Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Доброто здраве прибавя живот към годините

Доброто здраве прибавя живот към годините

Това е мотото на СЗО за 2012 г., с което се отбелязва Световният ден на здравето – 7 април.

По принцип Световната здравна организация всяка година избира едно предизвикателство, което има глобално значение. Интересното сега е, че мнозина помнят предишния девиз на организацията – „Да прибавим години към живота“, характерен за 80-те и 90-те години на миналия век. Може с основание да се твърди, че пожеланието тогава днес е реалност. Дори повече – днес годините продължителност на живот на хората стават обект на анализ и предизвикателство както пред политици, икономисти, осигурителни институции, така и пред организатори и финансисти на здравните системи.

Идеята днес е как да се осигури добро здраве на възрастните хора – за да бъде животът им продуктивен и ползотворен както за тях и семействата им, така и за обществото. И то в свят с нарастващи ограничения на ресурсите за здравна и социална помощ.

Цифрите, разбира се, са красноречиви. Броят на хората, които днес са над 60 години, се е удвоил в сравнение с 1980 г., като се очаква до 2050 г. хората над 80 години в света да бъдат 395 милиона. В следващите 5 години хората над 65 ще станат повече от децата над 5 години, а до 2050 г. възрастните хора ще бъдат повече от децата над 14 години. Затова специалистите определят нарастването на броя на възрастните хора като „една от най-големите социални трансформации“ на новото хилядолетие.

СЗО избира своето мото и поради факта, че остаряването в добро здраве зависи от здравето в ранните години от живота. Доказано е, че недохранването в ранните години е рисков фактор за развитие на диабет и болести на кръвообращението на старини. Дихателните инфекции в детството могат да доведат до хронични бронхити след години. Затлъстяването и свръхтеглото на младини означават хронични болести след години, а е известно, че лечението на такива болести консумира голям дял от средствата за здравеопазване навсякъде по света.

Здравето на възрастните зависи и от много други фактори – качество на храната, токсични агенти, пушене и употреба на алкохол. С възрастта нараства броят на хората с намалена или изгубена трудоспособност, на хората с увреждания, което означава необходимост от повече ресурси и в здравните, и в социалните служби на държавите. Такива хора изискват дългогодишни грижи, не могат да се обслужват сами, нуждаят се от сестринска грижа по домовете, от специални институции, от по-дълъг престой в лечебни заведения. Известно е, че продължителният живот е предпоставка за развитие на деменция и възникване на болест на Алцхаймер – 25-30 процента от хората на 85 години имат ограничени когнитивни способности, а в средно и малко развитите социални системи такива хора нямат достъп до специализирани институции, до специални фондове, до адекватна грижа в домашни условия. Възрастните хора са особено уязвими при бедствия и аварии, при военни конфликти, те са трудно подвижни и често биват оставяни на мястото на бедствието. И не на последно място СЗО предупреждава, че старите хора рискуват да бъдат подложени на лошо отношение както в дома си, така и в социални и здравни заведения, когато се отнема правото им да живеят достойно.

Известна е крилатата фраза, че „ да не уважаваш старите хора означава да рушиш сутрин къщата, в която ще спиш вечерта“. В такъв аспект и СЗО определя за целева аудитория на важните послания на кампанията си младежките групи и организации, наред с взимащите решения местни и наднационални политици, общинските власти, здравните политици, правителствени и неправителствени социални служби, изследователите /специално във фармакологичните институти/, формалните и неформалните обществени водачи и т.н. Ключовите послания са:

- Старите хора са стойностен ресурс за своите общества и трябва да бъдат ценени;

- Доброто здраве през целия живот спомага за положителните аспекти на възрастта;

- Обществата, които се грижат за старите хора, които подкрепят техните активности днес, ще бъдат по-добре подготвени за демографските промени утре.

Сред здравните приоритети в грижата за възрастните хора СЗО откроява промоцията на здравословен живот, създаването на околна среда, подходяща и улесняваща старите хора, създаване на условия те да бъдат неразделна част от живота на обществото. И не на последно място – акцент се поставя върху организацията на здравеопазването – да съществува достъп до първична здравна помощ, до изградените системи за дългогодишно наблюдение, както и до палиативни грижи.

Европейският регион се характеризира с най-голяма продължителност на живота, очаква се броят на хората над 65 години в Европа, който сега е 14 процента, да достигне 25 процента през 2050 г. И макар че хората от всички европейски страни живеят по-дълго, начинът им на живот, благополучието и възможностите им са доста различни в различните държави.  За хората в някои страни често възрастта означава социална изолация и бедност с ограничен достъп до висококачествени здравни и социални услуги. Затова Европейското бюро на СЗО призовава държавите да провеждат политики, които ще осигурят равни грижи за възрастните, независимо къде живеят. Бюрото работи съвместно с държавите и партньорите си, за да промотира добро здраве през целия живот, което означава и усъвършенстване на здравеопазните системи, за да посрещнат те специфичните нужди на застаряващото население. Със същата сила това се отнася и до социалните системи – препоръчват се съвместни действия.

Целите на Световния ден на здравето са реализиране на такива политики, които гарантират на хората от всички възрасти:

-         подходяща, подкрепяща и подпомагаща социална среда;

-         достъп до висококачествени, добре организирани и координирани здравни и социални грижи;

-         служби за поддържане на добро физическо и ментално здраве;

-         условия да се живее и да се умре с достойнство.

Възрастните хора в България

Продължава процесът на демографско остаряване, изразяващ се в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст под 15 години и увеличаване на дела на населението на 65 и повече години. Делът на населението на възраст над 65 години се е увеличил от 16,8% през 2001 г. на 18,5% през 2011 г. В същото време през 2001 г. лицата под 15-годишна възраст са били 15,3% от населението в страната, а през 2011 г. техният дял намалява на 13,2%.

Най-голям е относителният дял на населението на 65 и повече години в областите: Видин – 25,5%, Монтана и Габрово – по 24%, Ловеч – 23,3%, Кюстендил – 22,8%. Най-нисък е делът на възрастното население в областите Благоевград, Варна и София (столица) – 16%. В 13 области на страната населението на 65 и повече години е повече от една пета – Видин, Монтана, Габрово, Ловеч, Кюстендил, Плевен, Перник, Ямбол, Враца, Русе, Велико Търново, София-област, Хасково.

Общият коефициент на възрастова зависимост за страната е 46,5%: на 100 лица във възрастовата група 15-64 навършени години се падат близо 47 лица, които са под 15 години и на 65 и повече години.

Почти една четвърт от населението на страната (23,7%) е над трудоспособна възраст – 1 747 717 лица (над трудоспособна възраст са жените на 60 и повече навършени години и мъжете на 63 и повече навършени години). Делът на лицата над трудоспособна възраст е минимален сред мъжете в градовете (15,6%) и максимален сред жените в селата (38%).

През 2011 г. броят на пенсионерите за осигурителен стаж и възраст е 1 689 878: 14,3% получават пенсии от 115 до 136 лв.; 16,3% имат пенсии в размер от 200 до 250 лева; 14% са хората с пенсии от 300 до 400 лв.

По последни данни у нас на глава от населението се падат малко над 10 хил. лева от брутния вътрешен продукт. Като се има предвид процентът от БВП, отделян за здравеопазване, то на всеки българин се падат по 200 лв. за здравни нужди.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.