилиране,  фосфолириране на ниво на хроматина) дава силни научни факти с полезност за ранна диагноза и ранна профилактика на костната тъкан.
Втората лекция беше изнесена от д-р Т. Ханджиева-Дърленска, дм, и посветена на „Хранене и остеопороза”. Профилактиката на остеопорозата е водещата и храненето с двигателна активност са важни елементи за потискане на този физиологичен механизъм на намаляване на костната маса в хода на стареене. В лекцията бяха посочени много нови факти за храни като: всички зелени салати, вкл. зеле и къдраво зеле, магданоз, ряпа, салати от растението Рукола колтивата (Rucola coltivata)  и Рукола селватика (Rucola selvatica), растящи на територията на България, които имат различни биологични вещества, включително и микроелементи, стабилизиращи костната тъкан. Д-р Т. Ханджиева фокусира върху калций и магнезий, вит. D, вит. С, вит. К, витамините от B-група, стронций и други, които трябва да присъстват всекидневно в хранителния режим от детска възраст до най-късна възраст на човека. В лекцията си, която съдържаше силни и убедителни факти за ролята на рационалното хранене, включително за наличните млечни храни, зърнести закуски и хлябове, салати, месо, д-р Ханджиева-Дърленска подчерта:
- Всекидневно трябва да мислим за качеството и количеството на храната, която приемаме, с цел да направим ранна профилактика на остеопорозата.
Д-р Ханджиева също изтъкна, че високите количества всекидневно приемана сол активират развитието на остеопороза, обърна внимание на важността да се ядат плодовете на парчета и да се приемат ципите, в сравнение с изцедените сокове. С лекцията за хранене тя стартира и темата за хранене на бебе и малко дете по стандартите на отглеждане днес, темата за кърмене и внасяне на богати на витамини и минерали храни при отглеждане на детето. Тя задължително посочи изискването да се извеждат бебетата и децата навън, като се пазят от прякото слънчево огряване поради риск за кожата, но да приемат влиянието на външната слънчева среда. В лекцията бяха представени резултати от клинични изследвания върху качество на храненето и профилактиката на остеопороза, употребата на семена като сусамено семе или контролирано на ленено семе с цел правилна обмяна на веществата и предпазване от остеопороза. Д-р Ханджиева сподели опита си в областта на храненето (тя е един от младите лекари учени у нас с дисертации в две области – фармакология и хранене) и това определя нейния опит с храни за остеопороза – повече натурални, непечени ядки, сирене, балканската диета с богатство на кисело мляко, много зелени растения и плодове и др. Бадемовите пресни ядки са полезни за метаболизма, те регулират мастната обмяна и помагат на стабилността на костната тъкан (18-25 бадемови ядки/ден). Тя препоръча зърнестите и черните хлебни продукти с полезност за метаболизъм и костна тъкан. Затлъстяването е причина за ускорено разграждане на костна тъкан при някои хора от двата пола. Да се внимава с диетите при затлъстяване, някои от тях могат да ускорят остеолизата и бързо да се развие остеопороза. По време на симпозиума бе обърнато внимание за вредата от всекидневното хранене с чипс/сухи бисквитки на израстващите деца с цел поддържане на малко тегло (има данни за ранна остеопороза при т.нар. „чипсови тийнейджъри”).
Лекцията „Съвременна фармакотерапия на остеопорозата” беше представена от д-р Павлина Гатева, дм, главен асистент в МУ в София. Тя логично обясни необходимостта от лечение с биофосфонати на заболяването остеопороза. Тя представи механизмите на действие на различините групи биофосфонати и подчерта риска при някои от лекарствата от развитието на некроза на костите. Биофосфонатите си остават базата за лечение на проявила се като заболяване остеопороза. На основа на новите механизми в развитието на заболяването се създават нови лекарства като антитела за някои важни протеини в механизмите на развитие на остеопороза. Д-р Гатева се спря на инхибиране чрез антитела на рецепторите RANK от новата група лекарства, чрез които се постига бързо действие и няма данни за риск от некроза на кости. Чрез тях се постига запазване на костното вещество. Чудесно бяха обяснени възможностите както на наличните лекарствени средства, така и на новите научни подходи за търсене на лекарства, активиращи физиологични механизми на изграждане на костното вещество – например за симулиране на костните прогениторни клетки. Д-р Гатева фокусира върху употребата на препарати, съдържащи естрогенни хормони, при жени в менопауза с изявена остеопороза. Въпреки дискусията „за” и „против”, въпреки отлива от редица медицински школи за употреба на естрогени при менопауза, както д-р Гатева, така и другите специалисти в дискусията посочиха, че има жени, които късно се явяват в лекарския кабинет и получават диагноза остеопороза. За тези, които са в напреднал стадий и се изисква спешно лечение, включително по време на менопауза, може да се обсъжда и приложи естроген съдържащ препарат. Д-р Гатева обърна внимание и върху хипогонадизъм при мъжете, където тестостеронът може да се прилага с цел подобрение както на половата функция, така и на стартиралата остеопороза. Тя посочи и лекарства, стимулиращи остеопороза. Много изчерпателно обясни механизмите на нови лекарства, които са все още във фаза преди регистрация. Предимствата на лекарствата от групата на селективни модулатори на естрогенните рецептори – SERMs (Selective Estrogen Receptor Modulators; Raloxifene (Evista), бяха съобщени и дискутирани. При много пациенти се избягват рисковете на естроген съдържащите лекарства, свързани с метаболитни и поведенчески промени. Има данни, че не е значимо увеличаването на костната маса при жени в напреднал стадий на остеопороза. Индивидуален е резултатът. Въвеждането на прогестерон съдържащи лекарства също е направление в комплексното лечение на остеопороза с добри резултати при жени в менопауза, флуоридите са средства, които могат да се използват включително и след костни травми/счупвания. Има нови факти и за лечение на остеопороза с паратиреоиден хормон, с растежен хормон, но това са строго индивидуални подходи на база точна диагноза.
За първи път през последните години в тематиката на симпозиумите бе включен проблемът за детската остеопороза. Лекция на тема ”Причина за детска и ранна остеопороза: принципи и профилактика” бе представена от доц. д-р Жоржета Бочева. Присъстващите в аудиторията научиха много нови факти за остеопороза при бебета и деца. Доц. Бочева с професионална дарба и педагогични умения обясни както причините по време на ембриогенеза, така и след раждане на бебето, които предизвикват остеопороза. Тя фокусира върху много лекарства като глюкокортикостероиди, тиазидни диуретици, противотуморни лекарства и др., които водят до ранна и бързоразвиваща се остеопороза при децата. В лекцията бяха представени убедителни и нови научни факти за развитие на остеопороза  при деца със заболявания на щитовидната жлеза, стомашно-чревния тракт, бъбреци и др. Доц. Бочева въведе важен елемент за профилактика на остеопороза при децата, който е свързан с пряката майчина грижа за бебето. Тя повдигна въпроса, че бебенцето трябва да бъде хранено според неговите нужди и време, когато то изисква; че бебенцето трябва да бъде отглеждано без стрес и осигуряване на подходяща двигателна активност; за качественото захранване на бебето още след третия месец, за редовното приемане на вит. D и др. В дискусията бе поставен и въпросът, че през 2011 г. не всички майки са имали възможността да закупят у нас препарат на вит. D за бебета поради липса в аптечната мрежа. Специалистите се съгласиха, че трябва да се провежда профилактика на бебета с витамин D по съответно утвърдените у нас и в света схеми и това е важно за растежа на кости, зъби и органи като мозък, бял дроб и др. Доц. Бочева фокусира върху навременна ранна диагноза на остеопороза в детската възраст. Нови научни подходи за изследвания и профилактика на детска остеопороза с отчитане на ендокринни функции бяха представени в лекцията. Унаследяване на детска остеопороза е една от причините, но също и увреждания на бременността, вкл. епигенетични промени в някои гени, свързани с костната тъкан.
Заключителната лекция на симпозиума бе от модератора на тема „Роля на лекарствените взаимодействия в лечението на остеопороза: терапевтични и вредни комбинации”. Проф. Бояджиева се спря на терапевтичните и полезни лекарствени комбинации, които се намират в доста комбинирани препарати на витамини с минерали. Тя обърна внимание, че калцият като доза трябва да се разпредели най-малко на два приема по 600 мг за средната възраст с цел профилактика, защото голямото количество приет в стомаха  калций наведнъж не се резорбира в 100%. Важно място в комбинациите на калций и магнезий с витамини е включването и на протеини, които облекчават резорбцията на активните вещества. Терапевтични са комбинациите на лекарства от биофосфонатите с комбинирани витамини и минерали. Новото, което бе представено в тази лекция, са убедителните резултати от използването на препарати от лечебни растения и методи на алтернативната медицина за профилактика  и добавка  към медикаментозното лечение на остеопороза. Лечебните растения са много различни в отделните държави и продукти от тях са включени в десетки лекарствени комбинации в света. Нежеланите и вредни комбинации са тези с тиазидни диуретици, с лекарства, активиращи или инхибиращи  лекарство – метаболитните ензимни системи в черния дроб. В тази част на лекцията бе обърнато внимание върху китайската, индийската, прабългарската и други видове народна медицина, които са отчитали, че намалената костна тъкан води до артрити и артралгии и са предлагали методи за лечение паралелно на кост и става. Например: използването на миди всекидневно в храната  на жителите на много морски държави е фактор за данни за по-малък риск от остеопороза (включително и употребата на риба). Доказано е, че в някои миди (пример е зелената мида в Индийския океан) има голяма концентрация на полезни за костното изграждане вещества, включително за хондроцитите в ставите, за подобряване на кръвообращението в ставите и за стабилността на костната тъкан. Тя посочи в лекцията, че от майчиното и от биволското мляко е изолирано веществото лактоферин, за което е доказано, че има пряко стимулиращо влияние върху изграждане на костното вещество. Навременното лечение на артрити и артралгии помага за профилактиката на остеопороза. Лечението на остеопороза намалява болките в ставите и забавя артритните изменения. В много държави се прилага алтернативна медицина за профилактика на остеопороза или в комплексната терапия на костни наранявания, инфекции, възпаления и счупвания. Ролята на акупунктурата е доказана и научно обяснена.

Проф. Надка БОЯДЖИЕВА